№ 714
гр. П., 28.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20245200500833 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 14510/14.10.2024 г. от С. Й. Н., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адвокат Т. Ж., със съдебен адрес: гр. П.,
ул. „И. В." №*, ет. *, офис * – трето лице в изпълнителното производство по
изп. дело № 20248840400551 по описа на ЧСИ М. А., с рег. № 884 на КЧСИ, с
район на действие ОС – П., срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран
в Разпореждане от 26.09.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да
вдигне наложена възбрана върху недвижим имот, а именно 1/4 ид. части от
Самостоятелен обект в сграда - жилище апартамент, с идентификатор №
*****.***.****.*.**, с адрес: гр. П., ул. „Я." №*, ет.*, ап.**.
Жалбоподателката твърди, че отказът е незаконосъобразен, постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснован. Счита се за
едноличен собственик на целия имот, като твърди, че е придобила
собствеността върху имота, както следва: 1/4 ид. част е придобила чрез
наследствено правоприемство, 1/4 ид. част чрез договор за дарение от нейния
баща, 1/4 ид. част чрез договор за дарение от нейната сестра, а последната 1/4
ид. част й е възложена с постановление за възлагане от публична продан,
извършена по изп. дело № 369/2018г. на ЧСИ Г. С., влязло в сила на 11.04.2019
г. Поддържа, че влязлото в сила постановление за възлагане е титул за
собственост, като вписването му не било елемент от придобИ.ето на вещното
право на собственост, доколкото единствено давало гласност на подлежащия
на вписване акт. Поддържа, че живее в имота повече от 20 години с нейното
семейство и към датата на възбраната имотът е бил в нейно владение, като
бил изцяло нейна собственост. Претендира се отмяната на обжалвания отказ,
както и присъждане на разноски, като се представят писмени доказателства. В
жалбата е направено доказателствено искане за допускане до разпит на един
свидетел при режим на довеждане по отношение фактите, кой живее в имота,
кой ползва имота и от кога.
1
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника
по изпълнителното дело – И. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я."
№*, ет.*, ап.*, който видно от материалите по делото, понастоящем е в Затвора
– П..
Такова не е постъпило и от взискателя по изпълнителното дело – А. А. Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. А. К., ул. „В." №*.
Постъпило е писмено становище от ЧСИ М. А. с изразено мнение за
неоснователност на подадената жалба. Сочи, че макар и влязло в сила,
постановлението за възлагане не било вписано в Службата по вписванията,
което било видно от извършената по делото справка в Имотния регистър.
Изтъква, че едва от момента на вписването му настъпвал оповестителния
ефект на вписването и защитата, която то дава на купувача на публична
продан да се легитимира като собственик пред третите лица. Поради това,
докато не бъде вписано за третите лица, какъвто бил и съдебният изпълнител в
случая, собственик на 1/4 ид. част от имота се явявал длъжника И. Н.,
съответно отказът за заличаване на вписаната възбрана, намира за издаден в
съответствие със закона. Прилага копие от изпълнителното дело.
Съдът, след като се запозна с подадената жалба и материалите по делото,
намира следното:
Съдът е сезиран с жалба по чл. 435, ал. 4 от ГПК, съобразно която трето
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1
ГПК, от легитимирано лице – трето лице в изпълнителното производство,
което твърди, че е собственик на имота и го владее към момента на вписване
на възбраната, срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен
контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК. В този смисъл
Определение № 258/05.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 311/2023г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив.
С оглед разпоредбата на чл. 437, ал. 2 от ГПК, делото следва да се
насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Съдът намира направеното с жалбата доказателствено искане за
допускане до разпит на свидетел за основателно - същото е допустимо и
относимо, доколкото в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК на изследване
подлежи и фактът на упражняване на владението към деня на възбраната,
поради което следва да бъде уважено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на
жалбоподателката С. Н., за обстоятелствата посочени в жалбата.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.01.2025 г. от
10,15 часа, за която дата и час да се призоват страните - жалбоподателката С.
Н. чрез процесуалния й представител, а взискателя А. Р. - на посочения по
2
делото адрес.
Длъжникът И. Й. Н., ЕГН **********, да се призове на адреса му в гр. П.,
ул. „Я." №*, ет.*, ап.*, както и в Затвора – гр. П..
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до началника на Затвора – гр. П. с указания, че
следва да осигури довеждането на лицето за датата на съдебното заседание.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3