Определение по адм. дело №988/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба подадена ог Л. К. А. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1307551/08.12.2025 год.издадена от Мл.автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР Плевен, упълномощен със Заповед № 316з – 2561/04.07.2022 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, с която на основание чл.171, т.1, б.“З,“бб“ от ЗДвП е наложена ПАМ по отношение на жалбоподателя – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

С жалбата е направено особено искане – да бъде спряно изпълнението на обжалваната заповед на основание чл.166, ал.2 от АПК до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Изложени са съображения, че изпълнението на заповедта ще причини на жалбоподателя значително и трудно поправими вреди, изразяващи се в назначаване на допълнителен персонал и намаляване доходите на фирмата, която управлява, тъй като основната дейност на фирмата е управление на заведения за обществено хранене, и лишаването му от свидетелство за управление ще доведе до акумулиране на допълнителни разходи, които за този вид заведения са пагубни и биха могли да доведат до затварянето им и прекратяване на трудови правоотношения с персонал. Излагат се съображения за нарушаване на принципа на съразмерност по смисъла на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК. Твърди, че в случая обществения интерес от спиране на предварителното изпълнение не би бил засегнат в значима степен, а обратно, предварителното изпълнение на невлязлата в сила ПАМ ще причини значителна и труднопоправима вреда за адресата на мярката.Прави искане за спиране на предварителното изпълнение.

Ответникът не е представил становище във връзка с особеното искане.

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, съобрази следното:

Жалбоподателят е адресат на оспорената ЗППАМ, в резултат на която за него са възникнали негативни правни последици, поради което е налице правен интерес от оспорването й, респективно налице е и правен интерес да поиска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата. Жалбата с особеното искане е подадена в законния срок, тъй като от изисканата от съда административна преписка е видно, че заповедта е връчена на 07.12.2025 г., а жалбата против нея е подадена на 22.12.2025 г. Ето защо направеното с жалбата особено искане е допустимо за разглеждане.

Съдът счита обаче, че искането за спиране е неоснователно.

Съгласно чл.171, т.1, б.“З,“бб“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна адм. мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца - за нарушенията по чл. 175 ал.1 от ЗДП.

Горното се извършва с мотивирана заповед, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С текста на чл.172, ал.6 от ЗДвП е регламентирано, че подадената жалба срещу такава заповед не спира изпълнението на приложената ПАМ.

В контекста на изложената нормативна уредба, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт. В закона не е предвидена изрична възможност съдът да постанови различно от предвиденото в него предварително изпълнение, но предвид ТР №5/2009г. на ОС на ВАС, съдът счита, че искането за спиране е допустимо при условията на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК и следва да бъде разгледано по същество.

Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. В конкретния случай, презумцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта е в полза на обществото и е с цел да се осигури живота и здравето на гражданите, предвид тяхното застрашаване вследствие извършеното нарушение, за което е съставена ЗППАМ. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. По делото като такъв интерес от оспорващия се сочи, че в резултат на отнемането на СУМПС на жалбоподателят ще бъдат причинение значителни вреди изразяващи се в назначаване на допълнителен персонал и намаляване на доходите на фирмата, която управлява.

За да е налице основание за спиране, то вредата в нейния вид и размер трябва да бъде доказана. Вредите следва да са значителни или трудно поправими и да са обосновани с доказателства, тъй като целта на спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед е да се осигури на оспорващия защита от настъпването на евентуална вреда, която обаче следва да бъде установена. В конкретния случай не се твърдят наличие на вреди, които ще бъдат причинени лично на жалбоподателя.

По делото не са представени писмени доказателства, от които да следва извода, че временното отнемане на СУМПС ще доведе до затруднения за фирмата, която управлява, тъй като по никакъв начин не се установява, че във фирмата която управлява жалбоподателя няма други служители, които притежават свидетелство за управление и на които могат да бъдат възложени съответните функции.

Прилагането на ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността да бъдат извършени други нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Действително отнемането на СУМПС препятства възможността на жалбоподателя да шофира и това вероятно създава неудобства и затруднения в ежедневието му, но тези затруднения не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес.

Освен това разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК, към която препраща ал.4, регламентира, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такива обаче не са налице и не се сочат от жалбоподателя. Писмените доказателства са създадени преди издаване на процесната ЗПАМ.

Съдът намира за нужно да посочи, че с всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресатите й, но това е с цел да се защити общественият интерес, посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения - чл. 22 от ЗАНН. За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Т.е. да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. В случая обаче това не е така.

Ето защо съдът намира, че искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от Л. К. А. от [населено място], искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1307551/08.12.2025 год. издадена от Мл. автоконтрольор към сектор ПП КАТ при ОД на МВР Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд - Плевен, пред Върховен административен съд в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му.