Мотиви към присъда № 260023 от 29.04.2021 г. по
н.о.х.д. 159/2020 г. на РС Велинград
С обвинителен акт на РП Пазарджик ТО Велинград на Г.Н.П. е повдигнато обвинение за
това, че на 12.07.2017 г., в гр. Велинград, пред орган на власт-полицейски
орган А.Г.С., на длъжност разузнавач V степен в сектор 02, отдел 03 при
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР по следствено дело № 4/2017 г. по описа на
ОСО при Окръжна прокуратура Пазарджик, като свидетел, устно, съзнателно е
потвърдил неистината, като на въпрос: „Какво можете да кажете за инцидент, случил се през месец март
или април 2013 г., в който сте участвали като пътник в ПТП с лек автомобил
марка „Инфинити“, управляван от Л.И.Т.?“, отговорил:
„…Спомням си, че валеше силен дъжд. В Пазарджик бяхме на смрачаване. Там не си
спомням къде ходихме и какво правихме. По спомени обаче, през цялото време
валеше дъжд. Когато тръгнахме да се прибираме към Дорково, минахме пред
дефилето от с. Варвара към гара Костандово. Движейки се по пътя Л. караше бързо
неговия автомобил марка „Инфинити“ черен на цвят….
Малко след един ляв завой имаше паднал голям, кръгъл камък. Камъкът беше висок
70 или 80 см. в диаметър. Л. не успя да спре е се удари в камъка. Ударът беше
основно в предната част на автомобила. От удара се отвориха двата еърбека /въздушните възглавници за защита от удар при ПТП/.
Автомобилът, всъщност е джип и се качи отгоре върху камъка. Когато слязохме
видях, че от него изтекоха някакви течности, антифриз и масло. Беше спаднала
предната лява гума“, на въпрос: „Участвали ли сте в ПТП,
станало няколко дни преди това, което описахте по-горе? Тогава със същият
автомобил марка „Инфинити“ с рег. № СА 4545 РС,
управляван от Л. ***, се блъскате последователно в бетонна площадка и стана на
сграда, в която се намира питейно заведение, известно като „Пучо““,
отговорил:
„Знам кое е това заведение. То се намира в центъра на с. Дорково. Не съм
участвал в такъв инцидент, при който Л.Т., управлявайки автомобила си марка
„Инфинити“ да се блъска във въпросното заведение. Не
знам за станал такъв инцидент“, на
въпрос: „Виждали ли сте въпросния автомобил марка „Инфинити“,
ползван от Л.Т. да е прибиран в дома му или на друго място повреден,
непосредствено преди ПТП, на което сте посетили на пътя между с. Варвара и гара
Костандово“, отговорил: „Не съм
виждал автомобила ударен преди въпросния инцидент по „Дефилето“, в който
участвах. Автомобилът бе сравнително нов и хубав и съм чувал да е бил повреден
преди инцидента“, престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението, което счита за
доказано по несъмнен и безспорен начин като пледира за постановяване на
присъда, с която Г.П. да бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание
в минимален размер, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия адв.
С.-САК, излага подробни съображения за несъставомерност от престъплението от
обективна страна. Пледира оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен. Поддържа
защитната теза на адвоката. Поддържа истинността на казаното от него при
разпита по посоченото в обвинителния акт следствено дело. Иска да бъде
оправдан.
Районен съд Велинград като обсъди доводите и
възраженията на страните и след анализ на събраните в хода съдебното следствие
доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият Г.Н.П.,
ЕГН: **********, е роден на *** г., български гражданин, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан.
На неустановена дата, преди 09.04.2013 г., подсъдимият
Г.П. и свидетелите Л.Т., А.У. и Д.С. посетили заведение в центъра на с.
Дорково, общ. Ракитово, известно като „Мацановото“. Тръгнали
си оттам около 7,00 часа сутринта. Пред заведението бил паркиран автомобил „Инфинити“, черен на цвят, с рег. № СА 4545 РС, който
управляваното от свидетеля Л.Т. търговското дружество „Маринела-65“ ЕООД ползвало
по договор за финансов лизинг. Т. се качил на шофьорското място на автомобила,
а вътре в него се качили подсъдимият П. и свидетелите У. и С..
Свидетеля Т. потеглил, но изгубил контрол над
автомобила, при което той се насочил към отсрещното заведение, където по това
време работела свидетелката Е.П., качил се на бетоновата площадката, висока
около 20 см., където П. се готвила да изкара маси, след което се блъснал в
стената на заведението. По това време свидетелката П. се намирала в заведението
и възприела непосредствено случващото се.
Наблизо до мястото на удара се намирали свидетелките Р.Г. и З.К., които
работели по програма към Кметството на село Дорково по поддържане на чистотата
в района на центъра и по това време вече били започнали да метат улицата. Двете
свидетелки също видели удара, както и лицата, които се качили преди това в
превозното средство.
При удара от автомобила изпаднала предната
регистрационна табела, парчета от предната броня, изтекла охладителната течност
и моторно масло. Въпреки причинените повреди, автомобилът бил в състояние да се
придвижва на собствен ход. Т. стартирал двигателя, извършил маневра движение назад
и се прибрал с него в дома си. След това се върнал с друг автомобил в
заведението, за да вземе регистрационната табела, която свидетелката Е.П. прибрала.
За това пътнотранспортно произшествие не били
уведомени органите, осъществяващи контрол по ЗДвП и мястото не било посещавано
от тях.
След известно време, от свидетелят Т.Г. било поискано
съдействие от негов познат и колега П.А., роднина на Л.Т., да му се издаде
документ, за да ползва застрахователното обезщетение по застраховката
„Автокаско“ на автомобила. Г. му отговорил, че това е невъзможно, предвид че
произшествието е станало в центъра на селото и пред много хора.
На 08.04.2013 г. срещу 09.04.2013 г., в тъмната част
на денонощието, свидетелят Т. се обадил
на свидетеля Д.А.Г. и го помолил да придвижат от дома му с платформата на Г. автомобила „Инфинити“.
Г. се съгласил. Отишъл до дома на Т., от където взели автомобила. Свидетелят
забелязал, че предната лява гума е спукана, но не обърнал внимание дали има
други повреди по него. Двигателят на автомобила работел и същият бил качен на
собствен ход на платформата. В превозното средство, с което било теглена
платформата, заедно с Гъне, се качил и свидетелят Т.. Т. поискал да закарат и
да свалят автомобила на пътя Велинград-Пазарджик, след разклона за гара
Костандово, в посока Пазарджик. Г. го закарал на посоченото от Ташко място,
където го свалил и след това си тръгнал. Преди това видял, че откъм гр.
Велинград пристигнала и друга кола, която спряла зад тях, но не забелязал кой
пътува в нея. На същата вечер валял дъжд. В този период пътят
Велинград-Пазарджик, където Г. оставил автомобила, бил в ремонт и по него имало
паднали камъни.
На 09.04.2013 г., около 01,30 часа, в ОДЧ на РУ
Велинград бил подаден сигнал от Л.Т. за настъпило пътнотранспортно произшествие
на път II-84, между
Варвара и Велинград, при което управлявания от него автомобил „Инфинити“ с рег.
№ ***** се е ударил във внезапно паднала на пътното платно скала. По това време
на работа били свидетелите Б.Б. и Е.Д., които се
отзовали на сигнала. Когато пристигнали заварили на място Л.Т. и Г.П..
Констатирали, че автомобилът е насочен в посока гр. Велинград, че пред него на
платното за движение има голям скален къс, в който се блъснал с предната си
част. Пред контролните органи свидетелят Т. обяснил, че шофирал, прибирайки се
от Пазарджик, не видял падналия на пътното платно камък и се блъснал в него.
Свидетелят Б. изпробвал водача за съдържание на алкохол в кръвта. Пробата била
отрицателна. Съставил протокол за ПТП № 1322141/09.04.2013 г., в което отразил
следното: „На 09.04.2015 г. в 01.30 часа на път II-84
„Дефилето“, водачът наМПС-2, СА 4545РС, „Инфинити“ ФХ
30, собственост на ДСК Лизинг АД-Л.И.Т. ***, блъска внезапно паднала скала на
пътното платно, като същият не е могъл да я избегне по никакъв начин. Настъпва
ПТП с материални щети.“ Като повреди посочил-счупена предна броня, ляв халоген, предна лява гума
разкъсана и други. Протоколът бил подписан от свидетеля Е.Д. и от свидетеля Т..
След това свидетелят Т. уведомил за инцидента ЗК
„Армеец“ АД, с което за превозното средство имало сключен застрахователен
договор за застраховка „Автокаско“ на автомобила. Експерти от застрахователното
дружество извършили оценка на щетата. Изплатено било изцяло застрахователното
обезщетение.
Тъй като случаят с претърпяното ПТП в с. Дорково
придобил известност, след съставяне на протокол ПТП № 1322141/09.04.2013 г., с
отразени повреди по същия автомобил, започнала предварителна проверка от
Дирекция вътрешна сигурност в МВР.
На 06.01.2017 година било образувано досъдебно
производство № 4/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна
прокуратура Пазарджик за това, че на 09.04.2013 г. на републикански път II-84,
като длъжностно лице-младши автоконтрольор при РУ Велинград, в кръга на службата
си е съставил официален документ-протокол за ПТП № 1322141, в който е
удостоверява неверни обстоятелства, за да бъде използван този документ като
доказателство за това-престъпление по чл. 311, ал. 1 НК
В хода на досъдебното
производство разследващият орган-следовател в ОСлО-ОП
Пазарджик, с постановление от 22.02.2017 г., възложил отделни действия по
разследването-установяване, разпит или снемане на саморъчни обяснения на
свидетели очевидци на инцидента от м. март или м. април 2013 г. в с. Дорково,
обл. Пазарджик с джип марка „Инфинити“ с ДК № СА 4545РС, управляван от Л.И.Т. и
на други лица, запознати със случая, за който е образувано д. пр. № 4/2017 г.
по описа на ОСлО-ОП гр. Пазарджик, да се извършат от
служител, определен от Директора на „Дирекция вътрешна сигурност“ на МВР.
С резолюция на Директора на
„Дирекция вътрешна сигурност“ на МВР, било определено посочените в
постановлението на разследващия орган действия по разследването да се извършат
от инспектор А.Г.С., полицейски орган на длъжност разузнавач в сектор 02, отдел
03 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР.
На 12.07.2017 г. в гр.
Велинград, инспектор С., разпитал в качеството му на свидетел по досъдебно
производство № 4/2017 г. по описа на ОСлО при ОП
Пазарджик, подсъдимият Г.Н.П.. За разпита бил съставен протокол от същата дата.
П. бил предупреден за
отговорността по чл. 290, ал. 1 НК, както и за правата му по чл. 121, ал. 1 НПК
и чл. 119 НПК, удостоверено с положения от него подпис.
При разпита на въпроса: „Какво можете да кажете за инцидент, случил се през
месец март или април 2013 г., в който сте участвали като пътник в ПТП с лек
автомобил марка „Инфинити“, управляван от Л.И.Т.?“, отговорил: „…Спомням си, че валеше
силен дъжд. В Пазарджик бяхме на смрачаване. Там не си спомням къде ходихме и
какво правихме. По спомени обаче, през цялото време валеше дъжд. Когато
тръгнахме да се прибираме към Дорково, минахме пред дефилето от с. Варвара към
гара Костандово. Движейки се по пътя Л. караше бързо неговия автомобил марка
„Инфинити“ черен на цвят…. Малко след един ляв завой имаше паднал голям, кръгъл
камък. Камъкът беше висок 70 или 80 см. в диаметър. Л. не успя да спре е се
удари в камъка. Ударът беше основно в предната част на автомобила. От удара се
отвориха двата еърбека /въздушните възглавници за
защита от удар при ПТП/. Автомобилът, всъщност е джип и се качи отгоре върху
камъка. Когато слязохме видях, че от него изтекоха някакви течности, антифриз и
масло. Беше спаднала предната лява гума“,
на въпроса:
„Участвали ли сте в ПТП, станало няколко дни преди това, което описахте
по-горе? Тогава със същият автомобил марка „Инфинити“ с рег. № СА 4545 РС,
управляван от Л. ***, се блъскате последователно в бетонна площадка и стана на
сграда, в която се намира питейно заведение, известно като „Пучо““,
отговорил: „Знам кое е това
заведение. То се намира в центъра на с. Дорково. Не съм участвал в такъв
инцидент, при който Л.Т., управлявайки автомобила си марка „Инфинити“ да
се блъска във въпросното заведение. Не знам за станал такъв инцидент“, на въпроса: „Виждали ли сте
въпросния автомобил марка „Инфинити“, ползван от Л.Т.
да е прибиран в дома му или на друго място повреден, непосредствено преди ПТП,
на което сте посетили на пътя между с. Варвара и гара Костандово“, отговорил:
„Не съм виждал автомобила ударен преди въпросния инцидент по „Дефилето“, в който
участвах. Автомобилът бе сравнително нов и хубав и съм чувал да е бил повреден
преди инцидента“.
Воденото наказателното
производство било частично прекратено за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК с
постановление от 06.03.2018 г. на Прокурор при РП Велинград и продължило да се
води за престъпление по чл. 210, ал.1 т. 5 НК, във вр.
чл. 209, ал. 1 НК. С постановление от 20.03.2018 г. на прокурор от РП Пазарджик
ТО Велинград, производството било изпратено по компетентност на Софийски
районна прокуратура.
Въз основа на постановление от
17.09.2018 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, материалите от т.
2-л. 30-33,37-38,47-48, 50-55, 95-97, 112-113, 145-149, били отделени и
изпратени на РП Пазарджик ТО Велинград за преценка за наличието на данни по
смисъла на чл. 211 НПК за осъществено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК от Г.Н.П..
С постановление от 04.10.2018 г.
на прокурор от РП Пазарджик ТО Велинград, въз основа на приетите материали, било образувано
наказателно производство за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
установена от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.П., Р.Г.,
З.К. и Д.С., като логични, последователни, взаимно допълващи се, дадени от
позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. Тези показания почиват на
личните им и непосредствени възприятия за обстоятелства относно настъпилото в
центъра на село Дорково, рано сутринта ПТП, при което управляваният от Л.Т.
автомобил „Инфинити“ с рег. № СА 4545 РС се качва на
бетонова площадка и се блъска в стена на заведение, присъствието на Г.П. по
време и на място, когато се е случило и че от него на автомобила са причинени
материални щети, които бяха възпроизведени чрез разпита им пред съда.
Свидетелите описват по сходен начин механизма на произшествието и повредите по
автомобила. Всички, без свидетелката П., единодушно сочат, че П. е възприел
настъпилото ПТП в с. Дорково, бил е заедно с водача там, поради което знае за
него. Констатираните непълноти и противоречия между казаното от тези свидетели
пред съда и дадените от тях показания в хода на досъдебното производство, бяха
преодолени с прочитане на показанията им от досъдебното производство и
изрично заявено от тях в съдебно заседание, че поддържат показанията, които са
дали в хода на разследването, поради изминалия дълъг период от време, към
датата, на която дават показания пред съда.
В подкрепа на тези показания са показанията на
свидетеля Т.Г., който потвърди, че му е искано съдействие за снабдяване на Л.Т.
с документ за ПТП, касаещ случилото се в с. Дорково.
Констатираните непълноти и противоречия между казаното от свидетеля пред съда и
дадените от него показания в хода на досъдебното производство, бяха преодолени
с прочитане на показанията му от досъдебното производство и изрично заявено
от него в съдебно заседание, че поддържа показанията, които е дал в хода на
разследването, поради изминалия дълъг период от време, към датата, на която
дава показания пред съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.Г., че е транспортирал късно вечерта с платформа, по
искане на Т., автомобил „Инфинити“ с рег. № СА 4545 РС от дома му в с. Дорково на
път II-84, между разклона на гара Костандово и с. Варвара,
където го е оставил. Свидетелят е незаинтересовано от изхода на делото лице, а спуканата
предна лява гума на автомобила, за която съобщава, правят показанията му правдоподобни
и логични.
Показанията на посочените свидетели не се опровергават
от показанията на свидетелите М.Р. и В.Ф., които не са преки очевидци на
случилото се на път II-84 на 09.04.2013 г.
За настъпило в този участък ПТП е сигнализирал на
09.04.2013 г. Л.Т.. Този участък са посетили полицейските служители свидетелите
Б. и Д., където са установили отразените в протокол № 1322141/09.04.2013 г.
обстоятелства.
Обстоятелството, че автомобилът е транспортиран с
платформа, налага извод, че дори двигателят да е работел, към този момент по
превозното средство е имало технически неизправности, което е правило
придвижването му на собствен ход на по-дълги разстояния невъзможно.
Съпоставяйки
показанията на Г. за времето, когато е взел автомобила и мястото, където го е оставил
и показанията на Б. и Д. за времето, когато е подаден сигналът за настъпило ПТП
и мястото, където е настъпило и където са се отзовали, отчитайки сходството на обстановката,
съдът счита, че автомобилът е транспортиран от Г. вечерта преди обаждането.
Съдът взе предвид като годно доказателствено средство и копие от
протокола за разпита като свидетел на подсъдимия по ДП 4/2017 г. на ОСлО при ОП Пазарджик, проведен на 12.07.2017 г., в който
протокол са обективирани и дадените от него показания, както и
приложените по делото Писмо с рег. №7855р-10326/31.10.2019 г. от Дирекция
„Вътрешна сигурност“ ведно с Акт за встъпване в длъжност от 20.07.2016 г. и специфична длъжностна характеристика на
длъжност „разузнавач VI-I степен“ в сектор 01, сектор 02 към
отдел 01, сектор 01, сектор 02 и сектор 03 към отдел 02, сектор 01, сектор 02 и
03 към отдел 03, сектор 01, сектор 02 и сектор 03 към отдел 04 с
рег.№8121р-17978/25.08.2014 г.; Постановление за оказване съдействие от
органите на МВР на разследващ орган от 22.02.2017 г..
При така изложената фактическа обстановка и събраните
доказателства, съдът намира за установено по безспорен начин, че подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Престъплението лъжесвидетелстване е насочено против
правилното отправление на правосъдната дейност. С това
деяние се създават затруднения на правораздавателните органи при разкриване на
обективната истина във връзка с основния факт, предмет на разследване, създават
се пречки за правилно и обективно правораздаване. Следователно потвърждаването
на неистина и затаяването на истина е деяние съставомерно
по чл. 290, ал. 1 НК само когато се отнася до факти или обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти или
обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване, те не се
отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е
несъставомерно.
Лъжесвидетелстването е възможно само когато е
извършено пред орган, на който са възложени правораздавателни функции и във
връзка с осъществяване на тези функции е овластен да разпитва свидетели. Надлежен
орган по смисъла на чл. 290 от НК е този, който е овластен
да разпитва свидетели в рамките на определено производство и във връзка с
правомощието му да установи истината по определени факти. Това произтича от
обстоятелството, че обект на защита на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
правосъдието. От значение за осъществяване на правосъдната дейност е
разкриването на обективната истина по фактите, за да може да се приложи
правилно законът. Затова от особена важност е пред съда или пред органа, оправомощен да събира гласни доказателства, да бъдат дадени
обективни и достоверни показания. Обстоятелството по какъв начин и пред какви
други лица се разпространяват тези факти, стои извън целите на защита на обекта
на чл. 290 от НК. Следователно, за да осъществи деянието субектът следва
да съзнава, че лъжесвидетелства пред орган, който е овластен
да разпитва свидетели, а не пред други лица.
Кои са надлежните органи на власт, в закона не
е посочено изчерпателно, но от съдържанието на текста следва да се разбира, че
това са освен съда, още и органите на прокуратурата, на досъдебното
производство, както органите, на които е възложено да извършват действия по
разследването. Следователно престъплението лъжесвидетелстване е ограничено само
в случаите, когато писмено или устно е потвърдена неистина или е затаена истина
от дееца като свидетел пред посочените органи. Съдебната практика
ограничава надлежния орган на властта до посочените в чл. 193 и чл. 194 от НПК органи: прокурор, следовател, разследващ полицай, разследващ митнически
инспектор. Престъплението се извършва само от особен субект– свидетел, каквото
качество се придобива в хода на образувано наказателно производство и с
провеждането на разпит на лицето в това му качество, от водещия разследването
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4, пр. 2 НПК полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи могат да извършват действия по
разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай.
В тази хипотеза полицейските служители могат да осъществяват всякакви действия
по разследването, които са им възложени от прокурор, следовател или разследващ
полицай по вече образуваното досъдебно производство. За възлагането следва да
има нарочен акт на прокурор, следовател или разследващ полицай. Следователно,
прокурорът и разследващият орган /съгласно чл. 52 НПК това са следователите,
разследващите полицаи към МВР, разследващите митнически инспектори, както и
полицейски органи на МВР и „Агенция Митници“ в специално предвидени в НПК
случаи/ и съдът, по правило са надлежни органи за целите на чл. 290, ал. 1 НПК- пред тях е възможно да бъде извършено престъплението лъжесвидетелстване,
защото те могат да събират доказателства.
За съставомерността на деянието по чл. 290, ал. 1 НК, от
обективна страна, се изисква депозиране на неистински показания /което може да
се осъществи чрез действие-"потвърждаване на неистина" или чрез
бездействие-" затаяване на истина"/. С такава проява свидетелят
нарушава своето обществено и правно задължение да каже всичко, което му е
известно по делото, т. е. да възпроизведе собствените си възприятия относно
факти, които са предмет на доказване в процеса. Това е "истината",
която свидетелят трябва да потвърди пред съда или друг надлежен орган на
властта. Изхождайки от така възпроизведените възприятия на свидетеля и от
другите доказателства по делото, надлежния орган следва да достигне до
обективната истина, въз основа на която правилно да приложи закона. При това
положение, за да бъде изложеното от свидетеля "истина", е необходимо
той да възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен орган всички свои
възприятия относно интересуващите процеса факти и то в такъв вид, в който те са
се отразили в неговото съзнание /без да ги изопачава, преиначава или
видоизменя/. Обратното, за да е налице хипотезата на "потвърждаване на
неистина" е необходимо свидетелят да свидетелства, че е възприел нещо, без
в действителност това да е станало, или да възпроизведе факти, не по начина по
който ги е възприел.
От субективна страна се изисква деецът да съзнава, че
изнася пред надлежния органи на власт факти, които не е възприел или че ги
пресъздава по начин несъответен на неговите възприятия, или че премълчава
възприетите факти.
С обвинителния акт
спрямо Г.П. са повдигнато обвинение за извършено от него престъпление
по чл.
290, ал.1 от НК, като изпълнителното деяние е формулирано като потвърждаване на неистина.
Подсъдимият е имал качеството на свидетел. Разпитван е
по вече образувано с постановление от 06.01.2017 на следовател от ОСлС при ОП Пазарджик наказателно производство за
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. На 12.07.2013 г. е дал устно показания пред
надлежен орган на власт, по смисъла на чл. 194, ал. 4, пр. 2 НПК. Това се
потвърждава от приобщения по делото протокол за разпит на свидетел- л. 95 от
досъдебното производство.
Провеждащият разпита-свидетелят А.Г.С., е надлежен
орган, по смисъла на чл. 290, ал. 1 НК-полицейски орган, на когото е възложено
от следовател да извършва действия по разследването, като събира гласни
доказателства по образуваното ДП 4/2017 г. на ОСлО
при ОП Пазарджик. При провеждане на разпита на 12.07.2017 г. е заемал длъжност
в структурата на МВР разузнавач V степен в сектор 02 на
отдел 03 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, видно от приобщените по
надлежния ред Акт за встъпване в длъжност от 20.07.2016 г. и длъжностна
характеристика /л.69-73 от досъдебното производство/. Налице е възлагане по
смисъла на чл. 194, ал. 4, пр. 2 НПК, във вр. чл. 52,
ал. 1, т. 3 НПК-с постановление от 22.02.2017 г. /приложено по досъдебното
производство-л. 128 и 129 и приобщено по надлежния процесуален ред и
представено на съдебното следствие/. Възлагането да проведе разпит на П. се
установява и от приложения на л. 95 от досъдебното производство протокол за
разпит. Обстоятелството, че същият полицейски служител и извършвал и действие
по предварителната проверка е правноирелевантно за
качеството му на надлежен орган по смисъла на чл. 290, ал. 1 НК.
Наказателното производство, по което е разпитван
подсъдимият е образувано и водено за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК-съставяне на 09.04.2013 г. от длъжностно лице на официален документ-протокол
за ПТП № 1322141, в който удостоверява неверни обстоятелство, с цел да бъде
използван този документ, като доказателство за това. Предмет на доказване в
това производство, при фактическото и юридическо формулиране на обвинението, е
отразени ли са в протокола обстоятелства, които не са се случили в
действителността -настъпило пътнотранспортно произшествие на посочената в
протокола дата и място, неговият механизъм, причинените вреди, участниците в
него, авторството на деянието, както и специалната цел. За доказване на тези
обстоятелства П. е разпитан като свидетел на 12.07.2017 г.
Първите два поставени въпроса са релевантни за
установяване на обективната страна на престъплението по чл. 311, ал.1 НК и с
отговорите П. е дал показания,
относно основни факти, които обвинението е целяло да докаже
с тези показания. Подсъдимият изрично и
съзнателно е посочил, че на 09.04.2013 г., пътувайки с автомобил „Инфинити“ СА
4545 РС от Пазарджик за Велинград по път II-84, Л.Т. се е блъснал в паднала на пътното платно скала, при което са
причинени посочените в протокола материални щети по автомобила. Посочил е, че
не е участвал и не знае за случило се
по-рано ПТП в с. Дорково, при което автомобилът се блъска в стена на заведение.
Съпоставени с показанията на свидетелите П., Г., К., С. и Г., категорично се
установява, че показанията на подсъдимия П. при разпита му като свидетел по
досъдебно производство №4/2017 г. по описа на ОСлО
при ОП Пазарджик не отговаря на истината. Свидетелите Г., К. и С., категорично
и безпротиворечиво заявяват, че пътнотранспортно
произшествие с превозното средство, при което са причинени материалните щети по
издадения от свидетеля Б. Протокол за ПТП № 1322141,се е случило преди това в
с. Дорково и че П. е присъствал на него. От показанията на Г., че автомобилът е
транспортиран по искане на Т. с платформа на път II-84, вечерта преди подаване на сигнал за настъпилото там ПТП със същия
автомобил, следва, че е невъзможно с него да са се връщали от Пазарджик преди
това.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че за състава на лъжесвидетелстването не е необходимо
лъжливото показание или обяснение да е повлияло на правилното разрешаване на
делото, като е достатъчно такова влияние да е възможно. Не се изисква причинна
връзка между показанията на лъжесвидетеля и решението по делото, което да се
основава на тези показания. Присъдата по делото, по което е било дадено лъжливо
свидетелско показание, може съвсем да не бъде основана върху това показание.
Прекратяването на наказателното производство, също не изключва съставомерността на престъплението.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че от обективна страна, с отговорите на тези въпроси,
подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
Налице е устно потвърждаване
на неистина от страна на подсъдимия П. като
свидетел, пред
надлежен орган-полицейски орган по образувано наказателно
производство, че удостовереното в Протокол за ПТП събитие е настъпило на
посочената в него дата и място, по посочения в него механизъм и че от него са
настъпили отразените материални щети по автомобила. Същите са категорично отречени от множество други свидетели по делото, незаинтересовани от неговия изход и с непротиворечиви показания. Посочената неистина подсъдимият П. е потвърдил на 12.07.2017
г. при провеждане
на разпит в това му качеството му на свидетел в рамките на досъдебно
производство № 4/2017 г. на ОСлО при ОП Пазарджик.
От субективна страна подсъдимият е действал
при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното-засягането на обществените
отношения, свързани с дейността на държавните
органи, предвиждал е общественоопасните последици-възпрепятстване на установяване
на обективната истина за релевантни факти от предмата
на доказване и е искал настъпването на тези
последици. От естеството на твърденията на подсъдимия, които се
отнасят до действия и събития, случили се с негово участие и в
негово присъствие, е изводимо, че същият е имал вярна представа за обстоятелствата, за които са потвърдил неистина пред разследващия орган и е съзнавал неистинността на твърденията си.
Въз основа на изложеното, по
горе съдът намира подсъдимия за виновен за извършването
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, извършено
чрез отговорите на първите два въпроса.
Третият от зададените на П. въпроси виждал ли е
автомобилът да е бил прибиран в дома на Т. или на друго място, повреден, преди
ПТП на пътя между с. Варвара и гара Костандово е неотносим
към предмета на доказване, тъй като къде е престоял автомобилът до датата на
отразеното в протокола за ПТП събитие от 09.04.2013 г. е правноирелевантно,
а и по делото не се събраха доказателства, че подсъдимият да е знаел това. По
тези съображения съдът го призна за невиновен и го оправда, че с отговора си на
него е осъществил състав на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
За престъплението по чл. 290, ал.1 НК е предвидено
наказание "Лишаване от свобода" до 5
години. Производството по делото е проведено по общия ред, без
прилагане на предвидените в НПК особени правила.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 54 от НК, като отчете тежестта
на престъплението и подбудите за неговото извършване. С оглед гореизложените
данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи
наказание на Г.П. за престъплението по чл.
290, ал.1 от НК в размер на 4/четири/ месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
определеното наказание за изпитателен срок от три години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл. 54 НК. Така определеното
наказание е в размер, близък до минималния, именно поради наличието на
множество смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия,
пълно съдействие на органите на разследването и липса на други регистрирани
противообществени прояви.
Неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най
– лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно
тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой
от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК.
Съществена за определяне на наказанието е генералната
превенция, срещу престъпления, насочени към умишлено затрудняване разкриването
на обективната истина, водещи нерядко до забавянето им и дори до грешни изводи
на прокурора и съда. Поради горното съдът намира, че по-леко наказание за подсъдимия
не би могло да отговори на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Именно така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането
му Г.П. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази
за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Изпитателният
срок е достатъчно дълъг, за да изпълни и другата цел, преследвана от закона –
да се отнеме възможността на лицата да вършат престъпления.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Да се съобщи на страните, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева