Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………... 2018 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело №
1424 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“ АД – Варна срещу
решение № 1914 от 08.05.2018г., постановено по гр.д.№ 18994 по описа за 2017г.
на Районен съд – Варна, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на С.Ж.К.
сума в размер на 1081,96
лева, от които 1075,69лв. по корекционна фактура и лихва за просрочие в размер
на 6,72лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, която сума е
начислена от дружеството под формата на корекция за електроенергия за периода от 28.01.2016 г. до 27.01.2017г., за
обект, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, както и е осъден въззивника да заплати на С.Ж.К. сумата от 353 лева, сторени от него съдебно-деловодни
разноски пред първата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото
доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да
се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се
поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по чл.263, ал. 1
от ГПК е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли
обжалваното решение да се потвърди като правилно. Претендира присъждане на
разноски за въззивнта инстанция.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата
молба ищецът излага, че е потребител на доставяна от ответника електроенергия в
имота му, находящ се в с. Звездица,
област Варна. Въз основа на проверка от
служители на „Енерго – про Мрежи“ АД и съставен констативен протокол е
извършена корекция на сметката за потребена електроенергия и е начислена
процесната сума за посочения период. Твърди, че
не е ползвала така начисленото количество. Оспорва КП, както и последващите го
документи, съставени от ответника. Също така твърди, че не са налице
предпоставките за преизчисляване на количеството потребена електроенергия;
създадената възможност за доставчика по ПИКЕЕ излиза извън делегираната от
законодателя компетентност на ДКЕВР и същите противоречат на ЗНА. Оспорвайки
изготвения протокол и констатациите в него, навежда доводи, че не е спазена
дължимата процедура. Оспорва и основанието, въз основа на което е извършена
корекцията. Сумата, заплатена от ищеца е недължима, като със същата ответникът
се е обогатил неоснователно.
Ответникът е
депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на исковете. Твърди, че е налице правно основание за възникване
на вземането за сумата от 1080,96лв., което представлява цена на реално
доставена и потребена от абоната електроенергия и се дължи от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД. Ответникът
твърди, че начислената корекция е въз основан на констатациите от извършената
проверка на СТИ в обекта на потребление, които са обективирани в КП и не е
санкция срещу потребителя, а доставка.
Не се спори
между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия за посочения
обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника. Процесната
сума е заплатена на ответното дружество от ищеца.
От
представения по делото заверен препис от констативен протокол от 27.01.2017 г.,
съставен от служители на ”Енерго-про мрежи” АД, се установява наличие на
преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3., поради което е извършена
подмяна на електромера и монтиране на нов.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП
№ 2239 от 16.03.2017 г., в който е документирано, че е установена намеса в
софтуера на електромера; наличие на преминала електроенергия по трета тарифа
/1.8.3/ - 7422 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при
меренето; Не съответства на техническите характеристики.
Със становище
за начисление на електроенергия от 23.03.2017г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 7422 кВтч, за периода 28.01.2016
г.-27.01.2017 г.
Корекцията е
извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по
партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за
посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на която е
издадена фактура от 31.03.2017 г. за сумата от 1 075,66 лева. По делото е
представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.
От
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно
заседание, се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност.
Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало
натрупването на електроенергия по трета тарифа. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.
Предявен е
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на заплатена без правно
основание сума от ищеца а ответното дружество, поради което в тежест на
ответника е да установи правното
основание, на което е получил сумата от ищеца, а именно, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото количество електроенергия,
което не е било отчетено, поради което служебно в резултат на извършената
проверка законосъобразно и при
спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер,.
В отговора на
исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е дължима въз основа на
редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал недоказан. Отделно от
това се сочи, че количеството електроенергия представлява корекция по сметка,
извършена по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ. Количеството електроенергия е
остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на електромера, като
това количество електроенергия е отчетено и от сумарния регистър.
Съществуващите
договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013
г.
След
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е
служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№
2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение
на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15
от 14.02.2017 г. Съгласно чл.195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма
обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се
уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в
сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните
последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във
времето на решението на ВАС относно извършената на 27.01.2017г. проверка на
средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ представляват приложим
закон.
Съгласно
изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото
изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на
съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се
налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки:
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
наличието на нито една от трите предпоставки.
Предвидените
в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши
корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на
виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48
от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на
СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно
измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно
констатирани при извършена по реда на чл.47 от ПИКЕЕ /отменен към датата на
съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение на служебно
начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице нито една
от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото
не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател на
електромера, както и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ – несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, тъй като не е установено, че при монтажа на електромера
регистър 1.8.0 /сумарен регистър/ и регистър 1.8.3 /върхова тарифа/ да са били
с нулеви показания. Поради това и не може да бъде обоснован безспорен и
категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в
регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/, както и
констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по
активираните за търговски отчет /видими регистри/ и общото количество, отразено
в сумарния регистър, е потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. От доказателствата по делото не се
установява, че именно в периода от 365 дни е била доставена на абоната и
потребена от него допълнително начислената електроенергия. Не е установен
началния момент на претарифирането, поради което не може да се приеме за
доказано обстоятелството, че процесното количество електроенергия е доставено
именно за исковия период.
Законовата
възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя,
законово регламентирани, които не са установени.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и
главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на
всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца, поради което и на
правно основание е получил сумата от 1081,96лв. Искът с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1-во ЗЗД е основателен и следва да се уважи
Предвид
основателността на главния иск, следва да се уважи и аксесорното искане за
присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да
бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски,
които са в размер на 300 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1914 от 08.05.2018г., постановено по гр.д.№ 18994 по описа за
2017г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г да заплати на С.Ж.К. ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща сторени в
производството пред въззивната инстанция разноски, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.