№ 3721
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря П.Ц.Р.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110151369 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар П.Р.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 51369 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”.................” № ........., с ЕИК .................., представлявано
от изпълнителния ...........ор А.С.А. и И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против Т. П. Д., с ЕГН **********, от гр. София,
ул. „............“ № 18. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ищцата е клиент
на топлинна енергия за битови нужди в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 5, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„.......“ № .........., в качеството си на наследник на К.Е.Х., последният наследник на Е.Х.Б..
Също така твърди, че в процесния отопляван недвижим имот с абонатен № 31586 е била
ползвана доставяната от ищеца топлинна енергия в периода от месец май 2020 г. до месец
април 2022 г., като е ползвана и услугата дялово разпределение за същия период, като
ответницата не е платила дължимите суми на обща стойност 2 153,43 лв. Излага твърдения,
че етажната собственост е сключила договор с „...........” ЕООД за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди Т. П. Д. да заплати на „................” ЕАД – гр. София сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 2 153,41 лв., от която: сумата от 1 915,49 лв.
- главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за абонатен № 31586, за периода
от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 202,16 лв. - лихва за забава за периода
от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г., сумата от 30,38 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,38 лв. - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответницата Т. П. Д. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Оспорва качеството на собственик на ответницата на
твърдяната част от недвижимия имот по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗН. Оспорва пасивната
правна легитимация на ответницата, в която насока излага подробни съображения. Оспорва
претендирания размера на начислената топлинна енергия, като твърди, че разпределянето е
извършено без да се съобрази реалното ползване от етажните собственици. Прави
2
възражение за погасителна давност на претендираните главници и лихви. Позовава се на на
съдебната практика. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като
неоснователни и недоказани, с оглед на събраните по делото доказателства.
С определение от 09.12.2024 г. „...........” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „...........” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „...........” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 425 от 25.09.2002
г., сключен между „...........” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ул.“.......“ № 26, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите
за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...........”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от протокол от 11.02.1975 г. по гр.д. № 509/1975 г. по
описа на СРС се установява, че в дял на Е.Б.Х. е поставен недвижим имот, представляващ
3
източният апартамент, находящ се в гр. София, ул. „.......“ № ........... От представения заверен
препис от Удостоверение с изх. № РСП17-УГ01-11186 от 13.11.2017 г., издадено от ......,
район „...........“, се установява, че Е.Б.Х. е починал на 14.05.1983 г. и е оставил за свои
законни наследници дъщеря си Е.Е.Х. и сина си К.Е.Х., последният починал на 23.01.2000 г.
и оставил за своя законна наследница съпругата си Т. П. Д..
От представения заверен препис от Молба с вх. № Г-25981 от 01.11.2017 г., подадена
от Е.Е.Х. до ищцовото дружество, се установява, че същата съдържа изявление за
собственост върху процесния отопляван недвижим имот с абонатен № 31586.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „...........” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 3 796,60 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 3 377,50 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 419,10 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 23.07.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 31586, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на
3 830,98 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 404,32 лв. – лихва за забава.
Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите,
предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “................” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 5, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „.......“ № 26, на който адрес е открита партида на абонатен № 31586. Спори се за
размера на наследствените квоти и за размера на доставената топлинна енергия.
По делото не се спори, че Е.Б.Х. е бил собственик на отоплявания недвижим имот,
4
след чиято смърт по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалото
лице - Е.Е.Х. и К.Е.Х. са наследници по 1/2 част от оставеното от последното лице
наследство. К.Е.Х. е починал на 23.01.2000 г. и оставил за своя законна наследница
съпругата си Т. П. Д.. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН когато съпругът наследява с братя и сестри,
той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10
години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Съдът
като взе предвид подадената молба от Е.Е.Х. до ищцовото дружество през 2017 г. и
наличните по делото данни за настъпила смърт на К.Е.Х. през 2000 г., намира, че между
последното лице и ответницата е имало сключен гражданки брак, прекратен със смъртта на
съпруга, но по делото съобразно с доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК не са
представени доказателства от ищеца за продължителността на брака от ищеца, възражение
за което е било направено още в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че
гражданският брак е продължил до 10 години, поради което ответницата е наследница на 1/2
от наследството на починалия си съпруг. Следователно частта на ответницата от процесния
отопляван недвижим имот е 1/4 идеална част.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
5
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 3 796,60 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 3 377,50 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 419,10 лв. Частта на
ответницата възлиза на 949,15 лв., представляваща 1/4 част от сумата от 3 796,60 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 949,15 лв., като за разликата над тази сума до първоначално
претендирания размер от 1 915,49 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на предявяване на исковата
молба – 18.09.2023 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на
вземането до месец юли 2020 г. включително, като вземането за месец август 2020 г., което е
станало изискуемо в средата на месец октомври 2020 г., както и вземанията след тази дата,
не се считат погасени по давност. Задълженията за главница на ответника за периода от
месец август 2020 г. до месец април 2022 г. възлизат на 3 728,89 лв. за отоплявания имот.
Частта на ответницата възлиза на 932,22 лв., представляваща 1/4 част от сумата от 3 728,89
лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до размера от 932,22 лв., като за
6
разликата над тази сума до размера от 949,15 лв. и за периода от месец май 2020 г. до месец
юли 2020 г., претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец август 2020 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г.,
то същата е основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 932,22
лв., при съобразяване с издадените общи фактури. Съобразно със заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за главница по издадената обща
фактура от 31.07.2021 г. за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021 г. е в размер
на 1 529,28 лв. за процесния отопляван недвижим имот. На основание чл. 162 от ГПК при
използване на счетоводна програма съдът определи размера на лихвата за процесния период
върху главницата от 1 529,28 лв. в размер на 256,23 лв. Към посочената сума следва да се
прибави лихвата за забава по главницата от другата обща фактура от 31.07.2022 г., което
вещото лице определя на 118,49 лв., или задължението за лихва за забава за процесния
период върху главницата възлиза на общо 374,72 лв. Частта на ответницата възлиза на 93,68
лв., представляваща 1/4 част от сумата от 374,72 лв. Исковата претенция се явява
основателна и доказана до размера от 93,68 лв., като за разликата над сумата от 93,68 лв. до
първоначално претендирания размер от 202,16 лв. исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Относно претендираната главница в размер на 30,38 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „...........” ЕООД. Липсват доказателства за възлагане
събирането на тази сума от „...........” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 5,38 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до
24.04.2023 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на исковата молба – 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
7
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 735,18 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 543,17 лв., от които: сумата от 127,83 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумата от 515,34 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т. П. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „............“ № 18, ДА
ЗАПЛАТИ на „................” ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „............”, ул.”.................” № 23Б, представлявано от изпълнителните ...........ори
А.С.А. и И.И.Е., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
932,22 лв. /деветстотин тридесет и два лева и двадесет и две стотинки/ - главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец август 2020 г. до месец
април 2022 г., сумата от 93,68 лв. /деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ -
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за плащане на сумата от 30,38 лв. /тридесет лева и тридесет
и осем стотинки/ - главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май
2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,38 лв. /пет лева и тридесет и осем стотинки/ -
лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от
16.07.2020 г. до 24.04.2023 г., за главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
сумата над 932,22 лв. до сумата от 949,15 лв. /деветстотин четиридесет и девет лева и
петнадесет стотинки/, за лихва за забава за сумата над 93,68 лв. до първоначално
претендирания размер от 202,16 лв. /двеста и два лева и шестнадесет стотинки/, като
неоснователни, и за главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за сумата над
949,15 лв. до първоначално претендирания размер от 1 915,49 лв. /хиляда деветстотин и
петнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ и за периода от месец май 2020 г. до месец
юли 2020 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Т. П. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „............“ № 18, ДА
ЗАПЛАТИ на „................” ЕАД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „............”, ул.”.................” № 23Б, представлявано от изпълнителните ...........ори
А.С.А. и И.И.Е., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 735,18 лв. /седемстотин
тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...........” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”............ ” № 21, секция А-Б, с ЕИК ..............., представлявано
8
от управителя Д.Ц.В., в качеството му на трето лице помагач на страната на „................”
ЕАД, с ЕИК ...................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9