Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело № 2799
по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно и пасивно субективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
971,10 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 161,29 лв.,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 971,10
лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 161,29 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 971,10 лв. и
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 161,29 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от *** срещу Е.Г.Т.,
ЕГН**********,***, С.И.К., ЕГН**********,***, П.И.Т., ЕГН**********,***, в която се твърди , че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1130/15 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжнците, които в срока по чл.414 ГПК са
депозирали писмени възражения. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по
издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на наследодателя на отвтениците- апартамент, находящ се на
адрес ***, ***. Твърди, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответника и клиент
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен № 1962 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
периода от 1.01.2012г. - 31.01.2015г. и не е погасил задължението си. Твърди,
че сградата-етажна собственост на адрес гр. ***, ***, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответниците е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма "***. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.01.2012г. -
31.01.2015г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за Топлоснабдяването. Посочва, че
общо претендираните суми за процесния период са сума за отопление 1244,02
лв.,сума за сградна инсталация- 408,60 лв., битово горещо водоподаване- 1195,18
лв. и услуга дялово разпределение- 65,50 лв., Твърди, че разпределението е
извършвано на основание реален отчет на уредите за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в имота. Отправя се искане, за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника
Е.Г.Т. за сумата 971,10 лв-главница за
периода 01.01.2012 г. – 31.01.2015 г. и лихва върху главницата в размер на
161.29 лева за периода: 02.03.2012 г. до 06.03.2015 г. и законната лихва върху
главницата от 23.03.2015 г. до изплащане на вземането, срещу ответника П.И. *** сумата 971,10 лв-главница за периода
01.01.2012 г. – 31.01.2015 г. и лихва върху главницата в размер на 161.29 лева
за периода: 02.03.2012 г. до 06.03.2015 г. и законната лихва върху главницата
от 23.03.2015 г. до изплащане на вземането и срещу ответника С.И.К. за сумата 971,10 лв-главница за периода
01.01.2012 г. – 31.01.2015 г. и лихва върху главницата в размер на 161.29 лева
за периода: 02.03.2012 г. до 06.03.2015 г. и законната лихва върху главницата
от 23.03.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед
за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1130/2015г. по описа на ПлРС. Претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, по делото са постъпили писмени отговори от всеки
един от тримата ответници, които са идентични и са в следния смисъл: Считат, че
искът е допустим, но е изцяло неоснователен. Твърдят, че праводателят им *** Т. е починал на
26.11.2013г. и към момента на смъртта си не е бил собственик на недвижимия имот
в *** ,нито през периода 01.01.2012г. до 31.01.2015г., нито преди това.
Твърдят, че не е консумирана през този период топлинна енергия нито от
праводателят им, нито от тях и няма как да съществува за тях задължение да
заплащат за чуждо жилище. Считат, че това са твърдения за отрицателни факти,
които не подлежат на доказване от ответниците по делото. Твърдят, че ищецът не
е представил никакви писменни доказателства, че наследодателя на ответниците е
бил собственик на този имот, нито доказателства, че е консумирал топлинна
енергия за процесния период. Оспорват писменното доказателство на стр.10 от
ч.гр.д.№ 1130/2015г., че потребители са наследниците на *** Т. ***, ***.
Твърдят, че няма как са да са потребители като наследници на *** Т. на
доставената в това жилище топлинна енергия, тъй като той не е бил собственик на
този имот за процесния период 01.01.2012г. до 31.01.2015г. и нито той, нито наследниците са живели и са
имали ключове за този имот. Твърдят, че партидата за потребена топлинна енергия
за този имот се е водила на лицето *** потребител № 1962. На основание чл.111, б."в" от ЗЗД правят възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за сумите
описани в препис - извлечение от сметка стр. 1 за периода от 01.01.2012г. до
22.03.2012г. в размер на 189,49 + 58,10 + 217,70 + 64,87 + 115,24 = 645,40 лв.. Твърдят, че това е така,
тъй като на 23.03.2015г. е подадено Заявлението по ч.гр.д.№ 1130/2015г. Твърдят, че нито наследниците, нито
наследодателя са ползвали този имот. Твърдят, че нито наследодателя *** Т.,
нито наследниците са подавали заявление до ищеца,за да бъдат вписани ,като
титуляри на партидата под №1962. Твърдят, че видно от писменните доказателства
-изходящите писма на ищеца до *** -той е бил титуляр на партидата под №1962 за
процесния период и той е бил консуматор на ТЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.Плевен, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Справки за консумирана топлинна
енергия/л.23-24 от делото/ за Потребител № 1962 е посочен ***.
Видно от справки и отчети, представени от фирмата
за дялово разпределение ***/л.75-169 от делото/ като абонат № 1062 е посочен ***.
Установява се от НА № 184, том IV д.784/1990 на нотариус *** И. ***, че *** Т. и Е.Г.Т. са прехвърлили на
синът си П.И.Т. на дата 08.07.1990г. правото на собственост върху ***, находящо
се в ***, на ***, състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня и клозет със
застроена площ от 67 кв.м. Прехвърлителите са си запазили правото на обитаване
в спалнята на жилището и сервизните помещения.
Видно от приетото заключение на съдебно
икономическа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно, при Топлофикация-Плевен АД се води
задължение на абонат № 1962 в размер на 2913,30лв. главница за периода
01.01.2012г. до 31.01.2015г., формирана от 1244,02 лв. – сума за отопление, 408,60
лв.- сума за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация, 1195,08 лв.- за БГВ и 65,50
лв. за услуга дялово и лихва за забава върху главница в размер на 570,86 лв. за
периода от изпадане в забава за всяко от задълженията 02.03.2012г.до 12.06.2015г.
Видно от заключението на вещото лице е,
че сумите не са заплатени към момента на изготвяне на експертизата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По трите иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 971,10 лв. всеки:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми. Да
докаже, че наследодателя на ответниците има качеството на потребител/клиент за
процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно
дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната
стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно
предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент,
както и размера на дължимите лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на наследодателя на
ответниците *** Т.. Представен е и е приет по делото НА № 184, том IV д.784/1990 на нотариус *** И. ***, от
който се установява, че *** Т. и Е.Г.Т. са прехвърлили на синът си П.И.Т. на
дата 08.07.1990г. правото на собственост върху ***, находящо се в ***, на ***,
състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня и клозет със застроена площ от 67
кв.м. Прехвърлителите са си запазили правото на обитаване в спалнята на
жилището и сервизните помещения. Предмет на делото е, обаче различен от
посочения в НА недвижим имот, а именно Апартамент в ***. След преклузивния срок
по чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 ГПК, след като не се е възползвал и от правната
възможност по чл.144 ГПК, ищеца е представил НА за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане № 20, том XXXI, дело 6220/1993г. на
нотариус *** при РС-Плевен, който не е приет по делото поради изричното
противопоставяне от процесуалния представител на ответниците, поради
представянето му извън горепосочените срокове. Предвид гореизложеното по делото
остана недоказана една от кулативно изискуемите предпоставки за основателност
на предявените искови претенции, а именно наследодателя на ответниците да е бил
потребител/клиент на топлинна енергия през процесния период от 01.01.2012г. до 31.01.2015г., поради което
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 971,10 лв. срещу всеки един от ответниците Е.Г.Т., С.И.К.
и П.И.Т. се явяват неоснователни и недоказани в целия си предявен размер и
следва да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота на изложението може да бъде посочено,
че дори да беше представен в срок и приет по делото НА за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане № 20, том XXXI, дело 6220/1993г. на
нотариус *** при РС-Плевен, то отново предявените претенции биха били
неоснователни. От посочения нотариален акт се установява, че на 29.12.1993г. наследодателя
на ответниците *** Т. и неговата съпруга
Е.Т. са прехвърлили правото на собственост върху ***, на *** в *** в гр.Плевен,
***/процесния топлоснабден имот/ на дъщеря си С.И.К., поради което *** Т. не е
бил потребител/клиент на топлинна енергия през целия процесен период от
01.01.2012г. до 31.01.2015г. и за него не е възникнало задължение приживе за
заплащане на претендираните суми на ищеца по делото и съответно такова
задължение не е било в състава на наследството и не е преминало по силата на
универсалното правоприемство към наследниците на *** Т.- ответниците по делото Е.Г.Т.,
С.И.К. и П.И.Т.. Отделно от горепосоченото, дори *** Т. да е бил собственик на топлоснабдения имот до своята
смърт на 26.11.2013г. и в това си качество да е бил клиент на топлоенергия до
смъртта си, то след неговата смърт, отново претенцията би била частично
неоснователна тъй като сумите се претендират на основание на наследяване на
задължение.
Тъй като от представения и неприет по делото НА е
видно, че ответницата С.И.К. е придобила правото на собственост върху
топлоснабдения имот и на това основание и качеството на потребител/клиент на
топлинна енергия върху процесния топлоснабден имот на дата 29.12.1993г., то по
отношение на нея няма пречка да бъде предявена самостоятелна искова претенция за
заплащане на доставена и потребена топлоенергия, но на основание като
собственик на топлоснабдения имот, а не като наследник на потребител/клиент на
топлоснабдения имот.
По трите иска с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 161,29
лв.
Исковете с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явяват акцесорни по
отношение на предходните и с оглед неоснователността на същите, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани и предявените искове за заплащане на
лихва за забава в целия си предявен размер от по 161,29 лв. срещу всеки от
тримата ответници Е.Г.Т., С.И.К. и П.И.Т..
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК,
ищеца следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Такова искане е своевременно
направено. Представени са списъци с разноските и доказателство за изплащане на
адвокатски хонорар в размер на 370 лв. от Е.
Т., 370 лв. от С.К. и 510 лв. от П.Т.. По делото в срок е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на
процесуалния представител на ответниците, поради което съдът следва да го
съобрази и да прецени дали е налице прекомерност съобразно фактическата и
правна сложност на делото. В Тълкувателно решение 6/2012, 6 ноември 2013 год.
на ОСГТК на ВКС е прието в т. 3, че «При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в
§ 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.» Настоящите
искови претенции са оценяеми, поради което минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен
по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение, като изчислен по този ред минималния размер за предявените срещу
всеки един от отвтениците претенции е в размер на 310,00 лв. Съдът намира
договореното и платено адвокатско възнаграждение в горепосочените размери за
прекомерно, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност. Освен това
процесуалното представителство по делото се изразява в явяването на процесуален
представител на ответниците в проведените по делото съдебни заседания, но не и
в подаване на писмени отговори от ответниците по делото. Видно е, че
процесуалният представител на ответниците е представил пълномощно в първото по
делото съдебно заседание, а отговорите по делото са подадени и подписани лично
от ответниците по делото. Делото е разгледано и решено в три съдебни заседания. По тези съображения, съдът
намира, че следва адвокатското възнаграждение да бъде определено в минималния
размер от по 310 лв. за всеки от ответниците по делото, които суми следва да
бъдат присъдени.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против Е.Г.Т., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата 971,10 лева, представляваща 1/3 от стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия от наследодателя на ответницата *** Т. за периода от 01.01.2012г.
до 31.01.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 815/02.04.2015г.
по ч.гр.д.№1130/2015 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против С.И.К., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата 971,10 лева, представляваща 1/3 от стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия от наследодателя на ответницата *** Т. за периода от 01.01.2012г.
до 31.01.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
815/02.04.2015г. по ч.гр.д.№1130/2015 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против П.И.Т., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата 971,10 лева, представляваща 1/3 от стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия от наследодателя на ответницата *** Т. за периода от 01.01.2012г.
до 31.01.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
815/02.04.2015г. по ч.гр.д.№1130/2015 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против Е.Г.Т., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата 161,29 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от
971,10 лева/1/3стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия от наследодателя на ответницата *** Т.
за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2015г./, за периода от 02.03.2012 г. до
06.03.2015 г. , за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 815/02.04.2015г. по ч.гр.д.№1130/2015 по описа на
РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против С.И.К., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата 161,29 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от
971,10 лева/1/3стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия от наследодателя на ответницата *** Т.
за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2015г./, за периода от 02.03.2012 г. до
06.03.2015 г. , за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 815/02.04.2015г. по ч.гр.д.№1130/2015 по описа
на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** против П.И.Т., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата 161,29 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от
971,10 лева/1/3стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия от наследодателя на ответницата *** Т.
за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2015г./, за периода от 02.03.2012 г. до
06.03.2015 г. , за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 815/02.04.2015г. по ч.гр.д.№1130/2015 по описа
на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Т., ЕГН**********,***,
сумата
от 310,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К., ЕГН**********,***,
сумата
от 310,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, "***, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Т., ЕГН**********,***,
сумата
от 310,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: