РЕШЕНИЕ
№ 3878
гр. *, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20223110112251 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. А. Ж., ЕГН **********, и
М. А. П., ЕГН **********, срещу Г. Р. Г., ЕГН **********, и Й. И. Г., ЕГН **********,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
реална част от НИ *.* по ПНИ на С.О. “Ч*” /*/, землище село *, одобрен със Заповед № * от
11.09.2012 г. на Областен управител на Област *, която е разположена по средата на НИ № *
ПНИ на С.О. “Ч*” /*/, землище село *, одобрен със Заповед № * от 11.09.2012 г. на Областен
управител на Област *, който отговаря на ПИ с идентификатор *.* по КК на землище село *,
одобрена със Заповед № */05.07.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на
тази реална част от 600 кв.м., която отговаря на имот пл. № * по КП от 1990 г., при граници
на тази реална част: от двете страни - останалата част от ПИ с идентификатор *.* по КК на
землище село *, път № *.* и ПИ с идентификатор № *.* и ПИ с идентификатори *.*, *.* и
*.*, с площ на целия ПИ с идентификатор *.* – 1 778 кв.м. и граници на целия имот - ПИ с
идентификатори *.*, *.*, *.*, *.*, *.*, *.*, *.*, *.*; както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяна на Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 46,
том IV, рег. № 8734, дело № 611 от 09.12.2008 г. на Нотариус *
Твърди се в исковата молба, че ищците са внуци и наследници на *. Сочи се, че с
Решение № */19.07.2018 г. на ОСЗ - * е признат за възстановяване имот на наследниците на *
- нива от 5.000 дка, местност “*”, находящ се в замлището на село *. Излагат се твърдения,
че имотът попада в територията по 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като при изработване на ПНИ на СО
“Ч*” /*/, село * е отреден и записан на наследодателя на ищеца стар имот № * по ПКП на
имотите на старите собственици към ПНИ на СО “Ч*” /*/. Сочи се, че планът на
новообразуваните имоти е одобрен със Заповед № * от 11.09.2012 г. на Областен управител
на Област *, като по този план за наследниците на * по помощния кадастрален план към
ПНИ е отреден и записан стар имот № * и в този имот по ПНИ попада новообразуван имот
*.*, записан на наследниците на *. Твърди, че в този новообразуван имот участва имот пл. №
* по стария КП от 1990 г., който отразява имотите на ползвателите, който според регистрите
1
към този план е бил записан на единия от ответниците като ползвател. Излагат се твърдения,
че за ответника Г. Р. Г. не е бил отреден и записан новообразуван имот, поради липса на
данни същият да е трансформирал правото си на ползване в право на собственост. Сочи се,
че със Заповед № */16.12.2019 г. на Кмета на Община *, Област * е възстановено правото на
собственост на наследниците на * върху НИ № *.*, целият с площ 1 778 кв.м., местност “Ч*”
/*/, землище село *. Излагат твърдения, че за местността и населеното място е налице
изработена КК, по която имотът е с идентификатор *.*. Сочи се, че ответникът е подал
Заявление № *27.05.2021 г. до Община * с искане за изменение на НИ № *.* по ПНИ на
местност “Ч*” /*/, землище село *, състоящо се в отразяване правото на собственост на
ответника по отношение на имот № * по КП от 1990 г. Твърди се, че ищцата П. А. Ж. е
подала възражение срещу процесното искане, което било уважено и преписката е спряна до
разрешаване на възникналия спор за материално право между страните, като в същото време
е спряна и преписката на ищцата, свързана с подадено от нея заявление за изготвяне на
оценка на подобренията в имота, което е свързано с невъзможност на ищцата да бъде
въведена във владение на процесния имот. Излагат се твърдения, че се оспорва правото на
собственост на ответниците върху процесния имот, оспорва се истинността на
удостоверението за предоставено право на ползване, както и се оспорва истинността на КНА
№ */2008г., вписан в Служба по вписванията - *, вх.рег. № */11.12.2008 г., Акт № 125, том
CXVI. Настоява се, че ответникът не е имал качеството на ползвател и не е трансформирал
правото си на ползване в право на собственост, евентуалност се твърди, че имотът върху
който му е предоставено право на ползване, не е идентичен с процесния имот. В случай, че
се установи идентичност, се настоява, че ползвателите към 01.03.1991 г. не са изградили
сезонна постройка, годна за обитаване, поради което не били налице основанията за
закупуване на имота. Счита се, че не са били налице и основанията за придобиване на имота
в режим на СИО.
Ищците сочат, че след приключване на процедурата по възстановяване на имота и
въвеждането им във владение, те ще се легитимират като собственици на процесната реална
част при равни квоти – по ½ за всеки един от тях, като единствени наследници на *.
По тези съображения ищците предявяват исковите си претенции.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Г.
Р. Г., в който излага становище за неоснователност на иска.
Сочи, че на 06.05.1990 г. е входирано Удостоверение № * до Председателя на ОНС под
№ *, от което е видно, че лицето Иван Иванов Курбанов е отказал да получи място в
местността “Ч*” - I район и същото следва да бъде предоставено на Г. Р. Г.. Твърди, че на
18.06.1990 г. е издадено Удостоверение № *, от което е видно, че на Г. Р. Г. е предоставено
право на ползване на земя за земеделско ползване, с площ от 600 кв.м., в землището на село
*, местност “Ч*”, кв. № I, парцел № * по парцеларния план, при граници: ползватели п.*,
п.368, п. *, път, както и е издадено удостоверение за категоризация на земята. Излага
твърдения, че на 18.02.1991 г. е издадена виза за проектиране на постройка за сезонно
ползване, като в имота е изградена такава, ведно с постройка за инвентар и селскостопанска
продукция. Сочи, че в срок е направено искане за закупуване на предоставения му за
ползване имот, но със Заповед № 33/10.02.1999 г. му е отказано. Твърди, че обжалвал
заповедта пред ВОС, като съдът уважил жалбата му и отменил същата, като върнал
преписката за определяне на оценка. Сочи, че на 16.02.2000 г. Кмета на Община * уведомил
ответника, че решението на ВОС ще бъде изпълнено след влизане в сила на ПНИ и имотът
ще бъде оценен. Излага твърдения, че подал Жалба № Ж-Г/12/ на 11.10.2007 г., че
решението на ВОС все още не било изпълнено и не е изготвена оценка за закупуване на
предоставения му за ползване имот. Сочи, че със Заповед № 401/21.04.2008 г. на ответника е
признато правото да придобие предоставения му имот № * с площ от 600 кв.м., като е
възложено изготвяне на оценка на имота. Излага твърдения, че е заплатил 7 495,23 лева за
гореописания имот, 224,52 лева, представляващи местен данък, 149,68 лева, представляващи
2
режийни разноски и 50 лева - за изготвяне на оценката, като оценката е утвърдена със
Заповед № */23.07.2008 г. на Кмета на Община *. По тези съображения, ответникът счита, че
е станал собственик на процесния имот № * с площ 600 кв.м., находящ се в землището на
село *, местност “Ч*”, като за същия е съставен КНА № * от 09.12.2008 г. Сочи, че на
31.01.2014 г. е уведомил Община *, Дирекция “Устройство на територията”, че е собственик
на имот № *, като е представил документи за това и е отправил искане за представяне на
проект за изменение на ПНИ. Излага подробни съображения за това, че е станал собственик
на процесния имот.
По тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищците, чрез
процесуалния си представител, излагат съображения за основателност и доказаност на
предявените искове, като се иска тяхното уважаване. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ответниците, чрез
процесуалния си представител, искат отхвърляне на предявените искове, доколкото от
събрания в производството доказателствен материал не се установяват предпоставките,
обуславящи тяхното уважаване. Претендират се разноски за производството.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените в производството писмени доказателства се установяват следните
обстоятелства:
Видно от Удостоверение за наследници № * от 09.12.2009 г. на село *, Община *,
Област * /лист 11/, * е оставил като законен наследник * И. С.ова – дъщеря, а видно от
Удостоверение за наследници изх. № 37/17.06.2021 г. на село *, Община *, Област * /лист 10/
- наследници на последната са ищците П. А. * и М. А. П..
Видно от Списък на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС за село *
/лист 53/, в същия фигурира имот 1.*, местност „Ч*“, нива с площ от 5,038 кв.м., записана на
*, съгласно Решение № * от 18.11.1996 г. на ОСЗГ *.
Със Заявление вх. № */14.02.1992 г. до Общинска Поземлена комисия – * /лист 306/ * е
поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделска земя в село *, Община *,
Област *, представляваща нива с площ от 5 дка, втора категория, в местността „*“, съгласно
Опис – декларация № 142 /лист 149/.
С Решение № * от 18.11.1996 г. на Поземлена комисия при Община * /лист 431/ е
възстановено правото на собственост на * в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на нива от пет декара, шеста категория, находяща се в терен по пар. 4 на село *, в
местността „*“, по Заявление вх. № */14.02.1992 г. и по Декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ.
С Решение № * от 19.07.2018 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село * на Общинска
служба по земеделие – град * /лист 9/ е възстановено правото на собственост на
наследниците на * по отношение на нива от пет декара, шеста категория, находяща се в
терен по пар. 4 на село *, в местността „*“, при ограничения на ползването /че имотът се
възстановява по разпоредбите на пар. 4 ЗСПЗЗ/. Посочено е в решението, че същото отменя
Решение № */18.11.1996 г., както и че възстановяването на правото на собственост ще се
извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗ.
Съгласно Заповед № */16.12.2019 г. на Кмета на Община * /лист 17/, е възстановено
правото на собственост на наследниците на * по отношение на новообразуван имот № *.*, с
площ от 1 778 кв.м., в местност „Ч*“/“*“ в землището на село *, по ПНИ на част от СО „Ч*“.
С Писмо от 02.06.2021 г. на Директора на Дирекция УТ при Община * /лист 12/ ищците
3
са уведомени, че по повод на Заявление от 27.05.2021 г. от ответника Г. Р. Г. е започнало
административно производство по изменение на ПНИ на СО „Ч*“/“*“ в землището на село
*, което ще завърши с издаване на заповед, на основание пар. 4к, ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ в частта
за НИ № *.* по ПНИ, одобрен със Заповед № */11.09.2012 г. на Областния управител на
област *. По повод на посоченото писмо е депозирано възражение от ищците /лист 14 - 15/
до Кмета на Община * против представения от ответниците проект за изменение на ПНИ в
частта за НИ № *.*.
С Писмо от 03.11.2021 г. на Председателя на комисията по пар. 4, ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ
/лист 16/ ищците са уведомени, че подаденото от тях възражение е уважено, доколкото
изменението попада под разпоредбата на пар. 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2 ПЗР ЗСПЗЗ.
Съгласно Писмо от 06.02.2024 г. /лист 312/ до ищците, в ОСЗ – * не е налице план на
имотите на старите собственици в местност „Ч*“/“*“ за землището на село * или на село *
към момента на кооперирането им в ТКЗС, ДЗС, тоест към 1958 г. или в по-ранен период от
време. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършено въз основа
на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б ППЗСЗПП.
По делото е приета като писмено доказателство Виза за проектиране постройка за
сезонно ползуване от 1989 г. на Председателя на ТСУ при Община * /лист 84/, с която е
допуснато проектиране на постройка при определени параметри в имот, находящ се в
местност „Ч*“, в землището на село *, собственост на ответника Г. Р. Г..
Съгласно Заповед № 401/21.04.2008 г. на Кмета на Община * /лист 60/, на ответника Г.
Р. Г. е признато правото да придобие собственост върху имот № * с площ от 600 кв.м. в
местност „Ч*“, в землището на село *, предоставен за ползване с Удостоверение №
*/18.06.1990 г. на ИК на ОбНС – * /лист 76/, както и е възложено изготвянето на оценка на
имота. Приобщена по делото е Експертна оценка за определяне справедливата пазарна
стойност на имот № * /лист 63 - 64/, като същата е 7 484 лева. Със Заповед № */23.07.2008 г.
на Кмета на Община * /лист 65 - 66/ посочената оценка е утвърдена и е указано нейното
внасяне от ответника Г. Р. Г.. Представени по делото са Преводно нареждане от 08.09.2008 г.
/лист 69/ за заплащане от последния към Община * на сумата от 7 495,23 лева, с посочено
основание: „стойност на имот * Ч*“, както и Преводно нареждане от 08.09.2008 г. /лист 70/
за заплатени от ответника суми за местен данък и режийни разноски за същия имот.
От Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № *** от
09.12.2008 г. на Нотариус */лист 44/ се установява, че ответниците Г. Р. Г. и Й. И. Г. са
признати за собственици на следния недвижим имот: земя, цялата с площ от 600 кв.м.,
находяща се в землището на село *, СО местност „Ч*“, съставляваща имот с пл. № * по
ПНИ на местността, изработен през 1990 г., като за местността няма одобрен ПНИ, съгласно
чл. 28 ППЗСЗПП, заедно с намиращите се в имота дървена барака с площ от 6 кв.м. и
второстепенна постройка с площ от 12 кв.м.
Приобщени по делото са приходни квитанции за периода от 2010 г. до 2022 г. /листи
157 - 172/ за заплащани от ответниците към Община * данъци и такси битови отпадъци за
земя и сгради в село *, местност „*“.
Приобщена в цялост по делото е Преписка, водена при Община *, образувана по повод
на Заявление от 27.05.2021 г. от ответника Г. Р. Г. с искане за изменение на влязъл в сила
ПНИ на част от СО „Ч*“ в землището на село *.
Съгласно Писмо от 07.05.2025 г. от Началник Отдел „Държавен архив“ – * /лист 435/ до
ответниците, не са установени молба за членство и опис – декларация за внесени от * имоти
в ТКЗС „С. *“ – село *. Установени са Заявление за членство и декларация от * в ТКЗС „*“ –
** от 20.01.1949 г.; Декларация Образец 3 с данни за имоти на *, Опис – декларация за
полските имоти на *, внесени в ТКЗС „*“ – **, листи с името на * в Книгите за членство на
ТКЗС „*“ – **.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
4
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят * С.ов твърди, че е съсед на ответника Г. Р. Г., като родителите му имали
парцел № *, а ответникът - № *, раздадени по постановления за ползване. Заявява, че
ответникът се появил в мястото през 1990 г. и започнал да го обработва и да строи, като
направил постройка от тухли, покрита с цигли. Сочи, че в началото на 1991 г. постройката е
била налична, като в имота имало и друга постройка – бунгало.
В хода на процеса е изслушана Съдебно-техническа експертиза /лист 363 – 374, 412 –
424, 485 - 492/, съгласно заключението по която вещото лице е установило следните
обстоятелства:
Планът на новообразуваните имоти на СО „*“ е интегриран в КК на землището на село
* без промени, т.е. НИ *.* по ПНИ е идентичен с ПИ *.* по КК. НИ *.* по ПНИ попада в
територията на ПИ * по Плана на стари имотни граници и в път. Територията, с която
процесният поземлен имот попада в ПИ * по План на стари имотни граници, е с площ 1 743
кв.м. Територия с площ от 35 кв.м. от път по стар план е включена в територията на
процесния поземлен имот.
В кадастралният регистър за собственик на ПИ * по Плана на старите имотни граници
е вписан *.
ПИ *.* по КК на землище на село * не е идентичен с ПИ * по КП от 1990 г. на м. *.
Територия с площ 594 кв.м. от ПИ * попада в територията на ПИ *.* по КК. Площта на ПИ *
по КП от 1990г. е 613 кв.м.
В поземленият имот има изградена едноетажна масивна жилищна сграда с дървен
гредоред. Сградата е трайно свързана с терена, чрез ивична каменна основа. Площта на
сградата, получена от геодезическото заснемане, е 17 кв.м. Процесният поземлен имот,
съответстващ на място на ПИ * по КП от 1990 г., е с материализирани граници: от
северозапад - бетонови колове и оградна мрежа, от североизток - бетонови колове и оградна
мрежа и има частично изградена ограда в югоизточната част на имота - плет. Югозападната
граница не е материализирана.
Поземленият имот на ищците е бил с идентификатор на новообразуван имот *.* и с
площ 2 374 кв.м. Източната граница и площта на процесния поземления имот се променят
със Заповед № 60/10.06.2015 г. на Кмет на Община *, защото се попълва имот с
идентификатор *.* с площ 596 кв.м.
НИ *.* по ПНИ е образуван от поземлени имоти на ползватели, на които правото на
ползване не се трансформира в право на собственост.
Предоставена на експертизата е аерофотоснимка от Военнотопографска служба - * от
облитане през 1991 г. Извършено е геодезическо заснемане на границите на съседните
поземлени по улица с идентификатор *.*, граничеща с процесния поземлен имот, и
преместваем обект – бунгало, находящ се в процесния поземлен имот. От извършеният оглед
на място експертът е установил, че в процесния поземлен имот има преместваем обект -
дървено бунгало, който е разположен върху каменна основа. Бунгалото е с размери: ширина
– 260 м. и дължина 2.70 м. Площта на преместваемия обект е 7 кв.м. Бунгалото е източно
разположено спрямо масивната жилищна сграда, на 1м. разС.ие от източната й фасада. От
комбинирания цифров модел между мащабираната и координирана аерофотоснимка с
процесния НИ *.* по ПНИ на м. „*“, който е идентичен с ПИ *.* по КК на землището на
село *, ПИ * по КП към Помощния кадастрален план, който е идентичен с ПИ * по КП от
1990 г. и заснетия преместваем обект - бунгало се установява, че през годината на облитане -
1991 г. няма масивна жилищна сграда в процесния поземлен имот, съответно в ПИ * по КП
от 1990 г. Заснетият преместваем обект - бунгало съвпада по местоположение и граници със
заснета постройка на аерофотоснимката от 1991 г.
