Р Е Ш Е Н И Е
4417/9.11.2015г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14 състав в открито заседание проведено на 29.09.2015 година, в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря
К.И. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15133 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба на И.А.М. с ЕГН **********
*** против Й.В. Георгиева с ЕГН ********** *** с която е предявен положителен установителен иск с пр. осн. чл. 23 от СК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
изключителен собственик на придобития по време на брака им, сключен на 05.06.1994
г. и прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 743/2013 г. на РС
Девня недвижим имот, представляващ
апартамент № 13, находящ се в гр.Варна, ул.Юрдан
Тодоров № 5А, с идентификатор 10135.3511.507.2.13 със ЗП 43.55 кв.м., състоящ
се от предверие, дневна с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалет и една тераса заедно с принадлежащото му избено помещение № 9 с
площ 1.62 кв.м., както и 2.4484 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж в което е построена сградата, представляващо
ПИ с идентификатор 10135.3511.507. Ищецът сочи, че описания имот е закупен
изцяло с лични негови средства по време
на фактическата му раздяла с ответницата и същите са придобити от него по дарение от майка му Тана
Щерева М., от сестра му Щиляна А.Г. и от
нейния съпруг Тодор Красимиров Гигов. Покупната цена на жилището е 14600 евро и
същата е заплатена на три вноски по уговорка с продавача по следния начин: - 7875
евро в деня на подписване на нотариалният акт; - 5380 евро в седмодневен срок
от издаване на обр.акт 15 за сградата; - 1345 евро в
седмодневен срок от получаване на разрешение за ползване на сградата.
Сумите са заплатени на продавача по следния
начин: на 30 юли 2013 г. по сметка на
ищеца са преведени 2120 евро от сестра му Щиляна Г. и 9000 евро от зет му Тодор
Гигов. На 01.11.2013 г. сумата 5380 евро е наредена от майката на ищеца Тана М.
по сметка на продавача „А.и.” ООД. На дата 30.04.2014 г. сумата от 1345 евро в
левова равностойност 2630.60 лева е преведена от майката на ищеца Тана М. по
сметка на продавача „А.и.” ООД.
Обстоятелствата
от които ищецът черпи права и наличие на
активна материалноправна легитимация по установителния иск за признаване на пълна трансформация са
въз основа на следните фактически
твърдения: с ответницата са бивши съпрузи, като сключения между тях граждански
брак е прекратен с развод с влязло в
сила съдебно решение на РС Девня. По
време на брака си съпрузите са придобили
правото на собственост върху описания по-горе имот, представляващ жилище - апартамент
№ 13 на възмездно придобивно основание – договор за покупко продажба, обективиран в нот.акт № 171, том ІІІ, рег.№ 7985, дело № 299 от 2013 г. Придобивната стойност на имота е в размер на 14600 евро, платима на три вноски,
както следва: 7875 евро в деня на подписване на нотариалният акт; 5380 евро в
седмодневен срок от издаване на обр.акт 15 за
сградата; 1345 евро в седмодневен срок от разрешение за ползване на сградата.
Предвид
обстоятелството, че ищецът понастоящем упражнява фактическа власт върху имота,
както и личния характер на вложените в придобиването на имота средства, за него
е налице правен интерес от предявяване на установителния
иск за признаване на пълна трансформация на лично имущество. Моли за уважаване на иска и заплащане на
разноските за производството от ответницата.
В депозиран отговор на исковата молба по реда и в срока по чл.
131 от ГПК, ответницата оспорва предявения срещу нея иск изцяло. Твърди, че имотът
е придобит с общи средства на съпрузите, придобити от продажбата на личен имот
на съпругата, от която тя е получила 10000 лева, но в нот.акт
е вписана продажна цена 5028 лева. Цялата получена сума от 10000 лева плюс 2000
лева от оборота на магазина са внесени в личната сметка на ищеца в Инвестбанк, гр.Суворово. Съпрузите са изтеглили потребителски кредит в размер на 10000 лева
от Инвестбанк с Договор № 19 от 17.05.2013 г. През
м.юни 2013 г. ищецът е внесъл по личната си банкова сметка ***о, които средства
са спестявания на съпрузите. Три дни
след фактическата им раздяла ищецът е
прехвърлил на родителите си всички налични средства по банковите си сметки.
Твърденията се установяват от отговор на ищеца на искова молба по гр.д.№ 13379/14
г. на ВРС, 26 състав. Внесените от ищеца
суми за имота по сметката на продавача не са дарени от негови роднини, тъй като сестра му и майка му са подали
искови молби против ищеца за връщане на
дадени като заем суми и е налице осъдително решение против него, както и
дължимите суми са събрани в изпълнително производство.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и въз основа на
закона намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните
твърдят, а и от представеното решение от 30.12.2013 г. на РС Девня, постановено
по гр.д.№ 743/13 г. се установява, че е прекратен бракът им, на осн.чл.49, ал.1 СК. Видно от нот.акт
№ 171, том ІІІ, рег.№ 7985, дело № 299 от 2013 г. страните по делото по време
на брака им са придобили недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ
се в гр.Варна, ул.Юрдан Тодоров № 5А, с идентификатор
10135.3511.507.2.13 със ЗП 43.55 кв.м., състоящ се от предверие,
дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет и една тераса заедно с
принадлежащото му избено помещение № 9 с площ 1.62 кв.м., както и 2.4484 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор 10135.3511.507.
От
договор за откриване и водене на банкова сметка ***.07.2013 г. се установява,
че ищецът И.А.М. е титуляр на открита в ПИБ, гр.София сметка. На същия ден сметката
е захранена с 2120 евро с наредител Щ.А.Г., сестра на
ищеца и с 9000 евро с наредител Тодор Гигов, негов
зет, чрез пълномощник Щ.Г.. На 01.08.2013 г. ищецът И.М. е наредил по сметка на
А.и. ООД, ***, открита в Алианц банк
сумата 7875 евро, като е посочено основание вноска за апартамент. От преводно
нареждане в Инвестбанк на 01.11.2013 г. се
установява, че Тана Щерева М., майка на ищеца е наредила по сметка на А.и. ООД, *** сумата 5380
евро като е посочено основание вноска за апартамент. На 30.04.2014 г. Тана
Щерева М. е наредила по сметка на А.и. ООД, ***, открита в Алианц
банк сума в размер на 2630.60 лева.
От
представените удостоверения за раждане на И.А.М. и Щ.А.М. се установяват твърдяните от ищеца родствени връзки с посочените лица. Тана Щерева М. е негова майка, а Щ.А.Г. е
негова сестра. От удостоверение за
сключен гр.брак се установява, че Щ.Г. и Тодор Гигов са съпрузи. Последният
е упълномощил съпругата си с нотариално заверено пълномощно да оперира и
открива банкови сметки на негово име, да внася и тегли неограничено суми по
тях, да получава извлечения от банковите операции.
Видно
от нот.акт № 92, том ІІІ, дело № 151 от 2013 г. на
нотариус с район на действие района на ДРС, Й.В.М. продава на Тодор Атанасов
Тодоров собствени недвижими имоти в с.Чернево, общ.Суворово за сумата 5028.50
лева. От договор за потребителски кредит № 19 от 17.05.2013 г. И.М. като кредитополучател и Й.М. като
солидарен длъжник са изтеглили потребителски кредит от И. АД в размер на 10000
лева за срок от 48 месеца. С договор за прехвърляне на вземане от 01.11.2013 г.
А.и. ООД е прехвърлило вземането си от И.А.М. в полза на Тана Щерева М. в
размер на 5380 евро с настъпил падеж на 29.10.2013 г. На 06.11.2013 г. цесионерът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника И.М.. Посочено е че вземането произтича от задължения по нот.акт
за продажба № 171, том ІІІ, дело № 299
от 01.08.2013 г. на нотариус Св.Димова с район на действие района на ВРС и
договор за цесия от 01.11.2013 г. и акт
15 от от 22.10.2013 г. постановено е незабавно
изпълнение на заповедта и въз основа на същата
е издаден изпълнителен лист.
На 13.12.2013 г. цесионерът
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК срещу длъжника Й.В.М.. Посочено е че вземането
произтича от задължения по нот.акт за продажба
№ 171, том ІІІ, дело № 299 от 01.08.2013 г. на нотариус Св.Димова с
район на действие района на ВРС и договор за цесия от 01.11.2013 г. и акт 15 от 22.10.2013 г.
Постановено е назабавно изпълнение на заповедта на осн.чл.418 ГПК и въз основа на същата е издаден изпълнителен лист.
На
20.05.2014 г. Тана М. се е снабдила със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника И.М. за сумата 50 000 лева. Посочено е че вземането
произтича от задължения по неизплатен договор
заем от 01.10.2013 г.
С
влязло в сила решение по гр.д.№ 299/14 г. на РС Девня е отхвърлен предявеният
от Тана М. иск против Й.М. за установяване вземането на кредитора по издадената
заповед за изпълнение на осн.чл.422 ГПК, като е
прието, че сумата в размер на 5380 евро по договор за прехвърляне на вземане не
е дължима на Тана М. от снаха й Й.М..
Видно
от протокол на ЧСИ рег.№ 808 с район на действие района на ВОС на 05.06.2014 г.
Тана Щерева М. е обявена за купувач на
ап.№ 13 с идентификатор 10135.3511.507.2.13 на етап завършено строителство без
издадено разрешение за ползване, на ет.4 в жил.сграда
с идентификатор 10135.3511.507.2, находящ се в гр.Варна, ул.Юрдан
Тодоров № 5А със ЗП 43.55 кв.м. състоящ се от предверие,
дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет и една тераса заедно с
принадлежащото му избено помещение № 9 с площ 1.62 кв.м., както и 2.4484 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор
10135.3511.507. Длъжниците
И.М. и Й.М. са били уведомени за
насрочена дата за предявяване и разпределение на сумите от проданта на 20.06.2014
г.
В искова
молба на Щ.Г. против страните по делото за връщане на заплатени като поръчител
суми по договор за кредит № 19 от 17.05.2013 г.
сестрата на ищеца заявява, че получения от брат й и снаха й
потребителски заем в размер на 10000 лева е изтеглен за заплащане на жилището им
в гр.Варна, ул.Ю.Тодоров, но поради неплащане на вноските към банката, тя е
заплатила част от тях. Предявила е иск
за осъждане на бившите съпрузи солидарно
да й платят сумата 3240 лева. С влязло в
сила решение от 25.06.2015 г. постановено по гр.д.№ 13379/14 г. на ВРС, 26
състав страните по делото са осъдени да заплатят на сестрата на ищеца Щ.Г.
сумата от 3240 лева.
В
искова молба от 29.04.2015 г. на Щ.Г. против страните по делото за връщане на
заплатени като поръчител суми по договор за кредит № 19 от 17.05.2013 г. сестрата на ищеца заявява, че получения от
брат й и снаха й потребителски заем в размер на 10000 лева е изтеглен за
заплащане на жилището им в гр.Варна, ул.Ю.Тодоров № 5А, но поради неплащане на
вноските към банката, тя е изплатила част от същите и е предявила иск за осъждането им солидарно да й платят сумата 1620 лева.
Всяка
от страните в хода на производството е
ангажирала гласни доказателства. С показанията си двете групи свидетели
поддържат твърденията на страните в молбата и в отговора. Доколкото разпитаните
свидетели са роднини на страните – съответно майка и сестра на ищеца и майка на
ответницата съдът цени показанията им по реда на чл.172 ГПК.
От
приетото по делото доказателства за предоставяне на сведения, представляващи
банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.5 ЗКИ, а именно удостоверение изх. № ЕД 9120-4903/27.08.2015
г., издадено от „И.” АД и удостоверение изх.№ И-11155 от 30.06.2015 г. издадено
от „П.и.б.” АД се установява движението по сметката на ищеца и наредени
преводи, така, както са описани в молбата.
На 07.10.2003
г. И.М. и Й.М. са продали на Ангел
Стоянов М. собствения си придобит по покупка, представляващ СИО недвижим имот,
апартамент № 96 на ет.4 находящ се в гр.Варна, ж.к. Младост, бл.103 със застроена площ 79.90 кв.м. ведно с принадлежащото
избено помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата за
сумата 24 250.40 лева, изплатена напълно от купувача на продавачите.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът
формулира следните изводи от правна страна:
Предмет на
разглеждане е иск за пълна трансформация на лични средства за закупуване на придобит
по време на брака на страните недвижим
имот, представляващ апартамент № 13. В случая приложим закон е СК от 2009
г., тъй като както придобиването на
имота, така и прекратяването на имуществената общност между съпрузите, са
настъпили при действието на този закон. Действащият СК в сила от 01.10.2009 г.
се прилага за имуществени отношения между съпрузите по заварени бракове /§ 4,
ал. 1 от ПЗР на СК/. Съгласно чл.23, ал.1 СК лични са вещите придобити по време
на брака изцяло с лично имущество. Разпоредбата на чл.22, ал.1 СК сочи, че вещните права, придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия
съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по
реда на глава четиридесет и четвърта от
Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска
имуществена общност ; 2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по
време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на
професия или на занаят; 3) Лични са вещните права, придобити от съпруг -
едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност
и включени в неговото предприятие.
В тази връзка, лична собственост на съпруг е
всяко имущество, придобито през време на брака без принос на другия съпруг,
изхождайки от правилото, че придобитото имущество има правното положение на
средствата, които са разходвани за придобиването му. Фактическият състав,
обуславящ основателност на претенцията с правно основание чл. 23 СК включва успешно проведено доказване по реда на
пълното и главно доказване, което да обори законовата презумпция за съвместен
принос по чл. 21 СК като е без значение на чие име са придобити средствата и
имуществото. Именно приносът на съпруга
е предмет на доказване в производството по чл. 23 СК, като
е допустимо с всички доказателствени средства да се установява принос,
включително и извънбрачният такъв на съпруга в придобиването.
По заявеният иск с пр.осн.чл.23, ал.2 СК, с който ищецът претендира, че придобитият по време на брака с
ответницата имот ап.№ 13 е придобит изцяло с негови лични средства, придобити
по дарение, съдът следва да извърши преценка на всички факти и обстоятелства,
касаещи не само момента и начина на придобиване на имота от съпрузите, но и
последващите им действия.
В конкретния случай от съвкупният анализ на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че по време на брака му с
ответницата, ищецът И.М. е получил сумата
от 2120 евро по банковата си сметка наредена от сестра му Щиляна Г. и 9000 евро
наредени от зет му Тодор Гигов, чрез пълномощник Щ.Г.. Извършени са от неговата майка Тана М. преводи на 01.11.2013 г. на сумата 5380 евро и на 30.04.2014
г. на сумата 1345 евро в левова равностойност 2630.60 лева
по сметка на продавача „А.и.” ООД. Съдът
намира за установено от доказателствата по делото, че сумите са наредени
съответно по сметката на ищеца и по сметката на продавача, но самото извършване на превода не установява
по категоричен начин акта на дарение в
негова полза. Това е така, тъй като след
нареждане на сумите същите лица – наредители на
сумите са предявили пред съд претенциите
си срещу
ищеца за дължими от него суми по
договор за прехвърляне на вземане, договор за заем и поръчителство. Съответно на 06.11.2013 г. има издадена в полза на Т.М.
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК срещу длъжника И.М. за сумата 5380 евро и на 20.05.2014 г. Т.М. се е снабдила със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника И.М. за
сумата 50000 лева. Въз основа на издадените в полза на кредитора изпълнителни
листи е образувано изпълнително дело, обявена е публична продан на процесния имот и майката на ищеца е обявена за купувач на
същия. Сестрата на ищеца Щ.Г. е инициирала искови производства против брат си и
снаха си за заплащане на дължими суми по обслужване на изтегления от тях
кредит.
При
тази фактическа установеност съдът не може да направи извод, че е налице акт на
дарение, тъй като писменните доказателства водят до
извод, че получените от ищеца суми от неговите роднини майка, сестра и зет са
получени в заем или за уреждане на техни имуществени отношения, различни от процесните. Както се установи от доказателствата по делото
страните са имали магазин за хранителни стоки в с.Чернево, общ.Суворово и
търговската дейност се е извършвала от търговец
и работодател ответницата Й.М.,
действаща като ЕТ „Йоана – Й.В.”, а ищецът е имал качеството на работник по
силата на трудово правоотношение. Предвид че търговската дейност се е
извършвала от двамата съпрузи за издръжката на семейството паричните средства
от доходите и печалбите от тази дейност са били внасяни от ищеца в личната му
банкова сметка, ***. Установи се от писменните
доказателства по делото, че съпрузите са получили сума в размер на 24 250.40 лева от продажба на недвижим
имот, придобит в СИО през 2003 г. – нот.акт № 86 от
2003 г., че са получили сума в размер
на 10000 лева от изтеглен потребителски
кредит през 2013 г., че съпругата Й.М. е получила 5028.50 лева от продажба на
личен имот през 2013 г. От горното, съдът приема, че съпрузите са разполагали
със средства към 01.08.2013 г. – датата на подписване на нот.акт
№ 171 от 2013 за придобиване на процесния имот – ап.№
13 с посочен адм.адрес и заплащане на придобивната му стойност в размер на 14 600 евро, като
притежаваните от тях средства са били
внасяни по банкова сметка ***.
Твърденията
за извършени актове на дарение в полза на ищеца от негови роднини се
опровергават както от посочените по-горе доказателства, неоспорени по надлежния
ред, така и от факта, че с постановление на ЧСИ майката на ищеца Т.М. е обявена
за купувач на публична продан на същия имот като взискател
и на основание влезли в сила съдебни решения за задължения по договор за заем.
В тази насока съдът не
кредитира свидетелските показания на
водените от ищцовата страна свидетели – негови майка
и сестра за установяване на извършени от
тях актове на дарение в негова полза, тъй като писменните
доказателства ги опровергават напълно. Показанията на свидетелите не кореспондират
и са в противоречие с писмените
доказателства, имащи характер на преки доказателства за установяване на задълженията
на ищеца към тези лица.
По възраженията на
ответницата, ищецът не успя да докаже пред настоящата инстанция по безспорен и категоричен
начин твърденията си за пълна трансформация на лично имущество и произхода на
средствата с които е заплатена цената на придобит по време на брака му с
ответницата имот. Налице са писменни
доказателства, които установяват правопораждащи факти
различни от фактите по твърденията на
ищеца за възникнали между него и негови
роднини правоотношения по договори за дарение. Липсата на пълно и главно доказване на тези твърдения води до извод за неоснователност на предявения иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При
този изход и направено от
ответницата искане за присъждане на
реализираните от нея съдебно деловодни разноски, ищецът следва да й заплати такива в размер на 1080
лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за разходи.
Мотивиран
от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявен от И.А.М. с ЕГН ********** *** иск против Й.В.
Георгиева с ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията между
страните, че е изключителен собственик на придобития по време на брака им,
сключен на 05.06.1994 г. и прекратен с развод с влязло в ила
решение по гр.д. № 743/2013 г. на РС Девня,
недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр.Варна, ул.Юрдан Тодоров № 5А, с идентификатор 10135.3511.507.2.13 със
ЗП 43.55 кв.м., състоящ се от предверие, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня-тоалет и една тераса заедно с принадлежащото му
избено помещение № 9 с площ 1.62 кв.м., както и 2.4484 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж в което е построена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор 10135.3511.507, по твърдения, че имотът е закупен изцяло с негови лични
средства получени по дарение от майка му
Тана Щерева М., от сестра му Щиляна А.Г. и
от нейния съпруг Тодор Красимиров Гигов, на осн. чл. 23 от СК
ОСЪЖДА И.А.М. с ЕГН ********** *** да плати
на Й.В. Георгиева с ЕГН ********** *** разноски
за производството в размер на 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му страните.
Районен съдия: