№ 446
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500577 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в гр.С.,район „Л.“,бул.“Н.В.“ № 55,ЕКСПО 2000, против
решение № 260017 от 28.12.2022г. по гр.д.№ 83/2020г. на РС-Своге в частта
му ,с която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД
вр.чл.14,ал.1 вр.чл.7т.9 ЗПК/отм/ договор за банков кредит ,сключен на
28.09.2007г. между банката и Т. М. Т. и са отхвърлени предявените
положителен установителни искове за сумите 10.33лв.редовна лихва за
периода от 15.08.2012г. до 14.10.2012г. и 474.83 лв.наказателна лихва за
периода от 15.08.2012г. до 25.11.2015г.Релевират се оплаквания за
необоснованост,нарушение на материалния закон и процесуални
нарушения.Съдът неправилно приел,че на клиента не е предоставен
погасителен план,което води до недействителност на целия договор.Липсвало
законово изискване да се предостави на погасителен план по договора за
потребителски кредит.Фактически цялата информация се съдържала в
клаузите на самия договор.Що се отнася до размера на лихвите,те били
установими с лихвен калкулатор.Претендира разноски за двете инстанции за
държавна такса,хонорари на вещи лица и по 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Т. М. Т. с ЕГН ********** от с.Искрец оспорва
жалбата.
Депозирана е въззивна жалба от Т. М. Т. срещу решението в частта
1
му,с която е признато за установено ,че дължи на банката чистата стойност на
кредита в размер на сумата 661.35лв.,представляваща непогасена
главница,заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.11.2015г.
до окончателното плащане.Релевират се оплаквания за необоснованост и
материална незаконосъобразност.След като веднъж съдът приел,че договорът
за потребителски кредит е нищожен,липсвало основание за връщане на суми.
Въззиваемата банка оспорва жалбата на Т. като неоснователна.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивните жалби процесуално
допустими като депозирани в законовия срок и атакуващи съдебен
акт,подлежащ на въззивно обжалване.По същество жалбите са неоснователни.
С решение № 260017 от 28.02.2022г.по гр.д.№ 83/2020г. на РС-Своге,
изменено с определение № 6 /18.04.2022г. по чл.248 ГПК, съдът прогласява
за нищожен на осн.чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.14, ал.1,вр.чл.7,т.8 ЗПК/отм/
договора за банков кредит,сключен на 28.09.2007г. между страните и е приел
за установено,че Т. дължи на банката сумата 661.35 лв.,представляваща
непогасена главница,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
27.11.2015г. до окончателното й плащане;отхвърля положителните
установителни искове за сумата 10.33лв. редовна лихва за периода от
15.08.2012г. до 14.10.2012г. включително и сумата 474.83 лв. наказателна
лихва за периода от 15.08.2012г. до 25.11.2015г. включително , и осъжда Т.
да плати на банката съдебни разноски по компенсация в размер на 303.43
лв.За да постанови този резултат, първонистанционният съд приема,че липсва
погасителен план,тъй като въпреки изричното указание ищецът не е
представил такъв.Ето защо съдът служебно е обявил договора за
недействителен по силата на чл.14,ал.1 вр.чл.7 т.8 ЗПК/отм./Законосъобразно
съдът следи за клаузи,водещи до неравновесие между правата на потребителя
и на кредитодателя.Последният разполага с цялата информация във връзка с
отпускания кредит,докато кредитополучателя не е в състояние да направи
обективна информирана преценка на условията на договора при неговото
сключване, ако не му бъде предоставен погасителен план.С оглед спазване
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, кредитополучателят
е длъжен да върне чистата стойност на кредита,но не дължи лихви и други
разходи по кредита съгласно чл.14,ал.2 от ЗПК/отм/.Решението е постановено
при спазване на материалния закон и съдопроизводствените,
правила.Обосновано е с наличните доказателства ,събрани при правилно
разпределение на доказателствената тежест и адекватни указания във връзка с
ангажиране на необходими,относими и допустими доказателства,както и
последствията от неизпълнението им.Съобразно резултата от процеса
разноските са правилно разпределени и присъдени по компенсация.Ето защо
решението следва да бъде потвърдено и съдебните разноски по въззивното
производство да останат за сметка на страните така,както са сторени.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017 от 28.02.2002г.по гр.д.№
83/2020г. на РС-Своге, изменено с определение № 6 от 18.04.2022г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3