Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 131 07.10.2022 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 51 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** от гр. Р. срещу Решение № 1012-16-63/1 от 09.03.2022
год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане №
16221089464 от 01.01.2022 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград,
с което на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО е преизчислена личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия, считано от 25.12.2021 год.
В жалбата се твърди, че преизчислението е извършено при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с духа на
закона. Излагат се съображения, че в размера на пенсията следва да бъдат
включени всички предходни увеличения, съответно с 2,36 за 2017 год., с 3,8% за
2018 год. и с 5,7% за 2019 год. Иска се преписката да бъде върната на
административния орган с указания да приложи правилно § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО
във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1 КСО и да преизчисли определения размер на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Считано от
30.06.2012 год., на оспорващия Ц. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО в размер на 418,11 лв. при зачетен
осигурителен стаж от III-та категория
труд – 37 години 08 месеца и 27 дни /л.99/
С Разпореждане №
********** от 01.04.2013 год. /л.98/ на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за 2013 год. и ПМС №
332 от 20.12.2012 г. размерът на получаваната от оспорващия пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е определен на 427,31
лв.
С Разпореждане №
**********-5/2013 от 03.04.2013 год./л.85/размерът на отпусната на оспорващия
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е изменен на
419,39 лв., считано от 30.06.2012 год., и съответно на 428,62 лв., считано от
01.04.2013 год.
Със заявление от
27.02.2013 год. /л.94/ оспорващия Ц. Ц. на основание чл. 102 от КСО е поискал
преизчисление на отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст с
допълнително придобития от него след пенсионирането му осигурителен стаж и
осигурителен доход, ако това е по-благоприятно. С Разпореждане № **********-7/2013
от 16.05.2013 год. /л.81/пенсионният орган му е зачел осигурителен стаж от III-та категория труд – 38 години 01 месец и 12 дни,
като е изменил размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на
423,94 лв., считано от 27.02.2013 год., и съответно на 433,27 лв., считано от
01.04.2013 год.
С последващо
заявление от 12.02.2014 год. /л.78/ Ц. е поискал преизчисление на отпусната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст с допълнително придобития от него след
пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход на основание чл. 102
от КСО. С Разпореждане № **********-6/2014 от 10.04.2014 год. /л.69/ пенсионният
орган му е зачел осигурителен стаж от III-та категория
труд – 39 години 02 месеца и 21 дни, като е изменил размера на личната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст на 445,30 лв., считано от 12.02.2014 год.
С Разпореждане №
********** от 01.07.2014 год. /л.68/ на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 153 от
11.06.2014 г. размерът на получаваната от оспорващия пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е определен на 457,32 лв., считано
от 01.07.2014 год.
Със заявление от
02.02.2015 год. /л.56/ Ц. е поискал преизчисление на отпусната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст с допълнително придобития от него след
пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход на основание чл. 102
от КСО. С Разпореждане № **********-6/2015 от 28.04.2015 год. /л.51/ пенсионният
орган му е зачел осигурителен стаж от III-та категория
труд – 40 години 03 месеца и 26 дни, като е изменил размера на личната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст на 469,67 лв., считано от 02.02.2015 год.
С Разпореждане №
********** от 01.07.2015 год. /л.50/ на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130 от
28.05.2015 г. размерът на получаваната от оспорващия пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е определен на 478,59 лв., считано
от 01.07.2015 год.
Със заявление от
22.01.2016 год. /л.48/ Ц. е поискал преизчисление на отпусната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст с допълнително придобития от него след
пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход на основание чл. 102
от КСО. С Разпореждане № **********-6/2016 от 11.05.2016 год./л.38/ пенсионният орган му е зачел осигурителен стаж от III-та категория труд – 40 години 07 месеца и 18 дни,
като е изменил размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на
482,52 лв., считано от 22.01.2016 год.
С Разпореждане №
********** от 01.07.2016 год. /л.37/ на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 136 от
08.06.2016 г. размерът на получаваната от оспорващия пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е определен на 495,07 лв., считано
от 01.07.2016 год.
Със заявление от
10.05.2019 год. /л.36/ Ц. е поискал преизчисление на отпусната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст с допълнително придобития от него след
пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход на основание чл. 102
от КСО. С Разпореждане № **********-9/2019 от 25.07.2019 год. /л.30/ пенсионният орган му е зачел осигурителен стаж
от III-та категория труд – 41 години 08 месеца и 07 дни,
като е преизчислил размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст
на 538,90 лв., считано от 01.06.2019 год. Със същото разпореждане, считано от
01.07.2019 год., размерът на пенсията е увеличен с 5,7 % на 569,62 лв., на
основание разпоредбите на § 7в, ал. 3 във връзка с § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО.
С Разпореждане №
**********-6/2020 от 06.05.2020 год. /л.23-24/ служебно по реда на чл. 102, ал.
1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 от КСО ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Разград е преизчислил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
оспорващия Ц. в размер на 580,77 лв., считано от 01.04.2020 год., като му е
зачел осигурителен стаж от III-та категория труд – 42 години 06 месеца и 07
дни. Това преизчисление отново е направено на основание § 7в, ал. 3 във връзка
с § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО, като първоначално определения размер на пенсията
му от 549,45 лв. се увеличава с 5,7 % на 580,77 лв.
С Разпореждане №
**********-04/2021 от 02.03.2021 год. /л.21-22/ на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и
ал. 5 от КСО служебно е преизчислен размера на отпуснатата на оспорващия
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 630,45 лв., считано от 01.04.2021
год., при зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд – 43 години 03
месеца и 07 дни. Това преизчисление отново е направено на основание § 7в, ал. 3
във връзка с § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО, като така определения размер на
пенсията от 590,86 лв. е увеличен съгласно чл. 100 от КСО с още 6,7 % на 630,45
лв.
Считано от
01.07.2021 год., с Разпореждане № 16214505281 от 01.07.2021 год. /л.25/ на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград пенсията на
оспорващия Ц. е осъвременена на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 200 от
23.06.2021 год. с 5 % на 661,97 лв.
С Разпореждане №
16221089464 от 01.01.2022 год. /л.26-27/ на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО
е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия,
считано от 25.12.2021 год. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО доходът за изчисляване
на пенсията от 989,13 лв. /средномесечният осигурителен доход за страната за
периода 06.2011 год. - 05.2012 год. от 603,13 лв., умножен по индивидуалния
коефициент - 1,640/ е умножен с процент от 59,27 %, определен по 1,35 % за
всяка година от основния осигурителния стаж на оспорващия – 42 год. и 11 мес.,
и по 4 % за 4 мес. стаж от отложено пенсиониране. Получената сума от 586,26 лв.
е умножена с 1,022, съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 год., и с
коефициентите по чл. 100 от КСО – 1,027 за 2014 год., 1,019 за 2015 год., 1,026
за 2016 год., 1,067 за 2020 год. и 1,050 за 2021 год., при което е изчислен
размер на пенсията от 720,75 лв.
Разпореждането е
било обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград
в предвидения в закона срок. С Решение № 1012-16-63/1 от 09.03.2022 год.
ръководителят на ТП на НОИ – Разград е потвърдил разпореждането. Решаващият
орган е приел, че размерът на пенсията на оспорващия е правилно определен.
Изложил е мотиви, че през 2017 год., 2018 год. и 2019 год. преизчислението на
пенсиите се е извършвало не по реда на чл. 100 от КСО, а по законодателно
установен друг ред за нарастването на трудовите пенсии – чрез преизчисляването
им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж,
съответно 1,126 % за 2017 год., 1,169 % за 2018 год. и 1, 2 % за 2019 год.
Новата по-висока тежест, предвидена в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, съдържа в себе
си по-ниските коефициенти и се прилага вместо тях за тези години, вкл. при
прилагането на фиксираните проценти за 2018 год. и 2019 год. Това е причината в
пенсионните разпореждания да няма преизчисляване за посочените три години, но
то се съдържа в по-високата тежест от 1,35 на сто, с която в изходната
пенсионна формула е заменена тежестта от 1,2 на сто за осигурителния стаж без
превръщане.
Решението е било
връчено на оспорващия на 14.03.2022 год., а жалбата срещу него е подадена на
18.03.2022 год. чрез административния орган.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза по искане на оспорващия с конкретно
зададени от него задачи, свързани с изчисляването на размера на пенсията му при
вземане предвид на посочените в жалбата увеличения с 2,3 % за 2017 год., с 3,8
% за 2018 год. и с 5,7 % за 2019 год. Заключението на вещото лице е изслушано в
съдебно заседание, прието е от съда като компетентно и обективно, и е приобщено
към доказателствения материал по делото. Предвид обстоятелството, че в случая
спорът не е по фактите, а по правото, даденото заключение се явява неприложимо
при разрешаването му по същество.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган – ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, който съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б.„а“ от КСО се
произнася по жалбите срещу разпореждания за неправилно определяне на пенсиите,
в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При
неговото постановяване административният орган не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди
наличието на такива.
Решението не
противоречи и на относимите материалноправни разпоредби.
Според § 7е, ал.
1 от ПЗР на КСО отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително
пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, а съгласно ал. 2
това преизчисляване се извършва, без да се променя доходът, от който е
изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 24
декември 2021 год. включително.
Между страните
няма спор, че пенсионният орган е приложил новият размер на тежест от 1,35 и
правилно е определил размера на пенсията съобразно чл. 70, ал. 1 от КСО. Спорът
между тях е за приложението на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Както вече беше посочено,
според тази разпоредба преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането ѝ до 24 декември 2021 год. включително. В КСО законодателят
използва различни термини във връзка с промяна на размера на отпуснатите
пенсии- осъвременяване, преизчисляване, индексация и увеличаване. Те имат
самостоятелно значение и не са идентични.
С оспореното по
административен ред разпореждане, след преизчисляване на пенсията на оспорващия
по реда на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, са извършени шест осъвременявания (за
2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2020 год. и 2021 год.), но не са
посочени преизчисления за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. В това се
състои правния спор по същество,
повдигнат с жалбата на Ц. За да се прецени основателността на жалбата следва да
се извърши анализ на правните норми, въз основа на които са извършени
преизчисления на пенсията през тези три години. Безспорно през този период не
се е прилагал предвиденият в чл. 100 от КСО ред за осъвременяване на пенсиите (
т. нар. „швейцарско правило“). Липсват данни и за индексация на пенсиите.
Тогава е действал друг ред за преизчисляване на пенсиите.
През 2017 г. е
действала разпоредбата на § 53 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
КСО /ДВ бр. 61/2015 год./ Разпоредбата е имала следната редакция:
§ 53. (1) От
2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите
не се осъвременяват по чл. 100.
(2) Пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.
70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна
година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по
чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука и професионална
болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като
коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал.
1, изречение второ.
От своя страна
нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, към която препраща цитираната разпоредба на §
53, ал. 2 от ПЗР на КСО, в тогавашната си редакция е със следното съдържание:
„Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът,
от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент
1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част
от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът
за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща
календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по
правилото на чл.100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности
за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.
Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да
работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за
всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012
г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците
осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на
придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен
календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006
г.“
С чл. 11 от Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. /ДВ бр. 98/2016/ е
определен процентът по чл. 70, ал. 1 от КСО– 1,126 на сто.
Видно от
цитираните разпоредби през 2017 год. пенсиите не са били осъвременени по реда
на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на
всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл.
70, ал. 1 от КСО, като този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същата методика
е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с оспореното
разпореждане, като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен
стаж – 1,35% за всяка година от осигурителния стаж. Налице е така нареченото
"поглъщане", тъй като този процент за всяка година осигурителен стаж
покрива и надвишава полагащия се за 2017 год. процент. Изложеното сочи, че
обективно е невъзможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на
КСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на
пенсията.
С оглед на това правилно
пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
През 2018 год. също е действал § 53 от ПЗР на КСО,
като нормата е претърпяла промяна / виж §
3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 ДВ бр. 99/2017 г./и има
следната редакция:
§ 53. (1) От
2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите
не се осъвременяват по чл. 100.
(2) Пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.
70, ал. 1, изречение първо достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на
всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със
съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто. Пенсиите за трудова
злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка
календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с
процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
след датата на отпускане на пенсията.
(3) Когато
преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й
преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето,
пенсията се определя в по-високия размер.
Изменена е и
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО, /
§ 3, т. 17 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. ДВ бр. 99/2017г./, която
придобива следната редакция: "Размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с
процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. процентът е
със стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо число на всяка следваща
календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по
правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност 1, 5. Процентът по изречение
първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за съответната година на базата на използваните при съставянето на
бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса
на потребителските цени“.
С чл. 11 от
Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. е определен процентът по чл. 70, ал. 1,
изречение първо от КСО – 1,169 на сто.
По съображения,
идентични на изложените по-горе относно 2017 год., е обективно неприложимо това
преизчисление по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като се
"поглъща" поради определения с § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО още по-висок
процент на тежест на годините осигурителен стаж.
През 2018 год.
освен преизчисляването на пенсиите по този ред е предвидена и алтернативна
възможност. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО, когато преизчисленият по реда
на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера ѝ преди
преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето,
пенсията се определя в по-високия размер. В случая за 2018 год. процентът за
всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е определен на 1,169%
или налице е увеличение от 3,8 %.
Съдът намира, че
липсва основание за прилагане на посоченото увеличение. Нормата на § 7е, ал. 2
от ПЗР на КСО предвижда, че след преизчислението по ал. 1 пенсията "се
осъвременява, преизчислява и индексира". Определянето на размера на
пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО също е неприложимо. Тази
разпоредба препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, която регламентира как
се определя размерът на пенсията по принцип и не попада в обхвата на
разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на
КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисление, нито индексация.
През 2019 год. разпоредбата
на § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО е отменена от 01.01.2019 г. /ДВ, бр. 102 от 2018 г. /,
когато са приети § 7б и § 7в от ПЗР на КСО,
които гласят:
§ 7б. (1) През
2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.
(2) Размерът към
30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се
увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5, 7.
§ 7в. (1)
Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от
1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Пенсиите за
трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент
по чл. 79, ал. 1.
(2)
Преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е
изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 30
юни 2019 г. включително.
(3) Когато
преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал.
2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
Видно от
цитираните разпоредби през 2019 год. също не е извършвано осъвременяване на
пенсиите по реда на чл. 100 от КСО. По реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО
техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с 5,7 %, а по реда на § 7в, ал. 1
от ПЗР на КСО този размер е преизчислен с 1,2% за всяка година осигурителен
стаж.
Преизчисляването
по реда на § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО се покрива ("поглъща") от
преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на
КСО, извършено с оспорваното разпореждане, поради определения с последната
разпоредба по-висок процент на тежест на всяка година осигурителен стаж.
Увеличението по § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не попада в предметния обхват на §
7е, ал. 2 от ПЗР на КСО поради това, че не представлява осъвременяване,
преизчисление или индексация.
Въз основа на
така изложените съображения съдът намира, че административният орган правилно е
приложил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като преизчисленията по
§ 53, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2017 год. и 2018 год. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на
КСО за 2019 год. са обективно неприложими, поради поглъщането им от процесното
преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, където е определен по-висок
процент, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на
КСО не попадат в предметния обхват на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО
защото не представляват осъвременяване, преизчисляване или индексация по
смисъла на закона.
Вярно е, че ал. 2 на § 7е не
ограничава осъвременяването, преизчисляването и индексирането на пенсията до
това по чл. 100 КСО.
Правилно обаче органите по пенсионното осигуряване са приели, че визираното в §
53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО увеличение със съответните проценти е
неприложимо към преизчисления размер на пенсиите по реда на § 7е ПЗР на КСО.
Както е посочено по-горе, в
§ 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 ПЗР КСО не е предвидено общо увеличение със съответен
процент на целия размер на пенсиите, т. е. не се прави всеобща индексация или
осъвременяване на пенсиите, а се предоставя алтернатива на заложената формула
на преизчисление, така че да се гарантира целеното през годините нарастване на
пенсията. Преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. не могат да се "насложат" върху
преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като по същество те се заместват от него, а
увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО са неприложими, доколкото след преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО няма как да е изпълнена хипотезата /съответният размер на
пенсията/ на § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 КСО.
Предвид
изложеното, съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** от
гр. Р. срещу Решение № 1012-16-63/1 от 09.03.2022 год. на Ръководителя на ТП на
НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 16221089464 от 01.01.2022
год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/