РЕШЕНИЕ
№ 924
гр. Пловдив , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
Секретар:Ангелинка И. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20205300501904 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. М., подадена чрез особения му представител
адв. П., против Решение № 2023 от 19.06.2020 г., постановено по гр. дело № 11700 по описа
на РС – Пловдив за 2019 г., с което е признато за установено по отношение на
жалбоподателя, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 1398,81 лв.
– главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 22.06.2017 г. – 11.02.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „****,
по партида с абонатен № **********, сумата от 134,97 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 31.08.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.03.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2019 г. по
ч. гр. д. № 3482 по описа на РС – Пловдив за 2019 г. Със същото решение жалбоподателят е
осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сторените по делото разноски.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Навеждат се доводи за недоказаност на исковата претенция.
Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по
съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Николова. В
отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се отправя
молба същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено
1
като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди
възраженията и доводите на страните, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за
установяване съществуването на вземанията на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД към
отвеника Г. П. М. за сумата от 1398,81 лв. – главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 22.06.2017 г. до
11.02.2019 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „***, по партида с абонатен № 0101**, сумата
от 134,97 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2017 г.
до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2019 г. по ч. гр. д. № 3482 по описа на РС – Пловдив за
2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на В и К оператор
предоставял на ответника услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за имот, находящ се в гр. П., ул****. Поддържа се, че ответникът имал качеството
потребител и като такъв отговарял за задълженията, възникнали с оглед доставените В и К
услуги. Твърди се, че съгласно общите условия на дружеството потребителите на В и К
услуги следва да ги заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране, след което
изпадат в забава. Посочва се още, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за дължимите от ответника суми за ползваните, но незаплатени услуги.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция. В отговора се оспорва качеството потребител на В и К услуги
на ответника. Поддържа се, че карнетите били некоректно и невярно съставени и се посочва,
че за някои от измерванията липсвал подпис от потребителя. Отбелязва се, че на 07.06.2017
г. било начислено несъразмерно голямо количество вода с оглед покриване нуждите на едно
домакинство.
За да постанови обжалвания акт и да уважи предявената искова претенция,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 198о от
Закона за водите и предоставя В и К услуги срещу заплащане, а отвеникът – потребител на
В и К услуги за посочения по-горе жилищен обект, от което следва задължението на
последния да заплаща в установените срокове ползваната в имота питейна и отведена
канална вода. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. При извършената
служебна проверка съдът намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което следва да бъде проверена неговата правилност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч. гр. д. № 3482/2019 г. на РС – Пловдив се установява, че същото е
образувано по подадено на 01.03.2019 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. М. за сумата от
2
1398,81 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от 22.06.2017 г. до 11.02.2019 г., за обект, находящ се в гр.
П., ул. „** № ***, по партида с абонатен № 01013**, сумата от 134,97 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 г. до окончателното плащане.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е
указано, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. В
указания от съда срок заявителят е предявил иска си по реда на чл. 422 ГПК.
По делото са приложени справка за водомерите на абонатен № 01013** с титуляр Г.
П. М., справка за неплатени задължения за периода 22.06.2017 г. – 11.02.2019 г., опис на
издадените фактури и опис на сметки за лихви за същия период. Представени по делото са и
три броя карнетни листа, в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и
отведена канална вода за водомер № 00103699790, от които е видно, че в някои от полетата
се съдържа подпис в графата „Подпис на потребителя“, а в други – такъв липсва.
Приобщени по делото са Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив,
одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., както и ОУ за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор гр. Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР от
09.06.2006 г.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебносчетоводна
експертиза се установява, че за периода 22.06.2017 г. – 11.02.2019 г. от страна на ответника
не са извършвани плащания. Видно от заключението задълженията на последния към ищеца
възлизат на 1398,81 лв. – главница, и 134,97 лв. – лихва за забава за периода 31.08.2017 г. –
31.01.2019 г. Счетоводството на ищеца е редовно водено, като в частност задълженията на
ищеца за процесния период също са редовно осчетоводени. Отчетените данни от карнетите
са намерили точно отражение в издадените от ищеца фактури.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. М.,
работещ при ищеца на длъжността „***“ от 2018 г. Същият заявява в показанията си, че
откакто е инкасатор, няколко пъти е влизал в имота на ответника, като достъп му е
осигуряван предимно от неговия син. Когато не е откривал представител на домакинството,
отчитането е ставало приблизително с оглед средната консумация, като в някои от случаите
отчитането е ставало и по телефона. Свидетелят посочва, че водомерът е изправен и се
намира в избеното помещение.
От представената Заповед № ОА-1740/02.11.2014 г., издадена от кмета на Община
Пловдив се установява, че ответникът, заедно с петчленното му домакинство, е настанен в
жилище – общинска собственост, находящо се в гр. П., ул. „****, Жилищна група – кв. „Т.
К**“ със срок на настаняване – безсрочен. Видно от приложената заповед, ответникът се е
задължил да сключи договор за наем с ОП „Жилфонд“ и договори с експлоатационните
дружества „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД и „В и К“ АД – Пловдив при връчване
на настанителната заповед. Представени са по делото договори за наем на общинско
жилище от 03.01.2005 г. и от 05.09.2007 г., както и допълнителни споразумения към тях.
Приложен по делото е и договор № 9020 от 29.02.2004 г. за водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадъчните води, сключен между ответника и „В и К“ ЕООД – Пловдив, с
който се уреждат условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, както и взаимоотношения между страните. Представени са и констативни
протоколи за състоянието на предоставеното жилище, издадени в периода 2005 – 2019 г., в
които като наемател е обозначен ответникът.
3
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че между него и
ответника са налице облигационни отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в гр. П., ул. „***, както и че за процесния период му е
доставил такива на претендираната стойност.
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че ищцовото
дружество е В и К оператор, както и че дейността на същото се осъществява въз основа на
одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила за всички потребители от обслужваната
територия. Действащите за процесния период общи условия са публикувани на
електронната страница на ищцовото дружество и са представени по делото.
Що се отнася до поддържаните с жалбата възражения, направени своевременно и с
отговора на исковата молба, за недоказаност на твърдението за наличие на валидно
облигационно отношение между страните, настоящият съдебен състав намира същите за
неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
настанен със заповед на кмета на Община Пловдив в общинско жилище, което същият
ползва по силата на сключен между него и ОП „Жилфонд“ договор за наем, че на негово
име е открита партида при ищеца за този имот, както и че същият е сключил договор с
ищцовото дружество за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води. При
тези данни, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай между ищеца и
ответника е налице облигационно отношение, като последният се явява потребител на В и К
услуги. В това му качество негово задължение е да заплаща доставените му услуги.
Количеството доставени за обекта В и К услуги се установява от представените по
делото карнети. Възраженията на ответника за недоказаност на размера на потреблението,
тъй част от отчетите не носят подпис на потребител, а друга част от тях носят различни
подписи, без обозначаване на име и фамилия, са неоснователни. Карнетът представлява
нормативно предвиден документ, установяващ посещенията в имота и показанията на
водомера към определена дата. В разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е предвидено, че отчетните данни могат да
бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Действително за част от помесечно отчетените количества вода липсва подпис
на потребител. Следва да се има предвид обаче, че отчитането на консумираната вода е
процес, при който отразяването на текущото потребление представлява добавяне на
стойности към вече ползваните количества. Така, с полагането на подпис в карнетния лист
за последващ период потребителят удостоверява ползването на В и К услуги и за периода
преди отчета, съдържащ негов подпис. Неоснователно в тази връзка е и възражението на
ответника за наличието на несъразмерно голямо количество вода, отчетено на 07.06.2017 г.,
доколкото данните за съответния месец са удостоверени чрез полагане на подпис върху
карнета. Следва да се обърне внимание също така и на дългия период от време, делящ този
отчет и преходния. На следващо място, както бе посочено по-горе, отчетните данни могат да
бъдат удостоверени не само от титуляра на партидата, но и от негов представител. В закона
липсва изискване за упълномощаване на този представител, от което следва извод, че
карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е изрично упълномощено да
представлява потребителя във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител
въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на
чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво
фактическо или правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до
4
неистинност на документа. В конкретния случай, от показанията на св. Марински, които са
неопровергани от събрания по делото доказателствен материал, се установява, че във
времето, в което същият е снемал показанията на процесния водомер, достъп до него е
предоставян от сина на ответника.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено,
че ищцовото дружество е доставило на ответника В и К услуги за процесния период в
количествата, удостоверени в приложените по делото карнети. От заключението по приетата
по делото съдебносчетоводна експертиза се установи, че отчетените данни от карнетите са
намерили точно отражение в издадените от ищеца на основание чл. 33, ал. 1 от Общите
условия ежемесечни фактури, както и че общият размер на задълженията на ответника за
главница за процесния период възлиза на 1398,81 лв. Горното налага извод за основателност
на предявената претенция, поради което същата следва да бъдат уважена в пълен размер.
Следва да бъде уважена и предявената акцесорна претенция за законна лихва, като
съображенията за това са следните: Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, а съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 при неспазване на сроковете
за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите,
се заплаща законна лихва по реда на чл. 86 ЗЗД. В настоящия случай ищецът претендира
обезщетение за забава за периода 31.08.2017 г. – 31.01.2019 г. От заключението на приетата
по делото съдебносчетоводна експертиза се установи, че лихвата за забава за този период
възлиза на 134,97 лв., в какъвто размер е претендирана и от ищеца.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
сторените в производството пред въззивната инстанция разноски, както следва: 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, и 232 лв. – възнаграждение за особен представител за
производството пред въззивната инстанция. Тъй като въззивникът, представляван от особен
представител, не е заплатил държавна такса за образуване на въззивното производство, на
основание чл. 77 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 52,84 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2023 от 19.06.2020 г., постановено по гр. дело №
11700 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА Г. П. М., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 332 лв. – разноски в производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. П. М., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 52,84 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6