Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 17.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от
районен съдия Петкова АНД № 2384/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Б.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. А.И.
от САК, против Електронен фиш Серия К № *******/24.04.2019 г. издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие
на незаконосъобразност на ЕФ поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. От същия е постъпило
писмено становище, с което се излагат обосновани доводи за основателност на
жалбата и отмяна на НП.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД
на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Изпраща писмено становище, с което иска ЕФ да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата и
съобрази изложените в същата доводи, както и тези в становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
24.04.2019 г., в 13,26 часа
на АМ „Тракия” км 69 в посока към гр. Пловдив е управлявал лек автомобил „***“
с рег. № ***, негова собственост, като се е движел с превишена скорост от 162
км/ч, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140
км/час. Скоростта била
заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)-
мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със
скорост именно от 162 км/час, т.е. превишение на скоростта от 22 км/час, но от това превишение
били извадени 3%, т.е. 4,86 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение
със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 17 км/час.
Въз основа
на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично от жалбоподателя
на 23.10.2019 г., видно от отбелязаното на разпечатката на ЕФ от РСОД на л.43
от делото. Жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощено от
санкционирания лице директно в съда по пощата на 05.11.2019 г., видно от
пощенското клеймо на плика (л.26 от делото), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена при наличието на законовите основания.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и веществено доказателствено средство- фотоси от видеоклип и
снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182
ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Б.Т. е ангажирана на основание
чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по
отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Т. е
собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за
собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (гърба на приложения към АНП ЕФ). Тези факти не се оспорват и от Т. в депозираната от пълномощника му
жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа, на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива
действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед
нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на
управляващ МПС. В този смисъл съдът не споделя направеното в жалбата
възражение, че директно бил санкциониран собственикът на МПС, без да е
изследван въпросът кой в действителност е бил водачът на процесното МПС. Както
се посочи вече, в случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира
собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно
разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако
такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона
възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок
може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да
представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава
декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал
фиша.
Съдът не споделя и другото възражение в тази насока, а именно
непредставянето при връчването на ЕФ на санкционирания снимковия материал от
АТСС, с което същият се лишавал от възможността да посочи кой е бил водач на
МПС. Това възражение е несъстоятелно, първо защото с ЕФ не е предвидена
законова възможност за връчване и на снимковия материал и второ, при положение,
че в ЕФ се съдържа дата, час и място на извършване на нарушението, то няма как
собственикът на МПС, ако е предоставил именно в този период собственото си МПС
за ползване на друго лице, да не знае на кого е предоставило автомобила си. Още
повече, че в случая се каса е за лично, на ФЛ, МПС, а не служебен автомобил на
ЮЛ, предназначен за ползване от по-широк кръг лица.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението
в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове,
в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с
данните от техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта, а именно на
24.04.2019 г. в 13,26 часа на АМ „Тракия” км 69 в посока към гр. Пловдив, при
максимално разрешена скорост за движение по АМ 140 км/час, заснет с мобилна
радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 % (т.е. 5 км/час)
от измерената скорост, с МПС л.а. „***“ с рег. № ***, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с №
11743bb- установена стойност на скоростта- 157 км/ч. Посочена е
и посоката на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от фотосите- 162 км/ч и възприетата като
установена в ЕФ- 157 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността
за допустима техническа грешка от 3 % при засичане на скорост над 100 км/ч,
която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на
ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на
плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е
извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
В този смисъл съдът не споделя направените в жалбата
възражения, че ЕФ не съдържа изискуемите от закона реквизити, а именно не бил
посочен неговия издател- конкретното физическо лице и че липсвало пълно
описание на нарушението.
Несъстоятелни са и възраженията за това, че не ставало
ясно по какъв начин е въведено ограничението на скоростта. При положение, че
описанието на нарушението ясно е посочено, че нарушението е констатирано при
движение по АМ и е извършено с лек автомобил, то няма съмнение, че посоченото
ограничение на скоростта от 140 км/час е въведено от закона при движение по АМ
за леки автомобили, от който вид е процесното ППС.
Неоснователни са и възраженията, че в ЕФ не бил
посочен режимът на работа на АТСС и по какъв начин е изчислена превишената
скорост. Следва да се посочи първо, че посочените обстоятелства не са сред
задължителните реквизити на ЕФ. В какъв работен режим е АТСС се посочва в
изготвения Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР. Видно от изготвения протокол (л.6 от делото) е че
АТСС е работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и
според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че
същото работи в стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез
стационарното му закрепване. В ЕФ се посочват стойностите на установената
скорост, след отчитането на толеранса от минус 3% и стойността на превишението,
а не се посочва утвърдения метод на изчисление на същата.
Неоснователно е и възражението за липса на дата на
съставяне на ЕФ. Същото не би било направено, ако се държеше сметка за
разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП, съгласно която датата на издаване на
ЕФ не е сред задължителните реквизити на ЕФ.
Не може да бъде споделено и направеното възражение за
това, че след като фишът носи наименованието „електронен“, то той се явява
електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЕДЕУУ), съгласно който била изключена възможността за издаването
му на хартиен носител. Това възражение не би било направено, ако се държеше
сметка за това, че ЕФ се издава по силата на ЗДвП, а не по силата на ЗЕДЕУУ и
за него важат изискванията на ЗДвП, който се явява специален по отношение на
другия, общия закон, уреждащ издаването на електронни документи, в по-широкия
смисъл. По своята дефиниция, съгласно §6 т.62 от ДРЗДвП, ЕФ представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла
на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно
валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж Ръководство
за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост
е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е
насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората лента в посока от гр.
София за гр. Пловдив, а видно от фотосите точно там се движи процесния
автомобил.
Процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от проверка на л.9-11 от делото). От приложената снимка
към АНП към Протокол за използване на АТСС (л.7 от делото) пък е видно, че е
заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на работния
режим, която е неразделна част от Протокола за използване на АТСС, съгласно
чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е
императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за
използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона
реквизити (виж протокола на л.6 от делото). В този смисъл съдът намира за
неоснователни направените от процесуалния представител на въззивника възражения
в писмените бележки за неспазване на разпоредбата на чл.10 от Наредбата.
Следва да се посочи също, че съдът не споделя
възраженията, че не ставало ясно от коя дата и час е снимката за разположението
на АТСС, тъй като се виждали три различни дати. Датата в долния десен ъгъл на
представения фотос ясно личи, че е дата и час на техническото устройство
(компютър, таблет), което се използва за отваряне и разглеждане на файловете
съдържащи изображения (в случая снимки на АТСС- бел. моя). Датата, която излиза
под самата снимка- 28.06.2019 г. е датата, на която създаденият файл е съхранен
във въпросното устройство. Съвсем ясно на снимката е изведено помощното меню,
което показва цялата информация по повод на въпросния файл, съдържащ снимката
на разположението на АТСС, в това число и датата и часа на заснемане-
24.04.2019 г. в 09,59 часа. При това положение няма съмнение, че снимката за
разположението на АТСС е изготвена непосредствено преди стартирането на
работния режим на системата, което съответства и на данните от протокола.
Съдът не споделя и другото възражение направено в
писмените бележки, а именно това, че от снимките направени с АТСС не ставало
ясно, че именно процесният автомобил на жалбоподателя е извършил нарушението за
скорост. Вярно е, че на снимките се вижда, че в съседната лента също се движат
още два автомобила, но следва да се вземе предвид начинът на работа на
процесното АТСС, с което е регистрирано нарушението, съгласно ръководството за
работа със СПУКС, от който вид е процесното. От посоченото ръководство се
установява, че принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващото ПС. Освен това системата може да наблюдава няколко превозни
средства, като чрез предаваните няколко лазерни импулса, се изчислява скоростта
на автомобила. След всички измервания и направени изчисления от устройството,
се предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните
МПС. Ако е налице некоректно измерена скорост, самата система игнорира
измерването. Всички заснети МПС с регистрирана превишена скорост, се съхраняват
в системата с разпознати рег. табели и данни. Системата изготвя 5 бр. фотоси на
заснетото нарушение на автомобила, като маркерите в средата на страните на
изображението, показват че в момента на заснемане на изображението, лазерният
лъч е измервал скоростта на преминаващото ПС, определено от пресичането на тези
маркери. Видно от представените към ЕФ 5 бр. фотоси на изображението и средната
на маркерите на същото, е че лазерният лъч е измервал скоростта именно на
автомобила на жалбоподателя. Лазерната измервателната зона, покрита от лазерния
лъч, попада именно на процесния лек автомобил.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна
радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира,
т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно
поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се
приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
камери, може да се издава електронен фиш.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе
наредба, редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно (виж приетите като писмено доказателство протоколи за проверка на
мобилна система за видеоконтрол на л.9 и л.11 от делото).
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния
случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство
съгласно разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП,
при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира
също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която
предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за АМ
тази стойност е 140 км/час съгласно същия член. При установяване на скоростта
на движение е отчетен толеранс от минус 5 км/час от измерената скорост, което е
в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за
измерване (3%), поради това посочената на снимковия материал, отчетената
скорост на движение на МПС от 162 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост
от 157 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер,
съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения
в закона размер на глобата, а именно 50 лева за превишение от за превишение от 11 до
20 км/час, т.е. размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
Предвид изхода на делото, потвърждаване, а не отмяна
на ЕФ, искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във
вр. с чл.143 от АПК, следва да се остави без уважение.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш Серия К № *******/24.04.2019 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на Б.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като законосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: