№ 16146
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110102143 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявените от К. Г. С., ЕГН ********** срещу Н.
ООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно
обявяване на Договор за на потребителски кредит № ************* за
нищожен поради противоречие със закона, под евентуалност иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ГПК за установяване нищожност
на клауза на чл. 6 от същия договор, и кумулативно осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 320 лв., представляваща платена без
основание, въз основа на нищожен договор.
Ищецът твърди, че на 23.05.2024 г. е сключил Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *************, по силата на който ответникът е
отпуснал на ищеца кредит в размер на 500 лв., като в договора бил посочен
размер на ГПР от 46.42% и фиксиран ГЛП от 38.75%.Заявява се, че кредитът е
следвало да бъде изплатен в срок от 6 месеца. Твърди се, че в чл. 6 от Договора
за потребителски кредит е предвидена неустойка при неосигуряване на
гаранция. Счита, че договорът е нищожен поради скрито увеличение на ГПР,
тъй като в него не е включена неустойката. В условията на евентуалност моли
да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от договора, касаеща
неустойка при непредставяне на обезпечение като противоречаща на
императивните правни норми на ЗПК. Релевират се доводи, че процесната
1
сума в размер на 320 лв. е платена от ищеца на ответника без правно
основание, поради нищожност на договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки
(юридически факти): 1. Противоречие на Договора за потребителски кредит
със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да
обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията
посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12,
т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.
По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146 ЗПК в
тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки
(юридически факти): Противоречие на клаузата на чл. 5 от Договора за
потребителски кредит със закона, тоест с императивна правна норма, което
противоречие да обуславя нейната нищожност;
По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически
факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена
на годно правно основание.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по
делото, че страните са сключили на 23.05.2024 г. Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *************, по силата на който ответникът е
отпуснал на ищеца кредит в размер на 500 лв., като в договора бил посочен
размер на ГПР от 46.42% и фиксиран ГЛП от 38.75%. кредитът е следвало да
бъде изплатен в срок от 6 месеца. В чл. 6 от Договора за потребителски кредит
е предвидена неустойка при неосигуряване на гаранция.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
2
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
46,42 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок
обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
3
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за
погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск за
основателен и следва да уважи иска.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит,
то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 500 лв., но не дължи лихва или други разходи.
От представеното по делото като писмено доказателство платежно
нареждане (л. 5) се установява, че ищецът е платил на ответника по процесния
договор за кредит сумата в размер на 820 лв., като в платежното изрично е
посочен номера на договора за кредит. Съдът намира, че ответното дружество
неоснователно е отнесло плащането към друг договор за кредит при изрично
посочване от длъжника кое вземане погасява. Следователно сумата над
4
чистата главница от 500 лв., а именно 320 лв. е платена без основание, поради
което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва изцяло да бъде
уважен в претендирания размер.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът. Доколкото същият е освободен от такси ответникът
следва да плати на СРС разноски за държавна такса и депозит за ССЕ в общ
размер на 510 лв. Съдът намира, че адв. Л. Б. има право на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в минимален размер от
400 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от К. Г. С., ЕГН ********** срещу Н. ООД, ЕИК ******* Договор за
на потребителски кредит № ************* за нищожен поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Н. ООД, ЕИК ******* да
заплати на К. Г. С., ЕГН ********** сумата в размер на 320 лв., платена без
основание, въз основа на нищожен Договор за на потребителски кредит №
*************.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. ООД, ЕИК ******* да
заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 510 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. Н. ООД, ЕИК
******* да заплати на адв. Л. К. Б. от САК сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6