Решение по дело №679/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бултранс – Т“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Й. Л., против Решение с номер 26 от 06.01.2023г., постановено по АНД с номер 6690/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 Закон за пътищата с номер ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на касатора, на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на закона, като неправилно са тълкувани и приложени относимите към случая правни норми. Излага се, че изводите на съда са изцяло в разрез с европейските източници на правото.

В срока за отговор на касационната жалба е постъпил такъв от ответната страна. Агенция „Пътна инфраструктура“ излага, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението, обаче е неправилно.

Районен съд – Пловдив е установил следната фактическа обстановка: На 07.03.2022г., около 15:09ч., било установено нарушение, извършено с ППС Влекач „Ивеко АС 440 ТП, с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1 към 107+663, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Собственик на процесното ППС е „Бултранс – Т“ ЕООД. С оглед на това нарушение бил съставен ЕФ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка, съобразно събраните доказателства, е правилна. С оглед на изложеното правилно е посочено, че е била нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Въпреки това обаче следва да се посочи, че към момента на постановяване на настоящото решение е налице произнасяне на СЕС, а именно Решение от 21 ноември 2024г. по дело С 61/23, според което: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“. От това следва да бъде прието, че в случая е нарушено изискването за пропорционалност. В тази вр. – съгласно член 9а от Директива 1999/62: „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. В цитираното решение е посочено, че директивата не съдържа по-точни правила що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции. Според съображение 42 от решението : „Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции.“. В тази връзка е прието, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата. Принципът изисква и отчитане на конкретните обстоятелства по случая.

В съдебния акт на СЕС е изтъкнато, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. В съображение 53 и 54 от решението е посочено : „При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика). Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.

Следователно обжалваното решение не е постановено в съответствие с принципа за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз, гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

С оглед на гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решението следва да бъде отменено, както и да бъде отменен издаденият ЕФ.

С оглед изхода на спора в полза на касатора се дължат разноски в общ размер на 2620,00 лв., съобразно представения списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК и сторените такива за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, както и тези по дело с номер 5682/2023г. по описа на Върховен административен съд, дело с номер 10579/2023г. по описа на Върховен административен съд и по дело с номер 6690/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 26/06.01.2023г., постановено по АНД № 6690/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 Закона за пътищата с номер **********.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза на „Бултранс – Т“ ЕООД, ЕИК *********, сторените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и тези по дело с номер 5682/2023г. по описа на Върховен административен съд, дело с номер 10579/2023г. по описа на Върховен административен съд и по дело с номер 6690/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив в общ размер на 2620,00 лв. (две хиляди шестстотин и двадесет лева)

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.