№ 14774
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20201110143850 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с наследодателите на ответниците Г.Л. М. и Г.
Г. М.а са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за
битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №18, находящ се в гр. София, ж.к.
„/////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество
топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да
осъди ответниците да му заплатят разделно, както следва: Р. Г. В. сумата от 559,22 лв.–
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 148,57 лв.
– лихва за забава върху главниците за периода от 15.09.2017 год. – 28.08.2020 год.,
сумата от 5,13 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2017
год.-м.04.2018 год. и сумата от 1,24 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2017 год.-28.08.2020 год.,
ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 год. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до изплащане на сумите, К. Г. В.-сумата от 559,22 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. –
м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 148,57 лв. – лихва за
забава върху главниците за периода от 15.09.2017 год. – 28.08.2020 год., сумата от 5,13
лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2017 год.-м.04.2018
1
год. и сумата от 1,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.08.2017 год.-28.08.2020 год., ведно със законната
лихва, считано от 11.09.2020 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
изплащане на сумите и А. Г. М. сумата от 559,22 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 148,57 лв. – лихва за забава върху
главниците за периода от 15.09.2017 год. – 28.08.2020 год., сумата от 5,13 лева,
дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2017 год.-м.04.2018 год.
и сумата от 1,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.08.2017 год.-28.08.2020 год., ведно със законната
лихва, считано от 11.09.2020 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците-Р. Г. В., К. Г. В. и А. Г. М., чрез назначения им особен
представител, са депозирали в срок отговор на исковата молба, в който оспорват
исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на потребители на топлинна
енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-„Н.“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че
е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. В случая иска е предявен срещу Р. Г. В., К. Г. В. и А. Г. М., в
2
качеството им на наследници на Г.Л. М. и Г. Г. М.а. От удостоверение за
наследници с изх. №РС
Т21-ТД26-1231/29.09.2021 год. се установява, че ответниците са наследници по
закон на Г. Г. М.а и Г.Л. М., който видно от нотариален акт за собственост на
апартамент по чл.55г от ЗПИНМ №122, том IV, дело №722/73 год. е придобил
правото на собственост върху процесния имот. С оглед на изложеното съдът
приема, че иска е предявен срещу лица, притежаващи пасивната
материалноправна легитимация.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва
от „Н. инженеринг“ ООД.
3
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че абонатът заплаща топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като според
главните отчети и изравнителните сметки в процесния период има 2 броя радиатори
без ИРРО, за които ФДР начислява служебна ТЕ по МСРС. Установява се, че ТЕ за
БГВ се начислява по показанията на 2 бр. водомери. Вещото лице е дало заключение,
че изчислената от него ТЕ, с данни предоставени от ФДР за периода 2016/2017 г.
съвпада с отразеното в изравнителната сметка за 2016/2017 год., но за 2017/2018 год. не
съвпада с отразеното в изравнителната сметка за 2017/2018 год., като абонатът е
ощетен с 52,17 лева. Съгласно заключението сумата, която дължи абоната, за
процесния период, е в размер на 1722,01 лева /ищецът претендира общо 1774,18 лева/,
поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена
потребената в имота топлоенергия. В случая ответниците не ангажираха доказателства,
че са изпълнили задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия за процесния имот и преди предявявяне на иска, както и на сумата
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение. По горните
съображения съдът намира, че ответниците дължат на ищцовото дружество общо
сумата от 1722,01 лева /според заключението по СТЕ/ за периода м.05.2016 год. до
м.04.2018 год., до който иска е основателен и следва да се уважи и сумата от 5,13 лева,
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период също е основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
4
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая е начислявана
лихва след издаване на обща фактура №**********/31.07.2017 год. от дата 31.07.2017
год.. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване на дължимото,
в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви
претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен за сума в
размер на размер на 445,70 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане е неоснователен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал исковата молба на 11.09.2020 год., от което следва, че вземането на „Т.С.”
ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец 09.2017год., а претенцията на ищеца
касае периода от месец 05.2016 год. до месец 04.2018 год., т.е. вземането е погА.о по
давност за периода м.05.2016 год. до м.09.2017 год., поради което възражението на
ответниците и за този период и за сумата от 1052,45 лева е основателно, а искът на
ищеца следва да бъде уважен общо за сумата от 693,05 лева.
Възражението е неоснователно относно претенцията за лихва за забава, тъй като
обща фактура №**********/31.07.2017 год. е издадена на 31.07.2017 год.,
претендираната лихва се дължи от 15.09.2017 год. /45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася/, а исковата молба е депозирана на 11.09.2020 год..
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 588,30 лева, представляваща сторените
по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, както
следва Р. Г. В. сумата от 196,10 лева, К. Г. В. сумата от 196,10 лева и А. Г. М. сумата от
196,10 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
5
„Стамболийски“ №231, ет.8, ателие 8, чрез адв. Ш.-особен представител да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23 на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 208,41 лева /двеста и осем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец
09.2017 год. до месец 04.2018 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №18, находящ
се в гр. София, ж.к. „/////, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 559,22 лева и за сумите от 350,81 лева и за периода от м.05.2016 год. до
м.09.2017 год., като погА. по давност и за сумата от 17,39 лева, като неоснователен,
сумата от 5,13 лева /пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща такса за
отчитане на уредите за дялово разпределие за периода от м.07.2017 год. до м.04.2018
год., сумата от 148,57 лева /сто четиридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2017 год. до 28.08.2020 год., като отхвърля иска
за сумата от 1,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.08.2017 год. до 28.08.2020 год., като неоснователен,
както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 196,10 лева /сто деветдесет и
шест лева и десет стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Стамболийски“ №231, ет.8, ателие 8, чрез адв. Ш.-особен представител да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23 на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 208,41 лева /двеста и осем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец
09.2017 год. до месец 04.2018 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №18, находящ
се в гр. София, ж.к. „/////, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 559,22 лева и за сумите от 350,81 лева и за периода от м.05.2016 год. до
м.09.2017 год., като погА. по давност и за сумата от 17,39 лева, като неоснователен,
сумата от 5,13 лева /пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща такса за
отчитане на уредите за дялово разпределие за периода от м.07.2017 год. до м.04.2018
год., сумата от 148,57 лева /сто четиридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2017 год. до 28.08.2020 год., като отхвърля иска
за сумата от 1,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.08.2017 год. до 28.08.2020 год., като неоснователен,
както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 196,10 лева /сто деветдесет и
6
шест лева и десет стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Стамболийски“ №231, ет.8, ателие 8, чрез адв. Ш.-особен представител да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23 на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 208,41 лева /двеста и осем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец
09.2017 год. до месец 04.2018 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №18, находящ
се в гр. София, ж.к. „/////, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 559,22 лева и за сумите от 350,81 лева и за периода от м.05.2016 год. до
м.09.2017 год., като погА. по давност и за сумата от 17,39 лева, като неоснователен,
сумата от 5,13 лева /пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща такса за
отчитане на уредите за дялово разпределие за периода от м.07.2017 год. до м.04.2018
год., сумата от 148,57 лева /сто четиридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2017 год. до 28.08.2020 год., като отхвърля иска
за сумата от 1,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.08.2017 год. до 28.08.2020 год., като неоснователен,
както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 196,10 лева /сто деветдесет и
шест лева и десет стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н.“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7