№ 265
гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500392 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 313/ 18.06.2025 г. по гр.д. № 1109/ 2024 г. по описа на ВТОС на
основание чл.2а ЗОДОВ Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е
осъдена да заплати на Р. К. С. сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
пряка последица на предявен от Комисията иск по гр.дело № 313/2018 г. по описа на ВТОС,
ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху вземането, считано от 05.04.2018 г. до
окончателното заплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от КОНПИ. Жалбоподателят счита
постановения акт за неправилен като немотивиран и постановен без адекватен,
безпристрастен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът не
изложил никакви мотиви защо е приел исковата претенция на ищеца за основателна за
пълния претендиран от него размер на обезщетението. Твърденията на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди останали недоказани и се опровергавали от
събраните гласни доказателства. Било установено, че паралелно с производството по
ЗОПДНПИ срещу С. било водено и наказателно производство, приключило с осъдителна
присъда, при което било невъзможно да се направи разграничение до каква степен всяко от
тези производства е рефлектирало върху нематериалната му сфера. Сочи, че по иска на
фактическата съжителка на С. за вреди във връзка със същото производство по ЗОПДНПИ
съдът присъдил обезщетение в значително по-нисък размер – 10 000 лв., при което е налице
1
съмнение в безпристрастността при разглеждане на конкретния казус. Моли решението да
бъде отменено и съдът изцяло да отхвърли предявения иск или да намали размера на
обезщетението при спазване на принципа на чл.52 ЗЗД. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, отговаря на изискванията за редовност на процесуалния
закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Р. К. С. със становище за нейната неоснователност. Счита, че съдът
му е присъдил справедливо обезщетение, съобразено с релевантните за определянето
му факти. Излага, че за разлика от наказателното производство, което приключило за
кратък период от време, производството по отнемане на имущество продължило 6 г.,
през които била блокирана стопанската му дейност и търпял негативи в личната и
социална сфера. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Прокурорът заема становище, че присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че
следва да бъде съобразено воденото срещу ищеца наказателно производство,
приключило с осъдителна присъда, при което не могат да бъдат разграничени
търпените от двете паралелно протичащи производства неимуществени вреди.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения,
обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Съдът е сезиран от Р. К. С. с иск по чл.2а ЗОДОВ против Комисията за отнемане
на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ за обезщетение за причинени му
неимуществени вреди по повод на производството по гр.дело № 313/2018 г. по описа
на ВТОС с предмет предявен от Комисията иск по чл.72 вр. чл.63, ал. 2 вр. чл.62
ЗОПДНПИ /отм. 2018 г./.
Релевантните за спора факти са следните: По делото не е спорно, че на
18.10.2015 г. Р. К. С. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 24/ 2014 г. по описа на
ОСлО – Велико Търново за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1 НК – за това, че през
месец октомври 2007 г. като подбудител умишлено е склонил лицето Н. Т. Х. да
избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери и че впоследствие е признат за виновен и осъден за извършването на това
2
престъпление на наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено
за срок от 4 г. След постъпило на 21.03.2016 г. уведомление от ОП – Велико Търново
Комисията е започнала проверка на имущественото състояние на С. за периода 2006 г.
– 2016 г. и след извършване на икономически анализ на събраните доказателства е
формирала извод за наличието на значително несъответствие между наличното
имущество и нетния доход на проверяваното лице и сочената като неговата
фактическа съжителка И. С. С.. Двамата имат дете и по признания на С. те са живели
заедно от началото на бременността й през 2015 г. до края на 2015 г. Комисията е
предявила иск срещу лицата, по който е образувано гр.дело № 313/2018 г. по описа на
ВТОС. Искът срещу С. е имал за предмет отнемане на парични суми в общ размер на
198 121.08 лв., представляващи равностойността на отчужден недвижим имот и 26 бр.
МПС, както и преминали през банковите му сметки суми. Преди внасяне на исковата
молба в съда по искане на Комисията са наложени като обезпечителни мерки запори
на две банкови сметки на С., в които към момента на налагане на запора е имало
наличности съответно 4.18 лв. и 12 лв. С протоколно определение № 609/ 20.09.2023 г.
производството по делото е прекратено поради направен отказ от иска спрямо двамата
ответници и като необжалвано е влязло в сила.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя
формирания от първоинстанционния съд правен извод за осъществяване на
фактическия състав на чл.2а ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за
причинени на ищеца С. неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него
производство по реда на ЗОПДНПИ /отм. 2018 г./. Държавата чрез своя субституент –
ответната комисия – носи обективна отговорност за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите
и длъжностните лица по различните закони за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество – ЗОПДИППД /отм.2012 г./, ЗОПДНПИ /отм. 2018 г./
и ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или
службата им. Безспорно, предявяването на иск от Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество е действие при или по повод изпълнение на правомощията й.
Предявяването на иска срещу конкретно лице се предхожда от проверка на
имущественото му състояние. Тази проверка сама по себе си не представлява
увреждащо действие /ако не се засягат личния, семеен или професионален живот на
проверяваните лица/, защото извършването й е вменено в задължение на органите и
длъжностните лица по конфискационите закони след сезирането им от Прокуратурата
за привличане на лице като обвиняем за изчерпателно изброени в закона
престъпления. В настоящия казус Комисията е започнала проверка на ищеца С. след
надлежно уведомяване от Прокуратурата за привличането му като обвиняем за
престъпление в предметния обхват на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ - т.18. Преценката,
дали да предяви срещу проверяваното лице иск за отнемане на имуществото му, е на
3
Комисията. Тя внася иск в съда, когато след икономически и правен анализ на
имущественото му състояние формира извод за наличието на значително
несъответствие по смисъла на закона между имуществото и нетния доход на лицето в
рамките на проверявания период. Несъстоятелна е тезата на ищеца, че служителите на
Комисията умишлено са включили в проверката лицето Ирена Стоева, сочейки я като
негова фактическа съжителка, само за да обосноват изискуемото от закона
несъответствие от 250 000 лв. Производството срещу ищеца е започнало по реда на
ЗОПДНПИ – отм. 2018 г., но съгласно § 9 от ПЗР на ЗПКОНПИ от 2018 г. новият закон
се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в
сила. § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ дефинира значителното несъответствие като
несъответствие между имуществото и нетния доход над 150 000 лв. за целия
проверяван период, т.е. независимо, че проверката за отнемане на незаконно
придобито имущество е започнала по реда на ЗОПДНПИ, основанието на иска е
несъответствие над 150 000 лв. и такова е сочено по отношение на С. – в размер на 198
121.08 лв. Изложеното е само за пълнота, защото наличието на виновно поведение на
служителите е ирелеватно за ангажиране отговорността на Държавата, която има
обективен характер. Ако предявеният срещу проверяваното лице иск бъде отхвърлен
като неоснователен, развилото се производство се квалифицира като
незаконосъобразно и съответно извършените действия на служители на ответната
комисия по отнемане на имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица
– като противоправни. Идентична е ситуацията и когато производството бъде
прекратено поради отказ от иска, какъвто е настоящия случай, защото отказът
представлява признание на Комисията за необоснованост на направеното
предположение, че притежаваното от проверяваното лице имущество е незаконно
придобито и съответно, че преценката й за наличието на предпоставките за отнемане
му е неправилна. С оглед изложеното, отговорността на Държавата по чл.2а ЗОДОВ
следва да бъде ангажирана за воденото срещу С. в периода м.05.2018 г. – м.09.2023 г.
производство по гр.д. № 313/ 2018 г. по описа на ВТОС, като на обезщетяване
подлежат всички вреди, които той е претърпял в пряка причинна връзка с това
производство.
Обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД се определя по
справедливост, която не е абстрактно понятие, а се извежда от една страна от
преценката на конкретни за всеки отделен случай обстоятелства, а от друга, при
съобразяване на разрешенията на съдебната практика по сходни казуси и отчитане на
социално-икономическите условия в страната към датата на деликта. Относими към
определяне размера на обезщетението обективни факти са характерът на
производството по отнемане на имущество и неговите специфики, продължителността
му и ангажираността на пострадалия с него, наложените обезпечителни мерки,
разгласяването му в публичното пространство, конкретните засегнати неимуществени
4
блага, значението, което те са имали за своя притежател съобразно възрастта му,
неговата личност и обществено положение, отражението на производството върху
здравето му, засягане на взаимоотношенията в семейството и социалните връзки,
последиците в професионалната сфера и пр.
За определяне размера на дължимото на С. обезщетение съдът в настоящия му състав
взе предвид следното: Воденото срещу него производство по ЗОПДНПИ е продължилото
повече от 5 години до датата на прекратяването му поради заявения отказ на Комисията от
иска. През този период ищецът безспорно е търпял обичайните неимуществени вреди,
нормално присъщи при предприето производство за отнемане на имущество, които съгласно
трайната практика на ВКС не се нуждаят от доказване: стрес и притеснение от неговото
развитие и крайния изход на делото, страх от отнемане на притежавано имущество или в
случая от осъждане за заплащането на парична сума в много голям размер, с каквато ищецът
не разполага, чувство за онеправданост и несправедливост, накърнено доверие в
институциите на Държавата. В производството по конфискационния закон в тежест на
проверяваното лице е да обори предположението на Комисията за незаконност на
притежаваното имущество – предмет на отнемане, като ангажира доказателства за законни
източници на средствата за придобиване на имуществото, за стойността му, за направените
обичайни и извънредни разходи и пр., при това за продължителен период назад във времето.
Следователно обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е много голям и се
изискват значителни лични процесуални усИ., време и ресурси при организирането на
защитата от страна на проверяваното лице в сравнение с тези в наказателното производство,
където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от
Прокуратурата. Съдът отчита тази специфика на производството по ЗОПДНПИ като фактор,
годен да рефлектира върху обема и интензивността на вредите, но в случая гр.д. № 313/ 2018
г. по описа на ВТОС не е приобщено към доказателствения материал по делото и не може да
се установи каква процесуална активност и ангажираност е имал ищецът в производството –
участвал ли е лично, колко съдебни заседания с негово участие са проведени, какъв обем
доказателства са събрани по негово искане.
Извън обичайните вреди по делото не са доказани други, специфични за ищеца
вреди, претърпени в причинно-следствена връзка с деликтното поведение на служители на
Комисията. Ищецът не е притежавал недвижимо имущество, което да е било възбранено и
МПС, които да са били запорирани и по този начин да е препятствана възможността му да се
разпорежда с тях съобразно интереса и нуждите си. По делото е допуснато обезпечение чрез
налагане на запор върху две негови банкови сметки, но по същите не са били налични
парични суми, при което наложените запори не са го поставили в невъзможност да ползва
притежавани парични средства и да се разпорежда с тях за обезпечаване на нормалния си
начин на живот и да е довело до затруднения в издръжката на домакинството му. На
практика липсва обезпечение на предявения от Комисията иск, с което да е накърнено
основното му конституционно право на собственост.
Не са събрани доказателства воденото производство да е довело до обтягане на
5
отношенията на С. с близките му. За такава се сочи единствено майка му и липсват
твърдения за засягане на отношенията им по негативен начин – напротив св. И. Н. дава
показания, че тя е считала действията срещу него за неправомерни, а според изложеното от
ищеца в исковата му молба, тя го е подкрепяла и е искала да свидетелства по делото. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът не приема смъртта на майката на ищеца да се намира в
причинно-следствена връзка с воденото по отношение на него производство за отнемане на
имущество. С майката на детето си Ирена Стоева ищецът е имал проблемни отношения още
преди завеждането на иска от Комисията, след раздялата им по негови признания в края на
2015 г. Св. Н. дава показания в този смисъл, като посочва, че тя не му давала да вижда детето
си.
Не са ангажирани доказателства за накърняване репутацията на ищеца в социален и
професионален план. В исковата молба не се съдържат твърдения за медийно разгласяване
на воденото срещу ищеца производство, като за медиен интерес поначало липсва основание,
тъй като той не е публична личност и претенцията на КОНПИ е за отнемане на парични
средства, а не на някакво конкретно имущество. Относно приятелския кръг св. Н. не е чувал
отношението на хората към Р. да се е променило и излага, че всяка седмица са се виждали с
него при общи приятели, с които се събирали, т.е. нито С. се е изолирал от приятелите си,
нито те са се дистанцирали от него.
Не са ангажирани доказателства за негативно въздействие на производството върху
професионалния живот на ищеца. Самото производство не е от естество да препятства
правото на личен труд и възможността да се получават доходи по трудово правоотношение
или от осъществявана търговска и предприемаческа дейност. От показанията на св. Н. става
ясно, че ищецът се е занимавал с внос на коли, които оставял да се продават в автокъща на
свой приятел. Ищецът е имал възможност да продължи да развива тази дейност въпреки
воденото срещу него производство.
Съдът взе предвид, че преди образуването на гр.д. № 313/ 2018 г., още през 2014
г., по отношение на ищеца е предприето наказателно преследване, което вън от
съмнение му се е отразило негативно в психо-емоционален план с типичните
притеснения и страх от осъждане с наказание, което при повдигнатото му обвинение
за престъплението по чл.255, ал.3 НК е „лишаване от свобода“ от три до осем години и
конфискация на част или на цялото имущество. По делото не е представена като
доказателство влязлата в сила присъда на наказателния съд, за да бъде установено кога
е приключило наказателното производство спрямо ищеца, но той не е оспорил
твърденията на ответната Комисия, че наказателното производство е водено
паралелно, при това е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Преживените
негативни емоции по повод на всяко от двете производства не могат да бъдат
разграничени. Притесненията, потиснатостта, социалната дистанцираност, за които
дава показания св. И. Н., не могат да бъдат свързани единствено и еднозначно с
конфискационното производство предвид водените паралелно две производства. Освен
6
това, както бе посочено по-горе, свидетелят сочи и други основания за състоянието на
ищеца – проблеми с майката на детето си и заболяването на майка му, която
впоследствие починала.
Обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е източник за обогатяване на
пострадалото лице, затова общественият критерий за справедливост включва съобразяване
на ценовата конюнктура в страната към датата на деликта и съдебната практика по сходни
казуси. Ориентир за икономическата обстановка към датата на прекратяване на
производството по гр.д. № 313/ 2018 г. по описа на ВТОС – м.09.2023 г. са минималната
работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната работна заплата в страната към третото
тримесечие на 2023 г. по данни на НСИ – около 2 000 лв. По сходни казуси съдилищата са
определяли обезщетения средно между 5 000 лв. и 20 000 лв., като такива към горната
граница са присъждани в случаите на наложени за продължителен период възбрани върху
голям обем недвижимо имущество, върху единственото жилище, върху леки автомобили;
при наложени запори, довели до лишаване от налични средства и блокиране на търговската
дейност на проверяваното лице; при доказано влошаване на здравословното състояние; при
публично оповестяване на проверката и свързани с това последици за личността на
пострадалия и професионалната му реализация.
При отчитане на всички гореизложени, релевантни към определяне на размера на
обезщетението обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в рамките на обичайните и с оглед доказания интензитет на същите
намира, че обезщетение в размер на 8 000 лв. удовлетворява обществения критерий за
справедливост. В останалата част до присъдения размер от 100 000 лв. претенцията на С. е
неоснователна. Първоинстанционното решение следва да се потвърди за присъденото
обезщетение в размер на 8 000 лв. и да бъде отменено за разликата над тази сума до
присъдения размер от 100 000 лв. Обезщетението е присъдено от ВТОС със законната лихва
върху него от 05.04.2018 г. до окончателното заплащане и макар законна лихва за забава да е
дължима от момента на влизане в сила на акта, с който приключва производството и въз
основа на който същото се приема за незаконосъобразно и обуславящо отговорността на
Държавата за вреди от незаконни действия на нейните органи, т.е. в случая от 28.09.2023 г.,
доколкото решението относно началния момент на дължимост на лихвата не е обжалвано и
не може да бъде ревизирано от въззивния съд, в тази му част то също следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде отменено решението в
частта за разноските, с която КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Н. Й. К. от САК
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за сумата над 692 лв. до
присъдения размер 8 650 лв. Възнаграждението от 692 лв. е съразмерно на уважената
част от исковата претенция. Такъв размер на възнаграждението следва да се присъди
на адв. К. и за въззивното производство за осъществената от нея защита срещу
въззивната жалба на насрещната страна, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ на КОНПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско
7
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдът определя това
възнаграждение на 400 лв. – по 200 лв. за всяка инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 313/ 18.06.2025 г. по гр.д. № 1109/ 2024 г. по описа на
ВТОС в частта, с която на основание чл.2а ЗОДОВ Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ е осъдена да заплати на Р. К. С.
обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица на предявен от Комисията иск
по гр.дело № 313/2018 г. по описа на ВТОС, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД
върху вземането, считано от 05.04.2018 г. до окончателното заплащане, за сумата над
8 000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв., както и в частта за разноските, с която
КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Н. Й. К. от САК адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за сумата над 692 /шестстотин деветдесет и два/ лв. до
присъдения размер 8 650 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. К. С. с ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, ***********, против Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество /КОНПИ/, ЕИК *********, иск по чл.2а ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди като пряка последица от
предявен срещу него иск от Комисията по гр.дело № 313/2018 г. по описа на ВТОС,
ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху вземането, считано от 05.04.2018 г. до
окончателното заплащане, за сумата над 8 000 /осем хиляди/ лв. до пълния
претендиран размер от 100 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. К. С. с ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ***********, да
заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/,
ЕИК *********, сумата 400 /четиристотин/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ/, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение на адв. Н. Й. К. от САК за защита и процесуално представителство на
Р. К. С. пред ВТАС, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, в размер на
сумата 692 /шестстотин деветдесет и два/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9