РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Белоградчик, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20241310100484 по описа за 2024 година
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК -
за установяване правото на собственост върху недвижим имот и чл. 108 ЗС - предаване
владението върху недвижим имот.
Ищцата Р. Д. П. излага в предявената искова молба : на 13.06.1977 г. съгл. нот. акт ....
ищцата заедно с ответника М. Д. Г. и Е. Д. Г. са придобили по наследство от баща им Д.Н. Ч.
правото на собственост по 1/3 ид. част от упи ІІ-78 в кв. 39 по рег. план на с. С., обл. В. с
площ от 2 483 кв.м. с адм. адрес с. С., обл. В., ул. „..... Наследници на Д. Н. Ч.са ищцата с
право на 1/3 ид. част, ответника М. Д. Г. – с право на 1/3 ид. част и Е. Д. Г. – с право на 1/3
ид. част
Ответника М. Д. Г. се е снабдил с нот. акт за собственост ............. на осн. давностно
владение, въз осн. на обстоятелствена проверка
Ответника М. Д. Г. е заменил 2/3 ид. части от проц. недв. имот с/у имот в рег. граници на с.
П. обл. В. – собственост на втори ответник – Т. И. К.. Ответника Т. И. К. се легитимира като
собственик на 2/3 ид. части от имота на договор за замяна с ..........
Ответника М. Д. Г. не е придобил правото на собственост в/у притежаваната от ищцата 1/3
ид. част от проц. недв. имот, нито по давност, нито чрез пр. сделка, нито по друг начин,
определен в закона, респ. извършената сделка замяна не поражда действие по отношение на
ищцата за 1/3 ид. част от имота
Моли да бъде установено спрямо първия ответник, че ищцата е собственик на 1/3 ид. част от
1
проц. недв. имот. Моли да бъде установено спрямо втория ответник, че ищцата е собственик
на 1/3 ид. част от проц. недв. имот и бъде осъден ответника да предаде владението върху
1/3 ид. част от проц. недв. имот.
Навежда доводи и представя писм. доказателства в подкрепа на иска, претендира разноски.
Посочен е и е разпитан св. Г. И. Н..
Ответника М. Д. Г. не е оспорил предявения иск
Ответника Т. И. К. е оспорил предявения иск
Брани се с пр. доводи :- сделката по замяна е извършена по законен начин като първия
ответник-заменител е доказал с редовни документи, проверени от нотариуса, правото си на
собственост в/у заменяния от него недв. имот/2/3 ид. части/, по см. на чл. 17, изр. второ ЗЗД
е трето добросъвестно лице, придобило добросъвестно от собственик права преди вписване
на иск. молба
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
Не се спори м/у страните, че ищцата и братята и М. Д. Г. и Е. Д. Г. са придобили по
наследство от баща им Д. Н. Ч. правото на собственост по 1/3 ид. част от упи ІІ-78 в кв. 39
по рег. план на с. С., обл. В. с площ от 2 483 кв.м. с адм. адрес с. С., обл. В., ул. „....
Сред наследниците на Д. Н. Ч.видно от представеното по делото удостоверение за
наследници са ищцата и първия ответник – негови дъщеря и син с право на по 1/3 ид. част
от имота, както и 1/3 ид. част – за Е. Д. Г. – също син.
Ответника М. Д. Г. се е снабдил с нот. акт за собственост ....... на осн. давностно
владение, въз осн. на обстоятелствена проверка
Ответника М. Д. Г. е заменил 2/3 ид. части от проц. недв. имот с/у имот в рег. граници на с.
П., обл. В. – собственост на втори ответник – Т. И. К. с договор за замяна, обективиран в
нот. акт № 7, т. І, рег. № 38, д. № 6/2023 г. и ответника Т. И. К. се легитимира като
собственик на 2/3 ид. части от имота на договор за замяна с този нот. акт.
Св. Г. Ненков, зет на ищцата твърди в показанията си, че знае, че ищцата има
съсобствен имот в с. С., обл. В.. Ищцата се е интересувала от имота през годините - в какво
състояние е, ходила е в имота през годините, понякога и по два път годишно. Не знае друг
да е предявявал претенции за този имот през годините – не е виждал в имота М. – брат на
тъща му, когато са ходили заедно с нея и със съпругата му в с. . да наглеждат имота и е
помагал да почистват двора.
Не се установи по никакъв начин ответника М. Д. Г. да е владял за себе си част или
целия проц. имот.
От правна страна
Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в
гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо,
с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право
установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като
2
неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича
съществуването на тия права у собственика.
Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц.
недвижим имот.
Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесния недв. имот в с. С., обл. В.
е принадлежало на ищцата и братята и, сред които и първия ответник М. Д. Г..
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от
един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога.
Съдът приема, че ищцата е доказала разпределените и с доклада по делото в
доказателствена тежест обстоятелства. Правото на собственост в/у проц недв. имот е
принадлежало на ищцата и двамата и братя. Ищцата е наследник на Д. Н. Ч., респ.
съсобственик на спорния недв. имот на осн. наследяване по закон от Д. Н. Ч..
За неоснователни съдът приема оспорванията на ответника Т. К., сделката по замяна
е извършена по законен начин като първия ответник-заменител е доказал с редовни
документи, проверени от нотариуса, правото си на собственост в/у заменяния от него недв.
имот/2/3 ид. части – от процесния/, респ. че е придобил 1/3 ид. част от имота чрез давностно
владение.
Когато едно лице придобие фактическа власт върху един сънаследствен имот, то се
счита, че е владелец на наследствената си идеална част и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. В този см. е Решение № 192/16.02.2017 по гр.д. № 763/2016 г. на
ВКС, I г. о. в което се сочи:
Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в
отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато
съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да
докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да
породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като
волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици
чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е
установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
3
останалите съсобственици.
Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи владението им.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът
е съсобствен. За да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици
идеални части от имотите е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено
по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху
съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.
Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява
намерение за своене./така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г., II г.о./
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по
категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение
за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другите съсобственици/ и да са
достигнали до тяхното знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. /така Решение № 110/20.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о. /
Действията, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи доказателствената тежест да
установи т.нар. преобръщане на владението/interversio possessionis/.
Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване/
какъвто е настоящия случай/, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия
имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите
сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и
изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на
останалите своето намерение за това.
Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание.
Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху
имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То
трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да
бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им./ така Решение №
41/15.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2728/2021г., I г.о., Решение № 600/20.10.2003 г. на ВКС по
4
гр. д. № 300/2003 г., I г.о./
Такива действия демонстриращи намерение за своене на проц. недв. имоти не се доказаха от
страна на ответника М. Д. Г..
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ответника да
докаже, че притежава право на собственост в/у 1/3 ид. част от проц. недв. имот на осн.
давностно владение, т.е. че е упражнявал фактическа власт в/у този имот през периода 2013
г.-2023 г. и е извършил действия, с които се демонстрира отричане правата на другите
съсобственици
Доказателства, установяващи, че ответника е упражнявал фактическа власт в/у проц.
зем. земи през периода 2013 г.-2023 г. и е извършил действия, с които се демонстрира
отричане правата на другите съсобственици не се представиха от негова страна.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение/каквото дори и
не се доказа в случая /, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за
своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобият по давност
притежаваните от другите съсобственици идеални части от имотите е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от
имота, недопускане, оспорване на права.
Обикновеното ползване на съсобствената вещ по см. на чл. 31 ЗС не изразява намерение за
своене.
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по
категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение
за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са
достигнали до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. / така Решение № 110/20.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о./
Такива действия демонстриращи намерение за своене на проц. недв. имот не се доказаха от
страна на ответника М. Д. Г. .
Намерението на съсобственика, че владее имотите за себе си, само по себе си е ирелевантно,
ако не е демонстрирано явно и по категоричен начин спрямо останалите съсобственици./така
Решение № 70/02.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 2257/2018г., I г.о./
Ирелевантно е и обстоятелството, дали останалите наследници на общия наследодател Д. Ч.
са живеели в същото населено място и дали са посещавали и поддържали имота, тъй като
това тяхно поведение законодателят не приравнява на отказ от права.
Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от
правомощията на съсобственика съгласно чл. 31, ал.1 ЗС. Действията, чрез които се
осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да
обосноват извод за несъмнено владение, респ. и за изтекла в полза на един от
съсобствениците придобивна давност./ така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. №
5109/2013 г., II г.о./
Самото нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт / в
5
случая - нот. акт ....., въз осн. на обстоятелствена проверка за собственост в/у 2/3 ид. части от
имота не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги
насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и
нотариуса. /в т. см. Решение № 204/11.01.2013 г. по гр. д. № 272/2012 г. на II г.о./
Сред действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници намерението
на сънаследник-съсобственик да свои целия имот не е и вписването на констативен
нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците
за целия сънаследствен имот, тъй като съобразно разпоредбите на ЗС и Правилника за
вписванията вписването няма такова действие./ така Решение № 161/19.07.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 1163/2013 г., II г.о./
По този начин в процеса ответника М. Г. не ангажира доказателства, от които се
установява по несъмнен и категоричен начин нито едно от обстоятелствата, разпределени му
в тежест на доказване.
Поради горното, съдът приема, че не се представиха доказателства от ответника М. Г., от
които съдът прави обоснован извод, че последния е собственик на още 1/3 ид. части от проц.
недв. имот въз основа на давностно владение през периода 2013 г.-2023 г. и изтекла в негова
полза придобивна давност
Не се установи, че ответника е владял проц. недв. имоти през период по-голям от изисуемия
се по закон давностен срок, както и т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/
По силата на чл. 154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната може да не
разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв
случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното, т.е. състои се в правото
и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически
факт е недоказан.
Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за
разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са
се осъществили - т.е., че владението на имотите на претендиращия съсобствеността не е
било отречено от друг наследник, който да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт в/у тези имоти, респ. че ответника М. Г. не е собственик на още 1/3 ид.
част имота въз основа на давностно владение, освен по наследство.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск с пр. осн. чл.
