№ 323
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д.а Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Д.а Анг. Ралинова Гражданско дело №
20245200100072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
От процесуалния представител на ищците по делото адв. П. К. е подадена молба вх.
№ 3351/26.03.2025 г. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта
за разноските, в която е изложено становище, че съдът резонно присъдил адв. хонорар на
молителката, но неправилно определил неговия размер, като не спазил изискванията на
чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ, ведно с дължимия ДДС върху него. Съдът не съобразил, че в случая
били предявени четири отделни претенции, за всяко от които на адвоката се дължало
определяне на отделно възнаграждение, съразмерно уважената част от тях. Изтъква се, че
въпреки разглеждането им в едно производство, исковете на ищците се основавали на
различни обстоятелства, поради което се дължала самостоятелна защита. Цитирана е съдебна
практика на ВКС и СЕС в тази връзка. Освен това дори да не се явявал в някои от
проведените о.с.з. адвокатът вземал писмено становище с подадена молба за неявяване и
направени доказателствени искания. На следващо място е посочено, че съдът не взел
предвид броя на проведените общо 12 бр. съдебни заседания по делото, за всяко от които, на
основание чл.7, ал.9 НМРАВ, се дължало и присъждане допълнително на по 250 лв. за всяко
от тях, т.е. още 3000 лв. с вкл. ДДС.
Предвид на изложеното е поискано да се измени решението на основание чл. 248
ГПК, като се увеличи размера на присъденото адв. възнаграждение на представителя на
ищците с още 15000 лв. с ДДС.
В постъпилите от отговори по реда на чл. 248, ал.2 ГПК от ответника „Асарел-
Медет“ АД, чрез адв. К. и от третото лице-помагач „Колонад Иншурънс Ес Ей – клон
България“ КЧТ, чрез адв. Е. М., се иска отхвърляне на молбата. Изтъква се, че исканото
възнаграждение над вече присъденото в полза на адв. К. се явява прекомерно с оглед реално
извършения от нея труд и степента на фактическа и правна сложност на делото. Сочат се
подробни съображения.
Съдът намира, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е подадено в законния срок от
легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.
Молбата се явява неоснователна.
В случая не са налице основания за ревизия в становището на съда във връзка с
определения размер на възнаграждението по реда на чл.38 ЗА.
Вярно е, че съобразно посочената от молителя съдебна практика се приема, че
нормата на чл.38, ал. 2 ЗА, препращаща към НМРАВ, не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага и че посочените в НМРАВ минимални размери на
1
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения, подлежат на преценка от съда с оглед цената
на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото, която се определя от предмета на делото и от ангажираните пред съда доказателства
в проведените о.с.з., в които съдът се е произнасял по направените искания.
С крайният си акт в производството съдът е разпределил отговорността за разноските
с оглед изхода на спора и съобразявайки всички релевантни за този въпрос обстоятелства,
като е и изложил подробни мотиви защо присъжда в полза на адв. К. посочените
възнаграждения от по 3750 лв. за осъщественото представителство на всеки от четиримата
ищци, като е отчел взетата за основа минимална дължима стойност по чл.7, ал.2, т.4 от
НМРАВ с оглед размера на защитените им интереси, намалена с по ½ за всяко от
възнагражденията. Съдът ясно и в съответствие с посочената от молителя разпоредба на
чл.2, ал.5 от НМРАВ, е посочил също така и че определя възнагражденията поотделно за
всеки от един от уважените размери на съединените искове с вкл. ДДС.
В тази връзка и за целите на настоящото произнасяне следва в допълнение още
веднъж да се изтъкне, че според съда, така присъдените размери на възнагражденията от по
3750 лв. с ДДС (т.е. общо 15 000 лв. с ДДС), се явяват напълно пропорционални спрямо
фактическата и правна сложност на конкретния казус, адекватни са с оглед обема и
сложността на извършената работа във връзка с почти идентичните интереси на всеки от
ищците, съобразени са и с точния брой на проведените съдебни заседания с участието на
адвоката, отчитайки и извършената от нея дистанционна дейност, постъпила пред съда по
електронен път, като изцяло кореспондират и със защитените интереси на всеки от ищците,
в т.ч. и през призмата на цитираната практика на ВКС и СЕС по този въпрос. Наред с това в
разглеждания казус липсват основания да се присъжда и допълнително възнаграждение в
полза на процесуалния представител адв. К. за проведените о.с.з. по делото, доколкото се
установява, че същата на практика не се е явявала в о.с.з., като е депозирала единствено
молби, при което и както се посочи, присъдените с решението хонорари инкорпорират
цялостното дължимо й се възнаграждение за извършената от нея работа пред първата
инстанция.
Затова и предвид на гореизложеното в настоящата хипотеза не са налице
предпоставки за ревизия в позицията на окръжния съд и молбата по чл. 248 ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3351/26.03.2025 г.,
депозирана от адв. П. К. за изменение на Решение №72/28.02.2025 г. по гр.д. №
72/2024 г. на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2