РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. гр. Хасково, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200265 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. С. Д., с адрес *******************, ЕГН
**********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №24-
1253-004307/10.02.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор
„Пътна полиция“, с което за това, че на 12.12.2024г. около 23:40ч. на трети
клас път номер 506 м/у с.Сусам и с.Минерални бани до км.26, като водач на
домашно животно (бивол) го оставя без надзор в обхвата на пътя и бива
ударено от лекия автомобил „************“ с рег.№ ********, като става
причина за ПТП с материални щети, с което за виновното нарушение на
чл.106, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление, както и че същото било издадено при нарушение на
процесуалните правила, моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, не се явява и не
взема становище. Упълномощеният процесуален представител поддържа
жалбата, представя допълнителни писмени доказателства, пледира за отмяна
на наказателното постановление поради неустановеност на нарушението и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ОТВЕТНИКЪТ – Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“- редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В писмено
становище изразява мнение за неуважаване на подадената жалба,
1
потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и претендира
прекомерност на разноските за адвокат.
След като прецени представените по делото и събраните в съдебното
заседание доказателства, съдът намира следното:
На 12.12.2024г. вечерта, по път трети клас №506 се движел лек автомобил
„************“ с рег.№ ********, между селата Сусам и Минерални бани,
Хасковска област. Към 23,40ч., достигайки до км.26, водачът на лекия
автомобил не успял да реагира и блъснал намиращото се на пътното платно
домашно говедо – бивол. След подаване на сигнал, на място дошли
полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково-
Д. Б. и Д. П., които установили блъснатото животно и повредения в следствие
на удара лек автомобил. От водача на лекия автомобил били изразени
предположения кой е собственика на животното, тъй като същото нямало
ушна марка. Така полицейските служители се свързали по телефона с
настоящия жалбоподател Д. С. Д., като същият заявил, че не може да дойде в
момента, както и не може да каже дали е негово животното преди да го види.
В следващите няколко дни не се състояла среща на полицейските служители с
жалб.Д., като едва на 31.12.2024г. била осъществена такава среща.
На жалб.Д. Д. му бил съставен АУАН № 1419138/31.12.2024г., съставен от
полицейския служител Д. Б. в присъствието на свидетел Д. П..
Актът бил съставен в присъствието и на нарушителя Д. С. Д., предявен и
връчен лично за подпис на 31.12.2024г., като има описание, че няма
възражение от нарушителя.
Такова възражение не е постъпило и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и предметното на делото
наказателно постановление №24-1253-004307/10.02.2025г. на Началник група
в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, в което като цяло са повторени
констатациите от АУАН, и с което за описаното виновно нарушение на чл.106,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалб.Д. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 12.03.2025г., видно от
представената разписка за връчване- неразделна част от обжалваното
наказателно постановление, а жалбата против постановлението е депозирана
пред адм.-наказващия орган на 25.03.2025г.- т.е. в законоустановения 14-
дневен срок.
Горните факти се установяват от акта за установяване на
административно нарушение № 1419138/31.12.2024г., Наказателно
постановление №24-1253-004307/10.02.2025г. на Началник група в ОД-МВР-
Хасково, Сектор „Пътна полиция“, показанията на актосъставителя Д. Б., на
свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на АУАН Д. П.,
както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по
делото, които доказателства са кредитирани от съда като достоверни поради
тяхната непротиворечивост и безпристрастност.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за Д.ие, третирано като
нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
2
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните
норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №
1419138/31.12.2024г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Констатираното нарушение е описано ясно и конкретно, без възможност за
объркване.
Описаното нарушение по чл.106, ал.1 от ЗДвП, е констатирано, описано и
правилно отнесено към съответната правна норма. Съобразно разпоредбата на
горепосочения текст, водачите на пътни превозни средства с животинска тяга,
на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така
че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без
надзор в обхвата на пътя.
От свидетелските показания на свидетелите Д. Б. и Д. П. се установи, че
същите са разбрали от пострадалото лице – водач на повредения от удара с
животното автомобил, кой може да е собственик на удареното домашно
животно, като предположението е било за двама животновъди в региона,
отглеждащи такива животни. Едно от предположенията е било за настоящия
жалбоподател Д. Д.. Действително в нощта на произшествието, полицейските
служители са телефонирали на жалб.Д. Д., като същият е заявил, че не може
да дойде на място, както и не може да каже дали блъснатото животно е
негово.
Тук следва да се поясни, че повдигнатото административно обвинение е за
оставянето без надзор на домашни животни. В същото време, не е посочено по
какъв признак е идентифицирано въпросното животно, наранено при ПТП,
като собственост именно на жалбоподателя Д.. От една страна са налице
твърдения на водача на пострадалото МПС, че въпросното животно е
собственост на жалб.Д.. Но от друга страна идентифицирането на животни
като биволи следва да стане чрез номерата на ушните им марки. Такава ушна
марка обаче не е установена при раненото животно, което е видно от
показанията на разпитаните свидетели.
В тази връзка съдът проследи останалите доказателства по делото, от които да
може да се направи извод за собствеността на домашно животно, което е без
съответната ушна марка и липсва поставен номер.
Показанията на двамата разпитани свидетели- полицейски служители, са
еднопосочни в тази насока. И двамата заявяват, че при позвъняването по
телефона в процесната вечер, жалб.Д. е заявил, че не може да се яви на място,
както и не може да заяви дали животното е негово без да го види. Но също
така и двамата са категорични, че в този телефонен разговор жалб.Д. не е
отрекъл, че отглежда биволи.
На следващо място, опитите на полицейските служители да се свържат с
жалб.Д. продължили няколко дни, като според тях винаги възниквала някаква
причина у жалб.Д., за да не се осъществи среща. При осъществена такава
около 20 дни след инцидента- на 31.12.2024г., актосъставителят Б. заявява, че
при съставянето на АУАН жалбоподателят Д. не отрекъл удареният бивол да е
негов, а дори е споделил, че животното е напуснало електронния пастир.
3
В показанията на свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на
АУАН П. също се потвърждава заявеното от актосъставителя Б., доколкото
свидетеля П. заявява, че в единия от телефонните разговори жалб.Д. е
споделил, че отглежда биволи и други животни и ги гледа свободно пуснати, а
когато дошъл на 31.12.2024г. за съставяне на АУАН потвърдил, че удареният
бивол е негов.
Налице е и описание в съставения АУАН, че жалб.Д. няма възражения. В тази
връзка следва да се отбележи, че действително описанието „нямам
възражения“ е отпечатано от разпечатващата акта машина, а не е написана
саморъчно от нарушителя. Но това обстоятелство не би следвало да се явява
пречка за писане на възражения, ако е имало такива от страна на нарушителя,
или най-малкото да бъде заличен този текст от АУАН дори и след съставянето
му, преди да бъде подписан. Наред с това, пред нарушителя е имало
възможност за подаване на писмени възражения в законоустановения 7-дневен
срок след връчването на АУАН. Нито в АУАН, нито след връчването му обаче
не са постъпвали възражения от Д.. А логичното би било при положение, че
същият изобщо не отглежда такъв вид животни- биволи, да възрази при такава
констатация. Напротив, налице са свидетелски показания, че същият не само
не е отрекъл, че отглежда биволи, но и обяснил, че ги гледал свободно
пуснати, като удареното животно било напуснало електронния пастир.
Следва да се поясни, че възражението, че жалб.Д. не отглежда животни
биволи, се заявява едва в съдебната фаза на производството. Представени са и
писмени доказателства за формуляри от Писмени справки за животновъден
обект, в които са посочени вида и броя на отглежданите животни, а в една от
справките са описани и номерата на ушните марки на животните.
В тази връзка обаче следва да се поясни, че удареният бивол е бил без ушна
марка и номер. И в тази връзка няма как да фигурира в официални данни за
отглежданите животни в този обект. Поради което и представените
допълнителни писмени документи не разколебават извода за отглеждане на
животни- биволи от жалб.Д..
И двамата свидетели- полицейски служители са категорични, че пред тях по
време на съставяне на АУАН, жалб.Д. не е отрекъл, че отглежда биволи, а св.П.
заявява, че жалб.Д. е потвърдил, че удареният на 12.12.2024г. бивол е негов.
Показанията на свидетелите са логични, последователни, без вътрешни
противоречия, дадени са от полицейски служители- възприели станалото в
рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието
внимание е било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги
възприе и кредитира като достоверни. Обратно- не може да се приеме
хипотеза, при която полицейски служители, възприели обстоятелства в
рамките на служебните си задължения и правомощия, пресъздават
обстоятелства, които не са възприели, и то само за да навредят на
жалбоподателя, без да е ясно какви причини са наложили това.
При съпоставянето на доказателствата по делото – липсата на възражения от
страна на жалб.Д. при проведените телефонни разговори с полицейските
служители относно обстоятелството дали отглежда биволи и дали удареното
животно е негово, липса на възражения за описаните обстоятелства в АУАН,
невъзможността животно без ушна марка да е отбелязано от Министерството
на земеделието и храните в регистъра на животновъден обект, както и
категоричността на разпитаните полицейски служители за споделеното от
4
жалб.Д., че отглежда свободно животни и потвърждението му пред единия от
тях, че удареният бивол е негов, води до извода, че в случая както от
обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил
задължението си, вменено с разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗДвП, като
въпреки задължението си като собственик на домашно животно- бивол,
немаркиран с ушна марка и съответно нефигуриращ в официалните данни от
МЗХ, на 12.12.2024г. около 23:40ч. е оставил животното без надзор в обхвата
на пътя- на трети клас път номер 506 м/у с.Сусам и с.Минерални бани до
км.26, и животното бива ударено от лек автомобил „************“ с рег.№
********, като става причина за ПТП с материални щети по автомобила.
В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се
откриха обективни доказателства и обстоятелства, които да внасят съмнение в
това. Т.е. наказателното постановление е издадено при условията на
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата
разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето,
мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по
недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставя
объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на нарушителя
нарушение. Не се представиха доказателства – сочещи противното или
внасящи основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.
Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото
наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП,
които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа
обстановка.
В случая не е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото е
налице утвърдена съдебна практика по отношение съставянето на АУАН в
присъствието на един или двама служители, която се споделя от настоящия
състав, а именно, че законодателят действително е предвидил съставянето на
АУАН да става в присъствието на свидетели- т.е. повече от един. Но в същото
време е предвидил, че неподписването на АУАН от някой от свидетелите не е
опорочава самият акт. А описването на втори свидетел, без той да има
задължение да подпише акта, на практика се приравнява към отпадане на
необходимостта от втори свидетел за констатиране на административно
нарушение от контролните органи.
По отношение на правото на нарушителя да възрази срещу съставения АУАН,
следва да се поясни, че действително в АУАН е отпечатано, че същият няма
възражения. Това обстоятелство обаче не е съществено нарушение, доколкото
при връчването на акта, при наличието на възражения към този момент,
такива могат да се опишат ръчно, както впрочем се е процедирало и допреди
АУАН да бъдат издавани чрез разпечатването им. Наред с това, нарушителят
разполага и с възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН, предвиждаща освен
възраженията при съставяне на акта, в 7-дневен срок от подписването му
нарушителят да може да направи и писмени възражения по него.
Като цяло, съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, но дори и при
тяхното възприемане, посочените такива в по-голямата им част не сочат
съществени процесуални нарушения, които да са от рода на тези- налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189,
5
ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение,
предвидено в чл.106, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде
санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна
разпоредба наказание.
При издаването на процесното постановление административно-наказващия
орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните
данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е
съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното
нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно и обосновано.
Разпоредбата на санкционната норма– съответстваща на нарушението
предвижда наказание „Глоба“ е с установен размер от 100лв. (чл.184, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от ЗДвП) и доколкото този размери е с фиксирана стойност, то няма
възможност за изменението му.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1253-
004307/10.02.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“, с което на Д. С. Д., с адрес *******************, ЕГН **********,
за това, че на 12.12.2024г. около 23:40ч. на трети клас път номер 506 м/у
с.Сусам и с.Минерални бани до км.26, като водач на домашно животно
(бивол) го оставя без надзор в обхвата на пътя и бива ударено от лекия
автомобил „************“ с рег.№ ********, като става причина за ПТП с
материални щети, с което за виновното нарушение на чл.106, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.184, ал.5, вр.
чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева - като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6