Р
Е Ш Е Н И Е
07.12.2020 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 13 (тринадесети) юли Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 369
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от
ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл.
от ЗПК и чл.86 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище: гр. София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представляван по закон от Н.Т.Д. Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни
директори, представлявани по пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт срещу З.Х.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумите: 4000.00 лева (четири хиляди лева), представляваща главница, 3362.42
лева (три хиляди триста шестдесет и два лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за
периода от 05.08.2017 г. до 05.04.2021 г., 914.36 лева (деветстотин и
четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 06.09.2017г. до 01.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до
изплащане на вземането,както и сумата 215.54 лева (двеста и петнадесет лева и
петдесет и четири стотинки), представляващи разноски по заповедното
производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
договор за потребителски кредит №PLUS-14628219 сключен на 15.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и З.Х.Р., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД по силата на Приложение №1 от
16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №80/08.03.209 г. по
ч.гр.д№183/2019 г. по описа на ВПРС.
В условията на евентуалност от ищеца
срещу ответника са предявени и осъдителни искове, с правно основание чл.240 от ЗЗД вр. с с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 4000.00 лева
(четири хиляди лева), представляваща главница по договор за потребителски
кредит №PLUS-14628219, сключен на
15.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З.Х.Р., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.05.2019 г. до
изплащане на вземането, 3362.42 лева (три хиляди триста шестдесет и два лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от
05.08.2017 г. до 05.04.2021 г. по
договор за потребителски кредит №PLUS-14628219 сключен на 15.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и З.Х.Р. и 983.76 лева (деветстотин и четиринадесет лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
06.09.2017г. до 07.05.2019г. по договор за потребителски кредит №PLUS-14628219 сключен на 15.03.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З.Х.Р., вземането по който е прехвърлено от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
по силата на Приложение №1 от 16.01.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД/.
Претендират
се и направените по делото разноски, включително и в заповедното производство.
В исковата
молба се твърди, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит №PLUS-14628219 на 15.03.2017г., като на
последния е отпусната в заем сума от 4000 лв. Страните едновременно с договора за кредит са сключили и договор за
застраховка на плащанията, която е заплатена от застрахователен агент „Директ
Сървисис“ЕАД, като застрахователна премия в размер на 1075.00 лв. е платена и
която премия следвало да се дължи от ответника на равни месечни вноски, заедно
с вноските по кредита.
Погасяването на заема било договорено на 48 равни месечни вноски съгласно договора и общите условия към него, всяка
в размер на 183.15 лв., включваща и вноската
за застрахователната премия, първата на 05.05.2017
г., а падежът на последната бил на 05.04.2021
г. Сочи се, че страните са се споразумели да се начислява договорна лихва върху
главницата в общ размер на 4791.20 лв., която е
включена в размера на погасителната
вноска и била възнаграждение за ползване на кредита. С
договорът за кредит ответника се бил задължил да плати и „такса ангажимент“ в
размер на 140.00 лв., която кредитора е удържал от отпуснатата сума по кредита.
Поради допусната забава от кредитополучателя на плащане на две месечни вноски е
настъпила предсрочната изискуемост на договора за кредит на 05.09.2017 г.,
което било предвидено като санкция за неизпълнение на задълженията по него.
Задължението
на ответника по договора за кредит било, както следва: 4000.00 лв. главница,
съгласно чл.5 от договора, която била предсрочно изискуема от 05.09.2017 г.,
договорна лихва/възнаградителна/ в общ размер на 3362.42 лв. за периода 05.08.2017
г. – 05.04.2021 г. Поради неизпълнение на задълженията на ответника се сочи,
че на ответника е начислена лихва – обезщетение за забава в размер на 983.76 лв. за периода от 06.09.2017г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът
аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с
кредитната институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила
вземането си от ответника. За прехвърляне на вземането ответника не
е бил уведомен. Представено е с исковата молба уведомление до ответника за
извършената цесия, което да бъде връчено заедно с исковата молба.
Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът
депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по което било образувано чгр.д.№183/2019 г. по описа на ВПРС и
била издадена заповед за изпълнение, включваща посочените по – горе суми.
В срока за
отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен представител е
депозирал такъв, с който по същество оспорва предявените вземания, поради нищожност
на разпоредбата на чл.5 от договора за потребителски
кредит, въз основа на който се претендира вземането, по отношение на настъпване
на предсрочна изискуемост на целия размер на задължението, както и на всички
надбавки от договора, ведно с обезщетението на забава, поради противоречие на
клаузата с добрите нрави и закона.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения
му от съда особен представител, който поддържа изложеното в отговора и моли
съдът да постанови отхвърлително решение по предявените искове.
Ищецът взема писмено становище по съществото на спора, като
моли съдът да се произнесе положително по предявените искове.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното към
настоящото дело ч. гр. д.
№183/2019 г. по описа на ВПРС е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 4000.00 лева (четири хиляди лева), представляваща
главница, 3362.42 лева (три хиляди триста шестдесет и два лева и четиридесет и
две стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.04.2021 г., 914.36 лева (деветстотин и
четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 06.09.2017г. до 01.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до
изплащане на вземането,както и сумата 215.54 лева (двеста и петнадесет лева и
петдесет и четири стотинки), представляващи разноски по заповедното
производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
договор за потребителски кредит №PLUS-14628219 сключен на 15.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и З.Х.Р., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД по силата на Приложение №1 от
16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД/.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на
регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от
закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.
На 15.03.2017г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З.Х.Р. е сключен договор за
потребителски кредит №PLUS-14628219. Съдържанието на
правоотношението е установено с договора. Ответникът заедно с договора за заем
е сключил и договор за допълнителна услуга – застраховка на 15.03.2017 г.,
подписал е и застрахователни полици със застрахователна компания „Кардиф
Животозастраховане клон България“ и „Кардиф Общо застраховане клон България“
чрез посредничеството на „Директ Съврвисис“ ЕАД. Съгласно договора за
допълнителна услуга ответника дължи по договора за застраховка разсрочено
плащане на застрахователната премия в размер на 1075.20 лв., на месечни вноски
разпределени към вноските по кредита, които са 48 на брой и включват главница,
договорна лихва и застраховка в общ размер на 183.15 лв., за покриване на
посочените в застрахователните полици рискове. В приетото по делото експертно
заключение – таблица 1 са посочени конкретните размери на всяко задължение,
като сбор от общата месечна вноска.
На 16.01.2018 г. ищецът е сключил с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия от
27.07.2017 г./, като по силата на Приложение № 1/16.01.2018 г. е прехвърлено,
заедно с други вземания и процесното от ответника. Цесията е потвърдена от
цедента. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, което
е връчено заедно с исковата молба на ответника чрез назначения особен
представител.
Ищецът след като ответника не е заплатил задълженията си по
прехвърлените договори за заем и застраховка е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред съда въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№183/19 г. на ВПРС..
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД
вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД и
имат за предмет установяване дължимостта на посочените главница, застрахователна
премия, лихви и такси в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и иска е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият
се явяват процесуално допустими.
От събраните в хода на производството доказателства се
установи, че ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са
се намирали в облигационно отношение по договор за потребителски кредит от 15.03.2017
г. Това обстоятелство се установява и от изявлението на ответника в договора. В
договора са посочени неговите основни параметри, а именно 48-месечен срок на
действие, размер на вноските от по 183.15 лв./която включва главница, договорната
лихва и застрахователна премия/, фиксиран годишен лихвен процент 35.72 % и годишен процент на разходите в
размер на 45.34%. Погасителният план е неразделна част от договора, който също
е подписан от ответника. Ответникът се е запознал и съгласил, чрез полагане на
подписа си с посочения договор за кредит. Поради което съдът счита възражението на
особения представител за неизпълнение на законовите изисквания на чл.11, ал.1,
т.12 от ЗПК и претендираната въз основа на
недействителност на договора за неоснователно.
Освен връщане на използваната сума предоставена на
кредитополучателя последният дължи и договорна лихва върху нея в договорения
срок, на осн. чл.3 от довора. В чл.27 от
договора кредитополучателя е дал съгласие, кредитора да прехвърля вземането
по договора на трети лица.
В същото време страните са уговорили санкции и обезпечения
при несвоевременно изпълнение на задълженията по договора – чл.5, една от които
е обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, в случай на незаплащане
от страна на кредитополучателя на две месечни вноски по кредита.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се
установява, че ответника е получил цялата главница по кредита, от която
кредитодателя е приспаднал дължимата такса от 140.00 лв. На 24.07.2017 г.
ответника е заплатил по договора сума в размер на 555.18 лв., с която е погасил
3 пълни месечни вноски и част от главницата от 4 месечна вноска, т.е главница в
общ размер на 48.25 лв., договорна лихва в размер на 439.73 лв. и застраховка в
размер на 67.20 лв.
Поради неплащане на две месечни вноски по кредита съгласно
договора да кредит чл.5 от същия е настъпила предсрочната му изисуемост на
05.09.2017 г.
Съгласно експертното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза към 06.09.2017 г. ответникът дължи по договора за кредит главница в
размер на 3951.75 лв., договорна лихва 3276.27 лв. Към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.03.2019
г. обезщетението за забава- законната лихва върху главницата е в размер на
593.86 лв., а към датата на депозиране на исковата молба – 07.05.2019 г. в
размер на 667.41 лв.
Съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на
Република България, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на
Република България. ГПР като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото включва
всички разходи по кредита. Законната лихва е определена с Постановление № 100
от 29.05.2012 на МС за задължения в левове - основният лихвен процент на
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процента (в сила от 01.07.2012г.). За периода на процесния
договор за заем основния лихвен процент на БНБ е бил 0%. Съответно
съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, т.е 50%. В процесния договор за потребителски кредит е
договорен годишен процентна разходите 45.34%.
Изпълнение
са и задълженията по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, като в договора за заем –
погасителния план е посочен размер на дължимата главница и лихва, общия размер
на главницата и общия размер на договорната лихва. Поради изложеното съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че договора е нищожен поради
противоречие със закона на това основание.
Ответникът се е задължил да заплати застрахователната премия
по сключения договор за застраховка, каквато сума не се претендира от ищеца. В
застрахователните полици са посочени и рисковете, които застраховката покрива.
Активната материална легитимация на ищеца се установява от
представените с исковата молба писмени
доказателства: договор
за потребителски кредит №PLUS-14628219 сключен на 15.03.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З.Х.Р., Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и на Приложение №1 от 16.01.2018г. към него
по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в. сред които е и това от ответника по процесния договор за заем.
По
делото е представено и доказателство-известие за доставяне, което не е получено
от ответника писмо, с което цесията му се съобщава от цесионера. Независимо от
това към исковата молба е приложено друго уведомление, което е връчено заедно с
препис от нея на ответника чрез особения представител. Съобразно
безпротиворечиво приетото в съдебната практика становище, което съдът следва да
вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК е че съобщаването на
цесията е извършено с връчване на препис от исковата молба. В същото време
обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване за
уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност
за него за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното
изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението си на
стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го
освободило от отговорност пред цесионера.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация по иска и въз основа на изложеното по-горе
относно съществуването на процесните вземания в предявения размер, съдът
намира, че следва да уважи исковете изцяло.
Съдът
счита за установени по безспорен начин по основание вземанията на ищеца,
претендирани с установителните искове по чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД и по размер съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, като над определените със заключение размери следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Поради уважения основен иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуално предявения такъв.
Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, за
което е направил изрично искане съобразно уважената част от исковете. С оглед
изхода на делото, от общо 1284.36 лв. разходи за ищеца /държавна такса за
образуване на дело, възнаграждение за особен представител, възнаграждание на
вещо лице и юрисконсулско възнаграждение в минимален размер от 150.00 лв./.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище: гр. София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представляван по закон от Н.Т.Д. Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни
директори, представлявани по пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт и ответника З.Х.Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, че В
ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в следните размери: сумата 3951.75 лева (три хиляди деветстотин петдесет и един лева и седемдесет
и пет стотинки), представляваща главница, договорна лихва 3276.27 лева (три хиляди двеста седемдесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки) за периода от
05.08.2017 г. до 05.04.2021 г., лихва представляваща обезщетение за
забава за периода от 06.09.2017г. до 01.03.2019г., в размер на 593.86 (петстотин деветдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, както
и сумата 215.54 лева (двеста и петнадесет лева и петдесет и четири
стотинки),
представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича
от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски кредит №PLUS-14628219 сключен на 15.03.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З.Х.Р., прехвърлено от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата
на Приложение №1 от 16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№80/08.03.209 г. по ч.гр.д№183/2019 г. по описа на ВПРС, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с
чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99
от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД, за сумата над 3951.75 лв. главница до претендираната такава
от 4000.00 лв., за сумата над 3276.27 лева, договорна лихва
за периода от 05.08.2017 г.
до 05.04.2021 г. до претендираната такава от 3362.42 лева, за сумата над
593.86 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2017г. до
01.03.2019г. до претендираната такава от 914.36 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА З.Х.Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище: гр.
София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван
по закон от Н.Т.Д. Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори,
представлявани по пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт, сумата от 1284.36 лв. /хиляда двеста осемдесет и четири лева и тридесет и шест ст./,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №183/2019 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: