№ 91
гр. Враца, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500353 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.М.Д. от АК-Враца, в качеството
на особен представител на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес с.***, обл.Враца
против Решение №22/26.04.2021г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.
№1969/2020г., с което е признато за установено, че К. дължи на "Теленор
България"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата
170лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сумата 87.17
лева лизингови вноски по договор за лизинг на устройство HUAWEI Y62017
Grey, сумата 167.26лева, представляваща разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг, ведно със законната лихва от 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради необоснованост и допуснати при постановяването му
нарушения на процесуалните правила.
1
В жалбата се излагат правни съображения в подкрепа на поддържаното
в нея, че въззивникът не дължи неустойка по т.11 от индивидуалния договор
за мобилни услуги, които въззивният съд не следва да обсъжда, тъй като с
обжалваното решение в частта за претендираната от ищеца неустойка
установителният иск е отхвърлен.
Според особения представител на въззивника от представените писмени
доказателства не може да по безспорен начин да се установи наличието на
задължения за заплащане на суми по договора за мобилни услуги, поради
което се заявява искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира се възнаграждение за особено
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания.
Чрез пълномощника си адв.В.Н. въззиваемото "Теленор България"ЕАД е
подало отговор на отговор на въззиввана жалба, в който на първо място
подчертава, че искът в частта за неустойката е отхвърлен.
По отношение на останалата част от решението, с която искът с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК е уважен, в отговора се обръща внимание на това,
че в жалбата не се навеждат никакви възражения, поради което според
въззиваемата страна окръжният съд не дължи произнасяне по въпроса за
дължимостта на сумите за абонаментни такси, използвани услуги, лизингови
вноски и разлика в цената на устройството. По същество в отговора се излагат
съображения за дължимост на сумите по решението в частта, с която
предявеният иск е уважен. Въззиваемата страна претендира разноските,
направени в заповедното и в исковото производство пред двете инстанции.
Доказателствени искания не се заявяват.
Преценявайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което въззивникът не се явява и не се представлява. В писмено
становище пълномощникът на въззиваемото дружество моли в обжалваната
част решението да бъде потвърдено и претендира разноски за тази инстанция.
2
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
"Теленор България"ЕАД срещу Г. А. К. иск с правно основание чл.422 ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено, че има срещу ответника
вземания за сумата 487.52лв., представляваща неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него и законна лихва
от подаването на заявление по чл.410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2017г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24
месеца по програма "Тотал 24.99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99лв. с
ДДС, по който ответникът е в неизпълнение на задълженията си за сумата
170.63лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода
01.12.2017г.-04.01.2018г., поради което и съгласно спогодбата между ищеца и
КЗП мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62.46лв., равна на
три месечни абонаментни такси и начислена във фактура от 05.03.2018г.
Ищецът твърди, че на същата дата и по повод процесния договор
ищецът като лизингодател е сключил с ответника и договор за лизинг, с който
му е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
HUAWEI Y5 2017 Grey за обща лизингова цена в размер на 167.17лв.,
дължима на 23 лизингови вноски от по 3.79лв. всяка една и първоначална
лизингова вноска в размер на 80лв., като по този договор ответникът му
дължи сумата 87.17лв., формирана от лизинговите вноски за периода
01.12.2017г.-04.03.2018г.
Твърдението на ищеца е, че вследствие на неизпълнението на ответника
по договора за мобилни услуги същият му дължи сумата 176.26лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във
фактура от 05.03.2018г.
3
Като изброява издадените от него фактури, ищецът сочи, че за исковите
суми е подал пред Районен съд-Враца заявление по чл.410 ГПК и за тях по
ч.гр.д.№254/2020г. му е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5, с което
се обосновава правния интерес от предявяването на установителния иск.
Назначеният на ответника особен представител е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявения иск, развивайки съображения
за нищожност на договора и за неистинност на отразените в представените
фактури обстоятелства. Оспорена е и дължимостта на неустойка поради липса
на доказателства за прекратяване на договора и неустановеност на размера на
претендираната сума. В отговора се поддържа нищожност на неустоечната
клауза на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и се поддържа, че същата е
неравноправна по смисъла на чл.142, т.5 ЗЗП.
От приобщеното ч.гр.д.№245/2020г. по описа на Районен съд-Враца се
установява, че за исковите суми в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на
длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от
16.07.2020г. на заявителя са дадени указания в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.
Искът е предявен в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустим.
По делото е установено, че на 01.12.2017г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по
програма "Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона
ЕС" при стандартен месечен абонамент в размер на 24.99лв. с ДДС. Със
същата дата е сключен и договор за лизинг, с който ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6
2017Grey с обща лизингова цена 167.17лв., платима на 23 лизингови вноски
от по 3.79лв. всяка една, и първоначална вноска в размер на 80лв.
Представени са две фактури от 05.12.2017г. и от 05.01.2018г. съответно за
сумите 3.79лв. за лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
01.12.04.12.2017г., 3.79лв. за лизингова вноска за отчетен период 05.12.2017г.-
4
04.01.2018г. и 79.59лв. – сбор от 21 лизингови вноски, изчислени общо
поради неплащане на предходните на основание чл.12 от Общите условия
към договора за лизинг за периода 05.02.2018г.-04.03.2018г. по фактура от
05.03.2018г. Представени са и фактура от 05.01.2018г. за сумата 183.82лв.,
отнасяща се за период 05.12.2017г.-04.01.2018г. и включваща неплатени
абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, включваща сумата
148.03лв. за абонаментна такса и използвани услуги, и сумата 3.79лв. за
лизингова вноска и фактура от 05.03.2018г., отнасяща се за период
05.02.2018г.-04.03.2018г., за сумата 487.52лв. /за 229.72лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, 79.59лв. за
лизингова вноска и 178.21лв. за задължения за предходен период/.
Ищецът е представил общите условия за взаимоотношенията му с
потребители на електронни съобщителни услуги, в чийто чл.23, б."б" е
предвидено, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор, и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план. В чл.26 от общите условия е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на същите се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно, а при сключване на индивидуален договор всеки потребител
бива уведомен за датата от месеца, на която ще бъде издавана фактурата,
неполучаването на която не освобождава потребителя от задължението за
плащане. В чл.49 от общите условия е предвидено, че мобилният оператор
има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя, в
уговореното количество и на уговореното място, съгласно чл.71 потребителят
е длъжен да заплаща определите от "Теленор" цени по начин и в сроковете по
т.27, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. В чл.75 от общите условия е предвидено право на
оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор при неспазване
на което и да е задължение по част ХІІІ или в случай на неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, както и незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или в условията на т.19б и 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор или да откаже сключването на нов
договор с потребителя.
5
При така ангажираните по делото доказателства районният съд е приел,
че между страните е сключен договор за мобилни услуги при описаните по-
горе условия, с които ответникът е запознат, удостоверявайки това с
подписването му.
Съдът е приел за доказан факта, че в уговорения срок ответникът е
дължал и не е заплатил на ищеца сумата 170.63лв., представляваща
незаплатено възнаграждение за електронни мобилни услуги, които са
използвани от него. За основателен и доказан е намерен и иска за сумата
87.17лв., представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за
сключения между страните договор за лизинг на мобилно устройство, чийто
срок е изтекъл към датата на първоинстанционното решение. За основателни
са намерени и исковете за сумата 87лв. за лизингови вноски и за сумата
167.26лв., представляваща разлика между цената на лизинговото устройство
без абонамент и преференциалната обща лихва, предвид доказания факт на
неизпълнение от страна на ответника и изпадането му в забава.
Районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за
неустойка за сумата 62.46лв., приемайки, че уговореният размер противоречи
на добрите нрави и нарушава принципа на справедливост и добросъвестност
в гражданските отношения.
Съразмерно с уважената част от иска на ищеца са присъдени разноски в
исковото и в заповедното производства.
Като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и след
самостоятелен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в хипотезата на чл.272 ГПК чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
При този изход на делото и предвид факта, че като образувано по жалба,
подадена от особен представител, производството е развито без
предварително внасяне на държавна такса, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати такава в полза на Окръжен съд-Враца в размер на 25лв.
В полза на въззиваемотото дружество жалбоподателя следва да бъде
6
осъден да заплати направените във въззивното производство разноски в
размер на 550лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и за направени
разноски за особен представител.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №22/26.04.2021г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№1969/2020г.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, с адрес с.***, обл.Враца да заплати
в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, с адрес с.***, обл.Враца да заплати
на "Теленор България"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** направените във виззивното производство разноски в размер на 550лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7