В имота е налице втора постройка, освен посочената масивна жилищна сграда.
5
Постройката е дървена, представляваща дървено бунгало, разположена върху каменна
основа. Постройката - бунгало е преместваем обект и не е предмет на кадастъра, затова тя не
е нанесена в кадастралните планове. Бунгалото не е трайно закрепено за терена. Към
момента на огледа представлява склад. Бунгалото е с площ 7 кв.м.
Землищата на село * и на село *, Община *, са граничещи. Местност „*“, респективно
„Ч*" попада в землището на село *. Полигоните на землищните граници на село * са
определени на 06.04.1999 г., както и полигоните на границите на земите по параграф 4 на
ЗСПЗЗ, съгласно Протокол за установяване на границите на териториите в землището на
село *, възстановяващи се по чл. 18 -г. Към 1996 г. не са били уточнени землищните граници
на териториите на землището на село *. Точните граници на местностите не могат да се
определят, защото те нямат граници.
От предоставената двойка аерофотоснимки от облитане през 2001 г. на землището на
село *, местност „*“ се установява, че до постройката, налична на аерофотоснимката от 1991
г., представляваща преместваем обект – бунгало, е построена втора постройка. Същата
съвпада по местоположение и контур със заснетата процесна едноетажна жилищна сграда и
сграда с идентификатор *.*.1 по КК на землището на село *. Размерите и застроената площ
на сградата, получени от аерофотоснимките, са 4,70 м х 4 м и площ от 19 кв.м. Вещото лице
е изразило становище, че сградата е построена в периода 1991 г. – 2001 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е
изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита,
тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното
субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с
внасянето на безспорност в отношенията.
Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 8/2013 г. на ВКС, ОСГКТК,
правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост или друго
вещно право възниква не само когато ищецът заявява самостоятелно вещно право върху
вещта, но и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание
или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
С оглед на това тълкуване, в практиката на ВКС се приема, че когато има признато
право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен с
учредено право на ползване по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но реституционното производство не е
приключило, за бившия собственик е налице правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск, с който да отрече претендираните от ответника вещни
права върху същия имот, произтичащи от изкупуване на земята по реда на § 4а или § 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ /в този смисъл Решение № 46 от 06.07.2012 г. , постановено по гр.д. № 839/2010 г.
по описа на ВКС I г. о./.
В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения, че ищците, отричайки собственическите права на ответниците, биха станали
собственици на процесния недвижим имот по реституция, настоящият състав приема, че за
същите съществува правен интерес от избраната форма на защита. При тези твърдения, за да
удостоверят правния си интерес от отрицателния установителен иск, ищците следва да
докажат наличието на легитимно правно очакване да придобият собствеността. Не може да
се изисква в тази хипотеза ищците да докажат собствеността, защото такова доказване е
несъвместимо с техните твърдения, че не я притежават. Същевременно, с оглед изрично
заявеното от ответниците в отговора на искова молба оспорване на предявените искови
претенции, съдът намира, че именно ответниците са пасивно процесуално легитимирани по
предявените претенции.
6
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че отрицателните
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК са предявени при наличието на
правен интерес както от формата на защита, така и спрямо пасивно - процесуално
легитимирана страна, с оглед на което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По възражението на ответниците за материална незаконосъобразност на актовете, от
които черпят права ищците:
Съгласно Тълкувателно решение № 9/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК, ответникът по
иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота
права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална
незаконособразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от
което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че
собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §
4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да
възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Същевременно, ищецът следва да изгради защитата си върху оспорване на правото на
ответника да придобие собствеността върху имота, върху който е притежавал право на
ползване, прекратено с влизане в сила на ЗСПЗЗ по силата на §4 от ПЗР, защото само в тази
хипотеза би провел успешно отрицателния установителен иск.
В случая, ищците в производството представят доказателства за успешно проведена в
тяхна полза земеделска реституция. Те се позовават на позитивно за тях Решение №
*/19.07.2018 г. на ОСЗ- * и Заповед № */16.12.2019 г. на Кмета на Община *, която се явява
способ, годен да превърне ищците в собственици.
Не се споделят доводите на ответниците, досежно липсата на предпоставки за
извършването на земеделското възстановяване на имота. С посочените актове правата на
ищците са валидирани в рамките на установеното производство, те почиват на писмени
доказателства за собственост; също в рамките на процедурата имотът е ясно и точно
индивидуализиран. Следователно ищците могат успешно да противопоставят правата си на
тези на ответниците.
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване от страна на ищците,
при условията на пълно и главно доказване, на твърденията, с които обосновават правния си
интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право,
доказвайки изложените в исковата молба твърдения, че им е възстановено право на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, както и че възстановеният имот е
идентичен с реална част от НИ *.* по ПНИ на С.О. “Ч*” /*/, землище село *, Община *,
одобрен със Заповед № * от 11.09.2012 г. на Областен управител на Област *, която е
разположена по средата на НИ № * ПНИ на С.О. “Ч*” /*/, землище село *, Община *,
одобрен със Заповед № * от 11.09.2012 г. на Областен управител на Област *, който отговаря
на ПИ с идентификатор *.* по КК на землище село *, одобрена със Заповед № */05.07.2016 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на тази реална част от 600 кв.м., която
отговаря на имот пл. № * по КП от 1990 г.
В доказателствена тежест на ответниците, от друга страна, е да установят
противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдяното основание, както и
наведените правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си правни
последици, в т.ч. идентичност между процесния имот и имотът, върху който им е
предоставено право на ползване; че им е предоставено валидно правно на ползване върху
имота; че са заплатили цената на имота по оценка на общината в срок; че в имота към
01.03.1991 г. е имало изградена постройка, годна за обитаване; наличието на материална
7
незаконосъобразност на Решение № */19.07.2018 г. на ОСЗ- * и Заповед № */16.12.2019 г. на
Кмета на Община * за реституиране на имота.
На първо място, съдът намира за доказани в производството възложените в
доказателствена тежест на ищците обстоятелства, а именно: установяване на твърденията в
исковата молба, обосноваващи правния им интерес от предявяване на установителните
искове за защита на тяхно материално право.
От съвкупния анализ на приобщените по делото писмени доказателства, а именно:
Решение № * от 19.07.2018 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село * на Общинска
служба по земеделие – град *, Заповед № */16.12.2019 г. на Кмета на Община *,
Удостоверение за наследници № * от 09.12.2009 г. на село *, Община *, Област *,
Удостоверение за наследници изх. № 37/17.06.2021 г. на село *, Община *, Област *, се
установява, че ищците са наследници по закон на *. На същите е възстановено правото на
собственост по отношение на нива от пет декара, шеста категория, находяща се в терен по
пар. 4 на село *, в местността „*“, съответно по отношение на новообразуван имот № *.*, с
площ от 1 778 кв.м., в местност „Ч*“/“*“ в землището на село *, по ПНИ на част от СО „Ч*“.
Съгласно посоченото Решение № * от 19.07.2018 г., възстановяването на правото на
собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗ.
При съобразяване на горното, на посоченото в Писмо от 06.02.2024 г. /че в ОСЗ – * не е
налице план на имотите на старите собственици в местност „Ч*“/“*“ за землището на село *
или на село * към момента на кооперирането им в ТКЗС, ДЗС, тоест към 1958 г. или в по-
ранен период от време. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е
извършено въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б
ППЗСЗПП/, както и на изводите на вещото лице по допуснатата Съдебно-техническа
експертиза /че землищата на село * и на село *, Община *, са граничещи. Местност „*“,
респективно „Ч*" попада в землището на село *. Полигоните на землищните граници на
село * са определени на 06.04.1999 г., както и полигоните на границите на земите по
параграф 4 на ЗСПЗЗ, съгласно Протокол за установяване на границите на териториите в
землището на село *, възстановяващи се по чл. 18 -г. Към 1996 г. не са били уточнени
землищните граници на териториите на землището на село *. Точните граници на
местностите не могат да се определят, защото те нямат граници. НИ *.* по ПНИ е
идентичен с ПИ *.* по КК; НИ *.* по ПНИ попада в територията на ПИ * по Плана на стари
имотни граници и в път, като територията, с която процесният поземлен имот попада в ПИ *
по План на стари имотни граници, е с площ 1 743 кв.м., територия с площ от 35 кв.м. от път
по стар план е включена в територията на процесния поземлен имот; в кадастралният
регистър за собственик на ПИ * по Плана на старите имотни граници е вписан */ съдът
формира извод за идентичност на възстановения на ищците имот с процесната реална част.
Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ постановява прекратяване на правото
на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. То може
да се трансформира в право на собственост само при кумулативното наличие на законовите
предпоставки на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ или по § 4б на ПЗР на ЗСПЗЗ.
По отношение на трансформацията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на която ответниците
основават своите възражения /становище от 24.03.2025 г./, съдът намира следното:
Правото на ползване може да се трансформира в право на собственост при наличието
на три кумулативни предпоставки: отстъпено право на ползване, съгласно изричен акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет;
заплащане на земята, съгласно стойността й по оценителен протокол; наличието на сграда в
съответния имот към 01.03.1991 г.
Съдът намира, на първо място, че е налице валидно отстъпено право на ползване на
8
ответника Г. Р. Г., по силата на Удостоверение № */18.06.1990 г. на ИК на ОбНС – *,
издадено от Изпълнителния комитет на Общинска народен съвет – село *, Област *,
съгласно Постановление № 26 на Министерски съвет на Отечествения фронт от 1987 г. и
Решение № 28 от 29.05.1990 г. на ИК на ОбНС – село *, по отношение на земя за земеделско
ползване в размер на 600 кв.м. в землището на село *, местност „Ч*“, кв. I, парцел № *.
На следващо място, видно от приобщената по делото Експертна оценка за определяне
справедливата пазарна стойност на имот № *, такава е определена в размер на 7 484 лева.
Със Заповед № */23.07.2008 г. на Кмета на Община * посочената оценка е утвърдена и е
указано нейното внасяне от ответника Г. Р. Г.. Съдът намира за установено от Преводно
нареждане от 08.09.2008 г. заплащането от последния към Община *, в указания срок, на
сумата от 7 495,23 лева, с посочено основание: „стойност на имот * Ч*“.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не се установи по безспорен начин в
производството идентичност между предоставения за ползване имот и процесната реална
част. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-техническа
експертиза, ПИ *.* по КК на землище на село * не е идентичен с ПИ * по КП от 1990 г. на м.
*. Територия с площ 594 кв.м. от ПИ * попада в територията на ПИ *.* по КК. Площта на
ПИ * по КП от 1990 г. е 613 кв.м. В съдебно заседание експертът заяви, че видно от
Приложение 3 към заключението, не е налице такава идентичност, поради разликата в
площите по ПНИ и по КП, както и в югоизточната граница на ПИ.
Ответниците не доказаха в производството и наличието на изградена в имота към
01.03.1991 г. постройка, годна за обитаване. Тази постройка следва да отговаря на
законовите изисквания за сграда, действали към релевантния момент, а именно 01.03.1991 г.
Приложимият закон, установяващ изискванията за сграда към този момент, е Наредба № 5
от 1977 за правила и норми по ТСУ, както и изискванията на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
която норма, макар и да има тълкувателен характер, следва да бъде приложена в конкретния
случай. Съгласно чл. 177 ал. 3 от Наредба № 5/1977 г., отделната постройка за сезонно
ползване се състои най-малко от следните помещения: помещение за обитаване, малка кухня
или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар.
Разпитания в производството свидетел, воден от ответниците, заяви, че в началото на
1991 г. в имота на последните е имало бунгало, както и постройка от тухли, покрита с цигли.
Посочените показания, на първо място, не са достатъчно конкретни, за да формират
категоричен извод за точния момент на построяване на жилищна сграда в имота. Освен
това, същите не съответстват на установеното от вещото лице по допуснатата Съдебно-
техническа експертиза, което е приело, въз основа на предоставената аерофотоснимка от
Военнотопографска служба - * от облитане през 1991 г. и извършения оглед на място, че към
1991 г. няма масивна жилищна сграда в процесния поземлен имот, съответно в ПИ * по КП
от 1990 г. Заснетият преместваем обект - бунгало съвпада по местоположение и граници със
заснета постройка на аерофотоснимката от 1991 г. Постройката е дървена, представляваща
дървено бунгало, разположена върху каменна основа. Постройката - бунгало е преместваем
обект и не е предмет на кадастъра, затова тя не е нанесена в кадастралните планове.
Бунгалото не е трайно закрепено за терена. Въз основа на предоставената двойка
аерофотоснимки от облитане през 2001 г. на землището на село *, местност „*“ вещото лице
е установило, че до постройката, налична на аерофотоснимката от 1991 г., представляваща
преместваем обект – бунгало, е построена втора постройка. Същата съвпада по
местоположение и контур със заснетата процесна едноетажна жилищна сграда и сграда с
идентификатор *.*.1 по КК на землището на село *. Поради посочените констатации и при
съобразяване на Приложение 1А от допълнителното заключение /лист 488/, видно от което
към момента на заснемане е имало листна маса и плътна сянка от дърветата в имота /тоест
облитането от 1991 г. е било в периода пролет-лято/, съдът намира за недоказана третата
предпоставка, указана в доказателствена тежест на ответника, а именно: че към 01.03.1991 г.
в имота е имало постройка, отговаряща на визираните по-горе изисквания за сезонна
9
постройка.
Посоченият извод на съда не се разколебава от приетата като писмено доказателство по
делото Виза за проектиране постройка за сезонно ползуване от 1989 г. на Председателя на
ТСУ при Община *, доколкото същата установява единствено допуснато проектиране на
постройка при определени параметри в имот, находящ се в местност „Ч*“, в землището на
село *, собственост на ответника Г. Р. Г., но не и дали и кога такава постройка е била
изградена в имота.
Поради липсата на част от кумулативно изискуемите законови предпоставки на § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът приема, че предоставеното на ответника право на ползване не се е
трансформирало в право на собственост.
При уважаване на положителния установителен иск силата на пресъдено нещо на
решението по него обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца,
като същевременно отрича претендираното от ответника право, докато при
отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. При
отрицателния установителен иск, след установяване на допустимостта на производството,
съдът изследва притежава ли ответникът правата, отричани от ищеца, като
доказателствената тежест на последните е за ответника.
Поради изложените съображения и доколкото не са доказани в производството
заявените от ответниците права, предявените искове за установяване, че ответниците не са
собственици на процесния поземлен имот, са основателни и доказани, поради което следва
да бъдат уважени.
Предвид уважаването на предявените искове, основателно се явява искането на ищците
по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответниците Нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот № *от 09.12.2008 г. на Нотариус *
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски имат ищците, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Претендираните от същите разноски за производството са в общ размер на 4 529,76
лева, от която сума: 2 529,76 лева – разноски за производството и 2 000 лева – адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. Съответно на
изхода на спора по предявените искове, на фактическата и правна сложност на делото, броя
на проведените открити съдебни заседания, осъществените от процесуалния представител
на ищците процесуални действия, както и установените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размери съдът намира възнаграждение от 1 500 лева. С
оглед на посоченото, в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски за
производството в общ размер на 4 029,76 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците П. А. Ж., ЕГН
**********, и М. А. П., ЕГН **********, и ответниците Г. Р. Г., ЕГН **********, и Й. И.
Г., ЕГН **********, че ответниците не са собственици на реална част от НИ *.* по ПНИ
на С.О. “Ч*” /*/, землище село *, одобрен със Заповед № * от 11.09.2012 г. на Областен
управител на Област *, която е разположена по средата на НИ № * ПНИ на С.О. “Ч*” /*/,
землище село *, одобрен със Заповед № * от 11.09.2012 г. на Областен управител на Област
*, който отговаря на ПИ с идентификатор *.* по КК на землище село *, одобрена със
Заповед № */05.07.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на тази реална част
10
от 600 кв.м., която отговаря на имот пл. № * по КП от 1990 г., при граници на тази реална
част: от двете страни - останалата част от ПИ с идентификатор *.* по КК на землище село *,
път № *.* и ПИ с идентификатор № *.* и ПИ с идентификатори *.*, *.* и *.*, с площ на
целия ПИ с идентификатор *.* – 1 778 кв.м. и граници на целия имот - ПИ с
идентификатори *.*, *.*, *.*, *.*, *.*, *.*, *.*, *.*, повдигната в зелен цвят върху актуална
скица, приложена към уточняващата молба от 23.12.2022 г. /лист 87 от делото/,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот
№ **г. на Нотариус * на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, и Й. И. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на
П. А. Ж., ЕГН **********, и М. А. П., ЕГН **********, сумата от общо 4 029,76 (четири
хиляди двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) лева – разноски за
настоящото производство, от която: 2 529,76 (две хиляди петстотин двадесет и девет лева
и седемдесет и шест стотинки) лева – съдебно-деловодни разноски и 1 500 (хиляда и
петстотин) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
11