№ 16999
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110123287 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищцата С. А. М. твърди, между нея и ответното дружество „Уиз
Еър Унгария Црт.“, дружество регистрирано в Унгария, действащи на територията на
Р.България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ - клон България, бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил да превози ищцата с
полет W6 4327, излитащ по разписание на 02.08.2024г. в 06:40ч. от Летище София,
България и пристигащ по разписание 02.08.2024г. в 08:35ч. на летище Шарлероа-
Брюксел-юг, Белгия. Поддържа, че авиокомпанията потвърдила резервацията за полета
и издала бордна карта, но полет W6 4327 излетял със закъснение и кацнал в крайната
дестинация с 5 часа и 26 мин. закъснение спрямо първоначално предвиденото. Ищцата
поддържа още, че в резултат на предходното изпитала сериозно безпокойство и
неудобство, като скоро след това упълномощила свой представител, който да я
представлява в комуникацията с авиокомпанията-настоящ ответник. Твърди още, че на
04.08.2024г. пълномощникът подал от нейно име иск за изплащане на парично
обезщетение за закъснял с над 3 часа до авиокомпания Уиз Еър, използвайки интернет
платформата на превозвача, за което получил референтен номер 608f52c8. На
08.02.2025г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника, като в хода на заповедното производство, с подаденото
възражение длъжникът твърдял, че е извършил плащане на главницата на 07.02.2025г.,
по банковата сметка на „Аероиск“ ЕООД – дружеството, което е подало извънсъдебна
жалба. Въпреки нареждането на превода на 07.02.2025г., сумата била постъпила по
1
банковата сметка на „Аероиск“ ЕООД едва на 10.02.2025г., т.е. след подаване на
заявлението в съда, поради което приложима е разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД. По
изложените в исковата молба доводи ищцата обуславя правния си интерес от
предявения иск, като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответното дружество й дължи сумата от 0,89 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 782,33 лв. – обезщетение, дължимо на основание
чл.7, §1, б.“б” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004г. за закъснение на полет W64327/02.08.2024г. от София, България до
Брюксел, Белгия, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 08.02.2025г. до окончателното
изплащане на вземането - 10.02.2025г. Претендира направените в заповедното и
исковото производство разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1 ЗА.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва
изложените в исковата молба твърдения относно наличието на договор за въздушен
превоз между страните. Поддържа, че на 07.02.2025 г. е заплатил сумата от 782,35
лева, представляваща претендираното от ищцата обезщетение, по банковата сметка на
Аероиск ЕООД, но въпреки това последната е подала заявление по чл.410 ГПК в съда.
Ето защо счита, че ответното дружество добросъвестно и изпълнило задължението за
заплащане на обезщетение преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда и не
дължи законна лихва върху главницата и разноски. Оспорват се твърденията на
ищцата, че процесната сума била получена по сметка на Аероиск ЕООД на 10.02.2025
г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на иска и
възлагане на разноски те по реда на чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложените по делото
доказателства безспорно се установява, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по повод сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6
4327 от София до Брюксел, че е налице закъснение над 3 часа, за което ответникът е
заплатил обезщетение в размер на 782,35 лева.
Спорен между страните е въпросът кога ответникът е заплатил горепосоченото
обезщетение, съответно дали дължи законна лихва върху главницата.
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 8085/2025 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че същото е образувано по заявление от кредитора –
настоящ ищец, подадено на електронната поща на Софийски районен съд на
08.02.2025 г. в 19:58 часа, но заведено под вх.№ 47111/11.02.2025 г.
Видно от приложеното по делото писмо от ПроКредит Банк (България) ЕАД е, че
2
сумата от 782,35 лева е постъпила по сметка на титуляра на 10.02.2025 г.
С оглед предходното, настоящият съд приема предявения иск за основателен и
доказан, доколкото когато плащането е по банкова сметка, задължението се счита за
погасено със заверяване на сметката на кредитора. В конкретния случай сумата е
постъпила по банковата сметка след датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда, поради което ответникът дължи законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до датата на която е платено обезщетението.
Изчислено при предпоставките на чл.162 ГПК и с помощта на калкулатор за законна
лихва, находящ се на интернет страница с адрес www.calculator.bg съдът изчисли
размера на дължимата лихва на 0,89 лева.
Предвид гореизложеното предявения иск е основателен и доказан в предявения
размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски. Това
е така, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, поради което с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищцата претендира и е направила разноски в размер на
26,10 лева /държавна такса и такса за служебно изготвяне на преписи/. С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата горепосочената сума.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38, ал.2
ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението и не е
обвързан от претендирания размер.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
3
представител действия. В таза насока съдът съобрази и влязло в сила решение от
15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу
България“ /жалба № 59667/14/, с което държавата е осъдена да заплати на
жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието,
че националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на
претендираните разноски, въпреки направените възражения.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер на 250,00 лева, тъй
като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание. С оглед данните, че същият е регистриран по ЗДДС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300,00 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
по чл.410 ГПК включва разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева, които също следва да бъдат
възложени в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД, че УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-
140174, със седалище и адрес на управление: ул.Лехнер Йодьон № 6, Н-1095
Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез Уиз Еър
Унгария Црт – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. зона „Летище София“, сграда ИВТ дължи на С. А. М., ЕГН **********
сумата от 0,89 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 782,33 лв. –
обезщетение, дължимо на основание чл.7, §1, б.“б” от Регламент (ЕО) №261/2004 на
4
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. за закъснение на полет
W64327/02.08.2024г. от София, България до Брюксел, Белгия, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - 08.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането - 10.02.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт, вписано в
регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:
ул.Лехнер Йодьон № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария, действащо на територията на
Република България чрез Уиз Еър Унгария Црт – клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. зона „Летище София“, сграда ИВТ да
заплати на С. А. М., ЕГН ********** сумата от 26,10 лева, представляваща
направените разноски в производството пред първоинстанционния съд, както и сумата
от 25,00 лева, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.д.№
8085/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт, вписано в регистъра на дружествата под №
01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул.Лехнер Йодьон № 6, Н-1095
Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез Уиз Еър
Унгария Црт – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. зона „Летище София“, сграда ИВТ да заплати на адвокат В. В. Ч. - М.,
член на АК - гр.*************, с личен № *************, с адрес:гр.*************,
ур.Драгоман № 9, ет.2, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА сумата от 300,00 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на ищцата в исковото производството и сумата от 240,00 лева с
ДДС, представлява адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие в производството по ч.гр.д.№ 8085/2025 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5