Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 03.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12323 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Д.А.Н.С. /ДАНС/ срещу решение от 21.02.2019 г. по гр.д. №66547/2015
г. на Софийския районен съд, 69 състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Н.К.К. на основание чл.117 ал.1 ЗДАНС сумата от 2844,00 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, на
основание чл.83 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 ЗДАНС сумата от 805,78 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван отпуск от 89 дни при прекратяване на
служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху главниците от
30.10.2015 г. до погасяването, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл спрямо валидността на
административен акт – издадената заповед по чл.4 ал.1 Наредба №І-6/12.10.2012
г. за условията, реда и размерите на допълнителните възнаграждения за
специфични условия на труд на служителите от ДАНС, и неправилно, тъй като съдът
е приложил неправилно разпоредбата на чл.121 ЗДАНС. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Н.К.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са твърденията
на въззивника за недопустимост на процесното първоинстанционно решение, поради
непроизнасяне по валидността на оспорен административен акт, доколкото
наличието на такъв порок води до неправилност на съдебното решение, а не до
неговата недопустимост.
Решението е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност
на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.83
ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 ЗДАНС, при прекратяване на служебното правоотношение на
служителите на ДАНС се изплаща обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, а съгласно чл.117 ал.1 ЗДАНС, при прекратяване
на служебното правоотношение на държавните служители в ДАНС се изплаща
еднократно парично обезщетение в размер на 75 на сто от брутното месечно
възнаграждение за всяка прослужена година, но не повече от 15 брутни месечни
възнаграждения.
По делото не е спорно, че
служебното правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от
03.08.2015 г., т.е. налице са предпоставките за изплащане на ищеца на
посочените по-горе обезщетения. Не е спорно и че ответникът е изплатил на ищеца
обезщетение по чл.83 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 ЗДАНС в размер на сумата от 12
053,27 лв. и чл.117 ал.1 ЗДАНС в размер на сумата от 42 660,00 лв.
Спорен е единствено
въпросът, дали правилно са определени размерите на дължимите са на ищеца
обезщетения при прекратяване на служебното му правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.121
ЗДАНС, еднократните парични обезщетения по този закон се изплащат на базата на
брутното месечно възнаграждение, определено към датата на прекратяване на
служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на
събитието по чл.120, което включва: основното месечно възнаграждение и допълнителни месечни
възнаграждения за прослужено време, за специфични условия на труд и за научна
степен. В случая прекратяването е настъпило, считано от 03.08.2015 г., като
през мес.08.2015 г. ищецът няма отработени дни, поради което базата за
определяне на дължимите му се
обезщетение е полученото от ищеца възнаграждение за мес.07.2018 г. Нормата на
чл.121 ЗДАНС определя за база брутното месечно възнаграждение, което означава
последното получено такова от служителя за пълен отработен месец. Ирелеватно за
определяне размера на дължимите се на ищеца обезщетения е оспорената заповед за
размера на получаваното допълнително възнаграждение за специфични условия на
труд, тъй като същата е породила действие, считано от 01.08.2015 г., а
дължимите се на ищеца обезщетения при прекратяване на служебното му
правоотношение се определят на база полученото от служителя възнаграждение за
мес.07.2015 г.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на
СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 800,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №47770/21.02.2019 г.,
постановено по гр.д. №66547/2015 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА Д.А.Н.С.,
адрес: гр. София, бул. „******, да заплати на Н.К.К., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 800,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.