№ 74683
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110119186 по описа за 2024 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, подадено от дружестворещу длъжника Н. И. Ф.. В заявлението е
посочено, че вземанията произтичат от Договор за кредит № 277857 от
25.02.2019 г., сключен между „дружество и длъжника. В случая длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със
закона и добрите нрави, за наличието на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител.
Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено за неустойката в
размер на 9,89 лева, както и за сумата в размер на 115,61 лева – лихва, като
акцесорно вземане. Видно от договора за кредит, приложен към заявлението,
в него е уговорен ГПР в размер на 49,12 %. Предвид уговорените
допълнителни дължими суми по договора и тяхното съотношение спрямо
размера на заетата сума, а именно уговорената неустойка в размер на 291,47
лева, съдът счита, че са налице съмнения, че посоченият ГПР в договора не е
бил действителния и същият надхвърля 50 %. Съдът счита, че клаузата е
неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия
договор, тъй като чрез въвеждането и с оглед конкретните параметри на
договора като цяло, размерът на този действителен ГПР надхвърля
установения законов праг, а тази неравноправност рефлектира и върху
договорката за лихвата по кредита. Налице е съмнение за сключване на
договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до
1
предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК недействителност. В такава
хипотеза заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената
главница, но не и на съпътстващите вземания за лихви или неустойки. Ето
защо заявлението следва да се отхвърли за сумите за неустойка и лихва.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 20,68 лева до сумата от 25,00 лева,
както и за сумата над 41,35 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. № 106538/01.04.2024 г., подадено от дружество срещу Н. И. Ф. в
частта за: сумата в размер на 9,89 лева - неустойка, и за сумата в размер на
115,61 лева - лихва за периода от 25.06.2019 г. до 27.03.2024 г., както и в
частта за разноските над сумата от 20,68 лева до сумата от 25,00 лева, както и
за сумата над 41,35 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2