№ 20774
гр. София, 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110101260 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №121328/02.05.2023 г. от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111, като се иска
изменение в решението в частта за разноските и се поддържа недължимост на такива от
страна на ответника. Твърди се, че ответникът е признал иска по чл. 439 ГПК и след
погасяване на вземането по давност не е предприел изпълнителни действия, поради което
ответникът не следа да понася разноски.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
изразено становище за неоснователност на искането.
С молба с вх. №133487/12.05.2023 г. Р. В. С., ЕГН ********** и А. В К., ЕГН
**********, чрез адв. Й. П. и адв. Н. Р. искат изменение в решението в частта за разноските
като претендират присъждане на адвокатско възнагражднеие на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата и разноски по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, както
и адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство.
Съдът намира исканията на страните за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба от Р. В. С., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС и А. В К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111,
със седалище и адрес на управление: гАДРЕС, представлявано от РИМ Т и ТИВ с която се
иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумите по
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.02.2011 г., издадени но ч. гр. д. №
641/2011 г.. по описа на СРС, 79 състав. а именно: 7828.98 лв. –главница, дължима по
Договор за кредит от 14.12.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 07.01.2011 г. до
изплащане па вземането (която към датата на подаване па исковата молба е в размер 9575.12
лв.), лихва за забава в размер на 345.60 лв. за периода от 04.07.2010 г. до 06.01.2012 г.. които
суми са а предмет па принудително изпълнение по изп. д.№ 2021****0402052. по описа па
ЧСИ Г. К., с рег. № **** от КЧСИ.
1
С постановения съдебен акт СРС е приел, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да
мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
Прието е, че с оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат
разноски, тъй като именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на
делото. Ответникът разполага с изпълнителен лист за процесните вземания, тъй като същите
са обективирани в заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която
веднага се издава изп. лист. Наличието на изпълнителен лист, вземанията по който са
цедирани на ответното дружество и на формално висящо изпълнително производство за
събиране на вземанията обуславя интерес у ищците да заведат отрицателен установителен
иск, с който да бъде признато за установено по съдебен ред, че не дължат сумите. В
допълнение на 01.11.2022 г. съдебният изпълнител изрично е конституирал „ФИРМА“
ЕООД като взискател по изпълнителното дело и на същата дата е изпратено запорно
съобщение до „БАНКА“ АД, с което е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника Р. В. С.. Невярно е твърдението, че след погасяване на вземането по давност
ответникът не е предприел изпълнителни действия. Тези действия следва да се приемат
като извънпроцесуално поведение предизвикало правния спор. С оглед на това, съдът е
приел, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест
е възложил сторените от ищците разноски- държавна такса в размер на 709.98 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението би могло да се присъди в полза на адвокатите по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА в размер на по 1187.49 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото обаче не се дължи,
доколкото съдът вече е извършил преценка отказвайки да освободи ищците от такси и
разноски приемайки, че те не са материално затруднени лица. Не са налице
новонастъпили факти, които да променят извода на съда, който има правомощията да
извършва тази преценка. / в т.см. Определение №50280 от 08.11.2022 г. по т. д. № 2424 по
описа за 2021 г. на II Т.О. на ВКС/.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки,
както и адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №121328/02.05.2023 г. от „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК 1111111 за изменение на Решение №5852 от 12.04.2023 г. по гражданско дело №1260/
2023 г. на СРС, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №133487/12.05.2023 г. Р. В. С., ЕГН
********** и А. В К., ЕГН **********, чрез адв. Й. П. и адв. Н. Р. за изменение на Решение
№5852 от 12.04.2023 г. по гражданско дело №1260/ 2023 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3