Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Добрич, 10.06.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ДОБРИЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова

разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1280 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.Д.Д., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 79 от 28.09.2020 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и т. 4 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се представлява.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 23.07.2020 г., свидетелят О.Л.С. и свидетелят М.К. Г. – служители в Регионална здравна инспекция – Добрич, заедно със св. Р.К. и М.Д. - служители в Първо РУ на МВР - Добрич, извършили насочена проверка на територията на Автогара Д., за спазване изискванията на т. 4 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

При проверката било установено, че И.Д. като шофьор на транспортно средство за обществен превоз с рег. № ***, експлоатирано от „***“ ООД, не носи защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата в закрито обществено място – транспортно средство за обществен транспорт.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че Д. е нарушил задължителните противоепидемични мерки.

За така описаното нарушение, квалифицирано по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, т. 4 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите О.Л.С., М.К. Г., Р.К. и М.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който регламентира налагане на административно наказание при нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ предвижда при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р. България.

Съгласно т. 4 от акта на Министъра на здравеопазването, всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената дата и час жалбоподателят се е намирал в закрито обществено место - транспортно средство за обществен превоз, и е нямал поставена по надлежния ред защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Затова правилно е реализирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

            Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. След 23.07.2020 г., а и до момента, не е отпаднала административно-наказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната.

            Липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 79 от 28.09.2020 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Добрич, с което на И.Д.Д., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и т. 4 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

    

 

 

    Районен съдия:                                                             

                                /Галя Митева/