РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. Бургас, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120203016 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. В., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-004671/18.11.2021 г., издадено от началник на група в сектор
Пътна полиция към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ в
размер на 750 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. С. ....от
БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. ....
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Представено е и писмено становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.11.2020 г., в 16:28 ч., в общ. Бургас, на ПП I-9, км. 238+819, до Гробищен парк,
в посока към ул. Транспортна, автоматизирано техническо средство - мобилна система за
контрол на скоростта - ARH CAM S1, с фабричен № 11743D1, засякло и заснело движещо се
със скорост от 108 км/ч МПС Дачия с рег. № ......... Мястото на контролирания пътен участък
попадало в границите на населено място с допустима скорост за движение до 50 км/ч.
Въпросното нарушение било записано на снимка № 0073838. Заснетият автомобил е
собственост на „Топлотехника“ ЕООД, а скоростта следва да се счита на 104.76 км/ч (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) или с 54.76 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - ARH CAM S1,
1
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.
13/ и протокол от проверка /л. 12/.
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
и снимка по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /л. 11/, съдържащ всички
законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана до управителя на „............. На 25.02.2021 г. ......... попълнил декларация по
реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че на процесната дата и час МПС е било
управлявано от жалбоподателката М. В.. На 27.09.2021 г. жалбоподателката М. В. също
попълнила декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирала, че на процесната
дата и час МПС е било управлявано от нея.
След получаване на информацията за водача, на 05.10.2021 г. св. Н. Д. съставил
срещу нея АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, на 18.11.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по делото снимка.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - ....... - началник на Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР
- Бургас, която е била оправомощена да издава НП, видно от приложената по делото Заповед
с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към
Сектор ПП - ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и
срещу какво да се защитава.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
2
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
Мобилната система за контрол на скоростта, към датата на заснемане на
нарушението, е била годна и калибрирана, и това е видно от удостоверението за одобрен тип
средство за измерване и от протокола от проверката.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на въпросната
дата и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал.
15 от ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателката. Видно от материалите по делото същата собственоръчно е
декларирала, че тя е управлявала въпросното МПС към датата на деянието, а съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателката
не е декларирала, че друг е управлявал процесния автомобил и правилно именно на нея е
съставен АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие защитата не ангажира
надлежни доказателства, които да изключват административнонаказателната й отговорност,
поради което съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение правилно е била
санкционирана жалбоподателката.
За така констатираното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателката са наложени наказания - „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Жалбата се явява основателна по отношение на размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва за превишаване от над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая, съдът намира, че при определянето на
превишената скорост не е била изчислена правилно максимално допустимата грешка от ± 3
% от измерената стойност за скорости над 100 км./ч. Видно от приложения по делото
снимков материал, засечената с техническото средство скорост е 108 км/ч. След отчитане на
възможната техническа грешка при установяване на скоростта се установява, че
превишаване на допустимата скорост не е с 55 км./ч., а с 54.76 км/ч. Поради което и за
нарушението е следвало да се наложи административното наказание три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство и глоба в размер от 700 лева.
Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради
което извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност и приложението на
чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
В заключение, предвид императивния характер на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, процесното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено относно
3
размера на наказанието глоба, като размерът на същата следва да бъде намален от 750 лв. на
700 лв.
С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза и на двете
страни, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 27/, съгласно който
договореното възнаграждение за процесуално представителство е 300 лв. На основание чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателката има право на разноски, съразмерно с отменената част от
наказанието „глоба“, в размер на 20 лв., които следва да се заплатят от ОД на МВР - Бургас.
На основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л. 38/ се явява основателно и следва да се
уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН
предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лв. Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от
юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален
размер от 80 лв. АНО има право на разноски, съразмерно уважената част от наказанието
„глоба“, в размер на 74.67 лв., които следва да се присъдят в полза на ОД на МВР - Бургас и
да се заплатят от жалбоподателката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-004671/18.11.2021 г., издадено от
началник на група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката М. Д.
В. е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 лв. и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца, като НАМАЛЯВА само размера на наложеното наказание
„глоба“ от 750 лв. на 700 лв.
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - гр. Бургас сумата в размер на 74.67 лв., представляваща сторени в производството
разноски за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Бургас да заплати на М. Д. В., ЕГН
**********, сумата в размер на 20 лв., представляваща сторени в производството разноски
за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4