№ 1306
гр. Варна, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110203181 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. П.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес *****, депозирана чрез процесуален
представител- адв.К.Р. от ВАК, против Наказателно постановление № 23-0442-000058
от 21.02.2023г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04 Варна, с
което на П. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че деянието не е осъществено от субективна
страна, като се цитира и съдебна практика в този смисъл. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание възз. не се явява лично, но се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и сочи, че обжалва НП в цялост.
В пренията си по съществото на делото, процесуалният представител моли за отмяна
на НП и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за
присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 04.12.2022г., около 10:04ч., в гр.Варна, възз. И. П. управлявал лек автомобил „
Опел Астра“ с рег.№ В1487КР. При движение по бул. „Народни Будители“, до
бензиностанция „Лукойл“ той бил спрян за проверка от полицейски служители при
Четвърто РУ-Варна. В хода на проверката органите на реда установили, че
управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При
проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е
собственост на В.М.Я. и че е с прекратена регистрация, считано от 03.08.2022г. на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното срещу възз. бил съставил АУАН с бл. № 512446, в който били
посочени горните факти, квалифицирани като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №493/2022г. по описа на Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е собственост
на В.М.Я. и регистрацията му е била служебно прекратена на 03.08.2022г. Били
изискани справки от Гаранционен фонд, в които било посочено, че до собственика на
автомобила било изпратено уведомление съгласно разпоредбите на КЗ, но фондът
нямал задължение да връчва уведомления срещу обратна разписка на собствениците на
нерегистрираните МПС.
В хода на проверката, на 19.12.2022г. от собственика на автомобила били снети
писмени сведения, в които тя заявила, че не е получавала уведомление за прекратяване
на регистрацията на автомобила, както и че възз. не е знаел че МПС няма застраховка
ГО.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за образуване на ДП срещу въззивника, с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№1054/2023г., която
приключила с постановление от 30.012023г. за отказ от образуване на ДП за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна
страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Четвърто РУ при ОД
на МВР –Варна с оглед преценка реализиране на административнонаказателна
отговорност на въззивника.
След постъпване на прокурорския акт, на 21.02.2023г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно : преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.
№1054/2023. на ВРП, писма и справки от Гаранционен фонд, и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началник Сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице. АУАН също е издаден от компетентното длъжностно лице-
мл.автоконтрольор оправомощен със същата заповед
НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна
на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
3
обстоятелствата, при които е извършено. Спорни и неизяснени обстоятелства не е
имало в хода на проверката, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200
/двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет
пространството, за процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност" към дата 04/12/2022г. От посоченото в НП , а и
от материалите по АНП и тези служебно изискани от съда е видно, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 03.08.22г.
Фактът на служебно прекратената регистрация не се оспорва от въззивника.
Видно от писмените доказателства по АНП към датата посочена в НП автомобилът е
бил регистриран в сектор ПП –Варна на името на В.Я.-фактическа съжителка на възз.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на постановлението на ВРП, справки от масивите
на МВР за нарушител-водач и относно собствеността на МПС, което наложи съдът да
изиска служебно редица писмени доказателства в това число и такива касателно
служебно прекратената регистрация на процесния автомобил.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани и приложени служебно
от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени
доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация от 03.08.2022г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната
4
норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Липсват доказателства
собственикът да е уведомен, а от там и възз., като негов съжител, напротив налични са
доказателства в обратния смисъл. Необорени по никакъв начин са твърденията в
жалбата, че възз.не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран
по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са
били поставени на автомобила, видно от посоченото в АУАН и НП, автомобилът е бил
дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това
обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно
собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало
известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е спрян да
управлява автомобила на 04.12.2022г.. Поради което няма как да се приеме, че от
субективна страна въззз. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е
осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл изобилства практиката на
Адм. съд –Варна по сходни казуси, част от която е цитирана и в жалбата на
въззивника.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран. Вината в административнонаказателния процес не следва да
се презюмира, както приема АНО, а подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Върховният съд на България е последователен в това свое
разбиране. В тази връзка следва да се посочи, че още с ТР № 1 от 7 юни 2016 г. ВКС
5
приема, че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административнонаказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
Нещо повече, с Тълкувателно постановление № 2 / 05.04.2023 г. върховните съдилища
в Р България са приели, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
"Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е
несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос върховният съд приема , че
следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Сочи, че узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение,
включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.
Доказателства, обаче, че възз. е знаел , че управлява МПС с прекратена регистрация по
делото на са събрани нито в досъдебната, нито в съдебната фаза.
Възз. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Съдът намира, че в случая не се касае за форма на вината непредпазливост под
формата на небрежност, каквито са мотивите на АНО за издаване на НП, при която не
е изключена административнонаказателната отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2
ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо. Съжденията в НП, които прочие
представляват развити теоретични постановки относно непредпазливата форма на
вина, относно извършването на неправомерно деяние от възз.. в условията на
непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус
обаче по делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи
подобно задължение. В случая е установено, че собствеността върху процесното ППС
6
е на друго лице, а не на възз. Освен горното, не може да се изисква от собственика
или ползвателя на автомобила преди да започне управление да се увери, че
автомобилът е регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им, както и
при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски нелогично, преди
предприемане на управление да телефонира например в сектор ПП-Варна, за да
провери дали автомобилът е регистриран.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
7
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР-Варна, към чията
структура се числи издателят на незаконосъобразният акт, да заплати на адвокат К. Р.
от АК Варна, сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от
договора за правна защита и съдействие от 01.09.2023 г. /приложен по СД/, сключен
между жалбоподателя И. П. П. и адвокат К. Р., не е било договорено възнаграждение
на последната, поради това, че е договорена безплатна защита на основание чл. 38, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно тази разпоредба, адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица,
като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от
другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Според чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер възнаграждението е 400 лева при интерес до
1000 лв. Тук следва да се посочи, че изявленията на страните по сключения договор за
правна защита и съдействие относно наличието на конкретно основание за оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този смисъл е и трайно
установената съдебна практика по приложението на този текст от ЗА, напр.
Определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11735/2019 г., I
отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде отбелязано и че адвокатът, а не
представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал. 1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0442-000058 от 21.02.2023г., издадено
от Началник сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на И. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***** е наложено: административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок
8
от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП. .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на адвокат К. Р. от АК
Варна , със служебен адрес гр.Варна, ул.“Радецки“ №9 сумата 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9