РЕШЕНИЕ
№ 8737
...................., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ..............................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20241110156550 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ......................., ЕИК
.................... срещу ................, с адрес ...................., ул. ......................., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер 494,71 лева, с включени 15
лева ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено,
въз основа на договор за застраховка ...................“ по застрахователна полица
№ ........................., застрахователно обезщетение по щета № ...................... за
настъпили имуществени вреди на лек автомобил марка .......................,
изразяващи се в увреда на предна и задна десни гуми и джанти и преден десен
носач, вследствие на преминаване на ........................... през несигнализирано и
необезопасено препятствие – дупка, на пътното платно в .................... по време
на движение по ул. ......................... ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 2...................., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на ........................... в .................... при
движение на лек автомобил марка ........................... по ул. ......................... било
реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през
несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка, на пътното платно. В
резултат на случилото се настъпили материални щети по МПС – увреда на
предна и задна десни гуми и джанти и преден десен носач. Към датата на ПТП
за процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка .................... обективиран в
застрахователна полица № .......................... След като застрахователят бил
1
уведомен за настъпване на произшествието била образувана преписка по щета
№ ....................... Щетите били оценени на сума в размер 419,71 лева, която
била изплатена с преводно нареждане от ........................ С оглед получените
увреждания било необходимо репатриране на автомобила, извършено от
......................., за което ищецът заплатил сума в размер на 60 лева с преводно
нареждане от 23.06.2023 г. Твърди, че отговорност за вредите носи ответникът,
тъй като същият отговаря за поддържането на общинския път, на който е
настъпило процесното ПТП, като видно от протокол за ПТП №
............................./..........................., съставен от органите на МВР, уврежданото
било настъпило поради наличие на несигнализирано и необезопасено
препятствие – дупка, на пътното платно. Твърди, че е поканил ответника да
възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не последвало. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника – Столична община, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Твърди, че не се установява наличието и видът на твърдяното
препятствие на пътното платно. Оспорва представения по делото протокол за
ПТП относно констатациите на посетилите произшествието компетентни
органи, както и по повод посочения механизъм на ПТП и настъпилите вреди.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
твърдените за настъпили щети по застрахованото при ищеца МПС. Счита, че
претендираното с исковата молба регресно вземане е завишено по размер.
Навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на процесното
МПС. Счита, че е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че не са отчетени видът
на гумите и степента на овехтяването им. Прави изрично волеизявление, че не
оспорва заплащането от страна на застрахователя на твърдените в исковата
молба суми. Моли за отхвърляне на предявените искове респ. намаляване
размера на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
Не е спорно между страните, а и от приетата по делото комбинирана
застрахователна полица № ......................... от ....................... със срок на
валидност от ....................., както и от приетите по делото документи по
2
застрахователната преписка по щета № ......................, се установява, че към
датата на ПТП – ..........................., между ищеца и собственика на увредения
лек автомобил марка ......................., рама № ................... е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
............... на МПС и застраховка ....................... Застраховката е сключена при
условията на клауза ...................., при която застрахователят дължи
обезщетение за частични щети, настъпили при ПТП по смисъла на
българското законодателство, каквото е налице в настоящия случай.
От приетите по делото като писмени доказателства документи –
протокол за ПТП № ............................. от ..........................., съставен от
полицейски служител от ........................ след посещение на място,
уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред
застрахователя на ...................., както и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р. Л. М. се установява, че в
срока на застрахователното покритие на договор за имуществено
застраховане, на ..........................., по време на движение в ...................., по ул.
......................... водачът на лек автомобил марка ....................... – свидетелят Р.
Л. М., претърпява ПТП, като преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение. От
преминаването през дупката са увредени предна и задна десни гуми и джанти
и преден десен носач, което обстоятелство се установява от заключението на
САТЕ, от преписката по образуваната при ищеца щета, от протокол за ПТП №
............................. от ..........................., съставен от органите на МВР, както и
събраните гласни доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на
свидетеля М., доколкото същите са резултат от непосредствени нейни
възприятия, безпротиворечиви са и се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства, както и от САТЕ. От гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Р. Л. М., както и от приетото и неоспорено от
страните по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП е преминаването на лек автомобил марка
....................... през дупка на платното за движение, която не е била обозначена
и сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от
застрахователя повреди на лек автомобил марка ....................... отговарят на
описания в заявлението за щетата и в протокол за ПТП № ............................. от
........................... механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в
причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Установява се и че предвид
настъпилото увреждане на предна и задна десни гуми и джанти,
придвижването на процесното МПС на собствен ход е било невъзможно, което
е наложило същото да бъде репатрирано. Посоченото обстоятелство се
установява и от събраните гласни доказателствени средства. Видно от
заключението на САТЕ разходите за репатриране на автомобила са в причинна
връзка с процесното ПТП.
Във връзка с оспорването на протокола за ПТП, направено от ответника,
относно констатациите на посетилите произшествието компетентни органи,
посочения механизъм на ПТП и настъпилите вреди, съдът съобрази следното:
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се
3
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. №
768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО,
решение №15/25.07.2014 г. по т. дело № 1506/2013г. на ВКС, I ТО. В
последните във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП,
отчитайки разликите при издаването му, е прието, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава.
С оглед на гореизложеното, протоколът за ПТП, издаден от служител на
............... в кръга на правомощията му, в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В посочената хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед
спрямо момента на осъществяване на ПТП. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в
протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и
на други доказателства - разпит на свидетели, или назначаване на вещи лица
4
(като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако
преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания, които съдът не притежава. Страната, на която документът се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти,
но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП ищцовото дружество се
позовава на съставения от органите на МВР протокол за ПТП. От
съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след посещение на
място от органите на полицията. Това по безспорен начин се установява от
бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място”, при
възможни два отговора - „да” или „не”, е указано, че с „х” се зачертава
ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор
„не”. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след
оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото
на инцидента, местоположението и посоката на движение на автомобила и
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на платното за
движение, както и на видимите щети по автомобила. В случая, вписаните в
протокола обстоятелства, се потвърждават от показанията на свидетеля, водач
на автомобила, както и от автотехническата експертиза.
С оглед на гореизложеното, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, се установява, както твърденият механизъм на ПТП и
наличието на несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка, на
пътното платно, така и твърдените повреди на лек автомобил марка
......................., настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. По
изложените съображения съдът приема, че причина за процесното ПТП и
щети на застрахованото МПС е необезопасено и несигнализирано препятствие
(дупка) на пътното платно.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на автомобила. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. гласни доказателства и заключение на САТЕ,
съпричиняване не се установява. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
препятствията по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначеното
и несигнализирано препятствие на пътното платно не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в
резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
5
лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този
смисъл Постановление № 9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища, включително да
обозначи неравности по пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
от процесното ПТП вреди.
С доклада по делото, съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
вр. чл. 153 ГПК като безспорно и с това ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът в качеството си на застраховател по застраховка
........................ е изплатил застрахователно обезщетение в размер 479,71 лева.,
което обстоятелство се установява от приетите като писмени доказателства по
делото документи.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по изслушаната
САТЕ е 523,62 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски, с оглед на
което правото на регрес на ищеца е възникнало за претендираната сума от
494,71 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски, които на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи като обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 410 КЗ, което се
установява и от заключението на САТЕ, поради което и същата е включена в
общия размер на дължимата от ответника сума.
Неоснователни са възраженията на ответника, че регресно вземане е
завишено по размер, както и че не са отчетени видът на гумите и степента на
овехтяването им. Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на
увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната
6
съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като се дължи обезщетение за
действителните вреди без да се отчита овехтяване, поради което при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта.
При тези съображения, съдът намира за доказан по делото фактическия
състав на нормата чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. По делото не
са налице доказателства претендираната сума да е платена от ответника,
поради което искът е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – ......................, до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът за сума в размер 573 лева, включваща заплатени
държавни такси (55 лева), депозит за САТЕ (300 лева), депозит за свидетел (50
лева), както и платено адвокатско възнаграждение в размер 168 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...................... с адрес ...................., ул........................, да
заплати на ......................., ЕИК ...................., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 494,71 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек
автомобил марка ......................., настъпили в резултат на ПТП на
........................... в ...................., по ул. ......................... ведно със законната
лихва от .................... до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 573 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7