Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
26.03.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.02.
2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Х.
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 250 по описа за 2018 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл.
288, ал. 12 от КЗ /отм./.
Ищецът Г.твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.) е изплатил по
щета № 210052/20.03.2014, обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 49
211,06 лв. на Т.А.М., пострадал, като пътник на мотоциклет „С.К.” без ДК N при
ПТП, настъпило на 31.07.2013г. на главен път II-66.
Виновен за катастрофата, съгласно Споразумение по НОХД № 490/2013 на
Районен съд Ч. е И.Д.Х., който на 31.07.2013 г. около 23.30 часа на главен път
11-66, км. 116 в посока с. П. управлявал мотоциклет „С.К.” без ДК N с превишена
скорост. Зад него се возил Т.А.М.. След ханче „М.” водачът загубил контрол над
мотоциклета и катастрофирал, като пътникът изхвърчал от мотоциклета. Вследствие
на ПТП пострадалият Т.А.М. е получил следните травматични увреждания: Фрактура
феморис декстра аперта супракондилика; Фрактура хумери декстра ин партис
дисталис; Вулнус лацероконтузум кубити декстра; Голяма рана в долна трета на
дясно бедро; Лезии и на десен бедрен мускул.
Т.А.М. се обърнал към Г.за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от
Кодекса за застраховането и по образуваната щета № 210052/20.03.2014, УС на ГФ
взел решение да бъде изплатено обезщетение в размер на 23 923,20лв.
Т.А.М. не се съгласил с решение на УС на ГФ и завел срещу Г.гр.д
№10349/2014 по описа на СГС за причинените му неимущствените вреди във връзка с
процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело участвал като трето
лице-помагач на страната на Фонда.
Въз основа на постановеното решение по гр.д №10349/2014 по описа на СГС,
ищецът се снабдил с изпълнителени листи и отправил покани за доброволно
изпълнение, както следва:
На 26.10.2015г. Г.изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на
1344,84лв.
На 26.10.2015г. Г.изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на
23023,02 лв.
На 26.06.2017г. Г.изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на
920 лв. по сметка на СГС.
С Регресна покана № 383/23.07.2018 г.
бил поканен ответникът да възстанови платеното от Г., но и до днес лицата не
били погасили задължението си.
Ищецът моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, съдът
да постанови решение, с което да осъди И.Д.Х. да заплати на Г.исковата сума от
49 211,06лв., представляваща изплатеното от Г.обезщетение по щета № 210052/20.03.2014г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски, по следната банкова сметка: ***:
IBAN:***: Претендира юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100лв.
Ответникът И.Д.Х. не е
представил писмен отговор на исковата молба.
В писмено становище оспорва
изцяло исковите претенции по основание и размер.
Твърди, че вземането е
погасено по давност. Давността за вредите от деликта тече от момента на
откриването на дееца (чл.114 от ЗЗД), както по отношение на причинителя на
вредата, така и по отношение на третото лице встъпило в правата на увредения.
Счита, че когато едно право бъде прехвърлено /чрез цесия, суброгация и други/
давността му не се подновява. За приобретателя на правото не е възникнало
самостоятелно право, а то е производно от това на праводателя, тоест фондът
встъпва в правата на увреденото лице и не може да има повече права от него, тъй
като приобретателят на едно право не може да има повече права от праводателя.
Встъпвайки в правата на увреденото лице, по реда на чл.288, ал.1, т. 12 от КЗ
ищецът е длъжен да търпи изтеклата вее давност, защото фондът встъпва в чужди
права и ги придобива такива каквито с - с всичките им позитиви и негативи.
Моли съда да отхвърли
частично предявения иск, тъй като освен суми изплатени от ищеца за обезщетение
на увреденото лице, същият е начислил и такси и разноски, които не би могъл да
търси от клиента ми. Съгласно чл.288, ал.1,т.12 от КЗ след изплащането на
обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното. Видно от Протокол 14/ 14.05.2014г. на редовно заседания
на УС на ГФ е взето решение на пострадалия да се заплати обезщетение в общ
размер на 23 923,2 лв. Със Съдебно решение, постановено по Гражданско дело
10349/2014г. постановено от СГС ищецът е осъден да заплати на пострадалия
сумата от 18 000 лв. допълнително обезщетение, както и сторени
съдебни- деловодни разноски. Заплатените от ищеца съдебно-деловодни разноски не
представляват заплатено на пострадалия обезщетение. Това са разноски, за
платени от ищеца по повод уважен иск заведен срещу него. На същото основание
счита, че ответникът не дължи и сумите,
които ГФ е следвало да плати на пострадалия под формата на такси и разноски по
изпълнителни дела.
Излага твърдения, че регресна
покана е неясна и подвеждаща предвид, че
същата съдържа в себе си искане за заплащане на две различни суми, а именно с
цифри се претендира заплащането на сумата от 49 246,16лв., а с думи сумата от
„75 559,16 лв/'. В отговор на тази покана ответникът е изпратил писменото си становище, с което
уведомява ГФ за допуснатата неточност и моли за изпращане на нова покана, като
такава не е изпратена, поради което счита, че не следва да се уважава
претенцията за заплащане на законна лихва.
В уточняваща молба ищец посочва, че по преписка по щета №
210052/20.03.2014 г. е взето Решение да бъде изплатено обезщетение в размер на
23923.20 лева /двадесет и три хиляди деветстотин
двадесет и три лева и двадесет стотинки/, от които:
- 22000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди
- 1923.20 лева -
обезщетение за имуществени вреди, свързани с неимуществените вреди.
На 10.06.2014 година Г.е изплатил
на Т.А.М. сумата от 23 923.20 лева, съгласно взетото решение на Ус на ГФ, видно
от преводно нареждане от 10.06.2014 г.
С решение от 22.05.2015 г., постановено по гр.
дело № 10349/2014 г., по описа на С. градски съд, 1 ГО, 14-ти състав, Г.е бил
осъден да заплати на Т.А.М., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от получени
травматични увреждания при настъпило на 31.07.2013 г. ПТП, в размер на 18000
лева /осемнадесет хиляди лева/, освен вече заплатените 22000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от 18000 лева, считано от 21.06.2014 година -
деня, след датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на Г.по предявената
претенция за обезщетение, до окончателното й изплащане.
С цитираното по-горе
решение на С. градски съд, доверителят ми Г.е бил осъден да заплати и следните
суми, както следва: сумата от 778.50 лева - адвокатско възнаграждение на
адвокат В. Д. ***; сумата от 920 лева - държавна такса, която сума е следвало
да бъде заплатена по сметка на С. градски съд.
Въз основа на постановеното
решение на С. градски съд, са били издадени следните изпълнителни листове,
както следва: изпълнителен лист от 05.10.2015 г. и изпълнителен лист от
27.08.2015 г.
Въз основа на изпълнителния
лист от 05.10.2015 г., издаден по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на С.
градски съд, I ГО, 14-ти състав, Т.А.М. е образувал срещу Г.следното
изпълнително дело: изпълнително дело № 812/2015 г., по описа на ЧСИ М.Ц., per.
№ 840 на КЧСИ, с район на действие - С. градски съд.
С покана за доброволно
изпълнение, с изх. № 15838/09.10.2015 г., по изп. дело № 812/2015 г., ЧСИ М.Ц.
е поканила доверителя ми Г.да заплати следните суми: 18 000.00 лева - главница;
2 382.07 лева - лихви; 84.00 лева - разноски по изпълнителното дело; 1 786.95
лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ; 770,00 лева - други суми, дължими до момента
/в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./.
Въз основа на изпълнителния
лист от 27.08.2015 г., издаден по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на С.
градски съд, I ГО, 14-ти състав, адв. В. Д. М. е образувал срещу Г.следното
изпълнително дело: изпълнително дело № 864/2015 г., по описа на ЧСИ М.Ц., per.
№ 840 на КЧСИ, с район на действие - С. градски съд.
С покана за доброволно
изпълнение, с изх. № 16151/19.10.2015 г., по изп.дело № 864/2015 г., ЧСИ М.Ц. е
поканила доверителя ми Г.да заплати следните суми: 778.50 лева - неолихвяема
сума; 84.00 лева - разноски по изпълнителното дело; 132.34 лева - такси по
Тарифата към ЗЧСИ; 350,00 лева - други суми, дължими до момента /в т.ч. ДТ,
адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./.
Освен горепосочените суми,
заплатени по изпълнителните дела на ЧСИ М.Ц., per. № 840, на 26.06.2017 г. Г.е
изплатил на С. градски съд сумата от 920 лева /деветстотин и двадесет лева/,
представляваща дължима държавна такса по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на С.
градски съд, I ГО, 14-ти състав.
Общо заплатените от Г.суми
във връзка е шета № 210052/20.03.2013 година, възлизат на сумата от 49 211.06
лева /четиридесет и девет хиляди двеста и единадесет лева и шест стотинки/.
След изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди,
ведно със следващите го акцесорни задължения за лихви и разноски, доверителят
ми Г., е встъпил в правата на удовлетвореното лице срещу длъжника и виновен
причинител на вредите - И.Д.Х., ЕГН ********** - ответник в настоящото дело,
който е управлявал мотоциклет „С.К.", без регистрационен номер, без да има
за него действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Правилата, с които е уредено в кои случаи Г.изплаща обезщетения и правото му на
регрес, са императивни - Закон за застраховането /отм./, понастоящем Кодекса за
застраховането.
Ищецът посочва, че претендира само законна лихва върху
сумата от 49211.06 лева, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение при условията на чл. 238
от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Съдът намира предявения иск за допустим.
Не са налице предпоставките за постановяване на решение
по чл. 238 от ГПК, тъй като ответникът с писмено становище вх. №
13880/16.11.2018 г. е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Със Споразумение от 11.12.2013 г. по НОХД № 490/2013 г.
по описа РС – Ч. И.Д.Х., ЕГН **********, е признат за виновен за настъпване на
процесното ПТП и за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на
Т.А.М., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, което е причинило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и счупване на дясната
раменна кост, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние и извършителят е
избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал.З, предл. 1, хип. 1
и пр. 3, б. „а", пр. 1, хип. 2 във вр. с ал. 1, б. „б", пр. 2 във вр.
чл.342, ал.1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б", предл. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.".
Към датата на процесното ПТП - 31.07.2013 г., за
управлявания от ответника И.Д.Х., ЕГН **********, мотоциклет „С.К.", няма
данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", видно
от представените по делото писмени доказателства.
Не е спорно по делото, че ищецът е заплатил ма
пострадалия сумата от 22 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди; сумата от 1 923.20 лева - обезщетение за имуществени вреди, свързани
с неимуществените вреди, видно от Протокол № 14/15.05.2014 г. на ГФ.
С решение от 22.05.2015 г., постановено по гр. дело №
10349/2014 г., по описа на С. градски съд, Г.е осъден да заплати на Т.А.М., на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от получени травматични увреждания при настъпило на
31.07.2013 г. ПТП, в размер на 18000 лева /осемнадесет хиляди лева/, освен вече
заплатените 22000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 18000 лева,
считано от 21.06.2014 година - деня, след датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне на Г.по предявената претенция за обезщетение, до
окончателното й изплащане.
С решението Г.е осъден да заплати сумата от 778.50 лева -
адвокатско възнаграждение на адвокат В. Д. ***; сумата от 920 лева - държавна
такса.
Издадени са изпълнителен лист от 05.10.2015 г. и
изпълнителен лист от 27.08.2015 г.
Въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2015 г., издаден
по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на С. градски съд е образувано
изпълнително дело № 812/2015 г., по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840 на КЧСИ, с
район на действие - С. градски съд.
С покана за доброволно изпълнение, с изх. №
15838/09.10.2015 г., по изп. дело № 812/2015 г., ЧСИ М.Ц. е поканила Г.да
заплати следните суми: 18 000.00 лева - главница; 2 382.07 лева - лихви; 84.00
лева - разноски по изпълнителното дело; 1 786.95 лева - такси по Тарифата към
ЗЧСИ; 770,00 лева - други суми, дължими до момента /в т.ч. ДТ, адв.
възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./.
Въз основа на изпълнителния лист от 27.08.2015 г.,
издаден по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на С. градски съд е образувано
изпълнително дело № 864/2015 г., по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840 на КЧСИ, с
район на действие - С. градски съд.
С покана за доброволно изпълнение, с изх. №
16151/19.10.2015 г., по изп.дело № 864/2015 г., ЧСИ М.Ц. е поканила доверителя
ми Г.да заплати следните суми: 778.50 лева - неолихвяема сума; 84.00 лева -
разноски по изпълнителното дело; 132.34 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ; 350,00
лева - други суми, дължими до момента /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение,
възнаграждение за в.л., за пазач и пр./.
Сумите и по двете изпълнителни дела са заплатени на 26.10.2015 г., видно от
представените 4 броя преводни нареждания.
От Регресна покана № 383/23.07.2018 г. се установява, че
ищецът е поканил ответника да заплати процесните суми.
От известие за доставяне на БГ пощи, в което
е посочено съдържанието на пратката, се установява, че поканата е връчена на
26.07.2018 г. на Димитър х. – баща на
ответника.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ/отменен, но действаща към момента на
настъпване на процесното ПТП материално правна норма/ във вр с чл. 45 от от ЗЗД . Искът е регресен суброгационен иск, който дава право на ГФ при условие,
че е заплатил дължимото се обезщетение на увреденото лице, да се суброгира
изцяло в неговите права до размера на заплатената сума и разходите по ал.8 и да
предяви иск срещу прекият деликвент. За да се ангажира отговорността на
ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.), следва да бъде осъществен следния
многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното
произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) и да е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България, 4) и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на
Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на фонда възниква
на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за
определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.).
Предвид всичко установено по делото, съдът
намира, че предявеният иск е частично основателен и доказан, тъй като е
доказано наличието на посоченият по-горе фактически състав за следните суми:
- сумата от 22000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1923.20 лева -
обезщетение за имуществени вреди, заплатени от ищеца преди образуване на
делото, видно от преводно нареждане от 10.06.2014 г.
- сумата от 18 000.00 лева, представляваща главница и
сумата от 2 382.07 лева – лихви, присъдени с
решение от 22.05.2015 г., постановено по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на С.
градски съд.
- ведно със законната лихва от 31.08.2018 г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираните суми за
разноски по исковото и изпълнителното производство, съдът намира, че в
платеното не се включват, нито е логически оправдано да се включват суми за
изплатени от Г.на увреденото лице разноски, направени в исково производство по
разглеждане на предявен от последното пряк иск за изплащане на обезщетение по чл. 288, ал.11 от КЗ, така и суми за разноски, направени в
изпълнително производство по събиране на присъденото от съда по този иск
обезщетение, защото тези разноски са пряка и непосредствена последица от
обективно противоправно поведение на Г., състоящо се съответно в отказ да
удовлетвори претенцията им, с което е обусловило предявяването й по съдебен ред
и съответно е породило отговорността за разноски съобразно изхода на делото, в
липса на своевременно доброволно изпълнение на влязлото в сила решение. Ако Г.бе
изпълнил навреме законовото си задължение да изплати на увреденото лице
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, той не би понесъл
допълнителното финансово бреме за изплащане на тези разноски. Задължението за
изплащане на суми на тези основания се явява санкционна последица от
собственото му противоправно поведение и той не може да претендира включването
им в регресното си вземане и ангажиране отговорността на ответника за тях- в
този смисъл Решение № 34/08.02.2017 г. по в. т. д. № 705/2016 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив и Решение № 156/08.06.2017 г. по в. т. д. № 211/2017
г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен за следните сумите:
- сумата от 84.00 лева - разноски по
изпълнителното дело; сумата от
1 786.95 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата от 770,00 лева - други суми,
дължими до момента /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за
пазач и пр./ по изп. дело № 812/2015 г., ЧСИ М.Ц. per. № 840 на КЧСИ, с район
на действие - С. градски съд.
- сумата от 778.50 лева - неолихвяема сума,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 10349/2014 г. по описа на С. градски съд; сумата от 84.00 лева - разноски по
изпълнителното дело; сумата от 132.34 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата
от 350,00 лева - други суми, дължими до момента /в т.ч. ДТ, адв.
възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и
пр./ по изп.д. № 864/2015 г., по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840 на КЧСИ, с район
на действие - С. градски съд.
