№ 649
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно гражданско дело №
20221100513692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Г.Ф.” с ЕИК ******* против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от
30.07.2021г. за разноските по изп. д. № 20208460400776/2020 на ЧСИ О.М. с peг. № 846,
район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали приетите по делото разноски за
адвокатски хонорар от 496.63 лв. на 200 лева, а също и съответно размера на таксата по
чл.26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Жалбоподателят твърди, че при липса на извършени от взискателя действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане и самата правна и фактическа сложност на делото
възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г.
минимум, т.е. 200 лв. Моли съда да уважи жалбата.Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Р.С.Р. я оспорва и моли
съдът да не я уважава,тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с нормативната
база.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното
действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като приетото
адвокатско възнаграждение е определено по минимума на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.При определяне на
пропорционалната такса не е ползвано като база възнаграждението за адвокат а само сумите
по ИЛ и размера на изтеклите лихви.
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в
качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на
1
атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид
следното:
Изпълнителното дело е образувано на 14.12.2020 г. по молба на Р.С.Р., чрез
пълномощника адв. С.Б. въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2020 г., издаден от
Окръжен съд гр.Велико Търново по гр.дело № 272/2018 г. за сума в размер на 5265 лв.
С ПДИ съдия изпълнителя е уведомил на 16.12.2020 год. длъжника „Г.Ф.” за горното
задължение и допълнително за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и такса по
чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 577.43 лв.
На 18.12.2020 г. длъжникът е възразил срещу размера на посоченото в ПДИ адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя и таксата по чл.26 от ТАРИФА за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители , а с постановление от 30.07.2021 г.
ЧСИ е намалил възнаграждението с 3.37 лв. и е оставил възражението без уважение в
останалата част.
Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по изпълнителното дело са извършени
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Според настоящия състав такива действия не са извършени доколкото е установено по
делото, че извън спора за разноските по изпълнителното дело нищо друго не е извършвано,а
дължимата сума е платена в срока за доброволно изпълнение.
С оглед на гореизложеното СГС намира , че жалбата се явява основателна и като
такава следва да се уважи, като определеното адвокатско възнаграждение като разноски на
взискателя бъде намалено от 496.63 лв. на 200 лв.
Таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 577.43 лв. следва да бъде намалена на 529 лв.
така,както е поискано в самата жалба.
Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като във въззивно
производство свързано единствено с оспорване размера на разноските съд такива не се
начисляват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба „Г.Ф.” с ЕИК ******* на постановление от 25.03.2021 г.
на ЧСИ М. Д. с peг. № 787 по изпълнително дело 20217870400054 съответно такси по чл.26
от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските признати от ЧСИ на взискателя Р.С.Р. от 496.63
лв. на 200 лв. и начислената такса по чл.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ от
577.43 лв. на 529 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3