Определение по дело №231/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 187
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Диана Кузманова
Дело: 20221600600231
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
гр. Монтана, 05.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев

Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600231 по описа за 2022 година
Производството е чл.65, ал.7-9 НПК, образувано по жалба на
обвиняемата по досъдебно производство № 604/2022 година по описа на РУ-
Лом С.Л. определение на Районен съд-Лом , постановено на 15.09.2022 година
по частно наказателно дело № 371/2022 година, с което е оставена без
уважение молбата й за изменяване мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемата
и нейният защитник поддържат жалбата, като излагат конкретни
съображения в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл.65, ал.7 НПК от
обвиняемо лице, но разгледана по същество същата е неоснователна.
1
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
С влязло в сила определение година по частно наказателно дело №
326/2022 година, Районен съд-Монтана е взел мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на жалбоподателката в настоящото
производство С. Л..
Към момента на постановяване на този съдебен акт, а и към
настоящия момент Л. е привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 НК
За да вземе тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемата, съдът е
приел, че от събраните по досъдебното производство доказателства може да
се направи обосновано предположение, че обвиняемата Л. е извършител на
горепосоченото престъпление. Съдът в това определение е приел също така,
че съществува реална опасност обвиняемата да се укрие и да извърши друго
престъпление. Тези изводи са направени въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства.
В производството, приключило в атакуваното в настоящото
въззивно производство определение - по чл.65, ал.1 НПК , предметът на
обсъждане е свързан с това дали е настъпила е промяна в обстоятелствата,
при условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от влизане в сила на акта на
съда, постановяващ „задържане под стража“ на обвиняемата С. Л.
От момента на произнасянето на Районен съд-Лом с цитираното по-
горе определение до настоящия момент не са настъпили каквито и да било
нови обстоятелства, с оглед на които определената по отношение
обвиняемата мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде
изменена в по-лека. Обосноваността на предположението, че Л. е извършител
на престъплението, не е разколебана. Изтеклият период на задържане не
надвишава срока по чл.63, ал.4 от НПК и е в рамките на разумните граници с
оглед разследването на делото. Не е отпаднала опасността обвиняемото лице
да се укрие и извърши друго престъпление. В подкрепа на втория извод са
обективните данни по делото, коментирани и от първостепенния съд
/справка за съдимост/; доказателства, сочещи на лоши характеристични данни
на обвиняемата Л.. Изводът за съществуваща опасност обвиняемата да се
укрие е обусловен и от обстоятелството, че престъплението , за извършването
2
на което Л. е привлечена кто обвиняема и за което същата се е признала за
виновна в обясненията си, дадени след привличането й в горепосоченото
качество, е извършено в изпитателния срок, определен с влязла в сила
прирсъда на Ломския районен съд по нохдело № 634/2020 година, с която
присъда на Л. е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода.
По делото са налице данни, че обвинеямата има три малолетни
деца, но грижата за тях след задържането й е поета от майката на лицето, с
което Л. живее на съпружески начала, който също е привлечен като обвиняем
по горепосоченото досъдебно производство.
Доводите на защитата на обвиняемата, че дяението е извършено в
условията на неизбежна отбрана не могат да бъдат коментирани в настоящото
съдебно производство.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че искането за
изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека
правилно - обосновано и законосъобразно е оставено без уважение с
обжалваното в настоящото производство определение на
първоинстанционния съд, като законосъобразно е приложена и разпоредбата
на чл.65, ал.6 НПК.
По горните съображения определението на Районен съд-Лом следва
да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 168 на Районен съд-Лом,
постановено на 15.09.2022 година по частно наказателно дело № 371/2022
година по описа на Районен съд-Лом.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4