Р Е Ш Е Н И Е
Номер 961 Година 07.08.2020 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети юни Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5812 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът С. твърди в искова
си молба, че бил
собственик на земеделски земи и основният му предмет на дейност бил отдаването
им под наем и аренда. При осъществяване на тази си търговска дейност, влязъл в
търговски отношения с ответника Т.. На 22.05.2018 г., между ищеца, в качеството
му на наемодател, ответникът Т., в качеството му на наемател, и ответникът М.Д.М.,
в качеството му на поръчител, бил сключен договор за отдаване под наем на земеделски
земи със срок 1 стО.ска година, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. По
силата му отдал на наемателя за временно и възмездно ползване имотите, описани
в чл. 1, ал. 2 от раздел I на договора, с обща площ 262,555 дка, находящи се в
землището на -, -, -, О. О. и -, О. С.. Съобразно уговореното в чл. 6, ал. 2 на
раздел III от договора, наемателят Т. се задължил да заплати наемна цена за стО.ската
2018/2019 г. в размер на 40 лева на декар за имотите в землището на - и в
размер на 45 лева на декар за имотите в останалите землища или общо 10 890.47
лева. Наемното плащане следвало да се извърши от наемателя по следния начин: 50
%, представляващи 5445.23 лева, в срок до 30.10.2018 г. и 50 %, представляващи
5445.24 лева, в срок до 30.03.2019 г. За дължимата наемна цена били издадени
фактура № **********/25.01.2019 г. и фактура № **********/07.03.2019 г.
Съобразно уговореното в чл. 9, ал. 1 от договора, наемателят дължал на
наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на
забавата до окончателното плащане. Ищецът изпълнил коректно задължението си да
предаде отдадените под наем имоти в държане на наемателя. За периода на
действие на договора, осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на
земеделската земя. Въпреки това наемателят Т. изпаднал в просрочие при
изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена за стО.ската
2018/2019 г. и на датите на падежа - 30.10.2018 г., съответно 30.03.2019 г., не
извършил каквото и да било плащане по банковата сметка на ищеца. Поради
изложеното, за наемателя възникнало договорно задължение за заплащане на
уговорената наемна цена по договора в размер на 10 890.47 лева (184,902 дка х
40 лева/дка за земите в землището на -, в размер на 7396.08 лева и 77,653 х 45
лева/дка за земите в останалите землища, в размер на 3 494.39 лева). През май
2019 г. отправил покана под формата на напомнително съобщение до Т. да заплати
дължимите наемни вноски за стО.ската 2018/2019 г. по договора, но плащане не
било извършено. Искането по същество е да се осъдят ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 5445.24 лева за главница от неплатена в срок до 30.10.2018 г.
първа наемна вноска по договора за наем и фактура № **********/25.01.2019 г., с
552.13 лева мораторна лихва от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г., сумата от
5445.24 лева за главница от неплатена в срок до 30. 03.2019 г. втора наемна
вноска по същия договор за наем и
фактура № **********/07.03.2019 г., с 323.72 лева мораторна лихва от 31.03.2019
г. до 30.10.2019 г., и законна лихва върху главниците от 05.11.2019 г. до
изплащането им, както и разноските по делото.
Ответниците
Т. и М.Д.М., редовно призовани, не са подали писмен отговор, като с молба от
09.06.2020 г. заемат становище, че платили част от 5445.24 лева от главницата с
банково бордеро от 10.01.2020 г., поради което молят да се отхвърли искът за
плащането й, като неоснователен, поради извършеното в хода на делото плащане,
като не възразявали да заплатят и законните лихви и разноските, които ищецът
бил направил, поради техния пропуск да извършели своевременно плащане, но ще
сторели това при финансова възможност и до размера, в който те били разумно
направени и оправдани, предизвикани от тяхното неизпълнение, като молят да се
отхвърли предявения иск за платената част от главницата в хода на делото и се
присъди на ищеца неплатената главница, лихви и разноски в размера, който съдът сметне
за справедлив и обоснован, уважавайки направените възражения, а в съдебно
заседание, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На
22.05.2018 г., между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника Т., в
качеството му на наемател, е сключен в писмена форма представения по делото
договор за наем на земеделска земя (л. 4-6). С него ищецът предоставил на този ответник,
за срок от 1 стО.ска година от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., за временно и
възмездно ползване, собствените си земеделски земи с обща площ от 262.555 дка в
посочените в чл. 1, ал. 2 от договора землища, срещу наем в размер на 45 лева за
декар и в размер на 40 лева за земите в землището на -, платим, както следва:
50 % в срок до 30.10.2018 г. и останалите 50 % в срок до 30.03.2019 г. (чл.
1-2 и чл. 6, ал. 2 от договора). В чл. 6, ал. 1 от
договора страните уговорили, че с подписването му се съгласяват, че имотите са
предадени в надлежно състояние, а в чл. 9, ал. 1 от договора страните
уговорили, че при забава на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя
законна лихва върху неплатената сума за всеки ден забава до изплащането й. В
чл. 9, ал. 2 от договора страните уговорили още, че в случай на извършени
частични плащания, при всяко плащане да се спазва следната поредност на
погашенията: първо се погасяват евентуално натрупаните разноски, второ
дължимите се към момента на плащането обезщетения/лихви и/или неустойки и
остатъка се погасява дължимата главница. Този договор е подписан и от ответника
М.Д.М. в качеството му на поръчител (л. 4-6).
От т. 1 на заключението
на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява, че размерът на дължимия от ответника Т.
на ищеца наем по договора в размер на 10 890.47 лева, е дължим на две равни
вноски по 5445.24 лева, като първата е дължима в срок до 30.10.2018 г., а
втората - в срок до 30.03.2019 г. (л. 52). Тези
падежи за плащането на тези вноски са уговорени в чл. 6, ал. 2 от договора. За
плащането на първата наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.10.2018 г. ищецът
е издал на този ответник и фактура № **********/25.01.2019 г. на същата
стойност, а за плащането на втората наемна вноска от 5445.24 лева с падеж
30.03.2019 г., ищецът е издал на този ответник фактура № **********/07.03.2019
г. на същата стойност (л. 14-15).
Това се установява и от т. 2 на ЗСИЕ (л. 52).
Тези фактури са осчетоводени редовно и в счетоводството на ответника Т., като
задължение към ищеца, включени са в дневниците му за „покупки“ и в справките му
декларации по ЗДДС, които му действия представляват недвусмислено признание не
само на факта, че е получил от ищеца без възражения предоставените му за
ползване по договора за наем земеделски земи, но и на процесните парични
задължения за плащане на уговорените в договора наемни вноски и доказват
тяхното съществуване (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, Р 427-2007-I т.о., Р
42-2010-II т.о. и Р 46-2009-II т.о.).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своето насрещно
задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и е платил на ищеца тези дължими наемни
вноски по 5445.24 лева всяка, до настъпването на уговорения в чл. 6, ал. 2 от
договора падеж за плащането им съответно до 30.10.2018 г. и до 30.03.2019 г., лежи
по делото върху ответника Т. (чл. 154, ал. 1 ГПК).
В тази насока ответниците представиха с молбата си от 09.06.2020 г. само едно
платежно нареждане от 10.01.2020 г., за плащане от ответника Т. на първата
наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.10.2018 г., за плащане на която ищецът
е издал процесната фактура № **********/25.01.2019 г. (л. 74).
От т. IV-11 и 12 на ЗСИЕ обаче се
установява, че с тази сума ответникът е осчетоводил като погасена изцяло
дължимата от него наемна вноска от 5445.24 лева по тази фактура, а ищецът е
погасил първо начислените на ответника по делото разноски от 300 лева
юрисконсултско възнаграждение, платената за образуване на делото държавна такса
от 470.65 лева, претендираните от ищеца с исковете му по делото мораторни лихви
в общ размер от 875.85 лева и част от 3798.74 лева от главницата/дължимата
наемна вноска по тази фактура, по която е останал поради това неплатен остатък
от 1646.50 лева (л. 68). Доколкото в случая
страните са уговорили в чл. 9, ал. 2 от договора именно приложената в случая от
ищеца поредност на погасяване на задълженията на наемателя при частично плащане
на дължимите от него суми по договора, а нормите на чл. 76 ЗЗД са диспозитивни,
породи което не могат да се приложат в случая (в този смисъл и Р
431-2005-II т.о. и Р 111-2009-I т.о.),
то независимо, че в платежното нареждане от 10.01.2020 г. ответникът е посочил,
че плаща наемната вноска от 5445.24 лева по
процесната фактура № **********/25.01.2019 г., следва със същото
частично плащане да се погасят съгласно уговореното от страните в чл. 9, ал. 2
от договора – първо сторените от ищеца към този момент разноски за заплатена
държавна такса за производството в размер на 470.65 лева (но
не и начисленото от ищеца юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, защото то
не е било платено от ищеца на юрисконсулта му, а се начислява съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК от съда при приключване на делото, в размерите по НЗПП, съразмерно с
уважената част от исковете му по делото, в който смисъл не представлява
сторените към момента на това плащане разноски от ищеца, та да бъдат приспадани
от частичното плащане на ответника съгласно чл. 9, ал. 2 от договора),
след което дължимите се за исковия период според т. 7 от ЗСИЕ мораторни лихви в
общ размер от 862.16 лева (а не претендираните от
ищеца по-големи такива лихви за същия период от общо 875.85 лева) и
след това част от 4112.43 лева от дължимата се по тази фактура главница/наемна
вноска от 5445.24 лева, след което от същата вноска остава неплатената с това
частично плащане част от 1332.81 лева от главницата/наемната вноска по същата
фактура № **********/25.01.2019 г. Тъй като до приключване на съдебното дирене
по делото няма данни да са налице и други плащания, съдът намери за установено,
че този ответник е платил на ищеца забавено, в хода на делото на 10.01.2020 г.,
само платената от ищеца държавна такса от 470.65 лева за образуване на делото, дължимите
му се мораторни лихви в общ размер от 862.16 лева, от които 544.52 лева
мораторна лихва за забавата от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г. да му плати
неплатената наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.10.2018 г. по фактура №
50551/25.01.2019 г. и 317.64 лева мораторна лихва за забавата от 31.03.2019 г.
до 30.10.2019 г. да му плати неплатената наемна вноска от 5445.24 лева с падеж
30.03.2019 г. по фактура № 200403/07.03.2019 г. и част от 4112.43 лева от
дължимата се по първата фактура главница/наемна вноска от 5445.24 лева, а
дължимият се остатък от 1332.81 лева от същата вноска и дължимата наемна вноска
от 5445.24 лева с падеж 30.03.2019 г. по фактура № 200403/07.03.2019 г., няма
данни да му е платил до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма
данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).
При това положение
ищецът има право да иска изпълнението/плащането, както на неплатеният му остатък
от 1332.81 лева (тъй като останалата част от същата от
4112.43 лева е погасена в хода на делото чрез посоченото частично плащане,
поради което иска в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли в
същата му част) от първата наемна вноска, така и неплатената му втора
наемна вноска от 5445.24 лева, заедно
със законната лихва върху същите от подаване на исковата му молба в съда до
изплащането им (тъй като дължимите за забава в плащането
им горепосочени мораторни лихви за претендираните от ищеца периоди преди
исковата му молба, са погасени чрез същото частично плащане в хода на делото,
поради което исковете му за същите лихви следва да се отхвърлят поради същото в
тази им част, като неоснователни, както и в останалата им част, но поради
недължимост на същите над дължимите се техни горепосочени размери от вещото
лице, до претендираните от ищеца по-големи), което ищецът е и сторил
с предявените по делото искове за тяхното плащане (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.
232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това последните, съдът намери за
напълно доказани по основание спрямо ответника Т., а главния иск за втората неплатена
наемна вноска – и до претендирания от ищеца размер от 5445.24 лева, а за
първата неплатена наемна вноска – до непогасеният с частичното плащане остатък
от 1332.81 лева, заедно с акцесорното искане за присъждане и на законна лихва
върху същите от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, а исковете
му за мораторни лихви срещу този ответник следва да се отхвърлят, като
неоснователни, до посочените от вещото лице в т. 7 от ЗСИЕ размери, поради
плащането им в хода на делото, а в останалата им част, поради недължимост на
същите (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Исковете срещу
ответника М.Д.М. обаче са недопустими, поради предявяването им след изтичане на
срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което следва да се оставят без разглеждане,
а производството по делото в тази му част следва да се прекрати, а мотивите за
този правен извод са следните:
Анализът на уговорените
в процесния договор за наем права и задължения на страните по него,
подписването му от ответника М.Д.М., като поръчител, и съществените уговорки в
договора, съдът намери, че намерението на страните по същия договор и
преследваната от тях цел е, М.Д.М. да обезпечи изпълнението на задълженията на
ответника Т. по него. Следователно, задължението на ответника М.Д.М. е акцесорно
на това по наема и е уговорено като поръчителство (Р 213-2017-IV
г.о.). Поръчителят, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, не отговаря за
главното задължение, ако кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник в
шестмесечен срок от падежа му. Този срок е преклузивен, а не давностен и поради
това за спазването му съдът следи служебно (т. 4б от ТР 4-2014-ОСГТК,
Р
81-2014-I т.о., Р 1646-1978-I г.о., Р 100-1988-II г.о. и Р 1040-1985-II г.о.). Или
казано иначе. Дори и без изрично възражение или довод, съдът служебно в
исковото производство и сам дължи преценка за спазването на този срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД, защото се касае за наличие на процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при липса на която същият иск се явява недопустим (Р
213-2017-IV г.о.). Такъв е и случая.
При него процесните
главни вземания за неплатените наемни вноски по договора за наем са периодични
платежи (ТР № 3/2012 г. на ВКС). В чл. 6, ал. 2 от
договора са уговорени падежи за плащането на всяка от тях. Поради това именно
на 30.10.2018 г. и на 30.03.2019 г. в случая са настъпили по смисъла на чл.
147, ал. 1 ЗЗД и падежите за плащане на тези главни задължения на ответника Т.
към ищеца по договора за наем. В този смисъл са и мотивите на ТР № 3/2012 г. на
ВКС, според които, изискуемостта на всяка периодична престация настъпва
поотделно на уговорения в договора падеж за плащането й, тъй като се касае до
самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ ги факт. При това
положение обаче, 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ищеца да
предяви против този главен длъжник Т. исковете си по чл. 232, ал. 2, пр. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изпълнението на тези му главни задължения по договора за наем,
с мораторни лихви за забава в плащането им, е изтекъл съответно на 30.04.2019
г. – за плащане на неплатената на падежа 30.10.2018 г. първа процесна наемна
вноска от 5445.24 лева по фактура № 50551/25.01.2019 г., с дължимата мораторна
лихва за забава в плащането й от 31.10.2018 г., и на 30.09.2019 г. – за плащане
на неплатената на падежа 30.03.2019 г. втора процесна наемна вноска от 5445.24
лева по фактура № 200403/07.03.2019 г., с дължимата мораторна лихва за забава в
плащането й от 31.03.2019 г. В същото време исковете си по делото за тези вземания
срещу този главен длъжник „Терамис-2007” ЕООД, ищецът е предявил в съда по
делото едва на 05.11.2019 г., тоест, след изтичането преди това съответно на
30.04.2019 г. и на 30.09.2019 г. на този срок по чл. 147, ал. 1 ГПК за всяко от
тези вземания, с изтичането на който е погасено не само правото му на иск, но и
самото поръчителство на ответника М.Д.М. (л. 2). Ето защо исковете на ищеца
срещу него по делото, се явяват недопустими, поради което следва да бъдсат
оставени без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази му част
(така и Р 213-2017-IV г.о.).
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 350 лева (от
които 100 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 250 лева дължимо му се
възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт,
в които не се включва и внесената от ищеца за производството държавна такса от
470.65 лева, защото ответникът Т. му е платил същата с частичното си плащане от
10.01.2020 г.), следва да се възложат в тежест на ответника Т. съразмерно
с уважената част от исковете срещу него (в която част следва да
се включат и погасените от този ответник в хода на делото чрез частичното му
горепосочено плащане на 10.01.2020 г. - част от 4112.43 лева от първата наемна
вноска с падеж 30.10.2018 г. и дължимите се според вещото лице за исковия
период на ищеца мораторни лихви в общ размер от 862.16 лева, именно защото тези
вземания са погасени до тези им размери с това плащане в хода на настоящото дело,
поради което този ответник е дал повод за завеждането му и за тях, и поради
това по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК дължи на ищеца сторените за същите искове
горепосочени разноски - в този смисъл и Р 124-1957-IV г.о., Опр. 605-2002–II
г.о. и Опр. 475-2005–II т.о.) или сумата от 349.59
лева (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК). При този изход на делото и ответникът Т. има
право да иска да му бъдат присъдени сторените от него разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от исковете срещу него, и ответникът М.Д.М. има
право да иска да му бъдат присъдени сторените по делото разноски поради
прекратяването на делото спрямо него (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК).
По делото обаче няма данни тези ответници да са сторили разноски, нито е налице
тяхно искане за присъждането им, поради което такива не им се присъждат и с
оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78,
ал. 3 и 4 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, О. О., О. С., -, да заплати по банкова сметка
***: ***, BIC:
***, на С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата
от 1332.81 лева за главница от неплатен в срок до 30.10.2018 г. остатък от първа
наемна вноска по договор за наем на земеделска земя от 22.05.2018 г. и фактура
№ **********/25.01.2019 г., сумата от 5445.24 лева за главница от неплатена в
срок до 30.03.2019 г. втора наемна вноска по същия договор за наем и фактура №
**********/07.03.2019 г., и законна лихва върху тези главници от 05.11.2019 г.
до изплащането им, както и сумата от 349.59 лева за разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от С., против Т., иск за главница от неплатена в срок до 30.10.2018
г. първа наемна вноска по договора за наем и фактура № **********/25.01.2019
г., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 1332.81 лева до претендираните 5445.24
лева и искането за присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от
тази главница от 05.11.2019 г. до изплащането й, КАКТО и предявените С. искове
за осъждането на Т. да му заплати 552.13 лева мораторна лихва от 31.10.2018 г.
до 30.10.2019 г., и 323.72 лева мораторна лихва от 31.03.2019 г. до 30.10.2019
г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,
като недопустими, поради предявяването им след срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД,
предявените от С. с п.а., искове по чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждането
и на М.Д.М., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на поръчител по
договора за наем на земеделска земя от 22.05.2018 г., да му заплати солидарно по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, сумата от 5445.24 лева за главница от
неплатена в срок до 30.10.2018 г. първа наемна вноска по същия договор за наем и фактура №
**********/25.01.2019 г., с 552.13 лева мораторна лихва от 31.10.2018 г. до
30.10.2019 г., сумата от 5445.24 лева за главница от неплатена в срок до 30. 03.2019
г. втора наемна вноска по същия договор
за наем и фактура № **********/07.03.2019 г., с 323.72 лева мораторна лихва от
31.03.2019 г. до 30.10.2019 г., и законна лихва върху главниците от 05.11.2019
г. до изплащането им, както и разноските по делото, и ПРЕКРАТЯВА поради това
производството по настоящото гражданско дело № 5812 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен
съд В СЪЩАТА МУ ЧАСТ, по тези искове.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: