Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 20.01.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 459/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                     

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Р.Н.С. ***, ЕГН **********, и от брат му М.Н.С. ***, ЕГН **********,***, представлявана от кмета. В молбата се твърди, че ищците са наследници на починалия Н. С. К. и в това си качество са собственици на недвижим имот – индивидуализиран по предходния подробен устройствен план на с. Владо Тричков от 1952г. и в нотариален акт от 29.12.1958г. По плана от 1965г. част от имота е отчуждена за улица и за озеленяване, поради което от общинската администрация отказват да издадат скица на имота, като са съставени и актове за общинска собственост. Посочва се, че не е била провеждана отчуждителна процедура и не е заплащано обезщетение. Ищците искат от съда да приеме за установено спрямо ответника, че са собственици на 284-те кв.м. по изготвеното от вещото лице Приложение 2, имот пл. № 447, заключен между цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 на скицата.

От страна на ответника, чрез пълномощник на кмета, се посочва, че искът е изцяло неоснователен, като са изложени подробни аргументи в подкрепа на такова становище. Оспорват се фактическите твърдения изложени в исковата молба и се излагат насрещни такива, които да опишат действителното фактическо положение, съответно се цитират и приложимите правни норми. Иска се от съда да отхвърли предявения иск.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.

В хода на производството са събрани писмени доказателства и е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.

 Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Наследодателят на ищците е собственик на имот с планоснимачен № 87 по кадастралния план на с. Владо Тричков, одобрен със Заповед № 2342/29.04.1952г. Този имот е с площ от 2072 кв.м. Първото обстоятелство се установява от нотариален акт от 29.12.1958г., по силата на който дядото на ищците продава на баща им : дворищен парцел IV-планоснимачен номер 87 от кв. 7 по регулационния план на селото, одобрен с горепосочената заповед, с пространство от 800 кв.м., съставляващи част от нивата в местнност „Лажов рът” с площ от 1,2 дка. Дядото на ищците се е снабдил с документ, който удостоверява правото му на собственост – придобито по давност, през същата тази 1958г., малко преди да продаде имотите на сина си. Второто обстоятелство, а именно площта на имот с планоснимачен № 87, се установява от съдебно-техническата експертиза – скица / Приложение № 2 (площта е графически изчислена).

От заключението на вещото лице е видно, че по регулационния план от 1952г. част от имот пл. № 87, с площ от 590 кв.м. и повдигнат в жълт цвят на Приложение № 3, е отреден за улица.

Със заповед № 1684/22.06.1965г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на с. Владо Тричков. Дворищен парцел IV-планоснимачен номер 87 от кв. 7, с площ от 800 кв.м., става дворищен парцел Х-507 от кв. 36. От бившият имот с пл. № 87 с площ от 2072 кв.м., само 337 кв.м. попадат в парцел Х-507, т.е. 16,27 %, а останалите 83,73 % се придават към съседни урегулирани поземлени имоти или са предвидени за улица/озеленяване.

Част от бившия имот с пл. № 87, заключена между цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 на скицата на вещото лице - Приложение 2 и с площ от 284 кв.м., получава нов планоснимачен номер 447. Част от този имот с пл. № 447 попада върху улица, а другата част върху терен за озеленяване (дере). Именно това е и спорният по делото имот, за който ищците твърдят, че и към днешна дата е тяхна собственост, а общината, че е станал общинска собственост още по силата на плана от 1952г.

 Улицата предвидена по плана от 1965г. е изградена на място, като от посочените 284 кв.м. извън улицата, т.е. „свободни”, са 140 кв.м.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

 Предявен е установителен иск и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо община Своге е налице, тъй като видно от приетите писмени доказателства имотът, на който ищците твърдят че са собственици, се счита за общинска собственост от ответника. По исковете за защита на права, произтичащи от обикновена дялова съсобственост съсобствениците не са необходими другари и всеки от тях може да предяви срещу всяко трето за съсобствеността лице иск за цялата вещ, а не само за съответната му идеална част. Право на собственика е да избере с какъв иск да защити нарушеното или смутено право на собственост. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Ако съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост не може да се приеме, че общината е придобила правото на собственост по предвиден в закона придобивен способ.

 Съгласно чл. 39 от Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ – отм.), публ. в ДВ бр. 227 от 01.10.1949г., действал от 1949г. до  10.07.1956г. / до изменението на този член с Известия бр. 54 от 06.07.1956г. / по силата на самия регулационен план са били отчуждавани следните имоти :

а/ недвижими имоти на частни или обществени организации, определени за мероприятия по улично-регулационния план.

б/ недвижими имоти, които са придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план.

След изменението на чл. 39 от ЗПИНМ с Изв. бр. 54 от 06.07.1956г., считано от 10.07.1956г. до отмяната на ЗПИНМ през 1973 г. :

а/ отчуждаването на недвижими имоти на частни и обществени организации за мероприятия по улично-регулационния план се счита извършено от деня на обезщетяването. В чл.74а от ЗПИНМ /нова Изв. бр. 54 от 1956 г./ е предвидено, че тази разпоредба /за отчуждаването след обезщетяване/ се прилага и по отношение на досегашни  улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение на закона в сила имотът е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изплатено.

б/ по отношение на недвижимите имоти, които се придават по дворищно-регулационния план към парцели на други лица - с това изменение на закона не е предвидено плащането на обезщетение за имота да е елемент на придобиването на правото на собственост по регулация.

Съгласно чл. 79 от Правилника за приложение на ЗПИНМ (ППЗПИНМ) / ДВ бр. 51/02.03.1950г., отменен с пар. 311 от ППЗПИНМ /Изв. бр. 76 от 20.09.1960г./ „заемането на отчуждените недвижими имоти за мероприятия на народните съвети и другите държавни учреждения и предприятия става след обезщетяване на собственика съгласно чл. 73 от същия правилник / чрез плащане в брой, или чрез заплащане на лихва от заемането на имота до плащането”.

Според съда, при тези относими правни норми и установените по делото фактически обстоятелства, Община Своге не е придобила правото на собственост върху 284-те кв.м., които към днешна дата са имот с пл. № 447, а по предходния план на селото са били част от имот пл. № 87. Това не е станало по плана от 1952г., тъй като не се представиха данни имотът да е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение да е изплатено за периода от време до 1956г., не е станало и след измененията в закона през 1956г., както и след 22.06.1965г., когато е приет новия план.

Както е указано в доклада по делото, при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. При отчуждаването на имоти по чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ, касаещо мероприятия по улично-регулационния план, настъпването на действието на отчуждаването след изменението на закона през 1956г. е обусловено от заплащане на обезщетение за отчуждения имот, а за времето преди 1956г. имотът следва да е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение е изплатено. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства се носи от ответника. При липса на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си.

Според съда, към случая предмет на настоящото дело не са относими и правилата на § 77 и § 78 от ППЗПИНМ (отм.), независимо че се касае за първоначална регулация от 1952г., която не е приложена, поради което последваща от 1965г. се явява първоначална, тъй като от имота на ищците се отнемат 83,73 %  и не е спазено нито едно от условията посочени в цитираните параграфи от правилника за приложение на закона.

От своя страна ищците по положителния установителен иск за собственост успяха да докажат чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственици, включително и да установят идентичността на имота по нотариалния акт от 1958г. с имот пл. № 447 - чрез писмените доказателства и чрез експертизата. При тези обстоятелства, предявеният от тях иск се явява основателен и доказан, в който смисъл следва да бъде и съдебното решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищците разноски – според представения списък.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено по отношение на Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, представлявана от … Е.К. И., че Р.Н.С. ***, ЕГН **********, и М.Н.С. ***, ЕГН **********, са собственици на имот пл. № 447 с площ от 284 кв.м., находящ се в с. Владо Тричков, между кв. 30 и кв. 36, както и в кв. 30 по ПУП на селото одобрен със заповед № 1684/22.06.1965г., като имотът е заключен между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 на скицата на вещото лице инж. Л.М. – Приложение 2, приподписана от председателя на съдебния състав на 20.01.2020г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от .. Е.К.И., да заплати на Р.Н.С. ***, ЕГН **********, и М.Н.С. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 800 лева.

 

          На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :