РЕШЕНИЕ
№ 473
Град
Пловдив, 05.03.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХXVIII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
участието на секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2914 по описа
на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186
ал. 1 от ЗДДС .
Образувано
е по жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ****, бул.“Христо Ботев“ **, представлявано от управителя Ф.Ф.И., ЕГН**********, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК 100-0296914/ 10.09.2018 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект „Ресторант ****“,
находящ се в гр. ****, бул.“Христо Ботев““, както
и „забрана за достъп до него за срок от 3
дни“ на осн. чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС. В жалбата
се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, като се оспорва правното основание, на оснвата
на което тя е издадена, както и че същата е в противоречие с разпоредбите на
чл.6 от АПК и чл.22 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Б.,който поддържа жалбата и ангажира гласни и
писмени доказателства. По същество на спора взима писмено становище, с което
счита, че от събраните доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява незаконосъобразността на административният акт на основанията,
изложени в подадената до съда жалба. Моли да се отмени атакувания
административен акт. Претендира направените разноски.
Ответната
страна – Началник на Отдел «Оперативни
дейности» - гр.Пловдив при ЦУ на НАП оспорва подадената жалба. В съдебно заседание се
представлява от юрк.****, която счита жалбата за
неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора застъпва
становище за законосъобразност на издадения административен акт и за
неоснователност на жалбата, която счита, че следва да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 01.09.2108 г. в 12.20ч. от
органите по приходите, служители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-София
била извършена проверка на търговски обект – Ресторант ****, намиращ се на
адрес в гр.****, бул.“Христо Ботев“ **, стопанисван от жалбоподателят. Началото на проверката започнала с контролна покупка на продукти на
обща стойност 5.56 лева. В тази връзка при заплащането и в брой на длъжностно
лице-сервитьор Д.М. било прието, че не е издаден фискална касова бележка от
въведеното в обекта фискално устройство DATECS FP550-05DV с инд.№ DT428998 и с фискална памет 02714432, нито от кочан с ръчни касови бележки. С това било
установено, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство. Допълнително при проверката било установено, че не са съхранени
месечните отчети за седем данъчни периода- от м.януари до м.юли 2018г., както и
че в обекта има 5 бр нефискализирани
принтера. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол
№0296914/01.09.2018г, към който били приложени и съответните доказателства:
опис на парични средства в каса от 01.09.2018г. за наличност в размер на 92.90
лева, опис на стокови наличности от 01.09.2018г., междинна сметка от
01.09.2018г от 12.22 часа относно контролната покупка и дневен финансов отчет
от 01.09.2018г. за отчетена на фискален
апарат сума в размер на 87.34 лева, 4 бр фискални
отчети от 01.09.2018г., както и удостоверение за сервизно обслужване на
фискалния апарат, декларации от работещите в обекта лица. На база така
съставеният Констативен протокол била издадена и оспорената в настоящото
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка, а в
последствие били издадени АУАН с №F406629/13.09.2018г.
спрямо Д.М. за нарушение на чл.185 ал.3 от ЗДДС, по който постъпило писмено
възражение, както и АУАН с №№F406568/13.09.2018г., с №F406584/13.09.2018г.,
с №F406613/13.09.2018г., с №F406621/13.09.2018г.,
с №F406622/13.09.2018г., с №F406559/13.09.2018г., с № F406600/13.09.2018г. и с №F406565/13.09.2018г., всички спрямо жалбоподателят за нарушения на чл.41
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, вр. чл.118
ал.4 т.1 от ЗДДС, по които постъпили писмени възражения. В последствие се
установява, че посочените финансови отчети за периода м.1- м.07.2018г са
постъпили в НАП. Установи се, че при проверката и приета от сервитьора Д.М.
постъпилата в брой сума от 5.56 лева, като е предприела поведение, насочено към
издаването на фискален касов бон от намиращият се в обекта фискален апарат, но
преди да присъстъпи към фактическото му съставяне, е
била спряна от проверяващите длъжностни лица и е била в невъзможност да издаде
същият. Същевременно се установява, че са били налице предходни административно
– наказателни производства за същите по вид административни нарушения, като и в
настоящият случай по съставените АУАН, с които жалбоподателят е бил определен
като нарушител, същите са приключили с тяхното прекратяване с резолюция от 11.10.2018г
на административно наказващият орган, с която той е приел, че деянието следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни доказателства- показанията на намиращият се по време на
проверката сервитьор Д.М., които съдът изцяло кредитира като обективни,
всеобхватни, непредубедени и без възникнали съмнения относно тяхната
правилност. Независимо от трудовото си правоотношение с жалбоподателят, от нея
страна е налице стремеж обективно да разкрие фактите по действително случилото
се. Същите се изяснява и от приобщените писмени доказателства:
административната преписка по издаването на обжалвания административен акт,
постъпила с писмо вх.№17338/19.09.2018г. по опис на Административен
съд-Пловдив, 1 бр диск за отчет фискална памет на „****“ЕООД,
оригинал от отчет от фискална памет за периода м.01-м.07.2018г., представените
Резолюция за освобождаване от административно – наказателна отговорност с
отправяне на предупреждение от 06.06.2013г.,18.03.2013г.,
19.06.2017г. 11.10.2018г., справка за регистрираните данни за ФУ 3859723,
оригинал от отчети на ФП за периода 01.09.2018г..
При така установената фактическа обстановка,на база
събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна, поради
следните съображения:
Съдът приема, че дружеството е осъществило от обективна
страна нарушение на сочените разпоредби. Извършената продажба на стока и
плащането и в брой, както и неиздаването на фискална касова бележка, не се оспорва
от страна на жалбоподателя, за което същият сочи на обективни причини, касаещи
разпореждане на проверяващото длъжностно лице, служител на агенцията по
приходите, с което е възпрепятствал довършването на операцията по
въвеждането в намиращото се в обекта фискално устройство. Така от негова
страна липсва действително основание да се приеме, че е налице неправомерно
поведение, насочено към укриване на приходи с цел избягване на данъчно
облагане. Съдът приема, че в случаят не са
били налице фактическите основания за налагане на ПАМ с оглед липсата на годни
и несъмнени доказателства за действително осъществено нарушение на чл. 185, ал.
3 от ЗДДС. От събраните гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Д.М.
се установи, че се касае за допусната небрежност, свързана с качеството на обслужване
на намиращите се в обекта клиенти, при което е създаден погрешен ред за
издаване на фискални бонове. Така първо се е приемало плащането в брой, а в
последствие се е издавал и съответният фискален бон. В действителност
изискванията на чл.185 ал.3 от ЗДДС сочат, че следва да не се приема плащане
преди да бъде издаден документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, касаещ изискването при всички случай да бъде
издавана фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Тези обстоятелства са били правилно възприети от проверяващите
длъжностни лица, като те са намерили отражение
и в Протокола за извършената проверка от 01.09.2018г.Същевременно при
отчитането на действителната касова наличност и съпоставката и с отчетения
на фискалното устройство дневен оборот
се установява разлика, която касае единствено и само оперативната покупка в
размер на 5.56 лева. Липсват други съществени разминавания, които да определят,
че се касае за дейност, насочена към системно укриване на приходи с цел
избягване на данъчното облагане. Така единствено и само това осъществено от
жалбоподателят административно нарушение, квалифицирано като извършено деяние
по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, е прието от административният
орган като обективно основание за
налагане на ПАМ по реда на чл.186 и 187 от ЗДДС. Следва да се посочи, че наличието
на соченото нарушение е само един от елементите от фактическия състав за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС. В тази разпоредба не се предвижда възможност за издаване на ПАМ в
случаите, когато не е спазен реда за издаване на фискален касов бон. Съгласно нормата
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна
мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба. В настоящият случай неиздаването е било препятствано от действията на
органите по приходите, които преждевременно са предприели постъпки по нейното
приключване. С оглед защитата на обществения интерес е следвало да се изчака последващото поведение на длъжностното лице- сервитьор,
което поведение подлежи на преценка като част от фактическия състав на
административното нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ. В
настоящият случай това не е сторено, поради което е налице на липса на
основания да се приеме за безспорно и несъмнено осъществено административно
нарушение на посочения текст, който да послужи като основание за издаване на
обжалваната ПАМ. Мотивите на административния орган за налагане на ПАМ следва
да се приемат като такива, които не почиват на категорични и несъмнени
доказателства относно обективните основания да бъде наложена принудителната
административна мярка, като те следва да се приемат като мотиви относно срока,
за който тя е разпоредена. Настоящия съдебен състав счита, че оспореният акт само формално съдържа
мотиви относно фактическото установяване на нарушението с АУАН, но той не
почива на реални и несъмнени доказателства, които на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС да послужат за основание за издаване на процесната
Заповед за налагане на ПАМ. Липсват доказателствата, от които по категоричен
начин да се приеме, че извършено нарушението относно
стойността на извършеното плащане, която
да не е отчетено с фискална касова бележка. Липсват и доказателства, от
които да се направи извода, че е налице съществена значимостта на допуснатото
нарушение на обществените отношения, обект на защита по Наредба Н-18 на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства и ЗДДС, както и за преустановяване на административни нарушения от
подобен вид, които да определят основания за административният орган да наложи ПАМ запечатване на обекта за срок от 3 дни. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС при обжалването
на акта се прилагат нормите на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. В конкретния случай следва да се приложи хипотезата,
предвидена в ал.2 на цитираната разпоредба, според която установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Безспорно
от представените по делото доказателства, а именно: опис на парични средства в
каса към момента на започване на проверка от 01.09.2018г./л.78 от делото/ и
дневен финансов отчет от 01.09.2018г. -
13:52726ч. в едно с междинна сметка от 01.09.2018г - 12:22:27ч. (лист 35 по
делото) се установява, че разликата в касовата наличност и отчета на
фискалното устройство за дневния оборот се състои единствено и само от
неотчетената във връзка с извършената проверка на 01.09.2018г. сума от 5.56
лева. Ето защо липсата на достатъчно несъмнени и категорични
доказателства за осъществено административно нарушение на чл.3 ал.1 от наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ незаконосъобразно административния орган е наложил в хопотезата на
чл.186, ал.1 б.а от ЗДДС принудителна административна мярка “запечатване на
обект” и е забранил достъпа до посочения обект – ресторант ****“
в гр. ****, бул. “Христо Ботев“ **.
Основателно е и възражението на жалбоподателят за нарушение
на принципа за съразмерност, прокламиран в разпоредбата на чл.6 ал.1 и ал.2 от АПК, а именно административните органи да упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като те не могат да засягат интереси в по-
голяма степен от най- необходимото за целта, за която акта се издава. Доколкото
не е налице значително съществено нарушение на охраняваните обществени
интереси, то и целта на издадената Заповед за налагане на ПАМ е явно
несъразмерна с оглед на целта, за която следва да бъде издаден ПАМ. Тази
преценка се явява обективна с оглед характеристиката на обективно случилите се
факти по неиздаване на фискален касов бон, без да е налице стремеж да бъде
избегнато данъчно облагане, а само и единствено да бъдат улеснени клиентите в
заведението. Изложеното в своята съвкупност води до
извода на настоящата инстанция, за незаконосъобразност на издадената заповед,
с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка, и като
такава същата следва да бъде отменена.
От страна на жалбоподателя се претендират
разноски. С оглед изхода на спора, такива
му се дължат съобразно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, които се
констатираха в размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат и държавна такса за образуване на делото. Ето
защо следва на жалбоподателят да се възстановят от бюджета на органа, издал
акта, направените разноски в размер на възнаграждение от 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева, посочено в сключения договор за правна защита и съдействие от
17.09.2018г, за което не е направено възражение за прекомерност и заплатена държавна такса в размер на 50.00/петдесет/
лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ****, бул.“Христо Ботев“ **,
представлявано от управителя Ф.Ф.И., ЕГН********** Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК 100-0296914/ 10.09.2018 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект „Ресторант ****“,
находящ се в гр. ****, бул.“Христо Ботев““, както
и „забрана за достъп до него за срок от 3
дни“ на осн. чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ НА НАП- гр.София да
заплати на „****“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, бул.“Христо
Ботев“ ** направените по делото разноски в размер на 1550.00/хиляда петстотин и
петдесет/ лева за възнаграждение за един адвокат и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаването на съобщение от страните.
СЪДИЯ:/п/