МОТИВИ по НЧХД № 194/2019г. по
описа на Районен съд Червен бряг.
С тъжба, депозирана
по настоящето производство Е.Г.М.-Н. с **********
*** е повдигнала обвинение против М.И.К. *** с обвинение по чл.147, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
148 ал. 2 т. 1 от НК и с искане да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск срещу подсъдимия М.И.К. в размер на 3000.00 лв. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание
тъжителя, редовно призован се явява лично и с адвокат Ц.А. ***. Поддържат тъжбата и предявения на
основание чл. 80 и чл. 81 от НПК, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на
3000.00 лв., ведно със законната лихва
върху същата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, както и
съдебно-деловодните разноски.
Подсъдимия редовно
призован се явява лично. Не признава вината си и желае да бъде оправдан.
Разпитани бяха
свидетелите И. Н. О., М. П.М.и Б.М.В..
От твърденията в
тъжбата и от разпитите на свидетелите по безспорен начин се доказва, че Подсъдимия М.К. е дядо на тъжителката. На
28,06,2019г около 12.00 часа подсъдимия се намирал в центъра на с. Г.пред
магазина на „хххи на всеослушание казал, че внучката му заблуждава съпруга си,
тъй като детето й не е от него а от друго лице от гр. К. и че съпруга й ще
разбере за това, когато детето порасне. Тези негови думи били узнати от съпруга
на тъжителката, в следствие на което взаимоотношенията им се влошили. В селото
вече се заговорило, че детето на тъжителката не е от съпруга й. Тези думи на
подсъдимия били възприети от неограничен кръг лица, намиращи се в центъра на
селото към момента на изричането им.
Тъжителката живее в с. Г.. Има дете на година и един месец и се казва Г.Н.В..
С бащата на детето й Н.В.Н.живее на съпружески начала. На 28.06.2019г. около
обяд подсъдимия се е намирал пред магазин „хххна площада в с.Г.и на всеслушание
е казал „Мислят, че ще залъжат българчето, че това дете е от него, а то е от
оня с мотора от К.. Неговият приятел, дето му идва на гости“. „Тогава момче от
селото му казало, да не говори такива глупости, а подсъдимия отвърнал „Ще
видим, тоще порасне ище заплича на оня човек и българчето ще разбере и ще я
замине. Това момче срещнало мъжът на тъжителката и му казало за разговора. Н.се прибрал й, й разказал за случилото се.
Тя изпаднала също в лошо състояние. Н.не е предприел нищо спрямо подсъдимия,
тъй като е с условна присъда и решил да кажат на някого да отидат да го
предупредят да не говори така за детето им.
Твърди, че случая се отразил изключително негативно в семейството им,
настъпили раздори и скандали. Унизена е честта и достойнството й на публично място
пред хора и приятели. Срещали я хора и й казвали за това какво е говорил дядо й
– баща на нейният баща. От тогава и приятелят на Н.не идва в селото, тъй като и
той е чул за казаното. Н.ходи често в командировки и положението в семействата
става много лошо. Появило се недоверие между двамата, отчуждаване от приятелите
му, започнали да не излизат в селото.
В следствие на
деянието на тъжителката са причинени семейни проблЕ. свързани с
взаимоотношенията й със съпруга й, продължаващи и в момента. В този смисъл е
търпяла и продължава да търпи неимуществени вреди в от деянието извършено от
подсъдимия.
Показанията на
свидетелите съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви,
логически последователни и взаимно допълващи се. От тях по несъмнен начин може
да бъде изведен единствено възможния извод, че подсъдимия е автор на деянието в
което е обвинен.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия умишлено, тъй като същият е съзнавал, че с
думите си ще накърни честта, авторитета и доброто име на тъжителката но се е
съгласил с настъпване на противоправните последици.
За извършеното деяние
по чл. 147, ал. 1, пр.1, вр. Чл. 148, ал. 2,т.1 законодателя е предвидил
наказание глоба. Подсъдимия към момента на извършване на деянието е пълнолетен
и видно от свидетелството за съдимост е бил неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. В резултат на деянието не са причинени имуществени
вреди. Тези предпоставки посочени по-горе обуславят извода, че К. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му бъде наложено
административно наказание. При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид преклонната възраст на дееца и обстоятелството, че същият е пенсионер –
поради което му бе наложена глоба в предвидения от закона минимум от 1 000
/хиляда/ лева.
Съдът прие, че
предявеният от тъжителят против подсъдимия граждански иск е допустим и
основателен. Тъжителят, видно от твърдението в тъжбата, има качеството на
пострадал от деянието и е лице, претърпяло неимуществени вреди, което пък
обосновава наличието на правен интерес от водене на иска. Същият бе и
своевременно предявен, поради което не е налице процесуална пречка и бе приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес. На основание чл. 84 от НПК
тъжителя бе конституиран като граждански ищец в процеса.
Разгледан по
същество, иска е основателен предвид нанесените от деянието неимуществени вреди
на тъжителката, описани в показанията на разпитаните свидетели и изразяващи се
във влошени взаимоотношения и скандали със съпруга й.
Предвид близката
родствена връзка между страните и предвид преклонната възраст на К., съдът
намира, че иска следва да бъде уважен до размера от 1000 лева, като за
разликата до 3000 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход на
делото подсъдимия бе осъден да заплати по сметка на ЧРСъд държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и направените от тъжителката разноски за
образуване на делото и за възнаграждение за един адвокат.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: