Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 16/12.02.2006 г., постановено по гр.д. № 6/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.ГУСВ, вх.”Б”, ет.1, ап.18 против Никола Тодоров Кундев от гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 77, бл.”Арда”, вх.”А”, ап.2, като частичен иск за неоснователно обогатяване за сумата 2000 лв., от които 1 800 лв. част от цялото изплатено от Красимир Асенов Моллов на вноски за периода от 27.09.2000 г. до 15.01.2002 г. задължение на Никола Тодоров Кундев към “Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали в размер на 13 232.86 лв. и 200 лв. представляващи част от всички заплатени от Красимир Асенов Моллов на 27.08.2001 г. в Данъчна служба – ТУДА, задължения на Никола Тодоров Кундев в размер на 992.56 лв., ведно с мораторната лихва в размер на 100 лв. за периода от 02.04.2002 г. до 23.12.2005 г. върху сумата 2000 лв. и законната лихва за забава от 23.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата 2000 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Красимир Асенов Моллов, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно – постановено необосновано и в нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че споразумението за встъпване в дълг била абстрактна сделка и като такава била откъсната от основанието. Налице било намаляване на имуществата на ищеца в резултат на изпълнен от ищеца чужд дълг по силата на договора за встъпване в дълг. Поради липсата на основание, което да обосновава разместването на имуществото, се налагал изводът за приложимост на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Твърди се също, че подписът на вносител в представените вносни бележи за внесени данъци бил на Красимир Моллов, а Никола Кундев само бил титуляр на партидата. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и реши спора по същество като уважи предявения частичен иск. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените съображения. В представено писмено становище се сочи, че вътрешните отношения, свързани с встъпването в дълг били ирелевантни поради абстрактния характер на сделката. Плащането на чужд дълг не освобождавало ответника от първоначалното му задължение и той бил задължен не към първоначалния кредитор, а към платилия дълга. Сочи още, че представената пред въззивния съд декларация била неотносима към правния спор, тъй като касаела различни лица. Решаващо в случая било дали ответникът се обогатил за сметка на ищеца с платения от последния дълг. Въззиваемият Никола Тодоров Кундев чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. В представено писмено становище се сочи, че наличието на договор изключвало неоснователното обогатяване. Представените писмени доказателства установявали, че сумите били внасяни от Никола Кундев, а не от Красимир Моллов. Представената пред въззивния съд декларация представлявала извънсъдебно признание на Красимир Моллов, че Никола Кундев не му дължи никакви суми, включително и процесните. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните в двете инстанции доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. Със споразумение за встъпване в дълг с дата 20.09.2000 г., ищецът Красимир Асенов Моллов се задължил да поеме изцяло задълженията на Никола Тодоров Кундев към “Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали, като заплаща по погасителния план главницата и лихвите. Посочено е, че задълженията, които се поемат от Красимир Моллов към 20.09.2000 г. съставляват 10 999.46 лв. С вносни бележки, изд. от “Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали № 35196/27.09.2000 г., №16221/30.10.2000 г., № 14243/30.11.2000 г., № 14246/04.12.2000 г., № 35247/03.12.2001 г., ищецът внесъл по сметка на ответника сумата общо в размер на 4 162 лв. От представените като доказателство по делото вносни бележки, изд. от “Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали № 17261/27.12.2000 г., № 19020/29.01.2001 г., № 17047/05.03.2001 г., № 12084/25.04.2001 г., № 22110/31.05.2001 г., № 22129/26.06.2001 г., № 33180/29.08.2001 г., №33201/27.09.2001 г., № 22221/29.10.2001 г., № 3310/15.01.2002 г. и № 33010/15.01.2002 г., се установява, че сумите по тези бележки са внесени от Никола Тодоров Кундев. По делото са представени като доказателства и 5 бр. квитанции, изд. от ТУДА – гр.Кърджали с № 4410, № 4411, № 4412, № 4413, № 32760, всички с дата 27.08.2001 г., от които се установява, че Никола Кундев е заплащал свои задължения към ТУДА – гр.Кърджали общо в размер на 992.56 лв. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД са неоснователни и недоказани както правилно е приел и първоинстанционния съд. Заплатените от Красимир Моллов суми общо в размер на 4 162 лв. представляват изпълнение на договорно задължение по договор за встъпване в дълг. Т.е. основанието за тяхното плащане е правна сделка. Разбира се този договор, така както е сключен от страните, е едностранен и създава задължения само за една от страните – Красимир Моллов. Това обаче, не означава, че платеното е без основание или неосъществено или отпаднало основание. Договорът е действителен и по него задължената страна е извършила частично изпълнение, което доказва, че е налице валидно правно основание за извършените плащания. В този смисъл неоснователни са твърденията, изложени от процесуалния представител на въззивника, че с плащането първоначалният длъжник е останал задължен към платилия – т.е. Красимир Моллов. Както бе посочено, в договора за встъпване в дълг не е уговорена насрещна престация за поетото от Красимир Моллов задължение за заплащане на дължими суми към “Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали. Не са уговорени други задължения, а и такива не се релевират от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът не е обвързан с такова искане. Впрочем, по делото е представена декларация от Красимир Моллов с нотариална заверка на подписа, от която става ясно, че съществуват и други отношения между страните, свързани с предаването на недвижими имоти. Разбира се, тази декларация не е договор, но представлява едностранно изявление на ищеца, който излага неизгодни за себе си обстоятелства. Т.е същият прави признание, че задълженията на ответника и Никола Кундев се погасяват с предаването на описаните имоти. Доколкото по делото не съществуват данни за наличието на други отношения между страните, следва да се приеме, че декларацията е относима към договора за встъпване в дълг и представлява липсващата насрещна престация. Що се отнася до твърдението, че декларацията визира и други лица – съпругата на Красимир Моллов и Никола Кундев, следва да бъде посочено, че изявлението е направено единствено от Красимир Моллов, но не и от съпругата му и касае лично вземане на ищеца, което ясно личи от употребения израз “не ми дължат никакви суми”. По отношение на иска за заплащане на платени от Красимир Моллов данъчни задължения на Никола Кундев, то този иск е недоказан. От представените като доказателства по делото копия от квитанции, издадени от ТУДА – гр.Кърджали не се установява платец, различен от титуляра на партидата. Твърдението, че подписът под вносител, респ. данъчнозадължено лице, е на Красимир Моллов не е доказано с предвидените в закона доказателствени средства. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 16/13.02.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 6 по описа за 2006 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 489 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/13.02.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 6 по описа за 2006 г. на същия съд. ОСЪЖДА Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.ГУСВ, вх.”Б”, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** да заплати на Никола Тодоров Кундев от гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 77, бл.”Арда”, вх.”А”, ап.2, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 489 лв. Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1. 2.
|