Р Е Ш Е Н И Е
№ 260075 / 6.7.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тринадесети май две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....548....по описа за............2020…...............година
Производството
по делото е образувано по повод подадената исковата молба от С.Ж.С.
*** чрез неговия пълномощник адв. С.К. с която същият е предявил
иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК против съпрузите А.Х.О. и П.С.О. , с
който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение
на същите ответници , че те му дължи следните суми поради неизпълнение на сключен между тях
договор за наем от дата 09.03.2014 г. на апартамент находящ се в гр. Карнобат
на ул. М. № 35 бл. 3 вх.В ап. 3 собственост на ищеца С.С. , а
именно общата сума от 493 лв.
представляваща неплатени задължения по същия договор за наем от
ответниците , а именно : 1.сумата от 100
лв. представляваща неплатена месечна наемна вноска за ползването на
горепосочения имот за периода от
09.03.2020 г. – 09.04.2020 година 2.
сумата от 176, 13 лв. представляваща цена на ползвана
електроенергия от двамата ответници в
същия недвижим имот- апартамент за периода докато е ползван от тях по силата на
горепосочения договор за наем от 01.03.2020 г. до напускането на апартамента от тяхна страна на дата
09.04.2020 година , 3.сумата от 221, 34
лв. представляваща цената на използваната от тях вода като наематели на същия
имот – апартамент за периода докато е
ползван по силата на същия наемен договор от тях от 10.07.2019 г. до напускането от тяхна
страна на наетия имот- апартамент на
дата 09.04.2020 г. , както и законната лихва върху главницата от 493 лв. считано от датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК – 02.06. 2020 г. до
окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли
съда да постанови решение с което да осъди ответната страна – двамата
съпрузи да му заплатят и
направените от него съдебни разноски в съдебното производство на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на същите ответници
да му заплатят и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по
заповедното производство.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, се
явява лично и чрез неговия процесуален представител поддържа така предявения от него
иск и иска уважаването му изцяло , ведно
с всички законни последици от това.
Ответниците
съпрузи посочени по- горе в преклузивния
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК са подали отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу
тях и по този начин са взели
становище по същия иск в същия отговор като не
възразяват за допустимостта на същия иск
за разглеждане , но възразяват против него като го считат за
изцяло неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло.
Същите ответници
редовно призовани се явяват лично в
съдебно заседание , като отново пак заявяват по повод на предявения срещу тях иск , че не дължат сумите претендирани за установяване с него и по този
начин моли същият според тях се явява напълно неоснователен и молят той да бъде
отхвърлен изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца С.Ж.С. иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците съпрузи А.Х.О. и П.С.О.
съществуването в полза на ищеца С. на
твърдяните от него вземания във връзка
със сключен между тях договор за наем на собствения му недвижим имот
представляващ апартамент които се явяват
вземане на наемна цена и вземания свързани
с разходите по ползването на същия имот
от ответниците за ток и вода за посочените от него
суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че
следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от
ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения от ищеца договор за наем ,
ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от
него задължения – да е предоставил за ползване
процесния му имот – апартамент на ответниците през процесния период от 09.03.2020 г. до
09.04.2020 г. , ответниците също като
страна в това правоотношение да са ползвали имота през същия процесен период и да
са действали недобросъвестно т.е. да не са
извършили задължителните плащания свързани с наемната ценя и разходите по
ползването на имота изразяващи се в неплащането на тока и водата през
горепосочените периоди и затова в полза на ищеца да е възникнало
правото на претенция за същите суми в
претендираните за установяване размери и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си
молба ищецът С.Ж.С. твърди, че на дата 09.03.2014 г. между него и ответниците съпрузи А.Х.О. и П.С.О. е бил
сключен договор за наем на собствения му апартамент находящ се в гр.
Карнобат на ул. М. № 35 бл. 3 вх. В ап. 3 , по силата на който ишецът С. в
качеството му на наемодател е
предоставил на ответниците посочени по- горе същият му имот за временно и
възмездно ползване , а последните в качеството им на наематели са се задължили
да му плащат месечна наемна цена в размер на сумата от 100 лв. , както и
разходите по ползването от тяхна страна на същия имот свързани с консумирания
от тях ток респ. ел. енергия и вода , като по този начин между тях било налице облигационно правоотношение по повод
на сключения между тях договор за наем .Ищецът твърди , че предвид
допуснатото неизпълнение на същия
договор от страна на ответниците съпрузите А.О. и П.О. изразяващо се в неплащането от тяхна страна на
наемната цена за ползването им като наематели на същия имот в размер на 100 лв.
дължима се от тях за периода от 09.03.2020 г. до 09.04.2020 г. и също
неплащането от тяхна страна на разходите по ползването на същия имот свързани с
ползваната от тях ел. енергия за периода от 01.03.2020 г. до 09.04.2020 г. в
размер от 176, 13 лв. и за ползваната от тях вода за периода от 10.07.2019 г.
до 09.04.2020 г. в размер на сумата от 221, 34 лв. , които последни суми той е
заплатил , затова ищецът по този начин е получил правата на кредитор по процесния договор за наем и с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 409 / 2020 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължения по чл. 410 от ГПК – с
№ 236 от 4.06.2020 г.. С нея КРС е разпоредил на ответниците съпрузи А.О. и П.О. , явяващи
се длъжници по сключения договор за наем посочен по- горе да заплатят солидарно на кредиторът – ищецът по делото , общата сума от 493 лв. посочена и в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 100 лв. наемна цена ,сумата от
174 лв. неплатена електроенергия и сумата от 219 лв. заплатена вода , както и
сумата от 125 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски
включваща : сумата от 25 лв. държавна такса и сумата от 100 лв. адвокатски
хонорар. С оглед на това съдът намира, че
спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните
кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има
образувано заповедно производство за процесните суми дължащи се от ответниците ,
която е и предмет на настоящото производство.
Ответниците посочени по- горе в съответния
затова срок по чл. 414 ал.1 от ГПК са подали възражение , че не дължат същите
претендирани за установяване суми и тъй като по отношение на тях поради това заповедта за изпълнение не е влязла в сила ,
съдът с нарочно разпореждане № 808 от 24.06.2020 г. по същото ч.гр.д. № 409 / 2020
г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че
може да предяви настоящия установителен
иск за горепосоченото задължение срещу ответниците , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така
установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.
Ответниците по делото оспорват , че са се намирали
с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед
на сключен между тях договор за наем за процесната претендирана наемна цена за
процесния период , тъй като твърдят , че не са живели там в имота респ. не са
го ползвали през същия процесен период за месец март и април 2020 г. и че са му
плащали на ръка всичките суми за ползвания от тях имот за ел. енергия и
вода на ръка и че не му дължат нищо ,
като по този начин молят съда да отхвърли на това основание така предявения иск
като неоснователен .
Действително
процесният договор за наем се явява двустранен
, консенсуален , неформален , възмезден, непрехвърлителен и с продължително изпълнение договор , като
такъв той се сключва след постигане на съгласие между страните по него за
сключването му , без да е необходима съответната писмена форма за него . По
този начин неплащането на наемната цена и разходите свързани с ползването на
същия имот за ел. енергия и вода от страна на ответниците е в доказателствена
тежест на страната която се позовава на неизпълнение на сключения договор за наем и основава претенциите си на този договор и в
случая се носи от ищеца . Следователно въз основа на така направеното
възражение от ответниците за това , че те
не са ползвали процесния имот под наем за периода месец март- месец април 2020
г. и че не дължат наемната цена за този период и че са платили на ищеца
свързаните с ползвания от тях имот разходи за ползването му до напускането от
тяхна страна на имота в началото на месец март 2020 г. т.е. преди 09.03.2020 г.
, тъй като ищеца основава претенция по настоящото дело на този договор за наем
, то в тежест на последния е да докаже , че процесните суми се дължат от
ответниците .
В съдебно заседание по инициатива на ищеца са
разпитани като свидетели лицата Б.С.С. – дъщеря на ищеца и К.Й.Ф. – без родство
със страните.Показанията на първата свидетелка съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК тъй
като намира , че същата като дъщеря на
ищеца се явява заинтересована от изхода на настоящото дело , щото той да е в
полза на ищеца , но същата при разпита й макар да твърди , че ответниците са
освободили апартамента една седмица преди
09.04.2020 г. , то не посочва каква е месечната наемна цена която са заплащали ответниците за ползването на
имота , както и какви са незаплатените от тях разноски по ползването на имота
като ел. енергия и вода през процесните им периоди, посочени от ищеца. Втората
разпитана свидетелка също не дава сведения относно същите обстоятелства ,
поради което съдът намира , че с показанията на същите горепосочени свидетелки
не може да се установи дължимостта на претендираната наемна цена , както и
разходите претендирани за установяване от ищеца като ползвана и незаплатена ел.
енергия и вода от ответниците.
По
делото ищецът е представил като доказателства за платена от него ел. енергия копие
от фактура № ********** за сумата от 107, 84 лв. за периода от 23.02.2020 г. до
22.03.2020 г. , която е частично за период извън претендирания и системен
бон за ел. енергия за сумата от 67, 45 лв. за периода от 23.03.2020 г. до 22.04.2020 г.
която е частично за период за който сам ищецът твърди , че ответниците не са ползвали под наем имота му , както и
системен бон за сумата от 0, 84 лв. за лихва забава за заплащането на
последната сума от 67, 45 лв. , но понеже същите са за периоди извън
претендираните или за период през който ответниците не са били наемателя ни
имота , съдът намира , че с тях не може да се докаже, дори ако ищецът ги е
заплатил , че същите не са заплатени от ответниците от една страна , тъй като част от тези суми ,
които съдът не може да определи не се отнасят за претендирания период , а други
се отнасят за период през който ответниците не са били наематели и поради факта
, че ищецът е плащал или е получавал такива суми от ответниците на ръка. По
същия начин не може да се докаже и дължимостта на суми за разходи свързани с
ползването на имота от ответниците за потребена вода през процесния период от
10.07.2019 г. до 09.04.2020 г. тъй като представеният касов бон за платената
сума от 23, 02 лв. за консумирана вода е за периода от 11.03.2020 г. до
08.06.2020 г. през част от който ответниците не са били наематели на процесния
имот , представеният касов бон за сумата
от 15, 76 лв. е за периода от 08.06.2019 г. до 09.07.2019 г. който период е
извън претендирания за заплащане на вода , представеният касов бон за сумата от
29, 27 лв. се отнася за периода от 10.04.2019 г. до 10.5.2019 г. който също е
извън претендирания за установяване период и последният касов бон за платената
сума от 15, 01 лв. е за периода от 11.05.2019 г. до 07.06.2019 г. който е също
за период извън претендирания за установяване.С тях също не може да се установи
действително дължимата се вода от ответниците през процесния период , тъй като
същите суми макар и платени от ищеца не доказват – за сумата от 23, 02 лв. , че
той не е получил за част от тях плащания от страна на ответниците за периода
през който те са обитавали имота му под наем , а за по- голямата част от
платените останали суми , същите са отнасят за период различен и извън
претендирания за установяване.
Следователно въз основа на гореизложеното , съдът намира , че
претенцията на ищеца за наемна цена , разходи за ползването на имота му от
стана на ответниците свързани с неплащането от тяхна страна на ел. енергия и
вода се явяват напълно неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Тука следва да се спомене
, че съгласно т.11 б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС гр София е че при предявен иск като
настоящия по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК
- за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска, както и че въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност.Затова за
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК
може да се предяви осъдителен иск в такова като настоящото производство. В случая ищецът е подал
заявление и е издадена съответната
заповед за изпълнение за общата сума от 493 лв. , включваща следните суми 9
сумата от 100 лв. наемна цена , сумата от 174 лв. за разноски за ел. енергия и
сумата от 219 лв. за неплатена вода ,
без присъждането на законна лихва върху същата сума е по- малка от сегашната в
размер на общата сума от 497, 47 лв. ,
грешно посочена като сума от 493 лв.
като цена на иска от ищеца в исковата молба. Затова производството в частта му
на претендирани за установяване разходи за ползване в частта му за ел. енергия
в размер за сумата от 174 лв.до пълния й претендиран размер от 176, 13 лв. и в
частта й на претендирани разходи за вода в частта в размер на сумата от 219 лв.
до пълния й предявен размер в исковата молба от 221, 34 лв. , както и в частта
на претендирана законна лихва върху сумата от 493 лв. от датата на
предявяването на иска в Районен съд Карнобат , като недопустимо следва да бъде прекратено,
ведно с всички законни последици от това.
Също
с оглед на горното съдът намира , че претенцията на ищцовата страна за претендирана наемна цена
в размер на сумата от 100 лв., претендирани разходи по ползването на наетия
имот в размер на сумата от 174 лв. за ел. енергия и сумата от 219 лв. вода се
явява абсолютно недоказана и същата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна изцяло, ведно с претендираното искане за
присъждане на съдебни разноски по
заповедното производство. По този начин
следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат заплатени и направените от него
съдебни разноски по настоящото дело .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от С.Ж.С. с ЕГН **********
, с адрес *** , същият
и с адрес на пълномощник – адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – град Карнобат
, обл. Бургас ул. Т.К.№ 8 чрез
адв. С. Г.К. АК Кюстендил срещу А.Х.О. с ЕГН ********** и П.С.О. с ЕГН ********** – двамата съпрузи с адрес за призоваване - гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. К. и М.
№ 16 вх. А ет.2 и също с адрес за призоваване – село Е.А. ,
Община Карнобат, обл. Бургас ул. Д.Ю. №
8 с който иск С.Ж.С. моли
съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение
на горепосочените ответници А.Х.О. и П.С.О. , че същите в качеството им на длъжници – наематели поради неизпълнение на задълженията им като
такива по договор за наем на апартамент
находящ се в гр. Карнобат на адм. адрес – ул. М. № 35
бл. 3 вх. В ап. 3 – собственост на С.Ж.С., сключен между тях на дата 09.03.2014 г. му
дължат общата парична сума общата сума от 493
лв. представляваща неплатени задължения по същия договор за наем, а
именно : 1.сумата от 100 лв. представляваща неплатена месечна наемна вноска за
ползването на горепосочения имот за
периода от 09.03.2020 г. – 09.04.2020 година
2. сумата от 174 лв. представляваща цена на ползвана
електроенергия от А.О. и П.С.О. в същия
недвижим имот- апартамент за периода докато е ползван от тях по силата на
горепосочения договор за наем от 01.03.2020 г. до напускането на апартамента от тяхна страна на дата
09.04.2020 година и 3.сумата от 219 лв. представляваща цената на
използваната от тях вода като наематели на същия имот – апартамент за
периода докато е ползван по силата на
същия наемен договор от тях - от 10.07.2019 г. до напускането от тяхна
страна на наетия имот- апартамент на
дата 09.04.2020 г., като неоснователен и недоказан изцяло , като отхвърля и искането на С.Ж.С. за присъждането в негова полза на направените от него съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 548 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат ,
както и
отхвърля и искането на същия за присъждане на направените от него разноски по
заповедното производство по ч.гр. д. № 409 / 2020 г. по описа на Районен съд
Карнобат като неоснователни.
Прекратява
настоящото производство по настоящото гр.д. № 548 / 2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат по отношение на горепосочения иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
предявен от С.Ж.С. с ЕГН **********
, с адрес *** , същият
и с адрес на пълномощник – адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – град Карнобат , обл. Бургас
ул. Т.К.№ 8 чрез адв. С. Г.К. АК Кюстендил срещу А.Х.О.
с ЕГН ********** и П.С.О. с ЕГН **********
– двамата съпрузи с адрес за призоваване
- гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. К. и М.
№ 16 вх. А ет.2 и също с адрес за призоваване – село Е.А. ,
Община Карнобат, обл. Бургас ул. Д.Ю. №
8 в частта му
на претендирани
за установяване разходи за ползване под наем на същия горепосочен недвижим
имот - за претендираната ел. енергия за
периода от 01.03.2020 г. до 09.04.2020
г. в размер на сумата от 174 лв.до
пълния й претендиран размер от 176, 13 лв. , в частта й на претендирани разходи
за вода за периода от 10.07.2019 г. до 09.04.2020 г. в частта в размер на
сумата от 219 лв. до пълния й предявен размер в исковата молба от 221, 34 лв. ,
както и в частта на претендирана законна лихва върху сумата от 493 лв. считано от датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 236 от 4.6.2020 г. по ч.гр.д. № 409 / 2020 г. по
описа на Районен съд Карнобат – 02.06. 2020 г.
до окончателното изплащане на вземането , като недопустимо .
Настоящото определение за прекратяване подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен
срок , считано от съобщаването му на страните по делото.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано
от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: