О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             № …………

 

            15.09.2022 г., гр. Ловеч

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛКОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Вълков адм.дело № 62/2022г. за да се произнесе, съобрази следното:

 

Административното дело е образувано по  искова молба от М.С.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора*** чрез пълномощник адв. С.Г. – САК, съдебен адрес:*** против Административен съд Плевен с посочено правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и претендирана сума  в размер на 25 500 лева като обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от правораздавателната дейност по адм. дело № 610/2021 г. по описа на Административен съд Плевен.

        Първоначално исковата молба е била подадена пред Административен съд  Плевен, където е образувано адм. дело № 965/2021 г. по описа на този съд. След направени отводи от всички  съдии, делото е било изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд за разглеждане на исковата молба на С..

С Определение № 1215 от 09.02.2022г., постановено па адм. дело № 577/2022г., ВАС е постановил делото да бъде изпратено за разглеждане на Административен съд Ловеч.

В исковата молба е посочено, че в Административен съд Плевен е образувано по жалба на М.С.С.  адм. дело № 610/2021 г. Изложени са твърдения, че съдът първоначално е уважил молбата на жалбоподателя и е разрешил издаване на копия, но в последствие е започнал да създава процесуални пречки на упълномощения адвокат както да получи исканите копия, така и да се запознае с делото чрез издаване на незаконосъобразни съдебни актове – разпореждания, с които поставя необосновани, немотивирани и незаконосъобразни указания за изпълнение.

Ищецът твърди, че съдът е допуснал нарушение на на чл.6, §1 ЕКЗПЧ, приложима по делото на осн. чл.5, ал.4 КРБ, както и на чл.47 ХОПЕС, приложима по делото на осн. чл.267 ДЕС, вследствие на което С. е претърпял морални вреди и материални щети, изживяване на психически стрес, чувство на безпокойство, безпомощност и безнадеждност, незащитеност, беззаконие, допълнително влошаване на здравословното му състояние и др., поради което претендира присъждане на обезщетение за нанесените му морални вреди и материални щети в размер на 25 500 лв. (25 000 морални вреди и 500 лв. материални щети).

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира следното от правна страна:

По аргумент от чл.203, ал.3 от АПК, исковете за обезщетения за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд се разглеждат по реда на АПК единствено в хипотезата, когато същите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (чл.2в от ЗОДОВ).

Съгласно чл.128, ал.1, т.6 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд. Допълнението „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“ е въведено с § 7, т.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2019г. Също със ЗИДЗОДОВ (обн. ДВ бр.94/29.11.2019г. – § 2 от него) е приета и новата разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ. В чл. 2в, ал.1, т.1 е регламентирано, че  когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд.

Фактът на приемането на новия чл.2в от ЗОДОВ и на допълнението на чл.128, ал.1, т.6 от АПК с един и същ закон (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2019г.) е израз на това, че кръгът на подведомствените на административните съдилища дела по искове за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертан именно с разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, като е сведен единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В титулната част на исковата молба са посочени чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, чл.7 КРБ във вр. с чл.5, ал.2 КРБ, чл.47 ХОПЕС във вр. чл.267 ДФЕС, чл.6, §1 и чл. 13 ЕКЗПЧ, във вр. с чл.5, ал.4 КРБ.

 В конкретния случай обаче твърденията в исковата молба, с която се претендира обезщетение за вреди от действия/бездействия на съда при решаване и приключване на правен спор не са свързани с никакъв конкретен довод за нарушаване на правото на ЕС. Твърдения в този смисъл не могат да бъда извлечени и от съдържанието на исковата молба. Претендира се единствено незаконосъобразно създаване на процесуални пречки от съдът на упълномощения адвокат на М.С. да получи искани копия от делото и да се запознае с него. Тези наведени доводи в исковата молба се отнасят евентуално до нарушение на норми на националното законодателство на Република България.

ЕКЗПЧОС е международноправен акт, който е задължителен за Република България, но той не е част от правото на ЕС, поради което не може да бъде основание на иска по чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.

 Изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения на ищеца се отнасят до допуснати от административния съд процесуални нарушения при разглеждане на правния спор, с които са били нарушени само норми от вътрешното право на Република България.

Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на предявения от М.С.С. иск е по чл.49 във връзка с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите, доколкото изложените факти и обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си не могат да бъдат подведени под нито една от специалните хипотези на ЗОДОВ. Тези искове са родово подсъдни на общите граждански съдилища. Предвид цената на иска и с оглед разпоредбата на чл.108 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че делото не му е подсъдно и  компетентен да се произнесе по настоящия иск е Окръжен съд Плевен.

По изложените съображения и на основание чл.135, ал.1, ал.2 и ал.8 от АПК, съдът

        О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.С.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Плевен чрез пълномощник против Административен съд Плевен с посочено правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и претендирана сума в размер на 25 500 лева като обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от правораздавателната дейност по адм. дело № 610/2021 г. по описа на Административен съд Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от него да се изпрати на ищеца и на Административен съд Плевен.

 

                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: