№ 719
гр. Разград, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101486 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу А. О. Ш. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 9 536.47 лв. главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 1 389.97 лв. дължима лихва за периода от 21.12.2021
г. до 06.11.2023 г., 131.61 лв. лихвена надбавка за забава за периода от
21.09.2021 г. до 06.11.2023 г.; 72.99 лв. законна лихва за периода от 07.11.2023
г. до 28.11.2023 г., 120 лв. дължими такси и разноски, както и разноските в
заповедното производство – 225.02 лв. заплатена държавна такса и 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които са издадени заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2114/2023 г. по описа на Районен съд
Разград. Претендира разноски и за настоящото производство.
Твърди, че на 23.03.2021 г. е сключен Договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК“ АД като кредитор и А. О. Ш. като
кредитополучател, за сумата 10 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца от
датата на усвояване на сумата. Съгласно изготвения и подписан погасителен
план по т. 6 от договора, падежната дата на вноските е 21-во число, в т. 8 е
договорен променлив лихвен процент от 7.5 %, а в т. 9 е договорен ГПР от 8.9
%. Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя.
Поради допусната забава в плащанията, на основание чл. 16 от Общите
условия, на ответника е изпратена покана-уведомление за предсрочната
изискуемост на кредита, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В условия на
евентуалност правят искане, в случай, че съдът приеме, че предсрочната
изискуемост не е настъпила на твърдяната дата, да се счита, че с предявяване
1
на настоящата искова молба банката обявява на ответника предсрочната
изискуемост на процесния договор в размер на пълния му неплатен остатък.
На 28.11.2023 г. „Банка ДСК“ АД е поискала издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и по ч. гр. дело
№ 2114/2023 г. на Районен съд Разград е издадена такава за горепосочените
суми. По образуваното изпълнително дело № 35/2024 г. по описа на ЧСИ
Георги Стоянов заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
7 във вр. с ал. 5 от ГПК, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от уведомяването следва да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Това съобщение е
връчено на заявителя на 23.07.2024 г. и на 22.08.2024 г., в едномесечния срок,
„Банка ДСК“ АД е предявила настоящата искова молба за установяване
съществуването на вземанията си срещу длъжника в размера, в който са
съществували към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 2114/2023 г. по
описа на Районен съд Разград.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземанията на „Банка ДСК“ АД към ответника в общ
размер на 11 251,01 лв., от които 9 536.47 лв. главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 1 389.97 лв. дължима лихва за периода от 21.12.2021
г. до 06.11.2023 г., 131.61 лв. лихвена надбавка за забава за периода от
21.09.2021 г. до 06.11.2023 г.; 72.99 лв. законна лихва за периода от 07.11.2023
г. до 28.11.2023 г., 120 лв. дължими такси и разноски, за които е издадена
Заповед № 1151 от 30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2114/2023 г. по описа
на Районен съд Разград. Иска се произнасяне и относно дължимостта на
присъдените в заповедното производство разноски в размер на 225,02 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба въпреки, че с изпращането на преписа от същата и доказателствата към
нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и
последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право
той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил
възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените
доказателства и не е представил такива.
Редовно призован, ответникът не се явява в откритото заседание и не
изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците от
непредставянето на отговор и неявяването му в първото заседание по делото,
поради което ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
2
за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от
ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238,
ал. 1 от ГПК и съобрази фактическите обстоятелства по делото и
представените от ищеца доказателства, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Безспорно е, че в законния срок по чл. 131 от ГПК
ответникът А. О. Ш. не е представил писмен отговор на исковата молба, с
която настоящият съдебен състав е сезиран, в първото по делото заседание не
се явява лично или чрез упълномощен представител, нито е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие, поради което ищецът се е възползвал от
възможността да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
него. Същевременно съдът е указал на страните какви са последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание с разпореждане № 2714/10.09.2024 г.
От представените с исковата молба доказателства – извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД към 28.11.2023 г. за сметка №
11/27853500, Договор за кредит за текущо потребление от 23.03.2021 г., ведно
с приложимите към него Общи условия, с които ответникът, като
кредитополучател е бил запознат и е подписал, Договор за залог на вземане по
сметка в „Банка ДСК“ АД от 23.03.2021 г., погасителен план, декларация,
покана-уведомление от банката за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, връчена от ЧСИ, чрез залепяне на уведомление, издадената Заповед
№ 1151 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 30.11.2023 г. по ч. гр. дело № 2114/2023 г. по описа на Районен
съд Разград, може да се направи обосновано предположение за вероятната
основателност на исковите претенции, чиято правна квалификация е по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на
фактическия състав по предявените искове, което дава основание на съда да не
излага подробни мотиви по съществото на спора, а с оглед процесуалното
поведение на ответника да постанови неприсъствено решение, предвид
наличието на предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като
предявените искове следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в общ размер на 462,04 лева,
включващи 362,04 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските за заповедното производство в общ
размер на 325,02 лева, от които 225,02 лева платена държавна такса и 100 лева
3
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. О. Ш. с ЕГН **********, с
адрес *********************************, дължи на „Банка ДСК“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Юрий
Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, следните суми: 9 536.47 лв.
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от
28.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 389.97 лв. дължима
лихва за периода от 21.12.2021 г. до 06.11.2023 г., 131.61 лв. лихвена надбавка
за забава за периода от 21.09.2021 г. до 06.11.2023 г.; 72.99 лв. законна лихва за
периода от 07.11.2023 г. до 28.11.2023 г., 120 лв. дължими такси и разноски, за
които е издадена Заповед № 1151 от 30.11.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №
2114/2023 г. по описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА А. О. Ш. с ЕГН **********, с адрес
********************************* да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №
19, съдебно-деловодни разноски в общ размер на 462,04 лева за настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА А. О. Ш. с ЕГН **********, с адрес
********************************* да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №
19, сумата в общ размер на 325,02 лева разноски за заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4