№ 300
гр. Ямбол, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на *******я Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330100670 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен Д. Г. А. против ТП» Държавно ловно
стопанство Т.» иск за отмяна на заповед от 06.02.2025 год. , с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание – забележка за нарушаване на трудовата
дисциплина по чл. 187,ал.1,т.10 от КТ.
В исковата молба се посочва, че страните се намират в трудови отношения като
ищецът изпълнявал длъжността „*******“ с работно място местност „*******“- с. К..
Със заповед от 06.02.2015 год. на директора на ТП му било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за нарушаване на трудовата дисциплина по чл. 187,ал.1,т.10 от
КТ. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, предвид, че : не били изпълнени
изискванията на чл. 195 ,ал.1 от КТ- липсвало точно описание на нарушението, дата и
място на извършване; не бил спазен срока за налагане на дисциплинарно наказание; не
била събрана достатъчно информация преди налагане на наказанието; не било налице
виновно неизпълнение на служебните задължения, т.к. ищецът не отговарял за района,
но му се налагало наказание за нарушения , без да има вменени задължения по
длъжностна характеристика; не било посочено в какво точно се изразява нарушението,
както и искането за даване на обяснения не съответствало на наложеното наказание.
Иска се отмяна на наложеното със заповедта наказание, както и присъждане на
разноски по делото.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който иска се оспорва като неоснователен и недоказан.
Посочва се, че ищецът е извършил вмененото му нарушение, а именно с
депозиран във връзка с изискани обяснения рапорт до работодателя не е проявил
честност, предоставил е невярна информация, нарушил е нормите на професионалното
поведение, като не е подпомогнал директора за спазване на законовите разпоредби,
допуснал е да бъде поставен в обвързаност от външни лица и организации, които са
му повлияли при изпълнение на служебните си задължения. Излагат се съображения,
че соченото в Рапорт от 17.12.2024 год. не отговаряло на истината. Изискванията към
1
служителите на ТП ДЛС Т. при изпълнение на служебните им задължения били
изрично посочени в Етичния кодекс, като ищецът бил запознат с тях при постъпване
на работа, за което попълнил декларация от 31.05.2021 год. По повод възраженията за
неспазване на срока за налагане на наказанието се посочва, че ищецът е ползвал в
периода платен годишен отпуск и отпуск по болест. Излагат се доводи, че правилно и
законосъобразно е наложено наказание по чл. 188,т.1 от КТ.
Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е,
че същите са в ТПО, както и че ищеца заема при ответника длъжността „*******“.
От представените с отговора на ИМ писмени доказателства се установява
следното:
На 09.12.2024 год. Директора на ТП ДЛС Т. е получил писмен рапорт от инж. А.
И. – началник ГСУ „*******“, с който е уведомен, че при обход на терена на горския
фонд при с. П., 06.12.2024 год. е била установена заградена площ от ДГТ, с ограда от
колчета и телена мрежа, като вътре се намират 7 броя диви свине на различна възраст.
В заграждението има изграден навес, а на входа табела „ЛД – с.П.“ и „Обектът е под
постоянно видеонаблюдение“. Оградения участък е около 2, 5 – 3 дка и попада в отд.
******.
На 12.12.2024 год. с писмо изх. № ******* от Д. А. са поискани писмени
обяснения във връзка с посочения рапорт по следните въпроси : запознат ли е че в
територията на отд.**** има изградена заграждение с навес и вътре в него се
отглеждат диви прасета, както и с поставените обозначителни табели: има ли в
изградено съоръжение дивеч, ако да – какъв вид , колко броя и на каква възраст;
запознат ли е от къде е дивеча в ограждението, чия собственост е той, кой и как се
грижи за него; ловец ли е, ако да – в коя ловна дружинка членува, редовен член ли е
или заема ръководна длъжност; във връзка с вменените задължения по ЗЛОД , ЗГ и
длъжностна характеристика, в случай на открити от него нарушения на нормативната
уредба, уведомява ли по надлежния ред ръководството на стопанството.
На 17.12.2024 год. ищецът е входирал рапорт , в който е посочил, че не е
запознат в отд. ****, в землището на с. П. да има ограждение, в което вътре има
прасета, но е чул, че дружинката щели да правят волиер за фазани. Посочил е , че е
законен ловец и членува в дружинката в с. П. , а от скоро е *******. Отговарял като
******* само за собствения си район, местността „*******“, за нередности,
бракониерски прояви и за стопанисване и опазване на дивеча.
Отново на 12.12.2024 год. е било изпратено писмо до Председателя на ЛД – с.
П. с искане да отговори на въпросите – изградено ли е от дружинката заграждение в
територията на отд.*****, а какви материали и кога; каква е площта на
заграждението;поставени ли са обозначитени табели; има ли изградено
видеонаблюдение; има ли изграден навес; има ли издадено разрешително за обекта,
ако да да се представи; има ли дивеч в заграждението, какъв вид, брой, възраст; как са
се сдобили с дивеча и чия собственост е; кой се грижи за дивеча в заграждението.
2
На 17.12.2024 год. председателят на ЛД – с. П. е дал подробни обяснения, как , с
каква цел и с чии средства и труд е изграден волиера за отглеждане на фазани. След
като фазаните отлетели решили да закупят дивя свиня, за обучение на ловни кучета,
която се оказала бременна. Разрешително за обекта нямало, но изграждането
започнало на 10.05.2024 год. след разговори с Х. Ж., че могат да го изградят
законно.За прасетата се грижели те. Изразява съжаление, ако е допуснато нарушение и
готовност да съдейства за каквото е необходимо.
С писмо от 19.1.2024 год. отново са поискани обяснения от Председателя на ЛД
– с. П. , а именно – от коя дата Д. А. заема длъжността ******* на ЛД, в този си
качество запознат ли е за изграденото заграждение; участва ли той в грижите за
животните в заграждението.
В отговор с обяснение от 30.12.2024 год. Председателят на ЛД – с. П. е посочил,
че А. заема длъжността ******* на ЛД от м. април 2024 год., като в това си качество е
запознат с изграждането на волиера след разрешение на Х. Ж. от ЛРС „*******“. Д. А.
не участвал в изграждането и грижите за животните.
В последствие със заповед № *******/06.02.2024 год., връчена на същата дата,
на ищеца е наложено наказание „забележка“, за нарушаване на трудовата дисциплина
по реда на чл. 187, ал.1,т.10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в нормативни актове- Етичен кодекс за поведение на служителите в ЦУ на
ЮИДП ДП Сливен и ТП ДГС/ДЛС, с който служителят е запознат при назначаването
си на работа. В обстоятелствената част работодателят се с позовал на постъпил рапорт
от А. И. и предоставяне информация от К. Р.- председател на ЛД – с. П., цитирал е
разпоредби от ЗГ, касаещи изграждането на различни съоръжения в горските
територии, вкл. чл. 79,ал.3 от ППЗЛОД, касаещ изграждането на полигон за обучение
на ловни кучета, посочил е , че според наличната информация в качеството си на
******* на ЛД А. е имал информация за съществуването на заграждението.
Същевременно в представени писмени обяснения от 17.12.2024 год. А. твърди, че не е
запознат с изграденото съоръжение, в което се отглеждат прасета. С оглед на
изложеното се заключва, че А. е нарушил нормите на ЕК – не е проявил честност,
предоставил е невярна информация, нарушил е нормите за професионално поведение,
като не е подпомогнал директора за спазване на законовите разпоредби на
приложимото законодателство, допуснал е да бъде поставен в обвързаност от външни
лица или организации, които са повлияли на професионалното изпълнение на
служебните му задължения.
Приет е и Етичен кодекс за поведение на служителите от 2016 год., с който
ищецът е декларирал, че е запознат на 31.05.2021 год.
Представени са и доказателства, че за периода 18.12-28.12.2024 год. ищецът е
ползвал платен годишен отпуск, а за периода 03.01-22.01.2025 год. отпуск по болест.
От приетата заповед № *******/03.12.2024 год. се установява, че за ищеца е
определено да изпълнява функции по охрана на горските територии в ЛСК *******.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Р.-
председател на ЛД – с. П. посочва, че познава ищеца отдавна. Твърди, че в района на
с. П. има изграден волиер след разрешение на ЛС „*******“, като посочва и целта на
изграждането, вкл. че получили мрежа от сдружението. Твърди, че ищецът не е
участвал в изграждането , защото когато го правели, той имал здравословен проблем и
бил в болница в С.. Когато пуснали фазани, те излетели и говори с дружинката за
прасета, като му отговорили , ако има средства да ги купи и пусне, както и направил
3
свидетелят. Твърди, че документацията е трябвало да я направят от ЛРС „*******“,
като свидетелят не знаел процедурата. Той комуникирал с ЛРС, имал фактура, с която
отпуснали пари за мрежа. Мислел, че те ще узаконят построеното. Грешката, че пуснал
прасетата без уведомление била негова.Комуникирал с ЛРС и когато от горското го
известили през декември, но разбрал, че от там един месец не отговарят. Така през
февруари бил получен документ, че това нещо трябва да се махне и да се махнат
прасетата и така и направили. Посочва, че Д. е знаел като заграждение за волиера,но
решението за прасетата свидетелят взел на своя глава. Тръгването на лов ставало от
волиера, но ищецът бил вардач, а не гонач , и като такъв нямал работа там. Когато
свидетелят пуснал прасетата ищецът не знаел нищо. Знаел, че има проблеми със
здравето и рядко идвал на лов.
Св. Т. – служител при ответника посочва, че е запозната с проверката по случая.
Запозната е с рапорта за откритото заграждение. След получаването му директорката
повикала Д. на разговор, т.к. знаела, че е член на дружинката и живее в с. П. и го
попитала дали знае за заграждението. Разговорът бил на отворена врата и
свидетелката чувала. Той казал, че е запознат,както и че е изградено със средства
отпуснати от ЛРС и реално членовете на дружинката полагат грижи за животните и
носят храна през няколко дни. След разговора директорката го уведомила, че трябва да
даде писмени обяснения, защото такъв ред били приели. Обясненията били за това
дали знае за заграждението. Д. представил такива, но в тях бил написал, че не знае за
съществуване на съоръжението и, че бил чул , че ще се прави такова. След това
поискали информация от председателя на ЛД и той им отговорил, че Д. е запознат с
изграждането на съоръжението и за тези му действия му било наложено наказание за
предоставяне на невярна информация. В писмените си обяснения твърдял коренно
различни неща от устните, които бил дал.За законното израждане на волиер била
необходима заповед. Районът, а който отговарял ищеца – *******, обхващал Т., О. и
К., а не П..Свидетелката лично чела писмените обяснения. Заповедта за наказанието
била връчена след като ищецът се върнал на работа от болничен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 358,ал.1,т.1, предл. 2, вр. чл. 357 КТ.
За да бъде законосъобразна заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание"забележка" работодателят, върху когото лежи доказателствената тежест,
следва да докаже, че наказанието е законосъобразно наложено; че заповедта е
издадена от компетентен орган и е мотивирана; че е извършено виновно посоченото
нарушение; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че заповедта е
издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ и след спазване на изискванията на чл.
193, ал. 1 КТ и наказанието е наложено в предвидените срокове по чл. 194 КТ.
В процесния случай съдът намира,че оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не е издадена при спазване на горепосочената процедура. Не
е спазена разпоредбата на чл. 193 от ГПК, като част от дисциплинарното
производство. Нормата е императивна и за прилагането и съдът следи служебно.
Действително в настоящия казус от ищеца са изискани писмени обяснения с
писмо , връчено му на 12.12.2024 год., по повод на които са дадени и обяснения с
рапорт от 17.12.2024 год. Посочените в писмото въпроси обаче, според съда не касаят
нарушението, за което е наложено наказанието според заповедта , според текста на
4
която ищецът е бил запознат със съществуване на заграждение в отд.******, с . П., а в
представени писмени обяснения – рапорт от 17.12.2024 год. твърди, че не е запознат с
посоченото обстоятелство. От текста на заповедта , от изявленията на процесуалния
представител на ответника в проведеното по делото о.с.з. , вкл. от показанията на
разпитана свидетелка Т. става ясно, че наказанието е наложено във връзка с
предоставената невярна информация в рапорта от 17.12.2024 год. Т.е. при започнала
дисциплинарна процедура, работодателят е наложил на работника наказание във
връзка с изложеното в обяснения дадени по реда на чл. 193 от КТ, като за посоченото
нарушение- даване на невярна информация в рапорта обяснения не са искани, респ.
давани.
Действително според съдебната практика - нито в искането на обяснения,
нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен
да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито
да посочи кои факти е приел за установени. В искането на обяснения е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
начин, за да бъде последният в състояние да разбере за кои негови действия,
третирани като дисциплинарни нарушения, се отнася то.
В случая в развилото се дисциплинарно производство, нито в поисканите
обяснения, нито в издадената заповед за налагане на наказанието нарушението на
трудовата дисциплина не е посочено по ясен и разбираем начин. И в хода на процеса
не беше изяснено дали твърдяната невярна информация касае запознатостта на ищеца
с изграждане на съоръжение в горската територия на с. П., или касае знанието му за
обстоятелството, че е изградено съоръжение, в което се отглеждат диви прасета.
Неизпълнението на посоченото в чл. 193 КТ задължение от органа на
дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Касае се до нарушение от
процесуално естество - неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура по
налагане на дисциплинарното наказание. Поради това съдът не следва да разглежда
спора по същество, а да отмени заповедна на процесуално основание.
За пълнота настоящия състав намира за необходимо да посочи, че за
основателни се преценяват възраженията на ищеца за неизпълнение на изискванията
на чл. 195 ,ал.1 от КТ. Според цитираната разпоредба , дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.
В процесната заповед не е ясно посочено в какво се състои
дисциплинарното нарушение, кога е извършено. Както се посочи в обстоятелствената
част на същата първоначално са цитирани норми от ЗГ и ППЗЛОД, които по същество
изобщо не са свързани с длъжността и задълженията на горски надзирател,респ. с
правомощия на Директора на ТП ДЛС, а в последствие отново най- общо е посочено,
че Д. А. е нарушил нормите на Етичния кодекс- не е проявил честност, представил е
невярна информация, нарушил е нормите на професионалното поведение, като не е
подпомогнал Директора на стопанството за спазване на законовите разпоредби
/непосочено кои/ и др.
Не на последно място не се установи по категоричен и безспорен начин
виновно извършване на дисциплинарно нарушение от страна на ищеца. Вината е
съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина, без вина при
неизпълнението на трудовите задължения няма нарушение на трудовата дисциплина и
5
основание за налагане на дисциплинарна отговорност. В случая липсва виновно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца.Никъде в процесната
заповед не се сочи процесното заграждение „волиер“ да е било изградено при
неспазване на законовите изисквания за създаване на подобни съоръжения в горския
фонд по надлежния ред , а са налице единствено твърдения ангажирани в процеса, за
да се приеме, че знанието за съществуването му , респ.непредоставянето на
информация за това може да доведе до нарушаване на служебни задължения от страна
на ищеца.Не се установи с категоричност и ищецът да е бил наясно, че в обекта се
отглеждат диви свине /факт , за който безспорно са му били поискани обяснения/ .
Напротив разпитания свидетел Р. е категоричен , че ищецът не е бил повикан нито при
изграждането на волиера, нито е знаел за отглеждането на диви свине в него, нито е
участвал в това отглеждане.
В обобщение, съдът приема,че индивидуализацията на нарушението
очевидно не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за неговото ясно и точно
описание - така, че както наказаният служител да разбере за какво му е наложено
дисциплинарното наказание и да организира защитата си, така и съдът в настоящото
производство да прецени дали действително е налице дисциплинарно нарушение и
неговата тежест. Същевременно нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и
неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно наказание не се санира с
въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на
доказателства за установяването им.
Всичко изложено до тук налага извод за незаконосъобразност на процесната
заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК да
заплати следващата се държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наложеното със заповед № *******/06.02.2025
год. на Директора на ТП“ДЛС“- Т. на Д. Г. А., ЕГН ********** наказание
„забележка“.
ОСЪЖДА ТП“Държавно ловно стопанство“- Т. , представлявано от инж. Г. М. –
директор да заплати на Д. Г. А., ЕГН ********** сумата от 500 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ТП“Държавно ловно стопанство “- Т. , представлявано от инж. Г. М. –
директор да заплати по сметка на РС – Ямбол държавна такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6
7