Решение по дело №650/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ и е образувано по жалба от Н. И. К. от [населено място] срещу Отказ с рег.№351р-10191 от 08.05.2024г. на Началник РУ Свиленград за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, потвърден с Решение №УРИ 272000-11674 от 10.06.2024г. на Директор на ОД МВР Хасково. В жалбата се прави изложение на инцидент от 08.08.2015г. между жалбоподателката и нейн съсед /изкъртена врата, съборена ограда, заплахи и подадени сигнали в тази връзка на тел.112/. Подробно са описани съображения относно Постановление на ОП Хасково №1638/2015г., както и е посочено, че жалбоподателката е самотна, стара и без защита от близки жена, а също и че са последвали други инциденти – откраднати били чували с дърва и въглища. В тази връзка било издадено и Постановление на РП Свиленград №58/2023г. за отказ да се образува досъдебно производство и заведен съдебен иск. Сочат се факти и относно инцидент с друг съсед, който използвал на улицата незаконното си оръжие, но се твърди, че РП Свиленград с Постановление №3569/18.08.2021г. не образували досъдебно производство. Така жалбоподателката била обект на постоянни закани и заплахи за физическа разправа. Още повече, че седмица преди жалбата друг съсед ѝ се заканил във връзка с лая на кучето ѝ и това я принудило да се раздели с кучето. От всичко това тя счита, че имало реална опасност за посегателство върху живота ѝ, поради което следвало да бъде издадено разрешително за притежание на оръжие за евентуална самоотбрана. Допълнителни съображения са развити и в писмено становище за проведеното съдебно заседание, като изрично в него се сочи, че няма психическо заболяване, за което била представила документ пред административния орган.

Ответната страна Началник РУ Свиленград към ОД МВР Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като се присъдят разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по подадено от Н. И. К. заявление вх.№351000 от 18.03.2024г. за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Като основание на искането са посочени инцидент на заявителката от 08.08.2025г., за който бил подаден сигнал на телефон 112. Твърди се и че полицията не се отзовала на повикването. Изминали доста години, но изживеният стрес не бил отшумял, здравето на заявителката било съсипано и несигурността си останала. В тази връзка сочи, че иска разрешителното, а именно – да се чувства по-сигурна при самоотбрана при нападение, от което зависи живота ѝ.

Към заявлението са приложени удостоверение от НСС от 09.04.2024г. за липса на обвинения срещу К. по неприключени наказателни производства; електронна справка от 01.04.2024г. за съдимост, видно от която К. не е осъждана; карта за предварителен медицински преглед и медицинско удостоверение от 10.10.2023г., че лицето не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ – Хасково; удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; свидетелество за зрелост от 01.07.1973г.

В производството е извършена проверка в ЦПЗ Хасково дали лицето се води на отчет /писмо рег.№ 351000-2465 от 11.04.2024г.

Допълнително от заявителката е посочен начин на придобиване на късо оръжие – чрез закупуване, както и е декларирано къде ще се съхранява – л.35-36 от делото.

Изготвена е Докладна записка №351р-9563 от 29.04.2024г. до Началник РУ Свиленград по постъпилото заявление, в която се сочи ДЗ №351р-8544/15.04.2024г. – относно психическа нестабилност на лицето, както и писмо от 23.04.2024г. от ЦПЗ Хасково – за проведено лечение през 2006г., 2013г. и 2015г. и поставена диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство. Изрично се сочи, че за лицето няма данни за извършени престъпления, образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения, но има склонност към нарушения на обществения ред. Направено е предложение на основание чл.58, ал.1, т.4 и 10 от ЗОБВВПИ да не бъде издадено разрешение на Н.К., тъй като няма основателна причина – самоотбрана, и лицето страда от психическо разстройство.

С оспорения акт рег.№351р-10191 от 08.05.2024г. на основание чл.58, ал.1, т.4 и 10 във вр. с чл.83, ал.5 и ал.2 от ЗОБВВПИ е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като е изложено, че не е обосновано по несъмнен начин необходимостта от притежаване на оръжие. Нито нуждата за защита на заявителката или семейството ѝ, нито криминогенната обстановка в населеното място, където живее тя и в страната, можели да породят у К. основателно безпокойство и опасения за възможни посегателства. Доводи за потенциална опасност не можели да обосновават по несъмнен начин необходимост от извършване на правно-регламентирана дейност, доколкото такава опасност съществувала за всеки член на обществото.

Отказ с рег.№351р-10191 от 08.05.2024г. на Началник РУ Свиленград е обжалван по административен ред пред Директор ОД МВР Хасково с жалба вх.№351000-3490 от 20.05.2024г.

Извършена е проверка и съставена Справка УРИ 272р-13930 от 07.06.2024г. с предложение да бъде потвърден отказа на Началник РУ Свиленград.

С Решение УРИ 272000-11674/10.06.2024г. е разгледано възражението на К., като е прието, че обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ не могат да бъдат основание за отказа, тъй като посочената разпоредба се прилагала в случаите, когато лицето понастоящем страда от психическо разстройство, а от представената карта за предварителен медицински преглед се установявало, че към 10.10.2023г. няма данни за заболяване. Изложени са мотиви, че правилно административният орган е постановил отказ на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като нямало основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение в настоящия случай, поради което и отказът е потвърден.

От жалбоподателката са представени Постановление на ОП Хасково от 06.11.2015г. относно отказ по сигнал на К. за инцидент от 08.08.2015г. да се образува досъдебно производство; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.08.2021г. на РП Хасково – по повод сигнал за инцидент на 29.05.2021г.; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 26.01.2023г. на РП Хасково – по повод сигнал за инцидент на 21.10.2022г.

От установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван административен акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е насочена срещу отказа на Началник РУ Свиленград, доколкото при административното обжалване на същия пред горестоящия административен орган, жалбата е отхвърлена.

Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като проверява дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

В случая обжалваният отказ е издаден от компетентен орган - Началник РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково, съобразно правомощията по чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ. Отказът е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивиран, с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му.

В производството по издаване на отказа не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като са спазени процесуалноправните разпоредби на закона. Административният орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде процесния отказ съобразно чл.35 от АПК е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е извършена и проверка по чл.83, ал.4-5 от ЗОБВВПИ. Констатираните непълноти и/или несъответствия са били отстранени от заявителя, след надлежното му уведомяване за отстраняването им.

Обжалваният отказ е издаден при спазване на материалноправните разпоредби на закона и не противоречи на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лица в кръга на изрично посочените от т.1 до т.10 на ал.1 от посочената законова разпоредба, като в т.10 е предвидено, че такова не се издава на лице, за което няма основателна причина -самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ - за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение.

В подаденото заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоотбрана, тъй като за периода от 2015г. били възниквали инциденти, по които полицията и прокуратурата не предприели действия.

Самоотбраната като такава предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин. В случая тази необходимост не се доказва от събраните в хода на производството доказателства, които сочат за липса на противоправни посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя, съответно липсата на опити за такива. След като няма данни за отправени заплахи за посегателства върху живота, здравето и имуществото на жалбоподателката, както и доказателства за извършени конкретни действия от трети лица, които да са застрашили нейната безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана с оглед бъдеща защита. На подадените сигнали органите на реда са се отзовали, а прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство при липса на данни за извършени престъпления от общ характер или неправомерни действия от страна на полицейски служител. Въведеният от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, включително и носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са свързани с висок риск от обществена опасност, на която следва да съответства основателна причина.

Инцидентите, който са станали повод К. да подаде сигнали, не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер и са такива от ежедневието на жалбоподателя, като доколкото са с различни участници и за достатъчно дълъг период от време, то не са основателна причина за издаване на разрешение за оръжие. Субективните възприятия на жалбоподателката не са от естество да докажат наличието на основателна причина по смисъла на закона и конкретно – самоотбрана с оръжие. Освен това предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие.

При правилно установеното наличие на основания по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ издаденият отказ е в съответствие с целта на закона, а именно: да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани.

Поради изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

На ответната страна следва да бъдат заплатени направените разноски в настоящото производство, представляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. К. от [населено място] срещу Отказ с рег.№351р-10191 от 08.05.2024г. на Началник РУ Свиленград за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, потвърден с Решение №УРИ 272000-11674 от 10.06.2024г. на Директор на ОД МВР Хасково.

ОСЪЖДА Н. И. К., [ЕГН], от [населено място], да заплати на ОД МВР Хасково разноски в размер на 80,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.