МОТИВИ към Присъда № 91 постановена по НОХД № 584/ 2015г. по
описа на РС- Разград
Постъпил е обвинителен акт срещу Ц.И.Ц. ЕГН **********, за това, че на 04.02.2015 г. в
землището на гр. Разград, по път RAZ-1113 /гр. Разград-с. Дянково/, при управление на моторно превозно средство –
товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № **** е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 5, ал. 1, т. 1 от : Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.44,
ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП: при разминаване
водачите на насрещнодвижещи се пътни превозни средства са длъжни да осгурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни
средства, и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща
стойност 29 681,50
лв. на товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № ***, и
товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № *** и двата
собственост на „Строймонтаж“ ЕАД гр. Разград,
представлявано от Г. П. И. от с. Пороище, обл. Разград
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК /като са нарушени чл. 5,
ал. 1, т. 1 , чл. 44, ал. 1от и чл. 92, ал.2 от ППЗДвП/.
В съдебно заседание подс. Ц., редовно призован се явява лично и със защитник. Не се признава
за виновен, алтернативно моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия, счита обвинението за недоказано и моли съда за
оправдателна присъда. Алтернативно моли съда да определи наказание в минимален
размер, включително и лишаването от права по чл.343г от НК.
Прокурорът счита обвинението за безспорно доказано и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание „ Пробация „ в размер към минималния, предвиден
в НК, както и наказание по смисъла на чл.343г от НК в размер на 4 месеца.
По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглежане
граждански иск от „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Дондуков № 3,
представляван от изп. директор Г. П. И., ЕГН **********,
против подс. Ц.И.Ц. ЕГН ********** за сумата от 29 681,50 лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
– 04.02.2015 година, до окончателното им изплащане.
Повереникът на гражданския ищец, счита гражданският иск за доказан по
основание и размер и моли съда даго уважи изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност
и поотделно, доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Ц.И.Ц. е роден на *** ***, бълг. гражданин, със средно образование, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
През м.Февруари
2015г. подс. Ц. работел на длъжност шофьор в „СТРОЙМОНТАЖ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Дондуков”
№ 3.
На 04.02.2015г. около 11,30ч. подс. Ц., управлявал поверения му тов.
автомобил „МАН“ с рег.
№ ***, собственост на дружеството, който
биил с десен волан по път RAZ-1113 /гр. Разград-с. Дянково/ по посока на с. Дянково, като се движел със
скорост 64км./ч. По същото време и на същият път, но в обратна посока към гр.
Разград се движел тов. автомобил марка „МАН“ с рег. № *****, също собственост на „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Дондуков” № 3,
управляван от св. Ив. И.. Преди разминаването си водачите на двата автомобила
се видели, при което св.Ив. И. маахнаал с ръка за пооздрав на подс. Цв. Ц., а последният му присветнал
с фарове. В момента на разминаването управляваният от подс.
Ц. тов. автомобил навлязъл в лентата за насрещно
движение и по този начин осъществил сблъсък челно странично с тов. автомобил, управляван от св. Ив. И.. След сблъсъка
всеки от товарните автомобили се откронил наляво по
посоката си на движение и напускайки пътното платно се установили в спряно
положение със значителни повреди от последвалите сблъсъци на терена.
На място на ПТП пристигнали свидетелите
Св. Ц. и Ив. И.. Двамата водачи били изпробвани с техническо средство за
наличие на алкохол в издишвания от тях въздух, при което пробата на св. Ив. И.
се оказала отрицателна, а пробата на подс. Ц. отчела
0,49 промила.
Химическото изследване на кръвната
проба на подс. Ц.,
установява наличие на алкохол в кръвта му 0,75промила.
От заключението на вещото лице по
назначената в ДП СМЕ, изслушано и преито в съдебно
заседание, се установява, че подс. Ц. към момента на
настъпване на ПТП е бил с концентрация на алкол в
кръвта си вразмер на 0,75промила, което отговаря на
лека степен на алкохолно опиянение, при което са нарушени концентрацията на
вниманието, съобразителността.
От заключението на вещото лице по
назначената на ДП АТЕ, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че
двата товарни автомобила преди момента на настъпване на ПТП са се движили
съответно „МАН“ с рег. № ****, управляван от подс. Ц. със скорост 64,6км./ч., а „МАН“ с рег. № ****, управляван от св. Ив. И. със скоорост 68,4км./ч.
Мястото на удара спрямо широчината на
пътя се е осъществил в дясната лента за движение, считано, спрямо посоката на
движение от с. Дянково – гр. Разград, като тов.
автомобил „МАН“ с рег. № ****, управляван от подс. Ц. е навлязъл на разстояние около 25-25см. в лентата
за насрещно движение, т.е. в тази, която е предназначена и, по която се е
движел тов. а. „МАН“ с рег.
№ *** управляван от св. Ив. И.. Вещото лице сочи и механизмът на възникване и
протичане на ПТП. Причината за настъпване на ПТП е навлизането частично на тов. автомобил „МАН“ с рег. № ****,
управляван от подс. Ц. в лентата за насрещнодвижещи се МПС, което е предизвикало и челно –
страничния сблъсък с тов.
а. „МАН“ с рег. № ****, управляван от св. Ив. И..
Техническата възможност за избягване на ПТП е била налице единствено във
възможностите на подс. Цв. Ц.,
който не е трябвало да навлиза в лентата за насрещно движение и това е било
достатъчно за избягване на процесното ПТП. От това
заключение на вещото лице се установява, че следствие на ПТП по тов.автомобил „МАН“ с рег. № ***
са причинени материални щети в размер на 17282,50лв. , по тов.
а. „МАН“ с рег. № **** щети в размеер
на 12399,00лв. или общо на дружеството собственик на процесните
автомобиили са
нанесени щети в размер на 29 681,50лв.
От заключението на вещите лица по
назначената и извършена в хода на съдебното следствие тройна АТЕ, изслушано и прието в съдебно заседание,
по същество се потвърждава заключението на вещото лице по АТЕ, като
допълнително с това се установява, че по двата процесни
автомобила не е имало техническа неизправност, която да е причина за възникване
на произшествието.
Подс. Ц. е осъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „а“, във вр.
с с чл. 342,
ал. 1 от НК.
От обективна страна - на инкриминираните дата и място, подс.
Ц. при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № **** по
непредпазливост, като е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от :
Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди и чл.
16, ал. 1, т. 1 от „На пътното платно с двупосочно движение на
водача на пътното превозно средство е забранено: когато платното за движение
има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение...” е причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 29 681,50 лв. на товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № ***, и товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № *** и двата собственост на „Строймонтаж“
ЕАД гр. Разград, представлявано от Г. П. И. от с. Пороище, обл.
Разград.
От субективна страна – подс. Ц. като правоспособен водач на МПС, придобил
съответната квалификация и умения, като не е предвиждал и целял настъпването на
обществено опасните последици – причиняването на значителни имуществени вреди, но като е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди, защото е управлявал процесното
МПС, нарушавайки посочените разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП,
което нарушение неминуемо е довело до настъпването на вредоносния резултат, е
осъществил по непредпазливост процесното деяние.
По този начин същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК
доказателства по делото – показанията на свидетелите Ив. И., Св. Ц., Ив.
И., Н. В., М. С. от писмените доказателства по делото Протокол за оглед на
автотранспортно произшествие, Протоколи за оглед на веществени доказателства,
Актуална справка от Търговски регистър, Справка относно собствеността върху процесните МПС, Справка с приложения от застрахователя „
Лев Инс „ АД, Справка за съдимост, Декларация, Харастеристика,
от заключенията на вещите лица по назначените и извършени в досъдебното
производство Химически експертизи, Съдебномедицинска експертиза, Автотехническа
експертиза и в хода на съдебното следствие – тройна АТЕ.
От изложеното и най –вече след анализ на заключенията на вещите лица по АТЕ
и тройната АТЕ, съдът намира, че подс. Ц. при
извършване на деянието наред с нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от е извършил и нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от , доколкото от
механизма на причиняване на ПТП е нарушил задължението си в конкретната
обстановка да не навлиза в лентата за насрещно движение. Не е налице нарушение
на чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП,
доколкото такова би било при положение,
че мястото на удара е на самата осова линия и едва
тогава, щеше да бъде налице материална предпоставка да се преценява съпричиняване на вредите и от другия водач – св. Ив. И.,
каквото искане е направено от защитата и което в случая е неоснователно. С
оглед на това подс. Ц., следваа
да бъде признат за невиновен да е извършил деянието
като е нарушил чл. 44, ал. 1 от и чл. 92,
ал. 2 от ППЗДвП.
С оглед предвиденото в чл. 343, ал. 1, б.
„а“, във вр. с с чл. 342, ал. 1 от НК
наказание – „ лишаване от свобода до една година „ или „ пробация „, както и неособено
обремененото съдебно минало на нарушителя, относително младата му възраст, добрите
характеристични данни, семейното положение и имотно състояние и възможностите за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че следва да определи по-лекото
по вид наказание – „пробация „, изразяваща се в прилагане на задължителните пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител и двете за
срок от шест месеца. Съдът намира, че така определеното наказание е съответно
на извършеното деяние и би осеществило в пълна степен
целите си, отколкото ако подс. Ц. бъде осъден на
наказание „лишаване от свобода „, изтърпяването, на което да бъде отложено за
изпитателен срок. Относно комулативно
даденото наказание по чл.343г от НК, съдът намира с оглед характера на
престъплението, мотивите и подбудите за осъществяването му, че следва да бъде
определено в минимален срок, поради което и на основание чл.343г НК му наложи
наказание лишаване от право да управлява МПС, за срок в размер на шест месеца,
като взе предвид, че осъществяваната дейност по управление на МПС е основен
източник на трудови доходи на подсъдимия и семейството му.
С оглед изхода от делото съдът намира и
предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск за основателен, доказан по основаниие
и размер. Налице са всички материално правни предпоставки по чл. 45 от ЗЗД –
противоправното виновно /макар и непредпазливо/ поведение /общественоопасно
деяние/ на подс. Ц., настъпилите вреди /доказани по
размер/, причинноследствената връзка между деянието и настъпилите вреди,
поради което осъди подс. Ц. да заплати на
„СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград,
ул. Дондуков № 3, представляван от изп. директор Г. П.
И., ЕГН **********, сумата от 29 681,50 лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
– 04.02.2015 година, до окончателното им изплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 НПК съдът осъди подс. Ц. да
заплати по сметка на ОДМВР – Разград сумата 686.92лева, представляваща разноски
на досъдебното производство, а по сметка на Районен
съд град Разград, сумата от 2020,46лева разноски в съдебното производство, от
които 1187,26 лева държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: