Решение по дело №387/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „М.-И. И. – Блиц”,ЕИК., седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”М.”№16 и И. М. И., ж.Б., ул.”М.”№16, против решение №2026/08.03.12г на РС-Б., постановено по гр.д.№2447/11г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният част от първоинстанционният акт е уважен иска по чл.422 ГПК за признаване съществуване вземането на банката срещу длъжниците в посочените размери.

Недоволни от така постановеното решение в атакуваната му част, са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това искат неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, за което излага своите доводи.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с договора за предоставяне на кредит за покупка на МПС от 14.07.05г. ОББ е предоставила на Ил.И. кредит в размер на 61 560лв за покупка на 4 броя МПС, подробно описани, като страните са договорили начина и броя на закупуването им(вж.Р.І от договора). Отделно страните са уговорили и условията за ползване, обслужване, обезпечаване и издължаване на кредита.Последното е следвало да се извърши на 48 месечни анюитетни вноски, считано от август 2005г, с краен срок на погасяване – 28.06.09г(р.ІІІ). За обезпечаването му е предвидено учредяването на особен залог в полза на банката върху автомобила по чл.16 от договора. Въззивниците не оспорват сключването на горния договор и договор за особен залог върху четирите автомобила, вписан в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ, залогодател по който е ” „М.-И. И. – Блиц”(вж. отговорите им на исковата молба), както и че договора за залог е обявен от страните за неразделна част от кредитния договор(чл.25,р.VІІІ от кредитния договор).

Според съдебно-счетоводната експертиза кредитополучателя е получил пълния транш от кредита, като погасил част от получените средства и към крайният срок за погасяване на задълженията – 28.06.09г, останал да дължи главница от 3 872,53лв, договорна лихва от 74,06лв и 602,16лв наказателна лихва.

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№3041/10г по описа на БРС, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК банката е поискала при условията на солидарност, респ. получил от РС заповед за изпълнение срещу жалбоподателите за сумата от 4 548,75лв, представляващи неиздължена сума по договор за кредит от 14.07.05г-първи транш, от която 3 872,53лв са главница, 74,06лв договорна лихва за периода 28.04.09г – 07.10.10г, 602,16лв наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението до окончателното изплащане на цялата сума, както и 422,73лв разноски в заповедното производство.В предвидения от закона срок и ред от длъжниците е постъпило възражение, в което отричат дължимостта на посочените суми.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявеното вземане срещу двамата жмалбоподатели, основано на сочените облигационни отношения.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи доводите и възраженията на двамата длъжници, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. С оглед изложеното развитите в тази насока оплаквания на въззивниците не намират опора в закона.Ето защо по арг. на чл.272 ГПК съда препраща към мотивите на първоинстанционният съд, тъй като преповтарянето им е безпредметно.

Неоснователни са доводите им за необсъдени доказателства и доводи.Анализа на събрания доказателствен материал налага извода за подробно обсъждане на всички доказателства, по отделно и в съвкупност, въз основа на които РС обосновано е извел твърдяното от ищеца право, основавайки се на съответните законови норми.Аналогично е положението и с наведените от въззивниците доводи – макар първоинстанционния съд да не отговорил изрично на отделните доводи и възражения, изложеното в мотивировъчната му част съдържа достатъчно отговори на наведените такива, които са от значение за правилното решаване на спора.

Не намират опора в закона и оплакванията срещу размера на разноски в заповедното производство и присъдените такива за първоинстанционното. Видно от представените доказателства и в двата процеса кредитора е направил разноски във възприетите от РС размери, а именно:422,98лв в заповедния, от които - 331,75лв за адвокатско възнаграждение и 90,98лв за държавна такса, в исковия – 490,59лв платени за адвокат, 90,98лв за държавна такса и 350лв за вещо лице(вж. договорите за правна защита и съдействие, вносната бележка за платена държавна такси и определеното възнаграждение в с.з. от 16.01.12г).Ето защо въззивниците дължат заплащането им в посочените размери. Въпреки че разноските от заповедното производство не са част от вземането, предмет на иска по чл.422 ГПК, БРС е дължал присъждането им, бивайки обвързан от резултата по исковия процес(вж.Оп417/11г на І ТО на ВКС;Оп666/12г,ІІ ТО на ВКС и др.).

Оплакванията досежно решението спрямо Л.И. е безпредметно да се обсъждат, тъй като в тази част е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.

С оглед изложеното атакувания акт се явява правилен и законосъобразен и следва да се потвърди изцяло.

Разноски в полза на въззиваемата страна пред настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2026/08.03.12г на РС-Б., постановено по гр.д.№2447/11г по описа на с.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