№ 23298
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110104574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А. срещу „*****“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не е обвързан от договор за потребителски кредит №
5843244/05.08.2022 г. между страните като нищожен поради липса на
реквизит, евентуално – от клаузата на клаузата на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от
договорите, която предвижда неустойка за неосигуряване на поръчител, и за
осъждане на ответника да върне на ищеца недължимо платени въз основа на
посочените клаузи два пъти по 135,28 лева
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с № 5843244/05.08.2022 г., като се предвиждало на
ищеца да се отпуснат 500 лева кредит за връщане на 7 двуседмични вноски
при годишен процент на разходите от 49,39 %. Твърди се, че в чл. 1, ал. 3 от
договора било предвидено, че отпускането на кредита на ищеца експресно
става срещу такса 106,47 лева, а в чл. 3, ал. 1 се предвиждало задължение на
ищеца да осигури обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител до 3
дена след отпускане на кредита, като ако това не стане се дължи и неустойка
от 70,98 лева. Твърди се, че по кредита ищецът бил заплатил 616,82 лева до
11.08.2022 г. Договорът се оспорва като недействителен поради оформянето
му с шрифт с кегел, по-малък от посочения в закона – 12 пункта, и поради
неправилно посочване на годишния процент на разходите, който не включвал
неустойката по договора, а и същият процент бил по-голям от законово
допустимия. Клаузата за неустойка се оспорва като неравноправна, тъй като
предвиждала прекомерен размер на задължението за несъществено
изпълнение. Оспорва се като неравноправен и размерът на възнаградителната
лихва, тъй като бил прекомерен. Поддържа се и че договорите са сключени
имат това съдържание, защото ищецът бил притиснат от материални грижи.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „*****“
АД, с който предявеният иск се оспорва като нередовен, недопустим и
1
неоснователен. Твърди се, че исковата молба била неясна, не били налице
основания за освобождаване на ищеца от такси, и не били представени
никакви писмени доказателства от ищеца своевременно, което затруднявало
ответника. Не била посочена и банкова сметка. Твърди се и че съединяване на
установителен с осъдителен иск било недопустимо поради идентичност на
спора, а и че искът е предявен при злоупотреба с право. Поддържа се, че
уговореният договор за кредит е с посочен годишен процент на разходите,
като договорът има всички реквизити по закона и ищецът се е съгласил с него.
Поддържа се, че неустойките по договора не следва да се включват в
годишния процент на разходите, тъй като се дължали при неизпълнение.
Твърди се, че са ясно посочени дължимите се вноски за погасяване на
кредита, има погасителен план, като ищецът бил предварително уведомен, че
може да дължи неустойка. По отношение на клаузата за неустойка се
поддържа, че същата не е недействителна, тъй като ищецът се е запознал с
нея и не е възразил. По претенцията за недействителност на таксата за
експресно разглеждане, се поддържа, че тя е за допустима по закон
допълнителна услуга, която отнема ресурси на ответника. Иска се
прекратяване на делото, евентуално – отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация – за установителните искове – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 ЗПКр
за иска за нищожност на целия договор, а по евентуалния иск за клаузата за
неустойка – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето
ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 10а, ал. 2 и 4
ЗПКр и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, и по клаузата за такса за експресно
разглеждане – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, а по съединения
кумулативен осъдителен иск – чл. 34 ЗЗД, като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: поисканата с
исковата молба счетоводна експертиза, както и допълнителни въпроси на съда
за това каква лихва за забава е начислена; служебно – техническа експертиза
на шрифта; задължаване на ответника да представи договора за кредит.
Последното не обръща доказателствената тежест, тъй като ответникът сам
твърди, че има препис, а ако не го представи, следва да посочи причини за
това.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца справка от кредитния регистър,
тъй като същият има право и сам да се снабди с нея и да я представи на съда,
а и не е ясно какво е отношението ѝ към предмета на делото.
2
Неоснователни са възраженията за неяснота на исковата молба,
посочени от ответника- исковата молба ясно сочи, че ищецът смята за
неправилно начисляването на неустойка по договора за кредит и
неотразяването на същата в процента на разходите по договора, като са
налице ясни обосновки на основания за нищожност, твърдени от ищеца, и
петитум в тази насока. Не може да се оставя искова молба без движение
поради непосочване на доказателства и непредставянето на писмени такива –
исковата молба е нередовна само ако не отговаря на условията по чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК, както ясно е посочено в чл. 129, ал. 1 ГПК. Ако не са
представени доказателства с нея, няма пречка това да се направи и по-късно,
като ако с това делото се забави, съдът може да налага глоби – чл. 92а ГПК.
Не може да се иска от потребител да твърди как е формирал размер на
претенция, че не дължи вноски по договор за кредит, където изчисленията
изискват математически познания – това е в тежест на кредитора според
практиката на Съда на Европейския съюз – вж. т. 69 от Решението от
13.09.2018 г. по дело C‑176/17 Profi Credit Polska , и т. 98 – 99 от Решението от
16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 Caixabank. За сведение на
ищеца на страница 7 от исковата молба (долу) ищецът е посочил и своя
банкова сметка. Следователно само възражението за нередовност поради
липса на основания за освобождаване от такси следва да се разгледа от съда
по същество.
С оглед възраженията, че ищецът има доходи и няма право да ползва
правна помощ, настоящият съдебен състав намира, че следва да го задължи да
предостави счетоводен баланс на предприятието си като едноличен търговец
и да изиска от НАП справка за доходите му, тъй като съдът следи служебно
дали има основания за освобождаване на страна от такси и основанията за
това по аргумент от чл. 97 ГПК.
Възражението за недопустимост на установителните искове също е
неоснователно – субсидираната природа на отрицателния установителен иск е
отречена с Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявяване на осъдителен иск за връщане на платени суми поради
злоупотреба с право е екзотична хипотеза, която не намира упора в
твърденията в исковата молба.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 4574 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11.
сепетмври 2023 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
3
Предявени са три кумулативно съединени иска за установяване на
нищожност – съответно на целия договор за кредит между страните поради
неспазено изискване за големина на шрифта, неправилно посочен годишен
процент на разходите или определяне на такъв в размер, по-голям от
максималния по закон, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 ЗПКр;
евентуално – само на клаузата за неустойка поради неосигуряване на
поръчител с квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, и за клаузата за такса за
експресно разглеждане – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, и съединен с всеки от трите установителни
иска кумулативен осъдителен иск за връщане на платеното по нищожните
клаузи с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
Първият установителен иск се уважава, ако съдът установи, че между
страните е сключен договор за кредит, който е оформен в документ с кегел на
шрифта, по-малък от 12 пункта, или пък е посочен годишен процент на
разходите по такъв начин, че на практика е налице липсата му (това е правен
въпрос, по който страните следва да заемат становище по същество), или пък
последният е неправилно изчислен поради невключване в него на разходи,
които е следвало да се включат.
Евентуалният установителен иск за нищожност на клауза за неустойка
се уважава, ако се установи уговаряне на такава, и че същата или противоречи
на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или е
в прекомерен размер с оглед на обезпечаваното вземане, а ответникът може
да установи индивидуално уговаряне, в който случай второто основание няма
да се разгледа от съда. Искът за нищожност за клаузата за такса за експресно
разглеждане се уважава, ако се установи, че тя е за услуга по усвояване на
кредита.
Кумулативно съединеният осъдителен иск се уважава при уважаване на
някой от двата главни иска и доказване, че е платена сума, равна на
неустойката по кредита.
По делото се ПРЕЗУМИРА, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена.
УКАЗВА на ищеца А., че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: сключване на договор за кредит; наличие в същия на клаузи за
такса „експресно разглеждане“ и за неустойка при неосигуряване на
поръчител; че шрифтът, с който е написан договорът за кредит, е с кегел по-
малък от 12 пункта; че уговорената неустойка няма обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция или съществено не отговаря на
обезпечаваното вземане; размера на ефективния годишен процент на
разходите.
УКАЗВА на ответника „*****“ АД, че в негова доказателствена
тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от
4
доказване факти е да установи: да обори презумпцията за индивидуално
уговаряне на неустоечната клауза; ползваната формула за изчисляване на
годишния процент на разходите.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 18. август 2023 г., като срокът не е преклузивен,
но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „*****“ ООД да
представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението
намиращ се у него документ – договор за кредит № 5843244/05.08.2022 г.
УКАЗВА на ответника„*****“ ООД, че при неизпълнение на
задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият
съществува и установява неизгоден за страната факт – че договорът е изписан
с шрифт с кегел, по-малък от 12 пункта.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца А. Г. А. да представи
по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението намиращ се у
него документ – счетоводен баланс на ЕТ „А. – А. А.“ към 01.06.2023 г.
УКАЗВА на ищеца А., че при неизпълнение на задължението за
представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и
установява неизгоден за страната факт – че има доходи, които не позволяват
да получава правна помощ.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение – ТД
на НАП – София, да представи в двуседмичен срок от получаване на
съобщението следните намиращи се у него документи: справка за доходите на
ищеца А. (да се посочат три имена и ЕГН) за последните 12 месеца преди
получаване на писмото от съда
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
5
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца и служебно
изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпроси в т. II
(направилно посочена като III) от исковата молба – на лист 6 от делото), както
и по следните допълнителни въпроси на съда:
1. какъв е размерът на дължимите се възнаградителни лихви и лихви за
забава за периода от усвояване до кредита, и
2. да се посочи начислявана ли е лихва за забава за плащане на някоя от
вноските, колко е тя, и платена ли е от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 350 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да заплати по чл. 77 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по служебно изслушване на
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: след запознаване с
представеното от ответника копие, а при необходимост – след сравнение с
намиращ се при ответника оригинал, да посочи какъв е кегелът на шрифта,
използван в договора за кредит между страните, а ако този шрифт е
нестандартен – да приравни към кегела за някой от широкоупотребимите
шрифтове на кирилица.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. К. Р..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
го осъди да заплати по чл. 77 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на
информация от централния кредитен регистър.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Н. Н. И., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
6
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7