124 ал.1 ГПК с/у ответника М. Д. Г. е основателен и като такъв го уважава
Предмет на предявеният иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не и
нотариалният акт на ответника, издаден по реда на чл. 587 ГПК. Отменяването на последния
е изрично разпоредена законова последица от уважаването на предявения иск за защита на
засегнатото с издаването му право на собственост на ищеца. Като последица от уважаването
на предявения иск съдът отменява нот. .... г. в частта му относно 1/3 ид. част от посочения в
6
същия недв. имот.
Предвид горното със сделката/замяна/, материализирана с нот. ....... не е прехвърлено
правото на собственост на втория ответник Т. К. в/у 1/3 ид. част от проц. недв. имот.
Втория заменител Т. К. е придобил тази ид. част от имота от несобственик/първия заменител
– ответника М. Г./
Продажбата на чужда вещ, съответно замяната не е нищожна, но не прехвърля вещни права.
На действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е
придобило в/у вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик.
Замяната на тази 1/3 ид. част от имота няма транслативен ефект относно правото на
собственост в/у спорния имот, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото
притежава, а заменителя М. Г. не е притежавал правото на собственост в/у още 1/3 ид. част
от имота, предмет на спора. Извършената замяна със заменител ответника - М. Г. няма
вещнотранслативно действие, защото приобретателя Т. К. не може да придобие права, които
праводателя не притежава. Т.е. въз основа на сделката действителния собственик на 1/3 ид.
част от имота – ищеца Р. П. не е изгубила правото си на собственост в/у 1/3 ид. част от
посочения по-горе недв. имот.
Довода на отв. К. за добросъвестност по см. на чл. 17, изр. второ ЗЗД е ирелевантен по
делото, тъй като първия ответник М. Г. не е приобретател по привидното съглашение и
никой от предявените искове не е за установяване привидност на сделка със страна този
ответник.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 108 ЗС в
установителната му част с/у ответника Т. К. е основателен и го уважава.
Не се установи, че ответника Т. К. владее имота. Почистването на имота изцяло, за
което говори св. Г. Н. е сред действията по чл. 31 ЗС.
Поради това иска с пр. осн. чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен в частта му относно
предаване на владението в/у 1/3 ид. част от проц. недв. имот.
С оглед изхода на спора ответника М. Д. Г. следва да плати на ищеца направени
делото разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса, 17.50 лв. – деловодни разноски,
522.65 лв. – възнаграждение на особен представител и 1 500.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора и съобразно уважената част от предявените искове ответника Т. К.
следва да плати на ищеца направени делото разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса,
17.50 лв. – деловодни разноски и 750.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
На ответника Т. К. не се следват разноски за адв. възнаграждение, тъй като не са
представени доказателства за извършени такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. Д. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.
С.ж.к.”..” бл. .., вх.., ет.., ап. .по предявеният от Р. Д. П. с ЕГН ********** с адрес ж.к.”.” .,
7
бл. ., вх. ет.ап. . срещу М. Д. Г. с ЕГН ********** иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, че Р. Д. П.
с ЕГН ********** е собственик на 1/3 ид. част от следния недв. имот : упи ІІ-78 в кв. 39 по
рег. план на с. С. обл. В.с площ от 2 483 кв.м. с адм. адрес с. С., обл. В. ул. „.“ № ..
Отменя нотариален акт ... на осн. чл. 537 ал.2 изр. второ ГПК в частта му относно
1/3 ид. част от посочения в същия недвижим имот.
Осъжда М. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на Р. Д. П. с ЕГН **********,
направени по делото разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса, 17.50 лв. – деловодни
разноски, 522.65 лв. – възнаграждение на особен представител и 1 500.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Приема за установено по отношение на Т. И. К. с ЕГН ********** с адрес гр. С.,
ж.к.”..” № . вх.., ет.., ап. 56 по предявеният от Р. Д. П. с ЕГН ********** с адрес ж.к.”.” ..,
бл. . вх.., ет., ап. . срещу Т. И. К. с ЕГН ********** иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, че Р. Д. П. с
ЕГН ********** е собственик на 1/3 ид. част от следния недв. имот : упи ІІ-78 в кв. 39 по
рег. план на с. С., обл. В. с площ от 2 483 кв.м. с адм. адрес с. С., обл. В. ул. „Първа“ № 51.
Отхвърля предявения иск от Р. Д. П. с ЕГН ********** с/у Т. И. К. с ЕГН ********** с пр.
осн. чл. 108 ЗС за предаве владение в/у 1/3 ид. част от следния недв. имот : упи ІІ-78 в кв. 39
по рег. план на с. С. обл. В. с площ от 2 483 кв.м. с адм. адрес с. С. обл. В., ул. „..“ № ...
Осъжда Т. И. К. с ЕГН ********** да заплати на Р. Д. П. с ЕГН **********,
направени по делото разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса, 17.50 лв. – деловодни
разноски и 750.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на Р. Д. П. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по
делото, платими от ответника Т. И. К. с ЕГН ********** за разликата над 750.00 лв. –
адвокатско възнаграждение до предявения размер от 1 500.00 лв.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8