№ 51632
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110142783 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „В. И*“ ЕООД срещу „****“ ЕООД.
В депозиран отговор вх. №374544/14.11.2025г. ответникът посочва, че процесната
сума от 1 300 лева, представляваща дължим депозит по прекратен договор за наем, сключен
между страните, заедно с начислената законна лихва нея, са заплатени на ищеца, съответно
на 29.08.2025г. и 12.11.2025г. Заявява, че отправената извънсъдебна покана от ищеца за
заплащане на претендираните суми не е достигнала до него и оспорва дължимостта на
сторените в настоящото производство съдебни разноски от ищеца.
В депозирана молба-становище вх.№398849/04.12.2025г. ищецът не оспорва факта на
извършено плащане от страна на ответника на процесните суми, поради което посочва, че
правният интерес за предявяване на иска е отпаднал и оттегля иска на основание чл. 232
ГПК. Същевременно ищецът излага аргументи за дължимост на сторените от него съдебни
разноски, доколкото изпълнението на задължението за връщане на дължимата от ответника
сума е осъществено след предявяване на исковата молба, откъдето следва че ответникът е
дал повод за завеждане на делото и дължи направените от ищеца разноски. Прилага списък
по чл. 80 ГПК.
Молбата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител по
смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, видно от представеното пълномощно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без
съгласието на ответника до приключване на първото по делото заседание. В настоящия
случай изявлението за оттегляне е направено преди насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, следователно не е необходимо съгласие на ответника във връзка
с отправеното десезиране.
По така изложените съображение съдът приема, че молбата за оттегляне на
предявените искове следва да бъде уважена и производството да бъде прекратено.
Искането на ищеца за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото
производство е основателно. Безпротиворечиво с съдебната практика се приема, че при
прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК поради оттегляне или отказ от иска
разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В
случай, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска
са извършени поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства,
независещи от ищеца, а от ответника, погасяващи заявеното за защита спорно право, то
ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на
производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за
прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал
повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските,
извършени от страните (така в Определение №201/19.08.2022г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г., I г.
1
о.; Определение №238/27.05.2021г. по ч. т. д. № 854/2021 г., ІІ т. о., Определение
№843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., ІV г. о., Определение №300/20.04.2012г. по ч.
гр. д. № 245/2012 г., ІV г. о., Определение №626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010 г., ІV г.
о., Определение №332/02.06.2015г. по ч. гр. д. № 2518/2015 г., ІІІ г. о.; Определение
№277/14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о.).
От депозираната молба по чл. 232 ГПК ищецът посочва като причина за десезиране
на съда предприетите действия от ответника за заплащане на дължимия депозит по договор
за наем, заедно с начислената законна лихва, след предявяване на исковете. Видно от
приложените от ответника доказателства изпълнението на задълженията за заплащане на
процесните суми на ищеца е осъществено на 29.08.2025г. и 12.11.2025г. след датата на
предявяване на исковата молба – 06.08.2025г. Сочената от ответника липса на получена
покана от ищеца за заплащане на процесните суми се опровергава от представените по
делото доказателства – договор за наем, в който като алтернативен начин за кореспонденция
между страните е предвидено изпращане на съобщения по електронна поща, и извадка от
електронно съобщение от 11.07.2025г., изпратено от ищеца до ответника, на посочения
електронен адрес на ответника в договора за наем, с което е отправена извънсъдебна покана
за заплащане на процесните суми. От тук настоящият съдебен състав намира, че ответникът
е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено след получаване на
покана на плащане на процесните суми и след образуване на исковото производство.
В случая отпадането на правния интерес на ищеца е обусловено именно от
обстоятелството, че след предявяване на исковата молба ответникът е заплатил процесните
суми, както следва: на 29.08.2025г. – сумата от 1 300 лева, представляваща дължим депозит
по прекратен договор за наем, сключен между страните, и на 12.11.2025г. сумата от 15 лева,
представляваща начислената законна лихва върху главницата.
Въз основа на така изложените обстоятелства съдът приема, че извършеното
оттегляне на иска е резултат от новонастъпили обстоятелства, зависещи от ответника,
погасяващи заявеното за защита спорно право, а именно извършено плащане в хода на
производството, поради което сторените разноски в производството следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените договор за правна
защита и съдействие от 30.07.2025г. и преводно нареждане, съдът намира, че ищецът е
извършил съдебни разноски в общ размер от 962 лева, от които 102 лева - държавна такса и
860 лева - адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 962 лева – разноски в настоящото производство.
Мотивиран от посоченото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК гр. д. № 42783/2025 г. по описа на СРС, I
ГО, 36 състав, поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на „В. И*“ ЕООД, ЕИК: ****, сумата
в размер на 962 лв., представляваща разноски в производството.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна
жалба, подадена пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2