- сумата от 920 лева /деветстотин и двадесет
лева/, представляваща дължима държавна такса по гр. дело № 10349/2014 г., по
описа на С. градски съд.
- ведно със законната лихва от 31.08.2018 г.
до окончателното й изплащане.
Направеното от страна на ищеца възражение за
погасяване на иска по давност е неоснователно. Погасителната давност за
претендираните чрез регресния иск вземания на ищеца против ответника започва да
тече от плащане на обезщетенията на правоимащите увредени лица, от който момент
тези вземания стават изискуеми за ищеца./в този смисъл е задължителната
съд.практика-решение № 53/16.07.2009 г. на ВКС-Първо т.о. по т.д.№ 356/2008
г.,постановено в производство по чл. 290 ГПК/. Правото на ищеца да се суброгира в правата на увредените лица възниква
след плащане на обезщетенията, съгласно чл. 288, ал.12 и ал.13 КЗ (отм.); Преди да е възникнало вземането-предмет на регресния иск, не може
да тече давност /арг.от чл. 114, ал.1 ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 114, ал.3 ЗЗД е неприложима, тъй като не се касае за пряк
иск на увредените лица срещу деликвента. В случая плащането на обезщетения на увреденото
лице е извършено от ищеца на 26.10.2015 г., а исковата претенция е депозирана на
31.08.2018 г., тоест преди да изтече давностния срок по чл. 110 ГПК. За пълнота съдът отбелязва, че срокът на общата давност по чл. 110 ГПК при регресните притезания важи и за вземанията, произтичащи от платени
лихви за забава върху обезщетенията за вреди от непозволено увреждане. За платените
от застрахователя /респ.ГФ в случая/ суми за лихви върху определените
обезщетения на увредените лица, които са предмет на регреса срещу деликвента,
не се прилага 3 г. давностен срок по чл. 111 б."в" ЗЗД, а общата 5 г.давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като основанието за регресния иск не е застрахователното
правоотношение, нито непозволеното увреждане, а фактът на изплащане на
обезщетенията, вкл. с лихвите, на правоимащите лица. /т.14 ППВС № 7/1977 г./.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1 862,24 лева, съразмерно
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ла. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 299,06 лева, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***да заплати на Г., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.*** сумата от 44 305,27 лева
/четиридесет и четири хиляди триста и пет лева и 27 стотинки/, представляваща изплатеното от Г.застрахователно
обезщетение, от които
- сумата от 22 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1923.20 лева -
обезщетение за имуществени вреди, заплатени по щета № 210052/20.03.2014 г. с преводно
нареждане от 10.06.2014 г.
- сумата от 18 000.00 лева, представляваща главница и
сумата от
2 382.07 лева – лихви, присъдени с
решение от 22.05.2015 г., постановено по гр. дело № 10349/2014 г., по описа на С.
градски съд;
- ведно
със законната лихва
от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.*** против И.Д.Х., ЕГН **********, с адрес
*** за сумата от 4 905,79 лева /четири хиляди деветстотин и пет
лева и 79 стотинки/, представляваща както следва:
- сумата от 84.00 лева -
разноски по изпълнителното дело; сумата от
1 786.95 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата от 770,00 лева - други суми,
дължими до момента /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за
пазач и пр./ по изп. дело № 812/2015 г., ЧСИ М.Ц. per. № 840 на КЧСИ, с район
на действие - С. градски съд.
- сумата от 778.50 лева - неолихвяема сума,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 10349/2014 г. по описа на С. градски съд; сумата от 84.00 лева - разноски по
изпълнителното дело; сумата от 132.34 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата
от 350,00 лева - други суми, дължими до момента /в т.ч. ДТ, адв.
възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и
пр./ по изп.д. № 864/2015 г., по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840 на КЧСИ, с район
на действие - С. градски съд.
- сумата от 920 лева /деветстотин и двадесет
лева/, представляваща дължима държавна такса по гр. дело № 10349/2014 г., по
описа на С. градски съд.
- ведно
със законната лихва от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.*** разноски в размер на 1 862,24 лева, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** против И.Д.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** разноски
в размер на 299,06 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: