Р Е Ш Е Н И Е
град В., 08.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова
разгледа гр. дело №6737 по описа на ВРС за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 и сл. ГПК.
По делото е постановено решение №260168/28.08.2020
г., с което съдът е прекратил сключения между Л.В.Х., ЕГН **********,*** и П.А.Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, граждански брак с развод и е утвърдил
представеното споразумение, с което съпрузите са уредили личните и
имуществените си отношения. Като необжалваем,
съдебният акт е влязъл в сила на датата на постановяването му – 28.08.2020 г.
По делото е постъпила молба от Л.В.Х.
и и П.А.Х., с която се сочи, че в съдебното решение не е отразена истинската им
воля, тъй като в действителност не са постигали съгласие относно съвместното ползване
на семейното жилище, както и относно адреса, на който бащата ще се грижи за
детето. Твърди се, че упълномощеният от молителите адвокат е изложил пред съда
твърдения, за които те не са го упълномощили и не отговарят на волята им.
Настояват за заличаване на текст
от утвърденото споразумение, а именно – „След прекратяване на брака, Л.В.Х. и П.А.Х.
ще продължат да ползват съвместно семейното жилище с адрес: гр. В., ***, като
не възниква наемно правоотношение по силата на сключеното между молителите
споразумение в тази му част.“, както и че през времето, в което бащата ще се грижи за детето, то ще пребивава
на адрес: гр.
В., ***. Настоява се
да се допълни със следния текст: „Семейното жилище на съпрузите, находящо се в гр. В.,
*** е лична
собственост на съпругата и след прекратяване на брака, ще се ползва от нея.
Детето, когато е с майката, ще пребивава на адрес: гр. В., ул. „И.Д.“ №10, ет.
4, а когато е с бащата, ще бъде на адрес: гр. В., ул. „Михаил Колони“ №15,
ет.3, ап.11.“
Съдът, като съобрази доводите и
исканията на молителите, намира следното:
Молбата за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка, като подадена от страните по делото, е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като аргументите за този извод
са следните:
С молба вх. рег.
№39090/19.06.2020 г., образувана в гр.д. №6737 за 2020 г. по описа на ВРС,
молителите Л.В.Х. и П.А.Х., са поискали от съда да прекрати гражданския им брак
с развод, като утвърди представеното с
молбата споразумение по чл.51 СК. Молбата е подадена чрез пълномощника на
двамата съпрузи – адв. Н. Д. – от ВАК, с представено
по делото пълномощно.
С разпореждане №20835/23.06.2020
г., съдът е намерил, че молбата следва да бъде уточнена, като изрично е указал
на молителите да посочат, къде ще живее съпругът П.Х., след прекратяване на
брака, респективно къде ще пребивава детето, във времето, когато бащата
упражнява родителските права, при данни, че след прекратяване на брака, имотът
с адрес: *** /където е посочено, че ще живее бащата/, ще се предостави за
ползване на съпругата Л.Х..
В изпълнение разпореждането на
съда, по делото е представена молба с която е заявено, че съпрузите ще
продължат да ползват семейното жилище съвместно, като изрично уточняват, че не
възниква наемно правоотношение по силата на сключеното между молителите
споразумение в тази му част. Детето ще пребивава на адреса на семейното жилище
на страните в гр. В.***, за времето, през което съпругът П.Х. ще се грижи за
детето.
Подадената от пълномощника на
страните, уточнителна молба, съдът възприема като
отразяваща действителната воля на съпрузите, доколкото по делото не са налице
каквито и да е данни сочещи противното.
В открито съдебно заседание, в
което двамата молителите вземат участие лично и чрез процесуален представител,
съдът докладва уточнителната молба, като съпрузите
потвърждават представеното споразумение, ведно с направените уточнения.
Тук следва да се посочи, че
адресът гр. В., ул. „Михаил Колони“ №15, ет.3, ап.11 се въвежда едва с молбата
за поправка на очевидна фактическа грешка, като до постановяване на съдебното
решение, не бил сочен от страните и не е бил известен на съда.
Съгласно чл.247, ал.1 ГПК, съдът
по своя инициатива или по молба на страните, може да поправи допуснатите в
съдебния акт очевидни фактически грешки, когато има несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст.
В случая не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК,
тъй като няма различие между формираната от съда воля и изразената такава в диспозитива на съдебното решение. Съдът е възприел
заявеното от страните, чрез упълномощения от тях процесуален представител,
получил е тяхното лично потвърждение в проведеното съдебно заседание и отразил
установеното в диспозитива на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл.246 ГПК, след
като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени,
каквото искане, в действителност, правят молителите. Доколкото не е налице противоречие
между формираната от съда воля и изразената такава в диспозитива,
искането за допускане поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно и същото
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.247 ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба на Л.В.Х., ЕГН **********,*** и П.А.Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260168/28.08.2020 г. по гр. д.
№ 6737/2020 по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.247, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: