РЕШЕНИЕ
№ 18609
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110140501 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца .........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответниците дължат посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответникът Р. А. К. с ЕГН **********, от ........., чрез назначеният му
особен представител адв. Г. Р. от САК, е подал отговор на исковата молба, в
който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Ответницата Е. А. К. с ЕГН **********, от .......... чрез назначеният
му особен представител адв. Г. П. от САК, е подала отговор на исковата молба,
в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла
погасителна давност.
1
Третото лице-помагач "........, със седалище и адрес на управление
............., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
2
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота. В случая ответниците не оспорват качеството си на
потребители на топлинна енергия, поради което и въпреки липсата на изрично
протоколно определение за отделяне на това обстоятелство като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, съдът счита същото за доказано, а същото се
установява и от представените по делото писмени докаазателства /лист 9 – 31
от делото/.
По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават
заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на
94, 94 лева, от които 71, 71 лева главница и 23, 23 лева лихва за забава.
В двата подадени отговора на исковата молба ответниците са направили
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
суми, което с оглед това, че възраженията са направени в законния срок – с
отговора на исковата молба, следва да бъдат разгледани по делото. Съобразно
трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява
периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията
за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо,
че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е
самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от
ищеца главни вземания за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г., съгласно
изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени
с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.10.2022 г. Доколкото
3
исковата молба е депозирана в съда на 20.07.2023 г., следва исковете за
главница за топлинна енергия да бъдат изцяло отхвърлени като погасени по
давност. Като акцесорни следва да бъдат отхвърлени и исковете за мораторна
лихва, доколкото същите са за лихва върху погасените по давност главници,
като неоснователни и недоказани.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото същите са
представлявани от особени представители, и не са направили такива, съдът
няма да се произнася по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........... със седалище и адрес на
управление ......, представлявано от ........ – изпълнителен директор, против
Р. А. К. с ЕГН **********, от ........, иск с правно основание по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата в размер на 35, 86 лева /тридесет и
пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща главница за
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ,
и иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 11, 62
лева /единадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.07.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от........ със седалище и адрес на
управление......, представлявано от ..... – изпълнителен директор, против
Е. А. К. с ЕГН **********, от ......, иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата в размер на 35, 86 лева /тридесет и пет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, и иск с правно
основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 11, 62 лева /единадесет
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 06.07.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - "......, със седалище и адрес на управление г...........
4
Банкова сметка на ищеца:
...........
..............
.........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5