Р Е Ш Е Н И Е №260211
гр.Русе,01.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд,
II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 23-ти февруари, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5256 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, твърди, че се е снабдило със ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3608/2020 г. по описа на
РРС за сумите от 453,41 лв.-главница, 27,15 лв.–договорна лихва за периода 13.02.2018
г.-18.05.2018 г. и 124,21 лв.–обезщетение за забава за периода 13.02.2018 г.-12.03.2020
г., съставляващи вземания по Договор за паричен заем №25771/18.05.2017 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2020 г., както и разноски за
заповедното производство.Актът бил редовно връчен на длъжника, който подал
възражение по чл.414 ГПК.
Твърдят и че на 18.05.2017г. от “Креди Йес“ ООД на ответника бил
предоставен кредит в размер на 1200,00 лв. Заемополучателят удостоверил с
подписа си получаването на сумата, че се задължава да го върне по начин и в
срок, указан в контракта, както и че е уведомен предварително за съществените
условия на сделката. Ответникът се съгласил да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва за периода 19.06.2017 г.- 18.05.2018 г. на вноски от по 122,94
лв., ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовката и обслужването на заема и добавка, съставляваща
печалба на дружеството, при фиксиран лихвен процент. Х. не изпълнила всички
свои задължения по договора и преустановила плащанията. Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична
клауза, даваща право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
Твърдят, че на 20.06.2019
г. е подписано Приложение 1 към договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019г. на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД между “Креди Йес“ ООД
(цедент) и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер).
Старият кредитор
упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било изпратено от
страна на “Креди Йес“ ООД, чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомително
писмо от 25.06.2019г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен
заем.Пратката била получена лично от Х.. Считат и че ответникът следва да се
счита уведомен за извършеното прехвърляне на дълга с факта на връчване на
книжата по настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.д. № 3608/2020 г. по описа на
РРС. Претендират се разноски.
Ответницата Л.А.Х.
*** в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подала отговор на ИМ, с който оспорва
исковете.
От фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3608/2020 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.А.Х. за сумите, заявени по исковата
молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем
№25771/18.05.2017 г., цедирани им на 20.06.2019г. от “Креди Йес“ ООД, както и
разноски за заповедното производство. Актът е връчен редовно на длъжника, който
подал възражение по чл.414 ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Искът е предявен в законоустановения срок.
По делото няма
спор, че на 18.05.2017г., след
направено предложение за сключване на договор за паричен заем, на същата дата
такъв контракт под № 25771 бил подписан между ответника и “Креди Йес“ ООД, по силата на който дружеството предоставило на
Х. в заем сумата от 1200,00
лв., която тя се задължил да върне заедно с договорна лихва за периода 19.06.2017 г.-
18.05.2018 г. на вноски от по 122,94
лв., включващи и договорна лихва, при фиксиран МЛП от 3,330 % и ГПР от 48,155
%.
Заемополучателят
е удостоверил с подписа си, получаване на сумата и съгласието си с клаузите по
договора.Според
чл.5, ал.3 от ОУ към договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Според клаузите на договора, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение
на задълженията му по договора, като ответника не изпълнил това свое
задължение.Според предвиденото по договор, кредиторът му начислил неустойка в
размер на 960,70 лв.
С договор за
прехвърляне на вземане от 28.03.2019г. и Приложение 1 към него от 20.06.2019г.,
“Креди Йес“ ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си към всички длъжници по
ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в
това число и дълга на ответника, за което било направено изисканото в чл.99,
ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента
да уведоми от негово име за цесията всички длъжници.
По
делото са представени доказателства, че до ответницата е изпратено уведомително писмо от 25.06.2019 г. (чрез БП)
във връзка с прехвърления дълг-по адреса
на лицето, вписан в процесния договор, като съобщението му е лично връчено на
28.06.2019г.
От заключението
на изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.08.2020г., задълженията на ответницата по договора за паричен заем са:
453,41 лв.-главница, 27,15
лв.–договорна лихва за периода 13.02.2018 г.-18.05.2018 г. и 84,25
лв.–обезщетение за забава за периода 20.03.2018 г.-12.03.2020 г. По данни на първоначалния кредитор извършените
плащания от ответницата са в общ размер на 1657,19 лв., като с тази сума са
погасени следните задължения:746,59лв.-главница, 248,15лв.-договорна лихва,
21,97лв.-лихва за забава и 640,48лв.-неустойка по чл.8 от Договора. Към
настоящия момент няма данни ответницата да е извършвала някакви плащания на
задълженията си по кредита след датата на цесията.
От правна страна:
В процесния
случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия от 28.03.2019г. Няма спор, че с този контракт “Креди Йес“ ООД надлежно
са прехвърлили вземането си към ответника на ”Агенция за събиране на
вземания”ЕАД. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.5, ал.3 от ОУ към
договора за паричен заем, според която
кредиторът има право да прехвърля,
правата си по договора на трето лице.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на
посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните
съображения: Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
Безспорно ИМ и
доказателствата към нея са връчени лично на ответницата на 17.12.2020г. и този
факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.
Предвид горното,
съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът
е установил активната си материално правна легитимация по иска.
Последователната практика на Съда на ЕС по
тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148
ЗЗП.
На първо място
следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с ответника,
а не в общите условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени
по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно
на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между
същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито
е доказал условията по договора да са били уговорени с ответницата
индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат
подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл
клауза, като уговорената в чл.8 от договора за заем, според която се дължи
неустойка в размер на 960,70 лв. при неосигуряване в тридневен срок от датата
на сключване на договора на обезпечения, посочени в чл.6 се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
стори дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договора за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е
извършена въз основа на попълнен от ответницата формуляр и след като й е
разрешено е неразбираемо защо от ответницата се изисква да представя
обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и
разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.
На следващо
място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
На последно
място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче
не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и
на основание чл.83, ал.1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на ответницата съгласно чл.16 ЗКП, ищецът сам щеше да
стигне до заключението, че със същата не следва да бъде сключван договор за
кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените съображения с
оглед нищожността на клаузата по чл.8 от договора съдът намира, че ответника не
дължи уговорената неустойка.
Видно от
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическата експертиза
ответницата е заплатила сумата от 1657,19 лв.по процесния договор. С част от тази
сума/640,48лв./ са погасени задължения, които са приети от съда за недължими, поради
което съдът приема, че с недължимо платената сума са изцяло погасени
претендираните по настоящето производство суми за главница, договорна лихва и
мораторна лихва в общ размер от 604,77лв.
Предвид всичко
гореизложено исковете следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.
Ответницата не е претендирала разноски и
такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от Д.
Б. Б. против Л.А.Х., ЕГН: ********** *** иск
с правно основание чл.422 ГПК, да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумите от 453,41
лв.-главница, 27,15 лв.–договорна лихва за периода 13.02.2018 г.-18.05.2018 г.
и 124,21 лв.–обезщетение за забава за периода 13.02.2018 г.-12.03.2020 г.,
съставляващи вземания по Договор за паричен заем №25771/18.05.2017 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2020 г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 ГПК от 25.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 3608/2020г. по описа на
РРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: