Решение по дело №1064/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2018 г. (в сила от 4 април 2019 г.)
Съдия: Силвия Иванова Мичева-Димитрова
Дело: 20181720201064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 441                                           10.08.2018 г.                               Град   Перник

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                           VІ-ти нак. състав

На 12 юли                                                                                       Година 2018

В публичното заседание в следния състав:

                                                          Председател: Силвия Димитрова

Секретар: Даниела Благоева

Прокурор:   

 

Като разгледа докладваното от съдията АНД № 1064 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на В.Й.Й., в качеството му на законен представител /управител/ на “Надежда ВИ” ООД- универсален правоприемник на ЕТ “В.Й. – Надежда”, против Електронен фиш серия К, № 0926887 на ГДОП – Главна дирекция “Охранителна полиция”, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва материалноправната и процесуалноправната законосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че същият е издаден за нарушение, което е извършено преди отпадане на задължението за сигнализиране на участъка от пътя в който се извършва видеоконтрол с пътен знак Е24, а в процесния случай липсвали твърдения и доказателства, че в конкретния пътен участък е бил надлежно поставен посочения знак Е24.

Въззиваемата страна, в съпроводително писмо, развива подробни съображения и моли жалбата да бъде отхвърлена, а електронния фиш – потвърден.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 05.11.2014 г., в 18:43 часа, на АМ Люлин, при км 14+785, с автоматизирано техническо средство 3М Система за скорост /измервателно средство № 388/ е измерена скоростта на движещият се по същия път лек автомобил с рег. № ** **. Уредът отчел скорост от 129 км/ч при разрешена такава за движение в съответния пътен участък от 80 км/ч. Въз основа на тези данни, на заснетия от уреда клип и след направена справка за установяване собственика на посоченото моторно превозно средство, ГДОП – Главна дирекция “Охранителна полиция” издала Електронен фиш - серия К, № 0926887, с който наложила на законния представител на търговеца, като собственик на лекия автомобил, глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В описателната част на фиша, освен името на нарушителя, като законен представител на собственика на управляваното МПС, са вписани установената стойност на скоростта – 129 км/ч, разрешената стойност на скоростта – 80 км/ч и стойността на превишението – 49 км/ч. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението - 05.11.2014 г., 18:43 часа,  АМ Люлин, км 14+785, след тунел Голямо Бучино. Посочени са и географските координати на входна и изходна точка, посоката на движение, техническото средство за измерване на скоростта и валидността на метрологичната проверка.

Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства: Електронен фиш серия К, № 0926887 на ГДОП – Главна дирекция “Охранителна полиция”, разпечатка от автоматизирано техническо средство- 3М Система за скорост № 388, снимков материал от посочената система, справка за установяване на собственик на лек автомобил, Протокол от проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на 3М Система за измерване на средна скорост, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064, Заповеди № 8121з-47/16.01.2015 г., № 8121з-48/16.01.2015 г., № Із-1741/28.08.2012 г. и № Із-465/04.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, писмо изх. № 11-00-415/19.05.2015 г. на АПИ, Схема на въведените с пътен знак В26 ограничения на скоростта на АМ “Люлин” в участъка от км 14+206 до км 14+785, дясно платно за движение /посока София-Кулата/, писмо изх. № 11-00-439/29.05.2015 г. на АПИ и др.

След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът направи следните правни изводи :

Процедурата по започване на административнонаказателно производство с издаване на електронен фиш е изключение от общите правила на ЗАНН, касаещи поставяне на началото му с АУАН и завършването му с наказателно постановление /чрез създадената нова ал.4 на чл.189 ЗДвП/. В чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице кумулативно, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с техническо средство в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Следователно, издаването на електронен фиш е строго лимитирано и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи, при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатирани с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общия ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Противното разбиране на тези законови разпоредби би било заобикаляне на закона и стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол по спазване на закона, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване. Подобно разбиране е залегнало и при постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите /постановено по тълкувателно дело № 1 / 2013 г./, в което е прието, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

От друга страна, според легалната дефиниция на понятието “средство за измерване”, дадено в §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията (ЗИ), то е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Следователно Законът за измерванията е приложим и за системите за видеоконтрол и измерване на скоростта. Съгласно разпоредбите на ЗИ, средствата за измерване подлежат на метрологичен контрол (одобряване на тип, първоначална проверка и последваща проверка) и се пускат на пазара и /или в действие и се използват само ако  съответстват на изискванията на закона и на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Одобряването на типа на системите се извършва от председателя на Българския институт по метрология, който издава удостоверение за одобрен тип, като одобрените типове средства за измерване се вписват в публичен регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, съгласно чл.34 от ЗИ. От приложеното по делото Удостоверение от БИМ е видно, че стационарната радарна система – скоростомер тип “3М Система за измерване на средна скорост”, е вписана в регистъра  на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5064 от дата 01.09.2014 г. със срок на валидност до 01.09.2016 г. Посочената система е трайно монтирана на км. 14+785 от АМ “Люлин”, 3-ти тунел, посока от гр. София към  гр. Перник, което се установява и от приложения по делото Протокол за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. Ето защо, възражението на жалбоподателя в тази връзка, е неоснователно и тъй като в процесния случай скоростта на управлявания от него автомобил е фиксирана и установена със стационарна система за измерване скоростта на движение на МПС, тълкувателната практика на ВАС не следва да намери приложение, тъй като последната касае само мобилните средства за заснемане.

От приложените веществени доказателствени средства – снимки и разпечатки от паметта на техническото средство се установява точното място, на което е извършено нарушението. Посочените в електронния фиш GPS координати индивидуализират точно определено място на извършване на нарушението и пътен участък, където разрешената скорост на движение е 80 км/ч.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно към административнонаказателна отговорност е привлечен управителят на търговеца, тъй като последното е собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението. Законът за движението по пътищата не предвижда възможност за санкциониране на юридически лица в тези случаи, но същевременно съгласно нормата на чл.188, ал.2 от същия, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Т.е. ЗДвП не предвижда възможност субект на това нарушение да бъде едноличен търговец или юридическо лице, поради което не е предвидена и възможността като наказание да се налага имуществена санкция, но изрично е указано, че се налага глоба на визираните лица /законен представител или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство/.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 49 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба. Последната определя точно фиксирано по размер наказание при превишаване на разрешената максимална скорост от 41 до 50 km/h, а именно: глоба в размер на 200,00 лв., което изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. На жалбоподателя е наложено наказание глоба именно в посочения размер, поради което и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.

Видно от всичко изложено по-горе електронният фиш е законосъбразно издаден, поради което следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 0926887 на ГДОП – Главна дирекция “Охранителна полиция”, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на В.Й.Й., в качеството му на законен представител /управител/ на “Надежда ВИ” ООД - универсален правоприемник на ЕТ “В.Й. – Надежда”, е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала.

          М.С.